МОТИВИ: Против подсъдимия К.В.Л.
*** е предявено
обвинение за това, че на 14.11.2006 г. на ГКПП „Капитан Андреево
с лек автомобил
марка „Фолксваген" модел „Пасат" с рег.№ СА 6216 ВС, в съучастие със С.Н.И.
и М.Х.С., като извършител, без надлежно разрешително пренесъл през границата на
страната ни високорисково наркотично вещество -
„хероин" с нетно тегло 19,450 кг, със съдържание на „диацетилморфин”
58,7 %
на стойност 1 750 500 кг, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2
Предл.1-во вр. чл.20 ал.2 от НК.
Против подсъдимия С.Н.И.
*** за това, че през месец септември на 2006 г. в гр.София умишлено склонил и на
13.11. и 14.11.2006
г. в гр.София и по пътя от гр.София през ГКПП „Капитан Андреево"
до РТурция и обратно до ГКПП „Капитан Андреево" умишлено улеснил /чрез даване на съвети,
разяснения, обещания за се даде помощ след деянието/ / К.В.Л. да пренесе през
границата на страната ни на 14.11.2006 г. с лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Пасат" с рег.№ СА 6216 ВС без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество - „хероин" с нетно тегло 19,450 кг, със съдържание на „диацетилморфин"
58,7 % на стойност 1 750 500 кг, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во вр. чл.20 ал.З и ал.4 от НК.
Против подсъдимия М.Х.С.
*** е предявено обвинение за това, че на 13.11. и 14.11.2006 г. по пътя от гр.София
през ГКПП „Капитан
Андреево" до РТурция и
обратно до ГКПП „Капитан Андреево" чрез
отстраняване на спънки умишлено улеснил К.В.Л. да пренесе през границата на
страната ни на 14.11.2006 г. на ГКПП „Капитан Андреево"
с лек автомобил
марка „Фрлксваген" модел „Пасат" с рег.№ СА
62 16 ВС без надлежно разрешително високорисково
наркотично вещество - „хероин" с нетно тегло 19,450 кг, със съдържание
на „диацетилморфин" 58,7 % на стойност 1 750 500
кг, като предметът
на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -престъпление по
чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во вр. чл.20 ал.4 от НК.
Подсъдимият К.В.Л.
разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения по
предявеното му обвинение.
Подсъдимият С.Н.И.
разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения във връзка
с обвинението.
Подсъдимият М.Х.С. разбира обвинението, не
се признава за виновен, дава обяснения по някои от предявените в обвинителния
акт факти.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимите С.Н.И. и
К.В.Л. са родени
и живеят постоянно в гр.******. В същият град живее и роденият в **** М.Х.С.. Последният
от преди повече от 10 години се установил в Република България, създал семейство, придобил
българско гражданство. Подсъдимият
С. се занимавал предимно с ******, открил *******. По повод на ******* си дейност С. се запознал с подсъдимия С.И.. Първоначалните отношения търговец-клиент
прераснали в по-близки, а контактите
им станали редовни /свидетелят В.Н. - л.532 от СП/. Породеното между
подсъдимите И. и С. близко приятелство довело до съвместни пътувания извън страната
и най-вече до РТурция /обяснения на подс.И. - л.537/.
Такова пътуване двамата осъществили на 31.08.2006
г. със собствения и управляван от С. лек автомобил марка „Мерцедес" с рег.№ С3012 МН /справка на
л.223/. От своя страна в периода 21.03.2005 г.-13.11.2006 г. С. посещавал
ежемесечно РТурция, където престоят му бил еднодневен и според обясненията
му с цел търговия.
Подсъдимият С.И. също
се занимавал с ****** дейност -стопанисвал *************. Той често контактувал с подсъдимия К.Л., с
когото посещавал едно и също питейно заведение -стопанисвана от семейството на свид.Е.Х.
***. Подсъдимият С.И. поддържал приятелски отношения със семейството на свид.Х.
/л. 198 СП/, а през 2006 г. Л. имал интимни отношения с дъщерята на
последната. В същия период Л. нямал постоянна
работа или друг източник на доходи.
През месец септември
на 2006 г. подсъдимите С. и И. решили да организират
пренасянето на наркотично вещество през границата на страната - от РТурция в РБългария. Решили още за физическото транспортиране на
наркотика да използват друго лице с цел дистанциране от трафика при евентуалното му разкриване.
Подсъдимият И. имал представи за финансовото състояние на Л., както и за
неодобрението на връзката му с дъщерята на свид.Х. от
родителите
й именно заради недобрия му социален статус. Така, срещу обещание за финансова
подкрепа, И. първоначално убедил Л. да закупи лек автомобил. Подсъдимият И.
познавал лице, разполагащо с автомобил - това бил свидетелят М.В. /л.59 от СП/.
Последният живеел в гр.****** и познавал както подсъдимия Л., така и подсъдимия И..
Към 2006 г. свидетелят М.В. също се занимавал с ******** дейност, свързана с
пътувания до РТурция. От тази страна свидетелят закупувал стоки, които впоследствие
продавал. С придобития от него през месец
май на 2006 г. лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" той осъществил около пет
пътувания до Турция. Подсъдимия Л. знаел
за тези пътувания в резултат на общуването му със свид.М.В..
Взел решението да участва в
пренасянето на наркотика от РТурция, Л. провел разговор с М.В., в който му предложил в
собствения му автомобил да бъде
изграден тайник, след което свидетелят да продължи
управлението на автомобила срещу
определено възнаграждение. В. отхвърлил това предложение, но се съгласил да продаде автомобила си на Л.. Съгласието
за прехвърляне на собствеността
върху автомобила на Л. било постигнато в средата на месец септември на 2006 година. Уговорената цена била в размер на 13
000 лева, като през месец септември
на 2006 г. била заплатена част от нея - 11 000 лева. Плащането на останалите 2 000 лева, както и
подписването на писмен договор за продажба било отложено за момента, в който
продавачът щял да получи пълният размер
на уговорената цена. Веднага след постигане на съгласието за сделката и плащането на част от цената, подсъдимият Л.
получил държането върху автомобила и
започнал да го управлява. Това станало на 13.09.2006 г., когато според свидетелката Х.Л. оповестил придобиването на
автомобила. Седмица след тази дата Л.
съобщил на Х., че автомобилът се нуждае от ремонт, което налагало престой в
сервиз. Така, в последната седмица на месец септември колата била оставена в неустановен по делото автосервиз,
където престояла около месец, В този период и в сервизни условия в автомобила
бил монтиран тайник. Последният бил изработен от листова ламарина с дебелина 1,5 мм. /л.2-5
от т.ІІ на
ДП/. Имал форма на правилен паралелепипед с
размери 145/23/14,5 см, закрепен с електротермично заваряване към
задната престилка на автомобила. В задната част на монтирания тайник бил изрязан отвор с размери 30/15 см, достъпът до
който бил осигурен с допълнителен капак с четири винта в краищата си. Капакът
бил недобре технически изпълнен - с големи винтове и провиснали подложки шини,
поради лошо заваряване - л.495-496 от СП.
След изработването
на тайника подсъдимият С.И. се свързал с подсъдимия Л..
Двамата решили да прехвърлят собствеността върху автомобила на Л. на 13.11.2006
г. Подсъдимият И. разполагал с дължимия на продавача остатък от цената -
сумата 2 000 лева. На 12.11.2006 г. Л. се обадил на свой приятел - свидетеля М.К.,
на когото съобщил, че има нужда от нотариус, тъй като ще закупува автомобил.
Двамата се уговорили да се срещнат сутринта на следващия ден в района на бившия „Нотариат",
намиращ се на бул."Патриарх
Евтимий" в гр.София. Така, на 13.11.2006 г. около 9,15 часа К. и Л. се срещнали на уговореното място, а там не
след дълго пристигнал подсъдимият С.И. и друго лице. Свидетелят К. познавал подс.И., когото
често виждал в питейно заведение по повод на срещите си със своя приятел - подсъдимият Л.. При пристигането на И. пред „нотариата" той
управлявал лекият автомобил марка „Пасат", а след кратък разговор между него и Л., последният съобщил на К.,
че не се нуждае от неговата помощ. К.
напуснал мястото, а подсъдимите Л. и И. се отправили към нотариус, където се срещнали с прехвърлителя на автомобила -свидетеля М.В.. Преди извършването на нотариалната заверка на договора за продажба, купувачът Л. заплатил на свид.В. сумата от 2 000 лева, която получил от И.. Последният факт станал достояние на В., който свързал присъствието на С.И. именно с
предоставянето на паричен заем на Л. в
размер на дължимия остатък от продажната цена. След прехвърлянето на собствеността на автомобила върху
подс.К.Л. по силата на сключения и нотариално заверен писмен договор, Л. и И.
се отправили към сектор „Пътна
полиция"-София, за да оформят административните формалности във връзка с
промяната на собствеността /л. 108-118 от т.1 на ДП/. На подсъдимия Л. бил издаден Талон за регистрация на лекия автомобил
/л.99-100/, като регистрационния номер
на автомобила бил променен на СА 6216 ВС. Непосредствено след това бил сключен договор за гражданска отговорност,
както и Договор за международна
автомобилна застраховка /зелена карта/. Последният договор бил подписан от подсъдимия И. /графическа
експертиза на л.120-121 от СП/.
Всъщност последният присъствал по време на цялата административна процедура пред „ПП-София, като не само
придружавал Л., а го напътствал при подаване
на заявленията и тяхното оформяне. В следобедните часове на 13.11.2006 г. Л. предоставил автомобила за технически преглед, за
което бил издаден Контролен талон.
Непосредствено след това и в изпълнение на решението си за посещение на РТурция, Л.,
И. и С. се отправили към ГКПП „Капитан Андреево".
Подсъдимият Л. пътувал с автомобила марка „Фолксваген" модел „Пасат", а И. и С. - с притежавания от
последния автомобил марка „Мерцедес" с рег.№ С 30120 МН. На 13.11.2006 г.
в 18,00 часа тримата пътуващи с посочените превозни средства преминали
държавната граница - справки на л. 140-142
т.1 на ДП. На около 50 километра от границата те преустановили движението си, Л. напуснал управлявания от него автомобил и по
указание на И. се качил в другия
автомобил. Последният бил управляван от подсъдимия С., който след качването на Л. ***. Около 21,00 часа двамата
пристигнали в града, обикаляли безцелно, вечеряли. В същото време подсъдимият
С.И. осигурил поставянето на наркотично
вещество в изработения в автомобила на Л. тайник.
Наркотичното вещество било поставено в 39 броя пакети с приблизително еднакви
размери, които били увити в сиво на цвят лъскаво тиксо - л. 2, 10-11 от ДП. След
поставянето на пакетите тайникът бил затворен със специално
изработения метален капак, а върху цялата конструкция било положено покритие от вида ВОDY
999. Покритието било нанесено върху ламарината, без грунд или друга
предварителна подготовка на повърхността /л.495-496 от СП/. След приключването
на тези действия, подсъдимият И. поставил в автомобила торби с дрехи, а след
това откарал превозното средство в близост до мястото на срещата му с Л., но го паркирал
в посока към границата за РБългария. Вече след
полунощ -на
14.11.2006 г. там пристигнали подсъдимите Л. и С.. Л. се качил в собствения си
автомобил и потеглил към границата. След него пътували с автомобила марка
„Мерцедес" подсъдимите И. и С.. В 02,00 часа на 14.11.2006 г. Л.
преминал държавната граница и се установил на ГКПП „Капитан Андреево".
Към този момент на
работа били митническите служители свидетелите Д.Й.Г., Д.И.Н. и А.И.П.. След първоначалния
оглед на автомобила свидетелите Г. и Н. решили за извършат щателна
проверка на същия. Първите резултати от нея установили, че болтовете на задната
броня били в променено състояние, което наложило превозното средство да бъде
отведено в гараж. Там тримата митнически служители демонтирали бронята и установили,
че в автомобила бил изграден тайник. Тайникът представлявал метална кутия с капак, закрепен в средата
й с четири метални винта. Свидетелите развили винтовете и установили, че в таиника се намират пакети, увити в сиво тиксо. След извършения оглед на
лекия автомобил и изграденият в него тайник /л.2-3 ДП/ от
автомобила били иззети общо 39 /тридесет и девет/ на брой пакети с приблизително еднаква форма, облепени
със сиво на цвят лъскаво тиксо и съдържащи
прахообразно вещество с общо брутно тегло от 21,310 кг - Протокол за претърсване и изземване от 14.11.2006 г.
/л.10-11/.
По време на
митническата проверка, която се извършвала в автомобила марка „Фолксваген Пасат" подсъдимият И.
позвънил на Л., но последният не приел
обаждането. В 03.00 часа И. и С. също преминали държавната граница и след извършения граничен контрол се
установили на пункта на митническа
проверка „Капитан Андреево".
Непосредствено след
откриването на наркотика свидетелите Б.Х. и К.Т., служители на „БОП" към ОДП-Хасково
провели разговор с подсъдимия Л., в който последният разказал, че пътувал до
Турция по молба на своя познат „Т." /С.И./, който го помолил да му занесе определена парична сума, заради
повреда на автомобила му. Л. споделил, че в Турция се срещнал с непознато за него лице, което
описал като висок слаб мъж, с черна ръкавица
на едната ръка. Казал още, че с това лице прекарал известно време, а след това по указание на С. отпътувал отново за
България.
След откриването на
наркотичното вещество и в присъствието на свидетеля С.Т. /л. 139-140
СП/, от един от пакетите била иззета част от съдържимото, с която бил извършен
полеви наркотест, който установил, че веществото реагира на
„хероин". На всички пакети бил извършен оглед и от тях били иззети
представителни проби по реда на НУРИСПНДВНР - л.11-12 т.2 ДП. Всеки един от пакетите бил
претеглен, а установеното нетно съдържание на наркотичното вещество във всички
тях е 19,450 кг. Изследването на взетите от отделните пакети представителни
проби /от по 20 грама/ било възложено на назначената по делото химическа експертиза
/л. 10 от ДП/. Вещото лице, изготвило заключение по същата,установило, че
прахообразното вещество от всички проби представлява „хероин" със съдържание на активен
компонент „диацетилморфин" от 58,7 тегловни
процента.
Така изложената фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на разпитаните по
делото свидетели, резултатите от извършените следствени действия за оглед, претърсване и изземване, заключението
на съдебнохимическата и автотехническа експертиза, заключението на физико-химическата
експертиза и на графическата
експертиза, както и частично от обясненията на подсъдимите. Тези доказателства
установяват на първо място, че на 14.11.2006 г. на ГКПП „Капитан Андреево" в управлявания от подсъдимия К.Л. лек
автомобил марка „Фолксваген"
модел „Пасат" с рег.№ СА 6216 ВС са били открити 39 бр. пакети, съдържащи високорисково
наркотично вещество - „хероин". Тези факти са били отразени в съставен Протокол за оглед от 14.11.2006
г., а изземването на наркотичното
вещество - в Протокол за изземване от същата дата, одобрен от съдия в съответния първоинстанционен
съд. Обективираните в тези два протокола следствени действия установяват вида на
превозното средство, в което са били открити
въпросните пакети, извършването на полевия наркотест
/времето и начинът за осъществяване
на който са потвърдени от показанията на свид.Т./,
дал първоначалната информация за вида на съдържащите се в тях вещества и
точното място, на което са били поставени въпросните пакети - в
специално изработен тайник в задната броня на автомобила, управляван от Л..
В този смисъл, съдът намира, че фактът на пренасянето на наркотичните
вещества през държавната граница между РТурция и РБългария е безспорно
установен по делото. Безспорно установено
е и лицето, което е извършило транспортирането на 39-те броя пакети, укрити в автомобила - това е подсъдимият К.Л.,
който придобил превозното средство
ден преди инкриминираното дата. В своите обяснения, отразяващи отношението му
към повдигнатото обвинение, Л. отрича да е автор на това деяние, отхвърляйки поддържаната от обвинението
теза, че е имал представи за укриването на наркотик в автомобила. За да се
отговори на въпроса - знаел ли е подсъдимият
Л. за пренасяното през държаната ни граница наркотично вещество следва
да се анализират действията на същия, предхождащи инкриминирания момент, начинът, по който е осъществена
контрабандата, поведението на останалите лица, участващи в престъпната дейност. В тази връзка беше установено,
че през първата половина на месец
септември 2006 г. К.Л. е предприел закупуване на лек автомобил от свидетеля М.В.. Тук следва да се посочи, че подсъдимият Л. не е търсил да закупи какъвто и да
е автомобил, а се е насочил към
конкретен такъв и то при липсата на оповестена оферта за продажбата му от страна на собственика. В своите показания
свидетелят В. е категоричен, че инициативата за закупуване на колата е била на Л.,
а не негова, както и че Л. знаел за
пътуванията на автомобила до РТурция. Другият
съществен факт, който установяват показанията на същия свидетел е моментът, в
който Л. е получил държането на
автомобила. Това станало в средата на месец септември, когато продавачът предоставил превозното средство на
бъдещия купувач, макар да не бил получил пълния размер на уговорената цена и
макар да не бил сключен формален договор,
обективиращ прехвърлянето на собствеността. Моментът
на фактическото получаване на
автомобила от Л. се потвърждава и от показанията на свидетелката Е.Х., пред която Л. оповестил покупката. Според
последната това станало на
13.09.2006 г. Съдът не намери основание да постави под съмнение достоверността
на показанията на свидетелите Х. и В.. Изложението на фактите от свидетеля В. е ясно и неколебливо, а твърденията на Х са конкретни, изнесените факти са свързани с точни
събития и лица. Следва да се има
предвид и това, че и двамата свидетели не са общували инцидентно с подсъдимия Л., познават го не само във връзка с
изследваните факти, което е причината
възприятията им да бъдат непосредствени и необременени,
а изложението им хронологично и
житейски аргументирано. Заради това, съдът кредитира показанията на свид.Х.
и относно друго съществено обстоятелство, а именно обстоятелството, че седмица след като Л.
„придобил" автомобила, го отвел в сервиз, където колата престояла
около месец. Тук не може да не бъде обсъден начинът,
по който наркотичното вещество е било пренесено през държавната граница. Протоколът за оглед, както и назначените
техническа и физическа експертиза,
сочат, че пренасянето на наркотичното вещество е било подготвено и е предхождано от предварителна организация,
съществена част от която е била направата
на таиник. Физическата експертиза е посочила, че
точното време, в което е бил
изработен тайникът не може да бъде посочено. Това
според експерта станало в рамките на
2-3 години преди физико-химическото изследване на
материала /извършено в периода месец
август-септември на 2009 г./. Според експерта Орлин Николов. съществуващите технически средства и
методи не давали възможност за по-голяма
конкретика. От друга страна обаче, по делото е
безспорно установено, че за изработването
на тайника са били необходими специални умения и
знания, използване на квалифициран
персонал и сервизни условия /заключение на автотехническата експертиза на л.4 от т.2 на ДП/. Именно в такива
условия подсъдимия Л. е откарал
лекия автомобил марка „Фолксваген" само седмица след като е получил владението върху него от свид.В.. Това станало достояние на свид.Е.Х., пред която обаче Л. не
посочил конкретната повреда на
колата, още по-малко пък уведомил нейния собственик /продавача В./ за наличието на такава. Това Л. не сторил и
по време на едномесечния престой на
автомобила в сервиза, нито в деня на прехвърлянето на собствеността -13.11.2006 г., когато се срещнал с продавача.
Анализът на всички тези факти налага единственият извод, че причината
автомобилът да бъде оставен в сервиз е била не повреда, а необходимостта от
технологично време за изработване на специална конструкция, която да бъде
използвана като таиник. Категорична доказателствена подкрепа този извод получава от факта, че Л. е
отправил предложение за изработване на
таиник в колата към свидетеля В. още преди да бъде
постигнато окончателното съгласие за продажбата й, като предложението е обхващало
не само изработката на допълнителна конструкция, но и нейното използване. Ето защо, съдът счита, че на първо
място е несъмнено доказано, че подсъдимият
Л. е знаел за направата на таиник в превозното
средство. Представи за това е имал и
подсъдимият С.И.. Отново показанията на свид.М.В.
установяват, че той е бил познат както с Л., така и със С.И.. Последният не само знаел за покупката на
автомобила от страна на Л., но и в деня
на прехвърлянето на собствеността придружавала Л. и му предоставил остатъкът от дължимата продажна цена. Нещо повече
- непосредствено преди посещението при
нотариус именно подсъдимият С.И. управлявал автомобила - факт, който установява свидетелят М.К. /л.229 от СП/. Този
свидетел станал очевидец на обстоятелството, че на уговорената с Л. среща в сутрешните часове на 13.11.2006 г. И. и друго
лице пристигнали с автомобил, който
свидетелят описва като „Фолксваген Пасат", четворка, светлосив на
цвят". Следователно,
непосредствено преди прехвърлянето на собствеността И. е ползвал превозното средство, което се намирала у
него по повод, за който той не дава
обяснения. Пребиваването на И. в автомобила е продължило до приключването на административните формалности в
„ПП"-София. И. участвал
в последните, както и при сключването на задължителните застрахователни договори. Особено
съществено в случая е сключването на Договор за международна застраховка. Както
вече се посочи последният е подписан не от собственика на автомобила -
подсъдимият Л., а от подсъдимия И. - обстоятелство, което последният не отрича,
и което се потвърждава от заключението на графическата експертиза. Не
толкова авторът на положения подпис, колкото самото наличие на този договор е
съществено в случая. Сключването на Договор за международна застраховка сочи,
че пътуването извън страната с въпросния автомобил не е било инцидентно или
случайно нито за Л., нито за И.. Договорът е бил подписан на 13.11.2006 г.
именно, защото двамата подсъдими са планували пътуването извън страната, т.е.
той е бил част от подготовката за това. В този смисъл са опровергани твърденията на Л. за
внезапно възникналата нужда от посещение в РТурция
след обаждане от И. с молба за помощ. Същото са отнася и за твърденията на И. за случайната му
среща с Л. непосредствено преди напускането на страната в района на
митническия пункт. След като И. очевидно е знаел още в 13,00 часа на 13.11.20006 г.
/часът на издаване на застрахователната полица „зелена карта"/, че Л. ще
пътува с новопридобития си автомобил извън страната,
то срещата на граничния пункт около 18,00 часа на същата дата не може да бъде
определена като „случайна" или като резултат от събития, стоящи извън
волята на подсъдимите. Всъщност фактът, че тримата подсъдими са напуснали
страната едновременно - в 18,00 часа е безспорно установен от справките на
л.140-142 от т.1 на ДП, а този факт, обсъден в контекста на изложените по-горе
действия на подсъдимите И. и Л. налага заключението, че пътуващите в двата
автомобила лица са напуснали съвместно пределите на страната, като всеки един от тях
е знаел поведението на другия. Безспорно установените действия на подсъдимия И.
са доказателство както за собственото му участие в описаната по-горе фактическа
последователност, но и за участието на подсъдимия С., който пътувайки с близкия си познат
И.
очевидно е споделял преследваната от последния цел, както и имал представи за всички
други обективни параметри на извършваното, явяващи се обуславящи за
търсения резултат. Няма спор по делото, че С. не е познавал Л. преди
инкриминираната дата. С. обаче е поддържал дългогодишни, постоянни и близки
отношения с подсъдимия И., с когото осъществил няколко съвместни пътувания
до РТурция със собствения му лек автомобил марка „Мерцедес". При
липсата на доказателства за противното, следва да се приеме за достоверно
твърдението на последните двама подсъдими, че целта на посещенията в Турция са
били с търговска цел. За достоверно следва да се счита и заявеното от тях, че пребиваванията в
тази страна са били свързани с ангажименти на С. и затова именно той
определял времето на пътуванията, местата, които ще бъдат посетени, лицата, с
които са били установявани контакти. В тази връзка подсъдимият И.
заявява, че по време на пребиваванията в гр.Истанбул никога не се отделял от С.,
защото сам би се изгубил в чуждия град. Всичко това налага извода, че
подсъдимият С. несъмнено е имал ръководеща роля, когато подсъдимите са се
намирали на територията на РТурция, а това означава,
че такава е била неговата позиция и при процесното посещение
в тази страна. Така макар да не е познавал Л., С. е знаел за пътуването му,
както и за неговата цел -отвеждане на превозното средство, в което е бил изработен
тайник на място, което да осигури поставяне на
въпросните пакети с цел трансграничното им
превозване. За действията на подсъдимите С. и И. на
територията на РТурция съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Л. не само заради тяхната логичност и последователност, но и заради
корелативната им връзка с действията, които И. и С. са осъществили преди и
непосредствено след пребиваването си в Турция -
знанието за направата на тайника, активното
участие на И. в прехвърлянето на собствеността върху автомобила, сключването на договор за
международна застраховка, едновременното
напускане на страната, нереализираната „търговска цел" на пътуването, навлизането в
територията на РБългария непосредствено след пренасянето на наркотичното вещество, укрито в
автомобила, В обясненията си Л.
заявява, че няколкочасовия престой в Турция е протекъл по следния начин -той преустановил управлението на автомобила на
около 50 км от граничния пункт, когато
забелязал спрелите преди това И. и С., оставил автомобила на И., а самият той са качил в този на С.,***. За това, че пътуването със С. е било
„безцелно" сочи факта, че нито С., нито Л. са посещавали търговски обекти,
липсват закупени стоки. Самият Л. не
твърди, че е било предприето закупуване на „скоростната кутия", заради
която И. му се обадил и за заплащането на чиято цена му занесъл сумата 2 000
лева. Всъщност относно така
поддържания от Л. повод за пътуването му липсват каквито и да било доказателства, напротив - налице са такива, които
изключват тази защитна версия. В тази насока следва да се има предвид, че само
няколко часа преди отпътуването за Турция И. е предоставил на Л. сумата от 2
000 лева, за да заплати цената на автомобила, поради което очевидно е знаел, че
Л. не разполага с подобна сума, за да
търси заем именно от него, дори да приемем, че се е нуждаел от такъв. Разбира се, И. не се е нуждаел от заем,
нито пък е имал спешна нужда от резервна
част за автомобила, в който е пътувал, след като успешно се е завърнал с него в страната в първите часове на 14.11.2006 г.
Обясненията на Л. в тази им част са
защитни, целящи да бъдат отхвърлени представите му за обстоятелствата,
представляващи елемент от субективната страна на изследвания престъпен състав.
В същото време обаче, обясненията на този подсъдим имат и своята
доказателствена стойност именно заради хронологичната им свързаност с
преследвания и постигнат резултат - пренасянето на наркотичното вещество през
границата на страната. С този резултат
кореспондира заявения от Л. факт, че по нареждане на И. той е оставил
управлявания от него автомобил на магистралния път за гр.Истанбул и се качил в автомобила на непознатия му до този
момент С.. Все в тази връзка е и обстоятелството,
че известно време двамата непознати са се „возили" в превозното средство, като очевидно целта е била осигуряване
на време за поставяне на наркотика и
полагане на покритие върху тайника. Това че
покритието е било нанесено след
поставянето на наркотичното вещество в тайника
установява заключението на физико-химическата експертиза, изготвена от експерта Н.. Последният обяснява /л.504 от СП/, че изследвано,
състоянието на покритието /боя/ сочи,
че е нанесено еднократно и то след затваряне на капака, тъй като при извършеното експертно проучване не бил открит
друг слой, освен този, положен върху
недобре обработената за целта ламарина. Това от една страна е доказателство за представите на Л. относно извършваните в
автомобила конструктивни промени, а
от друга - за това, че самият Л. не е могъл да участва в тяхната реализация. Справките за задграничните пътувания
на последния сочат, че той за първи
път посещава РТурция, поради което очевидно не е
могъл да има интелектуална и
физическа възможност сам да осигури поставянето на наркотичното вещество
в тайника, още по-малко да набави такова. Това е било
извършено с помощта на пътуващите съвместно
И. и С., чиито установени вече контакти
на територията на чуждата държава са осигурили извършването на тези действия - И. като е отвел автомобила на място,
позволяващо запълване на тайника с пакети и
полагане на покритие върху него, С. - като е осигурил отдалечаването на Л. от
автомобила, за да го дистанцира от дейността на други лица и в същото време да осигури време за
осъществяване на необходимите
манипулации Както И.,
така и С. отричат извършването на тези действия, обясняват пътуването си до Турция с
търговски намерения, които случайно не дали резултат, отдават напускането и
завръщането в България едновременно с Л. на случайността. Безспорното участие на И.
в предварителната подготовка на пътуването /обсъдено подробно по-горе/ и действията на С.
на територията
на РТурция изключват тези защитни позиции, които не
намират опора в доказателствените източници, част от които са и обясненията на Л.. Няма
основание
да се счита, че твърдените от Л. обстоятелства,
касаещи дейността на останалите двама подсъдими, целят преднамерено уличаване
на последните в неизвършено от тях деяние. Както
вече се отбеляза, Л. не е имал отношения с подсъдимия С., които да бъдат евентуален
мотив за такива намерения. От друга страна, отношенията между Л. и И.
също не сочат на подобни подбуди. Тук следва да се имат предвид и показанията на
свидетелите Б.Х. и К.Т., пред които Л. посочил своите спътници непосредствено след
откриването на наркотика, описал външността на непознатото му по име лице,
посочил името на познатия му С.И. /"Т."/ и разказал за дадените му от
последния указания по пътуването. Около час след това именно тези лица са преминали
държавната граница с превозното средство, отново описано от Л.. Всичко това е
гаранция за правдивостта на изложените от Л. факти към момента на
първоначалното им представяне и последващото им поддържане като обяснения в хода на досъдебния и съдебен стадий на производството. Заради изложеното дотук
съдът намира, че участието на подсъдимите Л., И. и С. в инкриминираната
контрабанда е безспорно, и макар доказателствата по делото, касаещи
последните двама подсъдими да са косвени, то аналитичната им оценка и корелативна
зависимост налагат изводи, изключващи съмнението за авторство.
Начинът на закупуване на автомобила,
отправеното предложение към свидетеля В., отвеждането на автомобила в сервиз и
едномесечен престой в същия, сключването на договор за международна застраховка
непосредствено след придобиването на собствеността, предприетото пътуване в
същия ден с автомобила, в
който е бил изработен тайника и завръщане в страната
с поставени в тайника пакети, установени в резултат на извършените следствени действия са доказателствата, сочещи, че подсъдимият Л. е
осъществил обективните признаци на
престъпния състав по чл.242 ал.2 предл.1-во от НК, при наличие на субективни представи за всички елементи на противоправната дейност. За осъществяването на последната Л. е взел решение в резултат на
мотивиращата роля на друго лице -дългогодишния
му познат С.И.. Вече беше посочено по-горе, че преди инкриминираната дата Л. не е посещавал РТурция, поради което не е имал интелектуалната възможност
да осъществи сам трафика, нито да вземе решение за реализацията му. В същото време подсъдимият И.,
който добре познавал Л., социалната му среда и бит, поддържал трайни и близки
контакти със С., който многократно и периодично посещавал РТурция,
в това число и съвместно с И.. Възможността
за набавяне на наркотично вещество, за финисирането
на тази дейност и от друга страна установените отношения с Л., са дали
възможност на И. да склони Л. за
участие в престъпната дейност и в същото време да я подпомогне. Действията по
мотивирането на подсъдимия Л. да извърши трафика са били осъществени още в
първата половина на месец септември и са били обективирани
в решението за закупуване на подходящ автомобил. Несъмнено покупката е била с
цел автомобилът да бъде използван за
превозване на наркотични вещества, на което сочи проведения между Л. и свид.В. разговор на
тази тема. Отново следва да се посочи,
че този разговор е също илюстрация на склоняващата
роля на И.,
потвърдена от последващите му действия и
преценена в контекста на безспорната невъзможност за самостоятелно и независимо
участие на Л. в контрабандирането на наркотика. Започнало като склоняване на Л.
към престъплението, участието на подсъдимия И. е преминало в подпомагане на извършителя
както при подготовката
на престъплението, така при неговото извършване. В деня, предхождащ дата на
престъплението, И. е управлявал превозното средство с изработения вече в него тайник, придружил е Л. при оформянето на административната процедура по
регистрацията на автомобила, участвал при сключването, дори лично подписал договор за международна
застраховка. Така с действията си И. осигурил
възможността автомобилът да напусне страната. Знаейки, че Л. не е пътувал до Турция и поради необходимостта от
негово лично участие в последващите
подготвителни за трафика действия, И. напуснал страната едновременно с Л.,
макар и с друг автомобил, а след това се срещнал с него на около 50 км от турския граничен пункт.
Последвалото вземане на автомобила на Л.
и връщането му след поставяне на пакетите в него, както и даването на
разяснения във връзка със завръщането на Л. в страната, са действия, които следва да бъдат квалифицирани като „помагачество" на извършителя с цел постигане на намисления престъпен резултат и в същото време
са илюстрация на другата, осъществена от И. съучастническа дейност - „подбудителство".
Извършеното от
подсъдимия С. следва бъде квалифицирано като „помагачество"
в трансграничното пренасяне на наркотичното вещество.
С формирани
представи за изработения в автомобила тайник,
набавено наркотично вещество и осигурено пристигане на автомобила на
територията на РТурция, С. и осигурил поставянето на
пакетите в тайника и последващото им превозване извън
страната. В резултат на многократните си посещения в РТурция
С. е
познавал добре условията в нея, подходящите места за престой на автомобили,
разстоянията между граничния пункт и населените места. Отиването до Турция е било
осъществено с негов автомобил, а безцелното му пътуване с Л. в територията на тази
страна е осигурило технологично време за „зареждане" на тайника с въпросните
пакети. Въпреки че не познавал лично Л., С. имал представи за действията на
последния, напуснал страната едновременно с него, завърнал се в нея
непосредствено след него. Така подсъдимият С. осигурил успешното преминаване на автомобила на Л.
в територията на Турция и поставянето на
наркотика в него и в крайна сметка фактически спомогнал извършването на контрабандата.
Изложеното сочи, че в
случая са установени обективните признаци на престъплението по чл.242 ал.2 от НК -
подсъдимите са пренесли през границата на страната високорискови
наркотични вещества безспорно без да имат надлежно разрешение за това.
Друг обективен признак на разглежданата контрабанда, релевантен за нейната
правна квалификация, е стойността на наркотичните вещества. Тази стойност е 1 750 500 лева /определена
по ПМС № 23/29.01.1998 г./ и тя обосновава
признака „особено големи размери" /над 140 пъти МРЗ към 14.11.2006 г./. Обвинението поддържа, че деянието
представлява и „особено тежък случай", поради което то следва да бъде
квалифицирано по ал.4 на чл.242 от НК. Тази квалификацията се споделя от съда. Според разпоредбата на чл.93 т.8 от НК
„особено тежък случай" е този,
при който извършеното, с оглед настъпилите вредни последици и другите отекчаващи
обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието или на дееца. Съдът прие, че установените по делото факти визират случаят като
„особено тежък" по смисъла на законовата
дефиниция. От обективна страна разглежданото престъпление
представлява контрабандираме на
наркотик, укрит в специално изработен тайник в използваното превозно
средство /лек автомобил/, като за направата на тайника
са били употребени специални умения и условия, а това означава, както вече беше
казано
по-горе, че пренасянето на наркотика е било предхождано от действия, насочени към
осигуряване на наркотичното вещество и техническото организиране на контрабандата, с
оглед безпрепятственото пренасяне на пакетите през границата. Следва да се има предвид и вида на
наркотика - касае се за „хероин" с тегло от 19,450 кг и сравнително висока процентно съдържание на активния
компонент „диацетилморфин"
- 58,7 тегловни процента. Определяща за по-тежката квалификация е и целта на трафика - пренасяне на
наркотика на територията на РБългария, а не само
транзитното му преминаване през нея. Ето защо, съдът прие, че случаят е
„особено тежък" по смисъла на чл.93 т.8 от НК и затова квалифицира
извършеното и по ал.4 предл.1-во
на чл.242 от НК.
От субективна страна
подсъдимите са извършили престъплението при условията на пряк умисъл - те са съзнавали
обществената опасност на извършеното и са целяли
настъпването на общественоопасните последици.
Обективните признаци на извършеното, които бяха описани по-горе, сочат на
общност в умисъла. Това е така, защото всеки от подсъдимите е имал субективни
представи и за умисъла на съучастника си в осъществяването на престъпната дейност
- на това сочи най-вече съвместното пътуване и престой в РТурция,
съвместното завръщане в страната укриването на наркотика в специален тайник, изработен чрез заваряване на ламарина към задната част
/задна броня/ на автомобила. Всеки един от участващите в престъплението лица
е имал съзнание за поведението на другия. Най-показателно в това отношение е
обстоятелството, че тримата съучастници са преминали едновременно границата на
страната в 18,00 часа на 13.11.2006 г. и почти едновременно /в рамките на
разлика от час/ отново са се завърнали в нея на 14.11.2006 г. Така установения по
безспорен начин начален и краен момент на съвместната дейност в деня на контрабандата е
едно от доказателствата за задружността
в действията на подсъдимите през този времеви отрязък, което преценено в съвкупност с описаните по-горе
обективни елементи на поведението им, установява
по безспорен начин идентичността на отношението им към постигнатия противоправен резултат. Последният е идентичен с преследваната
цел и с това, към което
подбудителките и помагачески действия на подсъдимите И.
и С. са били насочени. В този смисъл
следва да се приеме, че общественоопасният резултат съвпада
с това, което последните са целяли и затова подбудителят
и помагачът следва да отговарят в рамите на
постигната от извършителя цел.
Подбудите на
подсъдимите за извършените престъпления са целяното
лично облагодателстване, а причините - незачитането на
установения законов ред.
Поради изложените
съображения, съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на
престъпление по чл.242 ал.4
предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во вр. с чл.20 ал.2 от НК за
подсъдимия Л., по чл. чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во вр.
с чл.20 ал.З и 4 от НК за подсъдимия И. и по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во вр.
с чл.20 ал.4 от НК за подсъдимия С.. При определяне на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на извършеното и обществената опасност на самите подсъдими, подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отекчаващи вината им обстоятелства.
Подсъдимият К.В.Л. е
роден на *** ***. Той не е *****, няма деца. Осъждан е - с Решение по НАХД №
14548/2003 г. на РС-София му е наложено наказание „глоба в размер на 500
лева" по реда на чл.78а ал.1 от НК, с Присъда по НОХД № 7475/2006 г. на
РС-София му е наложено наказание „пробация" за
престъпление по чл.343в ал2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, а по силата на Споразумение по НОХД № 2245/2005 г. на
СРС му е наложено наказание „пробация" за престъпление по чл.343б ал.1 от НК
/л.521-523 от СП/. По делото няма данни
за материалното състояние на подсъдимия Л., но следва да се приеме, че то не е добро - той няма професия и постоянна
работа, нито друг източник на доходи.
Последното обуславя и недобрия му социален статут. Всъщност последните две
обстоятелства следва да се приеме, че са били и подбудата за извършване на престъплението, целящо набавянето на средства по
престъпен и бърз начин.Това, както и
обремененото съдебно минало на Л. са факти, които следва да отекнат отговорността му. Такъв факт е и сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното, както и конкретния
механизъм за осъществяване на деянието
- продължителна предварителна подготовка, включваща промяна в конструкцията на използвания автомобил с цел
обособяване на тайник в него, като заключителните действия по изработването на
последния /полагане на покритието/ са
били изпълнени непосредствено преди трансграничното
пренасяне на наркотичното вещество.
От друга страна, съдът взе предвид, че решението за контрабандата не е било взето от подсъдимия Л..
Вече беше отбелязано, че Л. не е
притежавал интелектуален, нито финансов капацитет нито сам да формира решение за пренасяне на наркотика, нито сам да го
реализира. В този смисъл не може да
не бъде отчетена „изпълнителската" роля, която му е била отредена в
престъпната дейност, от която
възложеното нему е включвало единствено фактическото превозване на наркотика от РТурция
в РБългария. Последните обстоятелства съдът отчете като многобройни и в същото време
изключителни смекчаващи наказателната отговорност,
при наличието на които и най-ниското предвидено в закона наказание „лишаване от
свобода за срок от 15 години" се явява несъразмерно тежко. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия К.Л. наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
определи същото на „лишаване от свобода за срок от тринадесет години", както и „глоба в размер на 100 000 лева".
При тези условия
съдът определи наказание и за подсъдимия С.И... По занятие той е *****, не е ****, но има ненавършило ***** ****. Подсъдимият И. не е осъждан. Това са смекчаващите
вината му обстоятелства. Фактите, които следва да отекчат
отговорността
му са несъмнената ръководна роля, която той е имал в престъпната дейност, макар на
практика да се е дистанцирал от непосредственото й извършване. Подсъдимият И. е
лицето, което е осъществил „връзката" между останалите двама подсъдими и на
практика е координирал действията на последните до степен че те да станат задружни по смисъла на
чл.20 от НК. Независимо от това, съдът прие,
че в случая е налице един изключителен смекчаващ отгоронстта
на И. факт - недоброто му
здравословно състояние. Видно от представените по делото Епикриза от 15.06.2010 г., Епикриза
от 30.11.2009 г., издадени от МБАЛСМ „Н.Й.Пирогов", И. е бил
лекуван от ********* състояния, които са изисквали
престой в болничен стационар. Освен това, в хода на досъдебното
производство /л.21 от ДП/ е било
установено, че същият страда и от хронична болест, която изисква постоянно лечение и спазване на
специален хранителен режим. С оглед
на това, съдът прие, че предвиденото в закона най-леко наказание „лишаване от свобода за срок от 15 години" се явява
несъразмерно тежко за този подсъдим и наложи
наказание под предвидения в закона минимален размер, а именно „лишаване
от свобода за срок от 14 години",
имайки предвид правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. При тези условия съдът определи
и кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба" и определи размера му
на 100 000 /сто хиляди/ лева.
Подсъдимият М.Х.С. е
роден на *** г. в *****, но от дълги
години живее постоянно в България, придобил е българско гражданство, създал семейство. Към 2006 г. се занимавал с *****
- ********. Той не е осъждан, има нелоши характеристични данни. Казаното дотук следва да смекчи наказателната му
отговорност. От друга страна следва да
се има предвид, че добрият материален и социален статус, който подсъдимият е установил в страната ни, би
следвало да бъдат обстоятелства, които да
възпират С. от противоправно поведение, а това, че те
са генерирали такова поведение следва
да се оцени като отекчаващ вината факт. Такова обстоятелство е и ролята, която е имала помагаческата му дейност - пътуването е осъществено
със собствения му лек автомобил, дейността му е допринесла за поставяне на наркотичното вещество в изработения тайник. И за този подсъдим обаче е налице едно изключително смекчаващо вината му обстоятелство -
сериозно влошеното му здравословно
състояние. Видно от Експертно Решение от 02.07.2008 г. на ТЕЛК към I МБАЛ-София, заради травматична ампутация на раменния
пояс и мишницата,
С. е със 100-процентово намалена работоспособност /л.78 СП/. Освен това, беше установено, че в резултат
на претърпяната травма общото му здраве е
също увредено /**********************/. Наложеното в резултат на
ампутацията на *******к протезиране
е свързано с болестни изменения в нервните окончания, налагащи периодично лечение, а често и стационарен
престой. Така установеното сериозно
и в същото време трайно увреждане в здравето на подсъдимия С., преценено в
съвкупност и с другите смекчаващи вината му факти, изброени по-горе, мотивира съда да приеме, че предвиденото в закона
най-леко наказание, ще бъде несъразмерно
тежко, поради което определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Имайки предвид най-вече многобройните
болестни изменения във физиологичното
състояние на С., съдът определи наказание в размер на „лишаване от свобода за срок от единадесет
години" и „глоба в размер на сто хиляди лева".
Определените при
условията на чл.55 от НК наказания на подсъдимите, не изключват квалификацията
на извършеното като „особено тежък случай", тъй като изключителните
смекчаващи вината факти са свързани с личността на осъдените, поради което правната им оценка не може да
рефлектира върху обществената опасност на
извършеното, обусловена от обективните параметри на престъпната дейност и степента на засягане на обществените
отношения, към които последната е била насочена.
Наложените на
тримата подсъдими наказания „лишаване от свобода" съдът постанови да бъдат
изтърпени при първоначален „строг" режим в затвор. От техния размер съдът
приспадна времето, през което спрямо подсъдимите е била взета мярка за неотклонение
„задържане по стража" /периода 14.11.2006 г. - 15.12.2006 г. за подсъдимия Л.,
периода 14.112006 -15.02.2007 г. за подсъдимия И. и периода 14.11.2006 г.
- 03.07.2007 г. за подсъдимия С./, както и времето, пред което спрямо тях е
била взета мярка за неотклонение .домашен арест" /от 15.12 2006 г. за Л.,
от 15.02.2007 г. за И. и от 03.07.2007 г. за С. до влизане на присъдата в
сила/.
Наред с тези
наказания на основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата предметът
на контрабандата - 19,540 кг „хероин", а на основание чл.242
ал.8 от НК отне и превозното средство,
послужило за превозване на наркотичното вещество, а именно лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Пасат", с рег.№ СА 6216 ВС, собственост на подсъдимия К.Л..
Относно веществените доказателства /телефони и сим-карти/
съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на подсъдимите, от които
са отнети, тъй като те не представляват предмети, притежанието на които да е
забранено, нито са такива, които са послужили са извършване на престъплението.
Съдът счита, че с
така определените наказания ще бъдат постигнати целените от закона превантивни
резултати по отношение на осъдените и по отношение на всички останали.
На основание чл.189
ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски, като
при определянето на конкретния дължим размер изходи от целите, за които са били
предназначени направените бюджетни разходи и обстоятелствата, за установяването
на които са направени те. Така съдът постанови подсъдимите К.Л. и С.И. да заплатят
разноски от по 273 лева всеки един от тях, а подсъдимият М.С. да заплати разноски в размер
на 935 лева.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.