Протокол по дело №3393/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 589
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия: Ненка Цветанкова
Дело: 20225220103393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 589
гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20225220103393 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищцовото дружество ЗК „Л. И.“ АД - редовно призовани, не
изпращат законов или процесуален представител.
Ответницата А. К. П. - редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Вещото лице В. Д. Ф. - редовно призован, се явява лично.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва делото:
Производството е образувано по постъпила искова молба, депозирана от
ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от изпълнителните
директори П. В. Д. и В. В. И., чрез процесуален представител - юрк. И. Г.,
срещу А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ул. „Х. К.“ № 31, гр. Пазарджик,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът А. К. П. дължи на ищеца от ЗК „Л. И.” АД сумата в общ размер на
2610,80 (две хиляди шестстотин и десет лева и осемдесет стотинки), от които:
1 981,00 (хиляда деветстотин осемдесет и един) лева изплатено
1
застрахователно обезщетение и 20,00 (двадесет) лева ликвидационни разходи
по щета № 1206-5060-19-300727, 609,80 (шестстотин и девет лева и
осемдесет стотинки) обезщетение за забава за периода от 25.08.2019г. до
25.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда 29.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2744/2022 г. по описа на РС Пазарджик.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал заявлението за
издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 2744/2022 г. на Районен съд Пазарджик и била издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника А. К. П.. Същата е
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на
основание чл. 422, ал. 1. вр. чл. 415. ал. 1. т. 1 от ГПК предявява настоящия
иск.
Сочи, че на 01.02.2019 г., около 23:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „С.”,
пред автоморга ЕТ „В. Т.” водачът А. К. П. при управление на лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „И 30“, с peг. № ***** поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността и състоянието на пътя, на дясна
крива губи контрол над управляваното превозно средство, отклонява се вляво
и реализира пътнотранспортно произшествие с паркирания лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра”. с peг. № ****, собственост на С. С. В. От
транспортния инцидент били причинени материални щети на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № ****.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен
Протокол за ПТП № 1676770, в който било посочено, че водачът А. К. П. е
напуснала мястото на ПТП.
Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“. с peг. № ***** била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № BG/22/118003285272, със срок на валидност от 20.11.2018г. до
20.11.2019г.
Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Опел“, модел
2
„Вектра”. с peг. № **** при ЗК „Л. И.“ АД била образувана ликвидационна
преписка по щета № 1206-5060-19-300727. При извършения оглед на
увреденото МПС са констатирали увреждания. В съответствие с установените
по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК
„Л. И.“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на 1981,00
(хиляда деветстотин осемдесет и един).
Твърди, че на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, с изплащането на
застрахователното обезщетение ЗК „Л. И.” АД придобило право на регрес
срещу виновния водач - А. К. П. за сумите от 1 981,00 лева изплатено
застрахователно обезщетение и 20,00 лева, представляващи ликвидационни
разходи по щета № 1206-5060-19-300727
Твърди, че А. К. П. била поканена с писмо изх. № L-1148/24.04.2019 г.
да възстанови на ЗК „Л. И.“ АД изплатеното застрахователно обезщетение по
щета № 1206- 5060-19-300727, като към момента същото не било
възстановено.
Сочи доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация:
С исковата молба са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответниците основават възраженията си:
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор.
Доказателствени искания:
С Определение 450/23.02.2023 г. съдът се е произнесъл по направените
доказателствени искания на страните.
Тежест на доказване:
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
За уважаването на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже
основанието и размера на своята претенция. Фактическият състав, от който
3
произтича предявената претенция предполага настъпване на застрахователно
събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт); валидно
сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на водача,
причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор
обезпечава риска от настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на
водача по силата на този договор обезщетение на пострадалото лице или на
неговия застраховател; виновно противоправно поведение на застрахования
водач на МПС (деликвент) - ответникът е причинил виновно ПТП, след което
е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон. В тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав на регресната отговорност.
Ищцовата страна следва да докаже и изискуемостта на вземането от
датата, от която претендира обезщетение за забава.
Следва да се укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да
установи възраженията си, респ. наличието на правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се напътят страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Във връзка с така предявения иск принципно страните биха могли да
постигнат съдебна спогодба при условията и по реда на чл.234 от ГПК, по
силата на която чрез взаимни отстъпки да уредят със сила на присъдено нещо
изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и сложат край на
делото в рамките на постигнатата спогодба, или да постигнат доброволно
извънсъдебно споразумение за уреждане на спора помежду им.

СЪДЪТ счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да
бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения в днешното съдебно заседание проекто-доклад за
окончателен доклад по делото.

4
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 6086/14.03.2023 г. от ОД на
МВР-Пазарджик, ведно със заверен препис на административно-наказателна
преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № 1676770/02.02.2019 г.
Настоящия съдебен състав намира, че днес докладваното писмо с вх. №
6086/14.03.2023 г. от ОД на МВР-Пазарджик, ведно със заверен препис на
административно-наказателна преписка, образувана във връзка с Протокол за
ПТП № 1676770/02.02.2019 г. са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото горепосочените
преписи на писмени документи.

По отношение искането на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение:
Относно искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът
намира следното: Една от предпоставките за постановяване на неприсъствено
съдебно решение срещу ответника /наред с неявяване на ответника в първото
по делото съдебно заседание; липса на искане от ответника делото да се
разглежда в негово отсъствие и ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено СР срещу ответника/ е непредставяне от ответника в срок
отговор на ИМ. Настоящото производство е по реда на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК. Предпоставка за допустимост на това производството е от ответника да
е предявено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено
вземането на кредитора. Приетото разрешение в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД №
4/2013 г., т. 9 ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба,
но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство
на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време
на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е
започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да
5
не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД №
4/2013 г., ОСГТК. Следователно възможността на длъжника да обоснове
оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните
последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. По изложените
съображения следва да се приеме, че в настоящото производството по иск с
правно основание чл. 422 ГПК постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника е недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовото дружество за
постановяване на неприсъствено решение.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА В.Л Ф.: Тъй като в материалите по делото липсваше
подробен снимков материал на процесния автомобил, поисках по
електронната поща от ищеца да ми се предостави такъв, който получих на
дата 11.04.2023 г. Подготвям експертизата и същата ще бъде изготвена в срок
за следващото с.з.
СЪДЪТ счита, че делото следва да бъде отложено за друга дата с оглед
неизготвянето на СТЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 18.05.2023 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, вещото лице
– уведомено лично от днес.
УКАЗВА на вещото лице В. Ф. да изготви и депозира експертизата си в
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6