О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......................../............2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно
заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 1120
по описа за 2020г.
за да се произнесе, намери следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх. № 17083/27.02.2020г. от Р.Й.Г.,
ЕГН **********, действаща като
майка на детето Р.П.Ч.ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б.,
против определение № 970/03.02.2020г.
по гр.д. № 13608/2019г. на ВРС, с което
е прекратено производството по първоинстанционното
дело, на основание чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца.
Счита,
че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Моли се за неговата отмяна.
Излага, че както ищцата Р.Й.Г., действаща
като майка на детето Р.П.Ч., така и ответникът П.А.Ч. са български граждани и
имат настоящ адрес на територията на РБългария в гр.
Варна и с решение № 1161/29.05.2006г. по
гр.д. № 1565/2006г. по описа на ВРС е определено местоживеенето на детето Рени
в гр. Варна, където е постоянния адрес и на неговата майка. Освен това ищцата Р.Г.
е правила многократно опити да бъдат издадени лични документи на детето Р.Ч.в
Норвегия, но без успех, т.к. от всички държавни органи на Норвегия е получавала
отговор, че и двете са български гражданки и единствените компетентни органи,
които могат да дадат заместващо съгласие детето Р.Ч.да пътува в чужбина, както
и да бъде издаден паспорт, са тези в РБългария. Поради
това се обърнала към българския съд. Цитира разпоредбата на чл. 85 от КМЧП,
като счита, че след като детето е български гражданин, компетентни са
българските органи и приложимо отечественото право на детето, т.е. българското.
При евентуалното потвърждаване на обжалваното определение би се стигнало до това
непълнолетното дете да се окаже в невъзможност да напуска пределите на Норвегия
до 18 годишна възраст, няма да може да пътува със съучениците си и семейството
си, което би довело до нарушаване на правата й.
Писмен отговор от П.А.Ч. ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис 33, чрез адв. И.П. не е постъпил.
Постъпила е и частна жалба вх. №
11081/10.02.2020г. от П.А.Ч. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 33,
чрез адв. И.П., в което е залегнало становището му, че обжалваното определение
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Противоречи на разпоредбите на
ГПК, КМЧП, цитираната Конвенция и регламент и представлява отказ от правосъдие.
Двете страни и детето са български граждани. Въпреки, че живеят в чужбина, в
жалбата е посочено, че имат постоянни адреси в гр. Варна. Местоживеенето на
детето е определено от съда в гр. Варна, видно от представеното съдебно
решение. Това, че детето има и посочен адрес в Норвегия, не освобождава
ВРС от задължението му да разгледа спора
на българските граждани по настоящото дело. Изказва съображения за международната
компетентност на съда по дела, свързани с родителската отговорност по Регламент
№ 2201/2003г. на ЕС.
По тази жалба не е постъпил писмен отговор
от Р.Й.Г., ЕГН **********, действаща
като майка на детето Р.П.Ч.ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б..
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
Двете
постъпили частни жалби са подадени в срок, изхождат от двете страни по делото и
са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен
интерес, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са
и основателни.
Производството
по гр.д. № 13608/2019г. на 49-ти състав на ВРС е образувано по исковата
молба на Р.Й.Г.,
ЕГН **********, действаща като
майка на детето Р.П.Ч.ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б., насочена срещу П.А.Ч. ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 33, чрез адв. И.П., с искане за постановяване на решение по иска с
правно осн. чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на заместващо съгласие
на бащата П.А.Ч. непълнолетната им
дъщеря Р.П.Ч.да напуска границите на РБългария, без съгласието
на баща си, като пътува неограничено в чужбина, придружавана от майка си или друго упълномощено от нея лице до
навършване на 18 години, както и за даване заместващо съгласие на бащата както при подаване на документи за издаване
на паспорт и лична карта, така и при получаване на издадените документи, детето
Рени да се представлява единствено от своята майка.
Посочено е, че по
силата на решение № 1161/29.05.2006г. по гр.д. № 1565/2006г. на ВРС, е
прекратен брака между страните, а родителските права по отношение на детето
Рени са предоставени на майката Р.Й.Г.. Твърди, че живее и работи в Норвегия. С
нея там живее и дъщеря й. През 2012г. бащата подписал декларация-съгласие
детето да пътува навсякъде с нея за срок от 5 години. През 2017г. срокът на деклерецията, а и паспортът на детето изтекли. Бащата
отказал да бъде подновена декларацията и издаден паспорт на детето. Предстои
училищна екскурзия на детето до Краков в Полша, но детето няма документи за
пътуване. Поради невъзможността да постигне съгласието на бащата, моли за
решение по спора.
Представени са доказателства за изложените в исковата молба твърдения,
както и доказателства, че детето Рени живее със семейството си в Норвегия и е
ученичка в девети клас, като предстои училищна екскурзия в гр. Краков, Полша. В срока за писмен отговор ответникът П.А.Ч. ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, офис 33, чрез адв. И.П. е оспорил иска, като неоснователен. Не е в интерес на детето уважаването му. Родителските права с
бракоразводното решение са библи предоставени на
майката и определено местоживеенето на детето в гр. Варна. През 2012г. майката
променила местоживеенето на детето и с него
постоянно заживяла в Норвегия. Поради тази причина е възпрепятстван да
вижда дъщеря си. Рени почти не го познава, защото не го е виждала от 2012г. Местоживеенето
на детето е определено в България и няма съдебно решение или споразумение, с
които да е променено. Не е преценен интереса на детето от съда детето да живее
в Норвегия. Моли се искът да бъде отхвърлен.
ДСП-Варна е уведомила съдъ, че е в невъзможност
да изготви социален доклад, т.к. детето Рени не пребивава на територията на РБългария.
С определение №
1970/03.02.2020г. първоинстанционният съд е
постановил обжалвания акт.
Настоящият
състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че за определяне на международната компетентност за
разглеждане и решаване на този спор приложение следва да намери Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
деца, ратифицирана от РБългария със закон, приет от
40-тото НС на 18.01.2006г., обн. Дв бр.
9/27.01.2006г., а Кралство Норвегия-през 2016г.
Кралство Норвегия не е страна-членка на ЕС и не намира приложение Регламент
/ЕО/ № 2201/2003г. Не следва да бъдат обсъждани съображенията на частния
жалбоподател в тази връзка.
Цитираната по-горе Конвенция има предимство пред българското
законодателство, включително пред ГПК и КМЧП, изхождайки от разпоредбата на чл.
3 от последно посочения кодекс.
Цел на Конвенцията, залегнала в чл. 1, ал. 1, б. „а“ е да определи
държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към
закрила на личността или имуществото на детето.
Мерките по Конвенцията, съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „а“ могат
по-специално да се отнасят до упражняване на родителската отговорност, а
терминът „родителска отговорност“, според чл. 1, ал. 2 включва родителска
власт, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите по
отношение личността и имуществото на детето. Могат да се отнасят и съгласно чл.
3, б. „b“ и до правото на упражняване на родителските права, отнасящи се до грижата
за личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото
местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на
отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му
местопребиваване.
Следва да бъде прието, че спорната материя, предмет на иска по чл. 127а от СК, който е в Глава 9 от СК „Отношения между родители и деца“ и цели
разрешаване на спор при разногласие между родителите, попада в обхвата на
Конвенцията, още повече, че не е сред изключенията, посочени в чл. 4.
С нормата на чл. 5, ал. 1 е въведено правилото, че съдебните и административните органи
на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат
компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на
детето. От взаимносъвпадащите
твърдения на страните се налага изводът, че
детето Рени има обичайно местопребиваване от 2012г. в Кралствно Норвегия, където живее със семейството си и учи,
въпреки, че местоживеенето му, по силата на решение №
1161/29.05.2006г. по гр.д. №
1565/2006г. по описа на ВРС е било определено в гр. Варна в РБългария,
доколкото родителскинте права са били предоставени на
майката Р.Й.Г. и тя има постоянен адрес ***.
Очевидно местоживеенето на детето Рени, определено със съдебния акт от
2006г. е променено и от 2012г. детето има обичайно местопребиваване в Кралство
Норвегия. От 19.09.2017г., когато е изтекъл срокът на валидност на паспорта на Р.П.Ч.и
от 21.09.2017г., когато е изтекъл срокът на действие на подписаната от бащата
декларация-съгласие, до датата на подаване на писмения отговор по делото на ВРС
от бащата-23.10.2019г. са изминали повече от две години. Следва да бъде прието,
че детето се е интегрирало в тази среда, ако и да се приеме, че е било
незаконно задържано в Кралство Норвегия от майката, въпреки несъгласието на
бащата да поднови паспорта и подпише нова декларация, доколкото той е бил
наясно със сроковете на действие на тези документи, но не е и подавал молба за
връщане на детето. Не следва да бъде прието в този случай, че по силата на
разпоредбите на чл. 7 от Конвенцията, органите на договарящата държава ,в която
детето е имало обичайно местопребиваване-т.е. РБългария
са запазили компетентност.
Чл. 9 от Конвенцията обаче въвежда още
едно изключение: Ако органите на договарящите държави, посочени в чл. 8, ал. 2 , сметнат, че имат повече
възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият
интерес на детето, то те могат:
- да замолят компетентния орган на
договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето пряко или
посредством централния й орган, да им се позволи да упражняват компетентност за
вземане на мерките за закрила, каквито те считат за необходими, или
- да поканят страните по делото да
представят такава молба пред органа на договарящата държава, в която е
обичайното местопребиваване на детето.
Като орган по чл. 8, ал. 2 в б. „а“ е
посочена държавата, чиито гражданин е детето. Р.П.Ч.е български гражданин.
Съдът в Република България би бил
компетентен с оглед висшият интерес на детето, ако замоли или покани страните
по делото да представят молба пред органа на договарящата държава по
местопребиваването на детето и органът
приеме молбата.
Първоинстанционният съд не е съобразил тази възможност,
не е предприел съответните действия, не е указал възможността на страните, а е прекратил производството.
Прекратяването е незаконосъобразно.
Следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1970/03.02.2020г. по гр.д. № 13608/2019г. на ВРС, с което е прекратено производството по първоинстанционното
дело, на основание чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия, с оглед мотивите на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: