Р Е Ш Е Н И Е
№ 23/13.01.2023 година, град Бургас
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на
14.12.2022 г. в състав:
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1780 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Т.- Т.П.“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Медово, общ. Поморие, местност „Над село“,
имот № 010066, представляван от Т.Я.П., чрез адв. Н.Д. ***, против Решение №
100 от 23.09.2022 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С220002-022-0060249/07.09.2022
г., издадено от глaвен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на същата дирекция.
Административният акт се оспорва
като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалноправните норми и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според
жалбоподателя производството по изпълнително дело № *********/2022 г. следва да
бъде прекратено и да бъдат отменени всички допуснати по него обезпечителни
мерки. Възразява се, че Решение № 02/311/00865/3/01/04/02 (изх.№
01-6500/3887#2/23.11.2021 г.), издадено от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 381
523,10 лв. не е влязло в законна сила и не би могло да служи за изпълнително
основание. Иска се отмяна на акта. Претендират се разноски.
В съдебно заседание едноличният търговец се явява
лично и с пълномощник. Поддържа жалбата. Представя банково удостоверение от
„Юробанк България“ АД с изх. № 811-258/13.12.2022 г. за размера на кредита
на ЕТ „Т.- Т.П.“, счетоводен баланс на
дружеството към 30.09.2022 г., справка за сметка 613 и инвентаризационен опис. Твърди,
че изпълнителното производство е проведено въз основа на липса на изпълнително
основание. Навежда доводи, че с обжалваното решение за налагане на запор на
банковите вземания на ЕТ „Т.- Т.П.“ се нарушава принципът на законност и
принципът на съразмерност, като налагането на две толкова тежки мерки –
възбрана на имот и запор на банкови сметки ще доведе до тежки вреди за
жалбоподателя. Изрично сочи, че на стр.2, втората таблица от справка за
задълженията на жалбоподателя, задължението за 353 329,84 лв. по решението
за финансова корекция не е изпълняемо право и не е задължение, което да подлежи
на публично изпълнение, тъй като е било обжалвано и делото по него е висящо, а
предварителното му изпълнение е спряно с определение на Административен съд –
Бургас, потвърдено с решение на ВАС. Не било налице изпълнително основание по
чл.165 и чл.209 от ДОПК. Иска този размер да не бъде вземан под внимание.
За останалите не спори. Поддържа искането за отмяна на акта и присъждане на
разноски.
Ответникът – директор на ТД на
НАП - Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата да
бъде отхвърлена. Представя Справка за общите задължения на Т.Я.П. към
14.12.2022 г. Поддържа становище, че финансовите корекции са публично вземане и
държавата може да пристъпи към събирането им още с издаването на решението за
тяхното налагане, поради придаденото им от закона предварително изпълнение. Позовава се на нормата
на чл.222, ал.6 от ДОПК, съгласно която извършените до спирането действия
запазват силата си, след спирането публичният изпълнител не може да извършва
нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на
вземането. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Факти:
С Решение №
02/311/00865/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/3887#2 от 23.11.2021 г. (л.18),
издадено от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на ЕТ „Т.- Т.П.“ е
определена финансова корекция в размер на 353 329,84 лв. Решението е оспорено
от едноличния търговец, като за това е образувано адм. д. № 2809 по описа за
2021 г. на Административен съд – Бургас, производството по което не е приключило
към настоящия момент. С определение № 201/01.02.2022 г. по същото дело е спряно
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение №
02/311/00865/3/01/04/02 (изх.№ 01-6500/3887#2/23.11.2021 г.), издадено от зам.изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“. Определението е оставено в сила с Определение №
3399/11.04.2022 г. по адм. дело № 3070/2022 г. на ВАС.
На жалбоподателя е изпратено
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С220002/149-0001260/31.01.2022
г. (л.43), с което е уведомен, че срещу него е образувано изпълнително дело № *********
от 2022 г. за неплатени публични вземания, подробно описани в съобщението,
възлизащи общо на 364 191,73 лв. Съобщението е получено на 31.01.2022 г. С
молба с вх. № СЙ-00-737/02.02.2022 г. е поискано издаване на разпореждане за
прекратяване на събирането на вземането за финансова корекция, наложено с
Решение № 02/311/00865/3/01/04/02 (изх. № 01-6500/3887#2/23.11.2021 г.), издадено от зам.изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, тъй като е отпаднала предварителната изпълнителна
сила, допусната по закон и същото не е изпълнително основание.
С разпореждане за присъединяване
с изх. № С220002-105-0092903/21.03.2022 г. (л.50) е допуснато присъединяване на
други вземания, като общия размер на неплатените публични вземания възлиза на
371 484,66 лв.
С разпореждане за присъединяване
с изх. № С220002-105-0136583/26.04.2022 г. (л.52) е допуснато присъединяване на
други вземания, като общия размер на неплатените публични вземания възлиза на
377 491,57 лв.
С разпореждане за присъединяване
с изх. № С220002-105-0211671/07.06.2022 г. (л.53) е допуснато присъединяване на
други вземания, като общия размер на неплатените публични вземания възлиза на
382 724,45 лв.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220002-022-0043619/24.06.2022 г. (л. 54), като е
взел предвид, че ще се затрудни събирането на изискуемите публични вземания, по
образувано изпълнително дело публичният изпълнител наложил възбрана на ПИ с планоснимачен номер 010066, площ
2 264 кв.м., находящ се в с. Медово, община Поморие, област Бургас, ведно
с построеното в степен на завършеност „груб строеж“ вилно селище.
С разпореждане за присъединяване
с изх. № С220002-105-0333298/07.09.2022г. (л.57) е допуснато присъединяване на
други вземания, като общия размер на неплатените публични вземания възлиза на
392 022, 71 лв.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220002-022-0060249/07.09.2022 г. (л.60) като е взел
предвид, че ще се затрудни събирането на изискуемите публични вземания, по образувано
изпълнително дело публичният изпълнител наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД,
за обезпечаване на задължение в размер на 392 022,71 лв. Във връзка с
наложения запор са изпратени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД (л.62),
„Юробанк България“ АД (л.58) и до Централния регистър на особените залози
(л.64).
Едноличният търговец подал възражение
с вх. № ИТ-00-737/09.09.2022 г. (л.69) до директора на ТД на НАП Бургас срещу
наложените обезпечителни мерки и поискал отмяна на наложения запор на банковите
сметки на дружеството.
С писмо изх.
№07-1200/6501/15.09.2022 г. (л.77) изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
уведомява Т.С.– главен публичен изпълнител, ТД на НАП Бургас, че с Определение
№ 3399/11.04.2022 г., постановено по адм. д. № 3070/2022 г. на ВАС е оставено в
сила Определение № 201/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2809/2021 г.
по описа на Административен съд Бургас, с което е спряно допуснатото по силата
на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители
предварително изпълнение на Решение № 02/311/00865/3/01/04/02, с изх.№
01-6500/3887#2/23.11.2021 г., издадено от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
до приключване на производството по неговото оспорване с влязъл в сила съдебен
акт.
С решение № 100/23.09.2022 г.
директорът на ТД на НАП Бургас потвърдил постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220002-022-0060249/07.09.2022 г.
Правни изводи:
Съгласно чл.197,
ал.1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на
компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в
14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.121 – в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.
Решението по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния
адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на
жалбоподателя и на публичния взискател.
Според удостоверение за извършено връчване по
електронен път, обжалваното решение е връчено на 04.10.2022 г., а жалбата срещу
него е постъпила в ТД на НАП Бургас на 05.10.2022 г. Същата е процесуално
допустима като подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол и от надлежна страна – адресат. Подадена е в предвидения от закона
срок.
Разгледана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК указва предпоставките, при които съдът отменя наложената обезпечителна
мярка. Анализът на посочената разпоредба налага извод, че предмет на съдебен
контрол в настоящото производство са ПНОМ и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно съдът, с оглед задължението си за служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
По делото не е спорно, а и се установява от
събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган
– директор на ТД на НАП Бургас. Същото се отнася и до органа, издал
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, който има качеството на
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.
Съгласно чл.195,
ал.1 от ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания.
Съгласно чл.209, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на
предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Изпълнителните
основания са визирани в чл.209, ал.2 от ДОПК и това са ревизионен акт, независимо дали е обжалван, декларация,
подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, актовете по чл.106 и 107, независимо дали са
обжалвани, решение, издадено от митническите органи, независимо дали е
обжалвано, влязло в сила наказателно постановление, влезли в сила решения,
присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия,
на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на
Европейската централна банка, разпореждане за събиране на суми, издадено от органите
на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано разпореждане
по чл.211, ал.3, независимо дали е обжалвано.
Настоящият съдебен състав намира, че в
настоящото производство липсва годно изпълнително основание – влязъл в сила акт
за установяване на публично държавно вземане. Обстоятелството, че органът,
издал Решението за налагане на финансовата корекция го е изпратил на публичен
изпълнител при ТД на НАП, не освобождава нито него, нито директора ТД на НАП от
задължението да провери дали този акт е влязъл в сила. Още повече че
жалбоподателят с молба вх. № СЙ-00-737/02.02.2022 г. (л.46) изрично е уведомил
публичния изпълнител за висящността на предварителното изпълнение на решението
за налагане на финансови корекции. Въпреки това публичният изпълнител пристъпил
към обезпечение на вземания, които не са установени с влязъл в сила акт и наложил
обезпечителни мерки. Решението за налагане на финансови санкции е обжалвано
пред Административен съд – Бургас, като образуваното дело, не е приключило,
нито към момента на издаване на постановлението, нито към момента на издаване
на решението на Директор ТД на НАП, а с влязло в сила определение по същото дело
е спряно предварителното изпълнение на акта. Обстоятелството, че решението за
налагане на финансови корекции е предварителното изпълняем по силата на закона
акт, не води до извод, че актът е влязъл в сила, т.е. че е налице годно
изпълнително основание, позволяващо да се пристъпи към принудително събиране на
публичните държавни вземания. Задължението на лицето става изискуемо с
влизането в сила на решението за налагане на финансови корекции, с който
публичното задължение се индивидуализира по основание, размер и адресат.
В процесното решение е посочено, че публичните
задължения са по Решение № 02/311/00865/3/01/04/02, с изх. №
01-6500/3887#2/23.11.2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
и данъчни осигурителни задължения към НАП. Като по отношение на спряното
предварително изпълнение на решението на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
директорът на ТД на НАП Бургас е възприел, че по изпълнителното дело липсват
доказателства за влизане в сила на Определение № 201/01.02.2022 г. по адм. д. №
2809/2021 г. на Административен съд – Бургас, игнорирайки факта, че към разглежданото
от него възражение е приложено и Определение № 3399/11.04.2022 г., постановено
по адм.д. № 3070/2022 г. на ВАС. В представената административна преписка е
налично писмо изх. № 07-1200/6501/15.09.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с което уведомява Т.С.– главен публичен изпълнител, ТД на НАП
Бургас, че с Определение № 3399 от 11.04.2022 г., постановено по адм. д. № 3070/2022
г. на ВАС е оставено в сила Определение № 201/01.02.2022 г., постановено по
адм. дело № 2809/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е
спряно допуснатото по силата на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на
земеделските производители предварително изпълнение на Решение №
02/311/00865/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/3887#2/23.11.2021 г., издадено от
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, до приключване на производството
по неговото оспорване с влязъл в сила съдебен акт.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, от
своя страна, поставя като изискване за допускане на обезпечението наличието на
обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събиране на
публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане,
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство – принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване
от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително затруднено следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани
в чл.196, ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, в
постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за
издаването му.
Съдът намира, че от процесното решение и
потвърденото постановление не става ясно кои точно действия на задължения
субект ще доведат до затруднено събиране на установените и изискуеми публични
вземания. Факт, е че публичният
изпълнител вече е наложил възбрана на недвижим имот собственост на
жалбоподателя и липсват мотиви, кое е наложило налагане на втората
обезпечителна мярка, предмет на настоящото производство. Мотиви за налагане на
обезпечителната мярка липсват и в решението на директора на ТД на НАП. Не са
изложени съображения дали обезпечителната мярка е подходяща и дали съответства
на обезпечителната нужда.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването. С тази
разпоредба законът въвежда императивно изискване за мотивиране на
административните актове. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и
при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им
препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна.
Нуждата да се обезпечи изпълнението на
конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да
не открие в деня на изпълнението, секвестируеми права на длъжника, годни да
удовлетворят публичния взискател. Тази необходимост следва да бъде доказана и
обоснована с конкретни факти и обстоятелства, за каквито в случая няма данни.
Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на посочени
данни, така че да може да бъде осъществен контрол дали са изпълнени
изискванията на закона и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. При
липса на доказателства, че вече наложеното обезпечение не е достатъчно, не е възможна
проверка и за спазване принципа на съразмерност. Към ответника са отправени
указания по доказателствената тежест и същият дължи представяне на преписката в
цялост. След като в хода на съдебното производство преписката не е допълнена,
следва извод, че същата не съдържа необходими доказателства, обосноваващи
законосъобразност на потвърденото постановление за налагане на обезпечителна
мярка.
Липсата на относими мотиви за
издаване на оспореното решение не позволява да се провери неговата правилност и
твърдението на органа, че в производството е анализирано имущественото състояние
на задълженото лице и позоваването на чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК, че наложеното обезпечение
не е достатъчно, само по себе си също не може да се приеме за надлежно мотивиране
на акта, доколкото в него не се съдържат никакви фактически обстоятелства за необходимостта
от налагане на втора обезпечителна мярка.
В останалата част на решението бланкетно е възпроизведено
съдържанието на разпоредби от ДОПК, без да е посочено тяхното отношение към конкретния
случай. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на решението по смисъла
на чл.146, т.2 и т.3 от АПК, като издадено в нарушение на императивната разпоредба
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изхода от спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в претендиран и доказан размер
на 1 550 лв. – хонорар за един адвокат и платена държавна такса.
Предвид изложеното и на основание чл.197,
ал.3 от ДОПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас, II – ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 100
от 23.09.2022 г. на директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С220002-022-0060249/07.09.2022
г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” по
изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на същата дирекция.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас
да плати на ЕТ „Т.- Т.П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Медово, общ. Поморие, местност „Над село“, имот № 010066, представлявано от Т.Я.П.,
сума в размер на 1 550 лв. – разноски по делото.
На основание чл.197, ал.4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия: