РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Кърджали, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-002452 от 06.11.2024 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Р. Р. М. с ЕГН
**********, адрес с.Б. пл., ул.„Д. № ***, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. Р. М. намира наказателното постановление за незаконосъобразно,
издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
постановление били допуснати нарушения, които опорочили административнонаказателното
производство. По преписката не били представени доказателства, които да водят до извод,
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че за същото деяние и спрямо същото лице вече
имало приключило наказателно производство с осъдителна присъда. От съдържанието на
приложената по делото присъда ставало ясно, че жалбоподателят е наказан с „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок, както и е лишен от право да управлява МПС за определен
срок. При тези обстоятелства били налице предпоставки за прекратяване на
административното производство, тъй като лицето не можело да бъде наказано
едновременно с присъда и с наказателно постановление за едно и също деяние.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2024 г. жалбоподателят Р. Р. М. управлявал лек автомобил „О. В. с рег.№
****** на път III-5009, на територията на общ.К.. Около 10.50 часа той се движел по същия
път III-5009, км.20 в сс. Р. л., общ.К.. Управлявайки автомобила „О. В., близо до кметството
в селото, жалбоподателят не бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходците и
със страничното дясно огледало блъснал движещата се по пътното платно пешеходка С. Б.
Л. Вследствие на това настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети по
автомобила и пострадал пешеходец С. Л.. Водачът не спрял на място да установи какви са
последиците от произшествието, а продължил движението си. След около един час бил
установен от контролните органи и проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества,
като резултатите били отрицателни. По този повод на 08.07.2024 г. срещу Р. М. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който той
подписал и получил без възражение. Въз основа на съставения акт, на 06.11.2024 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че не спира и не установява последиците от ПТП.
По повод настъпилото на 08.07.2024 г. пътнотранспортно произшествие било
образувано и досъдебно производство № **** г. по описа на РУ-Кърджали. По това
досъдебно производство срещу жалбоподателя Р. Р. М. бил внесен обвинителен акт в РС-
Кърджали за престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Образувано било НОХД № ***** г. по описа на РС-Кърджали, което приключило със
споразумение за решаване на делото в съдебното производство по реда на чл.384, ал.1 от
НПК. Със Споразумение № ****** г. по НОХД № ***** г. по описа на РС-Кърджали, имащо
последици на влязла в сила присъда, Р. Р. М. бил признат за виновен в това, че на 08.07.2024
г. в сс. Р. л., общ.К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„О. В. с peг.№ ******, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е спрял
при възникналата опасност за движението, и чл.116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходеца, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на С. Б. Л.от сс. Р. л., общ.К., изразяваща се в счупване на лъчевата и лакътната кост на
лявата предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
2
повече от един месец, като деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по
чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. За това престъпление му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с отлагане на изпълнението
за срок от 3 години на основание чл.66 от НК, както и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 08.07.2025 г.;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.07.2024 г.; План-схема за ПТП от
08.07.2024 г.; Докладна записка от 08.07.2025 г.; Заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР;
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; препис от обвинителен акт от 24.01.2025 г.
на РП-Кърджали по досъдебно производство № **** г. по описа на РУ-Кърджали; препис от
Споразумение № ***** г. по НОХД № ***** г. по описа на РС-Кърджали.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е безспорно установено. Фактите също са
подведени под съответната относима санкционна правна норма. Независимо от това,
настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради следното: Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН
указва по императивен начин, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува, а според ал.2 на чл.33 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Цитираната норма въплъщава идеята на
законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, като
поначало въобще не допуска конкуренция между административнонаказателно и
наказателно производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом
за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно
производство не се образува, а започналото се прекратява. Правилото за примата на
наказателната пред административнонаказателната отговорност изначално осуетява
опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност
независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла на
ЕКПЧ. Спазването на предписанията на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е надежден механизъм за
предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или
последователно провеждани административнонаказателни и наказателни производства,
3
защото изключва подобна процесуална ситуация - в този смисъл е постановеното
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС на Р.Б. В
случая от доказателствата по делото се установява, че срещу нарушителя е образуваното и
проведено наказателно производство за същото деяние, за което е съставен акт за
установяване на административно нарушение, поради което е следвало наказващият орган
на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН да прекрати административнонаказателното
производство. Въпреки това в нарушение на посочения текст е реализирана повторно
отговорност на нарушителя за едно и също деяние, а именно административнонаказателна
такава. Предвид безспорно установената реализирана наказателната отговорност по
отношение на жалбоподателя за описаното в наказателното постановление деяние като
съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за
което му са му наложени наказания съгласно чл.37, ал.1, т.1а и т.7 от НК със споразумение с
последици на влязла в сила присъда, което е задължително за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани, необосновано е реализирана и
административнонаказателна отговорност. За едно и също деяние паралелно са проведени
две производства - административнонаказателно и наказателно, като последното е
приключило и с влязъл в сила акт, което е недопустимо и в разрез с принципа ne bis in idem.
Това е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на
административнонаказателното производство. При положение, че за поведението на
жалбоподателя при фактите описани в наказателното постановление, увреждащи едни и
същи обществени отношения, той е понесъл по-тежката - наказателна санкция, то не е
оправдано втори път да му се търси и административнонаказателна отговорност.
Разноски от страна на жалбоподателя не са поискани, поради което и не следва
такива да му бъдат присъждани.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1300-002452 от 06.11.2024 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Р. Р. М. с ЕГН
**********, адрес с.Б. пл., ул.„Д. № ***, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното за нарушението административнонаказателно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5