РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2088
гр. Пловдив, 31.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Д.К. и прокурор ДИМИТРИЯ
ДЪРМОНСКА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно
дело № 2099 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по искова молба, предявена от „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *******, представлявано
от управителя Х.Г.П., съдебен адрес ***, чрез адв.К.Б. и адв. Г.Ч. ***
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
представляващи заплатената част от задълженията за ТБО и лихви върху ТБО за
периода 2007-2011г. ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба ищецът твърди, че вредите произтичат от действия, както на
Столичен общински съвет /СОС/, така и на Дирекция „Приходи и администриране на
местни данъци и такси“ към Столична община. Сочи, че приетите от СОС решения,
чрез които се определяла методологията за изчисляване размера на ТБО за
периода2007-2011г. били в противоречие с нормите на европейското право и именно
въз основа на тези решения бил издаден АУЗД №3/11.04.2012г.
Основанието на предявения иск е по
чл. 4 §3 от ДЕС- отговорността на държавите членки за вреди, в случаите когато
са допуснали нарушение на правото на ЕС.
Ответникът Столична община, чрез своя
процесуален представител оспорва предявения иск, като се претендира неговото
отхвърляне.
За Окръжна
прокуратура – Пловдив се явява прокурор Димитрия Дърмонска, която счита иска за
неоснователен и недоказан.
По делото се представени писмени и
гласни доказателства. Назначена е, изслушана
е и е приета съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни такива.
Административен
съд гр.Пловдив въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма
спор, че дружеството ищец е собственик на нежилищен имот – земя (Поземлен имот
№ 1237, квартал 9, по плана на град София, местност ж.к. „Дружба 2“, с площ
4948 кв.м.), както и че е заплатило на Столична община сумата от 45 465 лева такса за
битови отпадъци за периода 01.01.2006г. – 31.12.2011г. (сумите са заплащани по
години както следва: 2011г.-16000лв., 2012г.-25465лв., 2013г.- 4000лв.) видно
от заключението на вещото лице по приетите съдебно-счетоводна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи и представените преводни
нареждания за плащания от ищеца към ответника по настоящото дело.
С Декларация вх. №1405/100-30.11.2007г.
по чл.27, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и
цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, дружеството ищец
„К.“ ЕООД, в качеството на задължено лице по чл.27 ал.2 от НОАМТЦУПСО декларирало,
че през цялата 2008г. няма да ползва процесния имот.
С Декларация вх. №2600-505
от 13.11.2008г. по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец декларирало, че
през 2009г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от
количеството изхвърлени отпадъци и ще използва една кофа 1100л. за битови
отпадъци при честота един път седмично.
С Декларация вх. №2700-719
от 13.11.2009г. по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец декларирало, че
през 2010г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от
количеството изхвърлени отпадъци и ще използва една кофа 1100л. за битови
отпадъци при честота един път седмично.
По делото са приложени
съобщения изх. №0700/064 от 24.03.2009г. и изх. №07-00/0249 от 29.10.2010г. от
Столична община до „К.“ ЕООД, както и покани за доброволно изпълнение изх. №07-00/0151
от 21.05.2009г. и изх. №07-00/0248 от 29.10.2010г., както и Предложение за
изготвяне на индивидуален акт на Кмета за определяне на дължимата такса битови
отпадъци с изх. №05-00/298 от 11.09.2009г.
С Декларация вх. №1405/645
от 27.12.2010г. по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец „К.“ ЕООД, в
качеството на задължено лице по чл.27 ал.2 от НОАМТЦУПСО декларирало, че през
цялата 2011г. няма да ползва процесния имот.
По делото е приложена и
молба изх. № 28/10.03.2011г. от упълномощено от дружеството лице, с което се
иска разрешение за отсрочване на задълженията /лист 43/.
На 11.04.2012г. е издаден Акт за установяване на задължение по декларация
№ 3 от Г.П.Г. – М., ст.инспектор в Дирекция ПАМДТ – отдел „Искър“, Столична
Община, с който на „К.“ ЕООД са определени ТБО /за периода 01.01.2007г.-
31.12.2011г./ и данък недвижими имоти / за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г./ за
процесния имот в размер на 41 816,05 лв. и лихви за просрочие към тях в размер
на 13 835,41 лева /изчислени към 11.04.2012г./.
По делото са приложени
следните Решения на Столичен общински съвет №№ 33 от 27.01.2011г. с Приложение № А,
№ 765/17.12.2009г. с приложение №1, №1А, №1Б, №2, №2А, № 2Б, № 3А, №3Б, №4А, №4Б,
№5Б, №6Б, №7Б; Решение № 34/29.01.2009г. с Приложение №1 и №2; Решение
87/28.02.2008г. с Приложение №1 и №2; Решение № 34/25.01.2007г. с Приложение №2;
Решение №894/23.11.2006г.; Решение №1025/18.12.2006г.; Решение №32/11.01.2007г.; Решение №249/12.04.2007г.; Решение №24/20.12.2007г.; Решение №64/05.02.2008г.;
Решение № 82/28.02.2008г.; Решение №378/10.07.2008г.; Решение №242/15.05.2008г.;
307/12.06.2008г.; Решение №514/11.09.2008г.; Решение № 630/23.10.2008г.; Решение
№ 632/23.10.2008г.; Решение №153/12.03.2009г.; Решение №831/18.12.2008г.;
Решение №31/29.01.2009г.; Решение №215/16.04.2009г.; Решение №735/03.12.2009г.;
Решение №25/28.01.2010г.; Решение №26/28.01.2010г.; Решение №558/21.10.2010г.;
Решение №701/16.12.2010г.; Решение №712/20.12.2010г; Решение №450/14.07.2011г.;
Решение № 507/28.07.2011г.; Решение № 313/ 28.06.2012г.; Решение №508/11.10.2012г.;
Решение №537/25.10.2012г.; Решение №370/ 18.07.2013г.; Решение №369/18.07.2013г.;
Решение № 481/ 12.09.2013г.; Решение №701/19.12.2013г.; Решение №454/24.07.2014г.;
Решение №717/06.11.2014г.; Решение №3/22.01.2015г.
По делото е приложена
Заповед РД 09.1108/30.10.2006г. на Кмета на Столична Община /лист 159 и сл./, в
точка 3 на която са посочени имоти, които не се обслужват от фирмите сключили
договор със Столична община за извършване на услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване, в която точка попада и процесния имот № 1237, квартал 9, по
плана на град София, ж.к. „Дружба 2“. В точка 5 на същата Заповед е посочено,
че за имотите от т.2 и т.3 се оказват услугите по обезвреждането на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и чистотата на териториите за обществено
ползване. Със същото съдържание са и приложените по делото Заповед № РД
09-2297/29.10.2007г., Заповед № РД 09-4011/31.10.2008г., Заповед № РД
09-1555/29.10.2009г. и Заповед № РД 09-1808/29.10.20110г. относно процесния
имот.
Приложени са още карта
със строителните граници на район „Искър“, карти с границите на организирано
сметосъбиране и сметоизвозване за район „Искър“ за периода от 2007г. до 2011г.
включително; Констативен протокол от
08.12.2008г., съгласно който няма констатирани различия между обявените в
декларацията по чл.23 от НОАМТЦУПСО и реално необходимите съдове за битови
отпадъци на предприятието, както и между заявената и реално необходимата
кратност на извозване; Констативен протокол
от 11.12.2009г., съгласно който няма констатирани различия между
обявените в декларацията по чл.23 от НОАМТЦУПСО и реално необходимите съдове за
битови отпадъци на предприятието, както и между заявената и реално необходимата
кратност на извозване.
По делото бе изготвена и
приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно която размера на задължението на
„К.“ ЕООД към 18.12.2014г. е 11962,44
лв. неизплатени ТБО и 18458,03 лева лихви за просрочие за периода
01.01.2007г.-18.12.2014г. Според изготвената втора допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, размера на задължението към 02.09.2015г. е 11962,44 лева неизплатени
ТБО и 28398,39 лева лихви за просрочие за периода 01.01.2007г.-02.09.2015г. /
общо начислени 28398,39 лева, закрити като плащане 3299,86 лева/.
По делото са разпитани
свидетели. Според показанията на свидетеля Е.С. имотът представлява нива, в която
няма нищо и никога не са поставяни контейнери въпреки заявлението, което са
подали до общината. Свидетелят Ралица Серафимова заявява, че е посещавала
имотът многократно, като в него не са генерирани отпадъци и че никога не е имало
кофи за смет.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Предявеният иск е иск за реализиране извъндоговорната
отговорност на Държавата за
вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз и има своето
оснoвание в чл.4 пар. 3 от ДЕС. С Определение № 57/17.07.2014г. смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е
определил Пловдивски административен съд като компетентен да се произнесе по
спора и мотива, че искът попада в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е процесуално допустим по мотивите на
Определение № 886/22.01.2014г., постановено по адм. д. №16089/2013 на ВАС и Определение №
57/17.07.2014г., постановено по адм. д. №16/2014
смесен петчленен състав на ВАС и ВКС.
Ищецът по изложените в исковата молба
твърдения претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на задължения по силата на правото
на ЕС. Това са вреди, причинени на частноправни субекти от нетранспонирането,
респ. неправилното транспониране на Директива 2008/98/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно отпадъците.
Oснованието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата е прогласена от практиката на Съда на ЕС в редица
негови решения /A. Francovich et Danila Bonifaci срещу Италианската република -
дела С-6/90 и С-9/90/, в които е дефиниран принципът за отговорността на
държавата за вреди, причинени на частноправни лица от нарушения на правото на
съюза, които могат да й бъдат вменени. Тази
отговорност произтича от чл. 4, пар. 3 от ДЕС, съгласно който държавите -
членки са длъжни да предприемат всички мерки, за да осигурят изпълнението на
задълженията си произтичащи от Договорите и от актовете на институциите на
Съюза. Условията, при които възниква правото на обезщетение, зависят от
естеството на нарушението на общностното право, което е в основата на
причинената вреда.
Във връзка с изложеното съдът следва да отбележи, че националните съдилища, като съдилища и по правото на ЕС са длъжни да
разгледат исковете, основани на норми с директен ефект, с които са сезирани.
Предмет
на установяване в рамките това производството
по иск за отговорност за вреди на държавата е дали допуснато нарушение на
правото на ЕС, съобразно точно определените предпоставки които го определят. В
процесното производство, в преценката дали е налице такова
нарушение, съдът е ограничен до преценката дали са осъществени
следните кумулативни предпоставки: 1) дали твърдяното нарушение е на правна
норма с директен ефект, предоставяща права на частно-правните субекти; 2) дали
нарушението й е достатъчно съществено и явно и 3) дали е
налице причинно-следствена връзка между нарушението на нормата и претърпяната
от засегнатите лица вреда. В тази връзка
подлежи на доказване въпроса дали е налице очевидно и тежко неспазване от
държавата-членка на определените граници на нейното право на преценка при
транспониране в случая на Директивата.
С исковата си молба ищецът твърди, че тези
предпоставки в случая са налице, тъй като с АУЗД такса битови отпадъци е
неправилно определена, в противоречие с разпоредбите на чл.14 §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета
относно отпадъците и установения в нея принцип „замърсителя плаща“. Ето защо налице е
първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата –членка, като
в този смисъл няма спор между страните в производстото. За пълнота
следва да се отбележи, че според оспорващото дружество е налице нарушение на
правилото на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, на основния принцип "замърсителят
плаща", прогласен в чл. 191, §2 от ДФЕСи в чл. 14, §1 от Директива 2008/98/ЕО. В случая претендираните от ищеца
имуществени вреди са, не от конкретно изчисленият размер на таксата, а
принципът на определянето й.
При извършване на преценка
за осъществяването на втората предпоставка (дали нарушението е достатъчно съществено и явно), съдът следва да
съобрази всички фактори характеризиращи ситуацията. В настоящия казус ищецът се
позовава на вреди причинени от нарушаване задълженията на държавата по силата
на правото на ЕС, т.е. вреди причинени от нетранспонирането, респ. неправилното
транспониране на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Съдът намира, че не е
налице нарушение, поради следното:
На първо място Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците определя мерките за
защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците
(чл. 1). В рецитал 26 на преамбюла на Директивата европейският законодател изрично
е посочил, че "замърсителят плаща" е ръководен принцип на европейско
и международно равнище и в задължение на причинителя и притежателя на отпадъци
е да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за
околната среда и човешкото здраве, а в чл. 14 е възложил, в съответствие с този
принцип, разходите за управление на отпадъците на първоначалния причинител на
отпадъците. Българският Закон за
управление на отпадъците (ЗУО), в предмета на който изрично са
включени битовите отпадъци - чл. 2, ал.1, т.1, също установява принципа
"замърсителят плаща", като в чл. 54 сочи, че разходите по събирането,
предварителното съхраняване, третиране и транспониране на отпадъците е за cметка на първоначалния им причинител. ЗУО
изрично определя и задълженията на общинския съвет и на кмета на общината по
управление на битовите отпадъци. Следователно и европейското, и националното
законодателство изискват разходите по управление на битовите отпадъци да се
поемат от замърсителя.
На следващо място, съгласно нормата
на чл. 4, §3 от Договора за
Европейския съюз, държавите-членки са длъжни да предприемат всички
необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си, произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза.
В съответствие с чл. 191, §2 от Договора за функциониране на Европейския съюз,
политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на
високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите
в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и
превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при
източника на замърсяване на околната среда и на принципа "замърсителят
плаща". В този контекст мерките за хармонизиране, които отговарят на
изискванията за защита на околната среда включват, когато това е необходимо,
клауза за нейното опазване, която разрешава на държавите-членки да приемат
временни мерки, основаващи се на околната среда, а не на икономически причини,
и които са подчинени на процедура на контрол от страна на Съюза. По силата на чл. 6, ал.1, т.1 от ЗМДТ таксата
за битови отпадъци се събира от общините. Правомощията по определяне размера на
таксата за битови отпадъци, съгласно чл. 66, ал.1 от ЗМДТ са
възложени на общинския съвет, чрез издаването на решение за всяко населено
място. Регламентираният в Правото на ЕС принцип "замърсителят плаща"
е надлежно транспониран с нормата на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ. Както бе изложено и по-горе в мотивите ЗУО
също установява и транспонира принципа "замърсителят плаща" чрез
нормата на чл. 54.
По своята същност сметосъбирането,
сметоизвозването и депонирането се предоставят от общината на конкретния правен
субект, за да изпълни визираното в чл. 7, ал.1 от ЗУО свое
задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността
му отпадъци. От съдържанието на чл. 67 от ЗМДТ се
налага изводът, че законодателят е предвидил поредност при прилагане на
допустимите способи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
Същите не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност и то, в
посочената в закона последователност. Количеството на битови отпадъци, събирани
и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ само
когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване,
предназначени единствено за създаваните в него отпадъци. Реалното количество на
битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с
честотата на сметоизвозването. Във всички случаи прилагането на способа по ал.1
е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице.
Вярно, че в конкретния
случай имотът не попада в тези, които се обслужват от фирмите сключили договор
със Столична община за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
видно от Заповед РД 09.1108/30.10.2006г., Заповед № РД 09-2297/29.10.2007г.,
Заповед № РД 09-4011/31.10.2008г., Заповед № РД 09-1555/29.10.2009г. и Заповед
№ РД 09-1808/29.10.20110г. на Кмета на Столична Община, но следва да се
отбележи, че когато в района, в който се намира имота, е разположен съд/съдове
за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти (какъвто
е процесният случай за 2008 и 2009 година, тъй като са подавани декларации по чл.23,
ал.1 от НОАМТЦУПСО), количеството на битови отпадъци от един имот не може да
бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ (в
случая и по правилата на Наредбата и решенията на общинския съвет). Данните по
делото сочат, че дружеството е подало Декларация вх. №2600-505 от 13.11.2008г.и с вх. №2700-719 от
13.11.2009г.по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО, като е декларирало, че през
2009г. и 2010г. таксата за битови
отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще
използва една кофа 1100л. за битови отпадъци при честота един път седмично.
Но от анализа на правната уредба на чл. 62-71
от ЗМДТ е
видно, че таксата битови отпадъци включва освен разходи по управление на
отпадъците по смисъла на Директива 2006/12/ЕО и Директива 2008/98/ЕО и разходи
за поддържане на чистотата на територии в населените места, предназначени за
обществено ползване, поради което няма пълно припокриване на регулираните
обществени отношения. В европейското право няма задължителни за
държавите-членки критерии за начина , по които следва да се определят разходите
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От даденото
задължително тълкуване с Решение от 16 юли 2009 г. по направено преюдициално
запитване по дело С-254/08 на сега СЕС(Futura Immobiliare srl Hotel Futura, Meeting
Hotel, Hotel Blanc, Hotel Clyton, Business
srl Срещу Comune di Casoria) на чл.15 , б."А" от Директива 2006/12/ЕО, също не може да се
направи извод за такова несъответствие на Решенията на Общински съвет София с
правото на общността, че да е нетърпимо в правния мир. СЕО е решил, че
действащото общностно право допуска национална правна уредба, предвиждаща такса
за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови
отпадъци, която да се изчислява въз основа на предполагаем обем
отпадъци, а не въз основа на количеството на отпадъците, които ползвателите на
услугата действително са произвели и предоставили. В същото решение съдът е
посочил, че принципът „замърсителят плаща“ не е
пречка държавите членки — в зависимост от категории ползватели, определени
съгласно съответния им капацитет за произвеждане на битови отпадъци — да
променят участието на всяка една от тези категории в общите разходи, необходими
за финансирането на системата за управление и обезвреждане на битовите
отпадъци.
Съдът
приема, че запитващата юрисдикция трябва да провери въз основа на
предоставените и данни от фактическа и правна страна дали разглежданата в главното производство
такса за отпадъци не води до положение, при което на определени
„притежатели“ —се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или
естеството на отпадъците, които те могат да произведат.
След извършената
преценка настоящия съдебен състав счита, че не е налице съмнение относно
тълкуването и прилагането на чл. 14, §1 от Директива 2008/98/ЕО (предишен член 15 от Директива 2006/12 ЕО),
и в настоящия казус не се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема
или естеството на отпадъците, които жалбоподателят може да произведе.
Възможността за
определяне на таксата за битови отпадъци с отклоняване от принципа за размер
съответстващ на количеството отпадъци означава в случая, че не е налице такава
нетърпимост с европейското право, която да изключва съществуването на
административен акт с такова съдържание в правната действителност. И
националният законодател с чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ
предвижда като правило таксата да се определя според количеството на битовите
отпадъци, но в същото време е предоставена възможност на общинските съвети да
определят размера на таксата и на друга основа, като възможен критерий за
предполагаем обем на отпадъци и замърсяване от конкретно лице. За спора по
настоящото дело е достатъчно, че при определяне на ТБО за ищецът не е допуснато
нарушение правото на ЕС по смисъла на чл. 4 §3 от ДЕС. В допълнение следва да
се отбележи, че за разлика от Регламентът, който се прилага изцяло и директно,
Директивата определя цели, които да се постигнат от страните членки в определен
срок.
Съгласно даденото задължително тълкуване с
Решение от 18 декември 2014 г. по направено преюдициално запитване по
дело C‑551/13 на СЕС (Società
Edilizia Turistica Alberghiera Residenziale SpA срещу Comune di Quartu S. Elena), чл. 15,
параграф 1 във връзка с членове 4 и 13 от Директива 2008/98 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която не предвижда
възможност за първоначален причинител или притежател на отпадъци да извърши
самостоятелно обезвреждането на тези отпадъци, така че да се освободи от заплащане
на комунална такса за обезвреждане на отпадъци, при условие че тази такса
отговаря на изискванията на принципа на пропорционалност.
В контекста на изложеното, предвид
характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото
разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на
системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването
за нарушение на правото на ЕС и причинена вреда. Следователно липсват и втората
и третата предпоставка, а именно достатъчно съществено и явно нарушение на правото на ЕС и причинена
вреда, която да е в причинно- следствена връзка между нарушението и вредата.
Доколкото следствие на придобиване
на имуществото, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на такса
ТБО и предвид изложеното за липсата на
нарушение от страна на ответника, което да обосновава отговорността на държавата
за причинени на ищеца щети, съдът намира предявеният иск за недоказан и
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли с решението по делото.
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, ищецът
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 300 (триста) лева по чл. 7, ал.1, т.4 на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
Административен съд Пловдив, следва да се постанови осъдителен диспозитив за
сумата от 400 лв./сто/ лева за разноски
по делото, платени от бюджета на съдебната власт, за съдебни експертизи.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *******,
представлявано от управителя Х.Г.П. иск срещу Столична община, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
представляващи заплатената част от задълженията за ТБО и лихви върху ТБО за
периода 2007-2011г. ведно със законната лихва върху тази сума от момента на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *******, представлявано
от управителя Х.Г.П. да заплати на Столична община, адрес: гр.София,
ул.“Московска“ №33 сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *******, да заплати
по cметка на Административен съд
Пловдив, сумата от 400 лв./четиристотин/
лева за разноски по делото, платени от бюджета на съдебната власт, за
съдебни експертизи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/