Присъда по дело №14/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 14
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20214120200014
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Горна Оряховица , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
и прокурора Галя Николова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Наказателно дело от
общ характер № 20214120200014 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Д. , роден на *** г. в ***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, ***, осъждан, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН за това, че на неустановена дата през месец юли 2020 година в
***, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел, а именно
противозаконно отказал да върне на собственика ИВ. П. АТ. от същото село
бетонобъркачка на стойност 221,40 лв. (двеста двадесет и един лева и
четиридесет стотинки), дадена му за временно ползване, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл. 206, ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ като съвкупност от
следните мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС в ***, за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно
1
лице с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на
Г. Н. Д. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД №
464/2020 г. и по настоящото НОХД № 14/2021 г. , двете по описа на Районен
съд – Горна Оряховица, в размер на най-тежкото от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ като съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие
без лишаване от свобода, а именно: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС в ***, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изразяваща се
в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или оп-
ределено от него длъжностно лице с периодичност ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО, и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от срока на
определеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС в ***, за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, ИЗТЪРПЯНОТО НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ с
пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС в ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено по НОХД № 464/2020
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. П. АТ. , ЕГН **********, с адрес ***, сумата 221,40
лв. (двеста двадесет и един лева и четиридесет стотинки), представляващи
обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 31.07.2020 г. до
2
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА
сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляващи държавна такса за
разглеждане на гражданския иск.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата 73,20 лв. (седемдесет и три лева и двадесет стотинки) ,
представляващи направените на досъдебното производство разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 14/29.06.2021 година
по НОХД № 14/2021 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
ОБВИНЕНИЕТО е против Г. Н. Д. за това, че на неустановена дата през
месец юли 2020 година в ***, противозаконно присвоил чужда движима вещ,
която владеел и пазел – бетонобъркачка на стойност 221,40 лв., собственост
на И. П. А. от същото село, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
206, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание пробация и да уважи
гражданския иск.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалата И. П. А. против подсъдимия Г. Н. Д. граждански иск за
обезщетение в размер на 221,40 лв. за причинените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 31.07.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.Ц. от АК – Велико Търново поддържа, че
подсъдимият е осъществил формално състава на престъплението, за което е
обвинен, но че деянието му не е престъпно поради своята малозначителност
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли съда да признае нейния подзащитен за
невиновен. Ако съдът не приеме довода за малозначителност на деянието,
моли на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация с двете
задължителни пробационни мерки за минималния предвиден в закона срок от
6 месеца.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Н. Д. дава обяснения. Моли съда да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Н. Д. е роден на *** г. в ***. Завършил е ***. Живее в
***. Работил е като ***. Към момента няма постоянна работа и постоянни
доходи от труд. Осъждан е за престъпления със споразуменията по НОХД №
220/2016 г. и НОХД № 464/2020 г., двете по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Преди повече осем години подсъдимият Д. закупил от магазин „***“ в
гр. Велико Търново бетонобъркачка с електромотор и вместимост една ръчна
количка за цена от 399 лв. След известно време продал бетонобъркачката на
гражданската ищца И. П. А. за сумата 300 лв.
През месец юли 2020 г. подсъдимият бил нает срещу заплащане да
отлива бетон на обект в ***. След като приел да изпълни работата, Д. отишъл
1
при гражданската ищца и я помолил да му даде за временно ползване
бетонобъркачката. А. се съгласила и му дала вещта за ползване.
След няколко дни А. срещнала подсъдимия и го попитала кога ще й
върне бетонобъркачката. Подсъдимият й отговорил, че е оставил същата в
***. След още няколко дни гражданската ищца отново си поискала
бетонобъркачката. Д. отговорил, че няма да върне вещта, защото е негова.
Отказал и да възстанови на А. сумата 300 лв., която получил от нея като цена
за продадената й бетонобъркачка.
До приключване на съдебното следствие подсъдимият не е върнал
вещта на А. и не й е възстановил платената от нея цена за тази вещ.
Видно от заключението на съдебнооценъчната експертиза, пазарната
стойност на процесната бетонобъркачка към месец юли 2020 г. е 221,40 лв.
При така установените факти по делото съдът приема, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че по силата на устна уговорка
гражданската ищца А. дала на Д. собствената си бетонобъркачката за
временно ползване, без двамата да са уговорили плащането на цена за това
ползване. При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че вещта се е
намирала във фактическата власт на подсъдимия на правно основание –
договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 от ЗЗД. При липсата на
изрична уговорка между подсъдимия и гражданската ищца относно
ползването на вещта приложение в случая намира диспозитивното правило на
чл. 244, ал. 2 от ЗЗД, по силата на което Д. е имал право да ползва вещта
съобразно нейното предназначение. Поради това и по смисъла на чл. 206, ал.
1 от НК той е владеел бетонобъркачката, а не я е пазел. Договорът за заем за
послужване е бил прекратен няколко дни след сключването му при условията
на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД – с отправеното на неустановена дата през месец юли
2020 г. устно искане от заемодателя А. да й бъде върната бетонобъркачката,
което е било възприето от заемателя Д.. Въпреки отпадането на правното
основание, на което е осъществявал фактическата власт върху вещта,
подсъдимият отказал да върне бетонобъркачката. В този отказ за връщането
на чуждата вещ се е изразило изпълнителното деяние на обсебването. В
резултат на изпълнителното деяние е настъпил съставомерният резултат на
престъплението – собственикът А. е била лишена от възможността да се
разпорежда и да ползва вещта си.
Като съобрази невисоката стойност на присвоената от подсъдимия
бетонобъркачка, съдът прецени, че процесният случай представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
обсебване, поради което следва да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на закона.
2
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. По-конкретно Д. е съзнавал, че бетонобъркачката е чужда
движима вещ, че я ползва временно по силата на устна уговорка с А. и че
следва да я върне на заемодателката при поискване от последната. Съзнавал е
също така, че като отказва да върне вещта – я присвоява. Предвиждал е, че с
това свое деяние лишава собственика А. от възможността да ползва
бетонобъркачката и да се разпорежда с нея. Искал е настъпването на този
резултат, тъй като е целял да се разпореди с чуждата вещ в свой интерес.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия за виновен по
обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
Причините за извършване на деянието се коренят в стремежа на
подсъдимия към противозаконно материално облагодетелстване и в
незачитането на правото на собственост.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи
обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието,
нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което
прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото в закона
наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на дееца е типичната за извършителите на
престъпни присвоявания.
Обществената опасност на деянието е ниска.
Като смекчаващи обстоятелства съдът взе предвид частичното
признание на Д., който признава, че е продал вещта на гражданската ищца по
силата на постигнато неформално съглашение, с което улеснява доказването
на обвинението.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са
предходните му осъждания по НОХД № 220/2016 г. и по НОХД № 464/2020
г., двете по описа на Районен съд – Горна Оряховица, за които не е
реабилитиран.
Като съобрази паритета на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
съдът прие, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия следва
да бъде наложено средното по тежест от трите алтернативно предвидени
наказания в чл. 206, ал. 5 от НК, а именно пробация с двете задължителни
пробационни мерки за срок от девет месеца и с периодичност на явяването и
подписването на осъдения пред пробационния служител или определено от
3
него длъжностно лице два пъти седмично.
Д. е извършил деянието по настоящото НОХД № 14/2021 г. и деянието
по НОХД № 464/2020 г., двете по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това и
на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на
подсъдимия едно общо наказание измежду наложените по двете дела в размер
на най-тежкото от тях, а именно пробация с двете задължителни пробационни
мерки за срок от девет месеца и с периодичност на явяването и подписването
на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично.
От приетото като писмено доказателство писмо изх. № *** г. на
Районна прокуратура – Велико Търново се установява, че на 17.02.2021 г.
подсъдимият е изтърпял наказанието пробация по НОХД № 464/2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. Поради това и на основание чл. 25,
ал. 2 от НК съдът постанови от определеното общо наказание пробация с
двете задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца и с
периодичност на явяването и подписването на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично да се
приспадне изтърпяното наказание пробация с двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца и с периодичност на явяването и
подписването на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично, наложено на Д. със
споразумението по НОХД № 464/2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
По гражданския иск:
Предявеният от пострадалата И. П. А. против подсъдимия граждански
иск е основателен. В резултат на извършеното от подсъдимия деяние на
гражданската ищца А. са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на имуществото й със стойността на присвоената
бетонобъркачка. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от виновно
извършеното противоправно деяние на подсъдимия. Поради това
подсъдимият дължи на А. обезщетение за поправянето на вредите. Видно от
заключението на съдебнооценъчната експертиза, пазарната стойност на
бетобъркачката към датата на деянието е 221,40 лв. Поради това съдът уважи
изцяло предявения граждански иск, като присъди на А. пълния размер на
претендираното от нея обезщетение.
С оглед разпоредбите на чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД подсъдимият
дължи на гражданската ищца и законната лихва върху обезщетението за
времето от датата на увреждането до окончателното му изплащане.
Доколкото деянието е довършено на неустановена дата през месец юли 2020
г., съдът присъди законната лихва, считано от 31.07.2020 г.
4
При този изход на делото и на основание т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата
50,00 лв., представляващи държавна такса за разглеждане на гражданския
иск.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на ОД на МВР – Велико Търново направените разноски на
досъдебното производство в размер на 73,20 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
5
Съобщи за изтекли лични данни