№ 201
гр. С., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 20136914 от 11.06.2021г. по гр.д. № 48162/2020г. по описа
на СРС, гражданско отделение, 165 състав е отхвърлен като неоснователен
предявения от Ц. И. И., ЕГН: **********, срещу „Т.-С.я“ ЕАД,
ЕИК:*******, отрицателен установителен иск с правно основание иск с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че
ищцата не дължи на ответника следните суми: сума от 7 396,64 лева /седем
хиляди триста деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до
м.04.2009г., за имот, находящ се в гр.С., бул. „*******, аб. №77527, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2010г. до окончателното
й изплащане, сума от 1 073,65 лева /хиляда седемдесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва, за периода от
01.02.2007г. до 30.11.2009г. и сума от 269,40 лева /двеста шестдесет и девет
1
лева и четиридесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
за които задължения е издаден Изпълнителен лист от 26.08.2010г. по ч.гр.д.
№390/2010г. по описа на СРС, 87 състав.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Ц. И. И.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно.
По същество, излага твърдения, че по делото категорично бил обоснован
правният интерес на ищцата от предявяване на иска по чл. 439 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, поради което и изводите на първоинстанционния съд в тази насока
се явявали неправилни. Подробно се аргументира, че макар на 23.12.2013г. да
е било прекратено по право (ex lege) образуваното срещу нея изп.д.
№20108440403497 по описа на ЧСИ С.Я., per. №844 в КЧСИ, то самият факт
на съществуващ в полза на кредитора изпълнителен титул за вземанията –
предмет на отрицателния установителен иск, продължава да засяга нейната
правна сфера, дори и след погасяване на материалното право въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание. Въззивницата извежда правният си интерес от
съществуващата възможност на кредитора, въз основа на издадения
изпълнителен титул да инициира ново изпълнително производство. Нещо
повече, въззивницата твърди, че самият иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК е единствената възможност на един длъжник по изпълнително дело да се
възползва от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало на
основание изтекла погасителна давност, доколкото подобно възражение било
недопустимо да бъде направено пред съответния съдебен изпълнител, тъй
като същото не попадало в основанията за прекратяване на изпълнителното
производство. Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да уважи изцяло предявения иск по чл.
439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК. Претенира разноски.
Въззиваемата страна „Т.-С.я“ ЕАД не взема становище по депозираната
въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. С молба по хода на делото с
вх.№ 78827/22.11.2022г., излага становище за отхвърляне на въззивната жалба
като неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
2
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоистанционното решение за
неправилно, по следните причини.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата Ц. И. И. не дължи на
„Т.-С.я“ ЕАД следните суми: главница в размер на 7 396,64 лева /седем
хиляди триста деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до
м.04.2009г., за имот, находящ се в гр.С., бул. „*******, аб. №77527, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2010г. до окончателното
й изплащане, мораторна лихва в размер на 1 073,65 лева /хиляда седемдесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки/, за периода от 01.02.2007г. до
30.11.2009г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 269,40 лева /двеста
шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
3
От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че на 19.11.2010г. въз
основа на изпълнителен лист от 26.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № 390/2010г.
по описа на СРС, 87 състав в полза на „Т.-С.я“ ЕАД, по подлежаща на
изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
е образувано изп.д. №20108440403497 по описа на ЧСИ С.Я., per. №844 в
КЧСИ с длъжник Ц. И. И.. Безспорно между страните е обстоятелството,
че след 23.12.2011г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия, като същото е прекратено поради настъпила перемпция по право
(ex lege) на 23.12.2013г. Перемпцията по изп.д. №20108440403497 по описа на
ЧСИ С.Я., peг. №844 в КЧСИ е надлежно прогласена с постановление от
25.09.2020 г. на ЧСИ С.Я., per. №844 в КЧСИ по повод молба-заявление от
24.09.2020г., подадена от длъжницата Ц. И. И. и съдържаща искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. На 07.10.2020г. бившият вече взискател – „Т.-С.я“ ЕАД е поискал
да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист.
Основният довод за така постановеното първоинстанционно решение се
заключва в неправилните заключения на СРС, че правен интерес за длъжника
да оспори чрез иск изпълнението се пораждал единствено при наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Нещо повече, при липсата на висящ изпълнителен процес, длъжникът не
разполагал с възможността надлежно да се ползва от предвидените в закона
средства за искова защита срещу незаконосъобразното принудително
изпълнение. Поради това, съдебното производство пред СРС е прието, че
било лишено от предмет.
По повод на горното, настоящият въззивен състав напълно споделя
формиралата се съдебна практика, намерила отражение в Определение №
513 от 24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г. на Върховен касационен съд, I
т.о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3172/2018 г. на
Върховен касационен съд, IV-то гр. отделение и други, според която е
допустим заведен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към момента на предявяването му. Това е така,
доколкото правната сфера на въззивницата Ц. И. И. се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора и бивш взискател по
4
процесното изпълнително дело „Т.-С.я“ ЕАД изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, длъжникът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои права. По тези причини, безспорен се явява интересът на Ц. И. И. от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство,
въз основа на издадения срещу нея изпълнителен лист от 26.08.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 390/2010г. по описа на СРС, 87 състав.
Предвид възприетото в практиката на ВКС, цитирана по-горе,
следва да се приеме, че за Ц. И. И. съществува правен интерес от водене
на делото и същото не е лишено от предмет, въпреки липсата на висящ
изпълнителен процес относно вземането, доколкото на 23.12.2013г. е
настъпила по право перемпция по изп.д. №20108440403497 по описа на
ЧСИ С.Я., per. №844 в КЧСИ.
От правна страна, правилното разрешение на правния спор по делото се
обуславя от отговора на следния спорен въпрос – изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на „Т.-С.я“ ЕАД срещу Ц. И. И. по
издадения изпълнителен лист от 26.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № 390/2010г.
по описа на СРС, 87 състав.
Предмет на специалния отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е съдебно признаване между страните, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили такива факти, които погасяват
изпълняемото право, предмет на изпълнението. Един от тези
правопогасяващи факти е изтичането на погасителна давност относно
подлежащите на принудително изпълнение вземания. В конкретния случай
давността за вземанията по изпълнителния лист, по който е образувано изп.д.
№20108440403497 по описа на ЧСИ С.Я., per. №844 в КЧСИ е 5 годишна,
съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като тя е започнала да тече с
издаването на изпълнителния лист от 26.08.2010г. по ч.гр.д. № 390/2010г. по
описа на СРС, 87 състав. Това е така, защото от този момент кредиторът
вече е снабден с изпълнителен лист и следователно е овластен да предприеме
всички възможни действия за принудителното събиране на вземането си.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД течението на погасителната давност се
5
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Както
това е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тьлк.д.№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), сред които са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и
оценка, назначаването на пазач и т.н. Обратно, не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи и други подобни.
В разглеждания случай от представения по делото препис на изп.д.
№20108440403497 по описа на ЧСИ С.Я., per. №844 в КЧСИ се установява, че
същото е било образувано въз основа на подадена от „Т.-С.я“ ЕАД молба на
19.11.2010г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д.№
2/2013г. на ВКС, ОСГТК, не прекъсва давността образуването на
изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител,
който с постановление образува изпълнителното дело в качеството му на
процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава несъмнено е и настоящата
такава, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва
давността.
В този ред на мисли, следва да се прецени дали в рамките на
изпълнителното производство е продължила да тече давност или давността е
била спряна или прекъсната, с оглед на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тьлк.д.№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК и отмененото с него ППВС
№ 3/1980г., съгласно което през времето на висящ изпълнителен процес не
тече погасителна давност.
Настоящият съдебен състав възприема трайно формиралата се съдебна
практика на ВКС, обективирана и в решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/ 2017 г., ВКС, IV г.о, решение № 51/21.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г,
6
ВКС, IV г.о, както и определение №278/08.05.2019г. по т.д.№2469/2018г.,
ВКС, II т.о., според които тълкувателните решения и постановления на
Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на
конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна
норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е
налице неправилна такава. Изяснявайки действителния смисъл и съдържание
на съответната правна норма, същата се прилага от държавните органи в
смисъла, посочен в тълкувателния акт. Самите тълкувателни актове обаче не
могат да същестуват извън тълкуваната правна норма, в този смисъл следва
да се приеме, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
постановления и решения те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила,
тоест така бива разкривана действителната законодателна воля към
момента на създаване на дадената норма. Когато обаче се постановява
нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина,
по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред,
защото не може да бъде изисквано от съответния държавен орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е
действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните
субекти, по отношение на които законодателството не предвижда
задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато
те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно
съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното
поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би довело до
нарушение на основополагащия принцип на правна сигурност. Затова следва
да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците.
7
При съобразяване на гореизложеното разбиране следва да се
приеме, че погасителна давност по отношение на процесиите вземания е
изтекла. Същата е започнала да тече едва на 26.06.2015 г., когато е отменено
действието на ППВС № 3/1980г., като е изтекла на 26.06.2020 г. , доколкото в
този период не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия
от страна на „Т.-С.я“ ЕАД, които да прекъсват давността за вземането му
спрямо Ц. И. И..
Доколкото крайните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
искът по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК – уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на въззивницата – адв. М. М., се
дължат 360 лева, разноски по делото пред въззивния съд, предвид и
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20136914 от 11.06.2021г. по гр.д. № 48162/2020г.
по описа на СРС, гражданско отделение, 165 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, че Ц. И. И., ЕГН:
********** не дължи на „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „******* №******* представлявано от А. А. –
Изпълнителен директор, следните суми: сума от 7 396,64 лева /седем хиляди
триста деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до
м.04.2009г., за имот, находящ се в гр.С., бул. „*******, аб. №77527, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2010г. до окончателното
й изплащане, сума от 1 073,65 лева /хиляда седемдесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2007г. до 30.11.2009г. и сума от 269,40 лева /двеста шестдесет и девет
лева и четиридесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
за които задължения е издаден Изпълнителен лист от 26.08.2010г. по ч.гр.д.
№390/2010г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА „Т.- С.“ ЕАД , ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „******* №******* представлявано от А. А. –
8
Изпълнителен директор да заплати на адв. М. М., вписан в САК, сумата от
360.00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Ц. И. И., ЕГН: **********.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9