Решение по дело №296/2019 на Окръжен съд - Добрич

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№    126                                         29.05.2019 год.                              гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На двадесети    май                                                            2019 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДИАНА ДЯКОВА          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА               

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                                          

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 296           по описа  за     2019     год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от В.Д.В., ЕГН ********** *** жалба рег.№ 6286/27.03.2019  год.  срещу решение №313/14.03.2019 год. по гр.д.№ 04343 /2018 год. на  Районен съд Добрич в частта ,в която е осъден да заплаща на пълнолетното си дете И.В.Д., ЕГН ********** *** на основание  чл.144 СК месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 20.10.2018 год. до завършване на образованието й като редовна ученичка в ЕГ”***” Добрич, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж - последно число на съответния месец,както и  сумата от 168 лв. сторени деловодни разноски в производството.

Изложени са оплаквания,че събраните по делото доказателства за доходите на въззивника от трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност,имущественото  и здравословното му състояние  не били правилно ценени  и не установявали наличието на едно от общо трите кумулативни изисквания  за присъждане на издръжка на пълнолетно дете,а именно възможността на родителя да я дава без особени затруднения.Отправено е  искане обжалвания  първоинстанционния съдебен акт да бъде  отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно  отхвърляне на претенцията по чл.144 от СК  и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски .

 Въззиваемата страна  И.В.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 8955/07.05.2019 год.

Решението на ЗРС в обжалваната му част  е правилно и обосновано.Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. За да достигне до извод за частична основателност на иска по чл.144 от СК в минимално предвидения размер по чл.142 ал.2 от СК, районният  съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, изложил е фактическата обстановка, която е приел за установена, като е посочил поотделно доказателствата, които приема, че установяват осъществяването на съответните относими към спора факти. Решението е основано на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след извършена в съответствие с изискванията на чл.12  и чл.235 ал.2 ГПК преценка на събраните по делото доказателства. Всички доказателства са обсъдени от съда съобразно с тяхното доказателствено значение и стойност, като при така извършената преценка съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, нито на правилата на формалната логика, които да доведат до различни фактически констатации, а оттам и до различни правни избоди от направените в обжалваното решение.

Доводите на въззивника ,че даването на издръжка  на детето му,съществено го затруднява са неоснователни.Същите са основани на твърдения,че заболяването му изисква продължаващо лечение и към момента,които  не са доказани-представени са документи,съставени една година преди завеждане на делото и констатиращи заболяването,но не и такива за провеждано и понастоящем медикаментозно или друго лечение и стойността му,респективно на твърдения за възможността ,трудовия му договор да бъде прекратен,неоснователни с оглед датата на сключването му,липсата на данни за прекратяването му  в 6-месечен срок  и разпоредбите на чл.70 ал.1 и чл. 71  ал.1 и 2 от КТ.

 Налице е съвпадение на фактическите  и правните констатации на първоинстанционния и въззивния съд,респективно крайния резултат от решаващата,еднаква по обем дейност на двете съдебни инстанции.Горното налага на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение  да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения и при препращане изцяло към мотивите на ДРС.

 

По  изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №313/14.03.2019 год. по гр.д.№ 04343 /2018 год. на  Районен съд Добрич в частта на уважаване на  иска по чл.144 от СК,предявен от И.В.Д., ЕГН ********** *** срещу В.Д.В., ЕГН ********** *** ,както и в частта на уважаване на искането й по чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.