№ 3811
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. П. Д. срещу решение от 24.07.2024 г.
по гр.д. №51376/2023 г. на Софийския районен съд, 164 състав, с което са уважени
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумите от общо 1234,41 лв., от която сума: 1123,19 лв. – съставляваща стойност, за доставяна
до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с аб. №339333, топлинна енергия в
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до
окончателното плащане на задължението; 9,14 лв. – представляваща дължима цена за
извършвана в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с аб. №339333, услуга
по дялово разпределение в периода от м.11.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 02.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението; 101,12 лв. -съставляваща
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 1123,19 лв., дължима за периода от
15.09.2020 г. до 21.02.2023 г. и 0,96 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху
установената главница за ДР от 9,14 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11555/2023 г. по описа
на СРС,164 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, несправедливо, незаконосъобразно
1
и в противоречие с фактическата обстановка, без да са посочени конкретните основания за
това, т.е. жалбата е бланкетна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
СРС сезиран от „Топлофикация София” ЕАД с искова молба, с която срещу В. П. Д.
са предявени установителни искове основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1
ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 1123,19 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. за имот с аб. №339333,
ведно със законната лихва от датата да депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата от 101,12 лв., представляваща лихва забава върху
главницата за ТЕ за периода 15.09.2020 г. - 21.02.2023 г., сумата от 9,14 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата да депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащане на вземането, и сумата от 0,96 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.04.2021 г. - 21.02.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №1555/2023 г. по описа на СРС, 164
състав.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по
основание и размер. Поддържал е, че консумираната топлоенергия е с лоши потребителски
параметри.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
2
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че е собственик или ползвател
на процесния имот, като това обстоятелство е установява от събраните по делото
доказателства. Налице е и молбата-декларация, изходяща от ответника до ищцовото
дружество, подадена през 2012 г., за откриване на партида за процесния топлоснабден имот.
Ето защо, ответникът е имал качеството потребител на топлина енергия за битови нужди
през процесния период за процесния недвижим имот.
Пред първата инстанция са приети заключения на СТЕ и ССчЕ. При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,
количеството на доставената ТЕ, която е установена от заключенията на СТЕ и ССчЕ, както
и че е извършена услугата дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба на ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено
защо жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо, въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. С
оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС
на основание чл.272 ГПК. При постановяването му съдът се е съобразил с нормативната
уредба и трайната съдебна практика по отношение облигационната връцка между страните и
количеството доставена ТЕ, както и дължимата цена за извършеното дялово разпределение.
Не следва да бъде разглеждано от въззивния съд релевираното за първи път в
представената във въззивното производство писмена защита възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания, тъй като същото е
преклудирано.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, жалбата на ответника следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
3
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №14506 от 24.07.2024 г., постановено по гр.д.
№51376/2023 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4