Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 41
гр.Русе, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 256 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.124, ал.1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на О.С. ***, чрез процесуалния му
представител, против заповед № 1429/02.06.2022 г. на изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите (НАП), с която, на основание
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, е прекратено
служебното му правоотношение за длъжността „старши инспектор по приходите“ в ГД
„Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“
– Варна, сектор „ГКПП и мобилни групи“ – Варна 1 , ранг І-ви младши. В жалбата
са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
съществени нарушения на процесуалните правила, неточно приложение на
материалния закон и превратно упражняване на власт с цел заобикаляне на
последиците от отмяната на предишно уволнение на служителя – отменителни
основания по чл.146, т.3 - 5 от АПК. Не се оспорва компетентността на органа,
издал административния акт, както и спазването на законово изискуемата форма.
Жалбоподателят счита, че съкращаването на заеманата от него длъжност (в
хипотезата на намаляване на лицата, заемащи тази длъжност) не е извършено с цел
оптимизация на работата на администрацията, а единствено с цел персоналното му
освобождаване от длъжност. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са
спазени и изискванията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ,
която намира приложима и по отношение на служебните правоотношения предвид
обстоятелството, че страда от заболяване, попадащо в обхвата на предварителната
закрила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя
списък.
Ответникът по жалбата – изпълнителният
директор на НАП, чрез процесуалния си представител, в хода на устните
състезания и в представена писмена защита изразява подробно становище за
нейната неоснователност и моли съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя, което той удостоверил с подписа си, на
06.06.2022 г. (л. 2 от преписката). Жалбата е депозирана в съда на 15.06.2022
г., т.е. в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК срок, против подлежащ на оспорване
акт, изхожда от неговия адресат, в чиято правна сфера са настъпили
разпоредените с акта последици и при наличие на правен интерес. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Според чл.108, ал. 1 ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Заповед № 1429/02.06.2022 г. е
издадена от органа по назначаването – изпълнителния директор на НАП, съгласно
чл. 13, ал.1 от ЗНАП, с което изискването за компетентност на издателя на акта
по чл.146, т.1 от АПК е изпълнено.
Заповедта е в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, включително придобития
от жалбоподателя ранг – І младши и дължимите обезщетения - за неизползван платен годишен отпуск за
2022 г. – 3 дни (съгласно чл.61, ал.1 от ЗДСл) и за неспазено предизвестие
(съгласно чл.106, ал.4 от ЗДСл).
От съдържанието на оспорената заповед е видно, че същата е издадена на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Разпоредено е прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя, считано от 06.06.2022 г., като посочената
причина за прекратяване на правоотношението е съкращаване на длъжността. Със заповед
№ З-ЦУ-855/18.05.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново
щатно разписание на Централно управление (ЦУ) на НАП, в което са съкратени две
бройки от длъжност „старши инспектор по приходите“ и една бройка от длъжност
„инспектор по приходите“ в сектор „ГКПП и Мобилни групи“ – варна 1, отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, считано от 18.05.2022 г. По делото не е спорно,
че едновременно с издаването на оспорваната заповед, е издадено и предизвестие
№ І-272/02.06.2022 г. (л. 1 от преписката), което е връчено на жалбоподателя
също на 06.06.2022 г. В хронологичен ред, съобразно наличните по настоящото
дело и по адм.д.№ 405/2021 г. по описа на АдмС – Русе (приобщено към настоящото
дело) доказателства, се установява следното:
Към 26.05.2021 г. жалбоподателят О.С.С. е заемал длъжността „старши
инспектор по приходите“ в сектор ГКПП, отдел „Оперативни дейности“ – Варна при
ГДФК. На посочената дата от изпълнителния директор на НАП е издадена заповед
З-ЦУ-1942/26.05.2021 г., с която на С. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Въз основа на тази заповед е издадена и заповед № 319/26.05.2021
г., с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, служебното
правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от датата на връчване на
заповедта, поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедите са
връчени на С. на 09.06.2021 г., след което той ги оспорил по съдебен ред пред
Административен съд – Русе. Образувано било адм.д. № 405/2021 г. по описа на съда.
С решение № 33/25.11.2021 г., постановено по посоченото дело съдът отменил заповеди
№ № З-ЦУ-1942 и 319, и двете от 26.05.2021 г. Решението на административния съд
било оспорено от органа по назначаването пред Върховния административен съд,
който в състав от V отд. с решение № 2584/21.03.2022 г. по адм.д.№ 249/2022 г.
оставил в сила първоинстанционното решение. До уволнението С. бил с работно
място ГКПП Дунав мост – Русе.
Междувременно, докато служебното правоотношение с жалбоподателя било
прекратено поради наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ и текло
съдебното му оспорване, бил изготвен доклад № 93-00-6105/11.01.2022 г. от
главния директор на ГДФК (л.32-47 от делото), в който е направен обстоен анализ
на работата на отделите „Оперативни дейности“ (ОД) във всяка от териториалните
дирекции на НАП, включително в ТД на НАП – Варна. За сектор ГКПП (ФКП на ГКПП
„Дунав мост 1 – Русе – Гюргево“) е отразена констатация, че фискалният контрол
на ГКПП Дунав мост 1 се осъществява реално от 8 служители на смяна, които са
недостатъчни за ефективното му извършване. Недостиг на служители е констатиран
и за другите сектори ГКПП в други териториални дирекции. В доклада се посочва,
че предвид спецификата на районите, всички останали служители (извън 15-те
свободни бройки за ГКПП Дунав мост 2 и ГКПП Оряхово) ще бъдат осигурени чрез
увеличаване числеността на сектори ГКПП за сметка на намалението на числеността
на сектори МГ в отдели ОД, както и чрез ротация (до 30 дни) на служители от
сектори МГ в сектори ГКПП, на територията на отдел ОД. Предложено е да се
увеличи числеността на сектори МГ Варна от 63 на 69 щатни бройки, т.е. с 6
щатни бройки (към момента на съставяне на доклада) за сметка на намалението на
числеността на отдел „Селекция“ в дирекция „Селекция и последващ контрол“,
позиционирани в териториалния обхват на ТД на НАП Варна. Въз основа на доклад №
93-00-6105/11.01.2022 г. било изготвено предложение № 93-00-758/21.02.2022 г.
на главния директор на ГДФК (л. 74-76 от преписката), в което, след описание на
числеността на всеки от отделите ОД и секторите – сектор ГКПП и сектор МГ, е
направено предложение за увеличаване числеността на отдел ОД Варна с 6 щатни
бройки (без посочване към кой точно сектор да бъдат прибавени те) и да се
извършат структурни промени в отделите ОД – Бургас, ОД – Варна, ОД – Велико
Търново, ОД – Пловдив и ОД – София с месторабота ТД на НАП, като се
преструктурират сектор ГКПП и сектор МГ от посочените отдели, в сектор МГ и
ГКПП 1, сектор МГ и ГКПП 2, сектор МГ и ГКПП 3 и сектор МГ и ГКПП 4, с
определено „място на работа“ териториалния обхват на ТД на НАП. Предложението е
промените да се извършат, считано от 01.03.2022 г. Въз основа на това
предложение, със заповед № З-ЦУ-294/02.03.2022 г. на изпълнителния директор на
НАП (л.77 от преписката) било утвърдено ново длъжностно разписание на ЦУ на
НАП, в сила от 01.03.2022 г. Според направеното предложение, възприето и от
органа по назначаване, е увеличена числеността на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, в който е работил жалбоподателя преди дисциплинарното уволнение, с 6
щатни бройки. Извършена е структурна промяна като сектор ГКПП и сектор „Мобилни
групи“ (МГ) са трансформирани в два нови сектора – съответно сектор „ГКПП и МГ“
Варна 1 и сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2. От съпоставката на поименните разписания
на длъжностите към 28.02.2022 г. – преди извършване на структурните промени (л.
80-82 от преписката) и към 31.03.2022 г. – след промяна на щатното разписание
(л. 83-85 от преписката) се установява, че служителите на сектор „ГКПП“ са били
преназначени в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1, а служителите на сектор „Мобилни групи“
са преназначени в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2. Допълнителните 6 щатни бройки са
включени към числеността на сектор ГКПП и МГ Варна 2. От показанията на
разпитания по делото свидетел Ч.В. – началник на сектор „ГКПП“ (преди
трансформацията), респективно на сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 (след
трансформацията), се установява, че като ръководител на сектор „ГКПП и МГ“
Варна 1 свидетелят е изготвял графиците за работа на служителите, които са
определени да изпълняват задълженията си на работно място граничен пункт и е
нямал никакви ангажименти към служителите, които не работят на граничните
пунктове. Свидетелят посочва, че макар функциите на служителите и в двата
сектора да са еднакви по длъжностна характеристика, изпълняваните от тях задачи
са различни по естеството си именно в зависимост от това, дали се изпълняват на
ГКПП или не. Макар свидетелят да не сочи изрично, че служителите от
трансформирания сектор ГКПП, които до трансформацията са изпълнявали служебните
си задължения само на ГКПП, след структурната промяна, като служители в сектор
„ГКПП и МГ“ Варна 1, също са работили само на ГКПП, този извод следва от
съдържанието на показанията му. Това е така, защото свидетелят посочва, че при
необходимост работата на служителите от ръководения от него сектор е била
подпомагана от служители на сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2, на който сектор били
възлагани по принцип други задачи, несвързани с работа на граничните пунктове,
като за това св.В. е отправял изрично искане към горестоящите си ръководители,
след което ръководителят на сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2 е определял кои да са
конкретните служители от този сектор, които да бъдат включени в графика за
работа на ГКПП.
Съгласно утвърденото длъжностно разписание от 01.03.2022 г. (л.78 от
преписката) отдел „Оперативни дейности“ – Варна е с обща численост 163 щатни
бройки, в това число сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 с 80 щатни бройки, от които 1
началник сектор, 12 – главен инспектор по приходите (ИП), 24 – старши ИП и 43 –
ИП, и сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2 със 78 щатни бройки, в това число 1 началник
сектор, 17 – главен ИП, 23 – старши ИП и 37 – ИП. От поименното разписание на
длъжностите към 31.03.2022 г. (л. 83-85 от преписката) се установява, че към
тази дата в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 незаета е една щатна бройка инспектор по
приходите, а в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2 свободните щатни бройки са четири – 1
за главен ИП, 2 за старши ИП и една за ИП.
Със заповед № З-ЦУ-554/05.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л.
31 от делото) е извършена промяна в длъжностното разписание на ЦУ на НАП,
касаещо отдел „Оперативни дейности“ Варна като 1 свободна щатна бройка от
длъжност „старши ИП“ в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2 се трансформира в 1 свободна
щатна бройка от длъжността „старши ИП“ в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1, считано от
04.04.2022 г.
След отмяната на дисциплинарното уволнение О.С. се явил да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност като,, предвид настъпилите структурни
промени, със заповед № 1263/05.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л.
3 от преписката) бил назначен, считано от 04.04.2022 г., на длъжност старши
инспектор по приходите в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 в отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ГДФК. При възстановяването си жалбоподателят подписал
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор по приходите“ в
сектор ГКПП и в сектор „Мобилни групи“ (л. 6-7 от преписката), като не се
спори, че това е длъжностната характеристика за тази длъжност (и в двата
сектора) от преди дисциплинарното му уволнение (л. 8-9 от преписката).
Считано от 08.04.2022 г., със заповед № З-ЦУ-570/06.04.2022 г. (л. 79 от
преписката), числеността на сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 е увеличена с 1 щатна
бройка „старши инспектор по приходите“ за сметка на длъжността „специалист“ от
отдел „Оперативни дейности“ Варна. Общата численост на отдела, в който е и
сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1, не е променяна.
От представените по делото графици и отчетни форми за месеците април, май и
юни 2022 г. се установява, че С. не е бил включен в графика за работа на ГКПП,
където е обичайното работно място на служителите от сектора, в който той е
назначен. Според св.В., тъй като смените за работа на ГКПП били вече
окомплектовани, преди възстановяването на работа на жалбоподателя, макар и с
допълването им със служители от сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2, не е имало
необходимост от попълването им с друг служител, поради което С. не бил включен
в тези графици. На жалбоподателя било осигурено работно място в сградата на ТД
на НАП – Варна, офис Русе, което обаче не било оборудвано с необходимите
компютър и други периферни устройства. На С. не бил предоставен и достъп до
информационната система на НАП. В показанията си св. И.Д., ръководител екип,
към който бил включен жалбоподателя, сочи, че не е било възможно възлагането на
каквато и да е работа на С. именно поради това, че последният не разполагал с
достъп до информационната система на НАП. По тази причина С. просто престоявал
в стаята, посочена му като негово работно място, като за присъствието си се
подписвал в отчетна форма на сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2, макар да не бил
назначен в този сектор.
Със заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л.
94 от преписката), на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.8 от ЗНАП, било утвърдено
ново длъжностно разписание на ЦУ на НАП, считано от 18.05.2022 г. (извадка от
него на л.95-96 от преписката), съгласно което отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, се състои от 158 щатни бройки, от които 1 началник отдел и 3-ма
главни специалисти, както и два сектора, съответно сектор „ГКПП и мобилни
групи“ – Варна 1 със 78 щатни бройки (1 началник сектор, 12 – главен ИП, 24 –
старши ИП и 41 – ИП) и сектор „ГКПП и мобилни групи“ Варна 2 със 76 щатни
бройки (1 началник отдел, 17 – главен ИП, 22 – старши ИП и 36 – ИП).
В заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г. на изпълнителния директор на НАП липсва
позоваване на каквито и да е предходно съставени документи, отразяващи
необходимостта от извършената промяна в щатното разписание. Такова позоваване
всъщност не е налице в нито една от издадените от изпълнителния директор на НАП
заповеди за промяна в щатните разписания на агенцията.
От ответника по жалбата е представен доклад до изпълнителния директор на
НАП № 93-00-2164/13.05.2022 г. от главния директор на ГД „Фискален контрол“ (л.
92 и сл. от преписката). В този доклад се сочи, че същият е съставен в
изпълнение на поставена задача за изготвяне на доклад за числеността и
равномерното разпределение на работата и натовареността на служителите в отдели
„Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“.
В доклада са изброени всички отдели „Оперативни дейности“, съществуващи към
датата на доклада (13.05.2022 г.) като е посочена и тяхната численост. За отдел
“Оперативни дейности“ Варна е посочено, че същият е с обща численост 158
служители, в това число 1 началник на отдел, както и сектор „ГКПП и мобилни
групи“ Варна 1, състоящ се от 81 служители и сектор „ГКПП и мобилни групи“
Варна 2, състоящ се от 76 служители. Главният директор на ГДФК, „…вземайки
предвид спецификата на дейността на дирекцията и вменените й с ДОПК задължения,
проведените онлайн срещи, равномерното разпределение на работата и
натовареността на служителите в отделните структурни звена, с цел оптимизиране
на дейността на отдели ОД при ГДФК, както и с ефективно, ефикасно и целесъобразно
разходване на бюджетни средства“ е предложил с процесния доклад, считано от
01.06.2022 г., четирите отдела ОД Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас, да
бъдат със следните ръководители и
технически лица: един началник отдел, двама началници на сектори и по
три технически лица за всеки отдел. Всички останали служители в отделите да
изпълняват служебните си задължения на терен, включително и ръководителите на
екипи. Предложена е промяна в отдел ОД Пловдив като сектор „ГКПП и мобилни групи“
Пловдив 2 да премине/да се влее в сектор „ГКПП и мобилни групи“ Пловдив 3 и
началник на сектора да е началник сектор „ГКПП и мобилни групи“ Пловдив 3,
длъжността на началник сектор „ГКПП и мобилни групи“ Пловдив 2 бъде съкратена.
Със заповед № З-ЦУ-962/01.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л.
97 от преписката) са утвърдени длъжностни разписания на ЦУ на НАП и на ТД на
НАП Пловдив, считано 01.06.2022 г. (извадка от длъжностното разписание на ЦУ на
НАП на л. 98 от преписката), от което е видно, че не е налице промяна касаеща
отдел „Оперативни дейности“ Варна.
При съпоставката на утвърденото със заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г.
длъжностно разписание (послужило като основание за издаване на оспорената в
настоящото производство заповед за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя) с поименното разписание на длъжностите към 30.04.2022 г. (л.
86-88 от преписката) е видно, че промяната касае само сектор „ГКПП и МГ“ Варна
1, чийто състав от 81 щатни бройки е намален на 78 щатни бройки, т.е. съкратени
са 3 щатни бройки. Според поименното разписание на длъжностите към 30.04.2022
г. сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 се състои от 81 щатни бройки, от които 1 началник
сектор, 12 щатни бройки за главен ИП, 28 бройки за старши ИП, от които една се
заема от жалбоподателя, в т.ч. и една свободна и 40 бройки за ИП. Утвърдените
щатни бройки за този сектор с длъжностното разписание от 18.05.2022 г. (л. 95
от преписката) са 78 като от тях 1 началник сектор, 12 – главен ИП, 24 – старши
ИП и 41 – ИП. Съпоставката с предходното щатно разписание сочи, че длъжностите
за старши ИП са намалени с четири броя, а длъжностите за инспектор по приходите
са увеличени с една, т.е. налице е съкращаване на 3 щатни бройки старши ИП и
трансформиране на 1 щатна бройка „старши ИП“ в длъжност „Инспектор по
приходите“, с което последните длъжности са увеличени.
На следващо място, съдът извърши съпоставка на утвърденото щатно разписание
от 18.05.2022 г. с поименното разписание на длъжностите за отдел „Оперативни
дейности“ Варна към 31.05.2022 г. (л. 89-91 от преписката). От поименното
разписание на длъжностите към 31.05.2022 г. е видно, че към тази дата отделът е
с численост 159 щатни бройки, от които 1 началник отдел и 3 бройки главен
специалист както и съответно двата сектора – сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 с 80
щатни бройки (1 началник сектор, 12 – главен ИП, 27 – старши ИП и 40 – ИП) и
сектор „ГКПП и мобилни групи“ Варна 2 със 75 щатни бройки (1 началник отдел, 16
– главен ИП, 22 – старши ИП и 36 – ИП). По делото липсват данни за друга
промяна в щатното разписание в периода от 30.04.2022 г. до 31.05.2022 г., освен
утвърдената с цитираната заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г. Както вече се посочи
по-горе, с тази заповед е утвърдена щатна численост на сектор „ГКПП и МГ“ Варна
1 от 78 щатни бройки (1 началник сектор, 12 – главен ИП, 24 – старши ИП и 41 –
ИП). Въпреки това, към 31.05.2022 г. секторът, според поименното щатно
разписание, е с численост 80 щатни бройки като бройките за старши ИП са 27.
Въз
основа на утвърденото със заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП длъжностно разписание, в сила от 18.05.2022 г., е издадена
оспорената в настоящото производство заповед № 1429/02.06.2022 г., с която
служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността „старши инспектор по
приходите“, сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 в отдел „Оперативни дейности“ Варна към дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК, е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. В заповедта е посочено, че с
утвърденото ново щатно разписание са съкратени две бройки от длъжност „старши
инспектор по приходите“ и една бройка от длъжност „инспектор по приходите“ в
сектор „ГКПП и мобилни групи“ Варна 1.
Въз основа на
събраните доказателства съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е
допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон,
както и несъответствие с неговата цел.
Разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед,
регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при
съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в
закона условие, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя,
като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и
изисквания, не съществува или ако е запазена, то е намален броят на
служителите, които я изпълняват. Във всяка от двете хипотези би било налице
реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
В случая не се спори, че извършеното
от ответника по жалбата съкращаване на длъжността на жалбоподателя е в
хипотезата на намаляване на броя на служителите, които извършват дейността на
старши инспектор по приходите, доколкото и след съкращението в щатното
разписание фигурира такава длъжност.
За да се приеме, че една длъжност е
съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде
установено, че тя вече не фигурира като наименование (нормативно определена
позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от
определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.
Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно. Доказателствената тежест
за установяване на тези обстоятелства е на ответника, като орган по
назначаването, т.е. органът по назначаването е този, който следва да докаже
обстоятелството, че е извършено реално съкращаване на процесната длъжност.
Преценката коя длъжност или бройка на
длъжността да бъде съкратена е предоставена в оперативната самостоятелност на този
орган и негово право е да организира съответната дейност на администрацията по
възможно най-ефикасния начин. Тази преценка обаче следва във всички случаи да е
съобразена с изискванията на закона.
Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата) промени
в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад. В
настоящият случай, прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя
е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията,
в сила от 18.05.2022 г. В заповедта, с която това ново длъжностно разписание е
утвърдено, липсва позоваване на конкретен писмен доклад, съставен в изпълнение
на цитираната разпоредба на чл. 14 от Наредбата. По делото е представен доклад
№ 93-00-2164/13.05.2022 г. на главния директор на ГДФК (л. 92 и сл. от
преписката), който, макар и кореспондиращ по време с издадената заповед за
утвърждаване на ново щатно разписание от 18.05.2022 г., не е със съдържание
относимо към разпореденото изменение в длъжностното разписание, касаещо отдел
„Оперативни дейности“ Варна и в частност сектора, в който е назначен
жалбоподателя. Видно от съдържанието на самия доклад, той очевидно е послужил
като основание за издаване на заповед № З-ЦУ-962/01.06.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 97 от преписката), която няма отношение съм заеманата от
жалбоподателя длъжност. При това положение настоящият съдебен състав намира, че
извършеното от органа по назначаването съкращаване на длъжности със заповед №
З-ЦУ-855/18.05.2022 г. е немотивирано, тъй като липсват каквито и да е
съображения, налагащи извод за необходимост от извършване на реорганизация в
числеността на служителите в отдел „Оперативни дейности“ Варна. Подобни
съображения не могат да бъдат извлечени и от наличните по делото доказателства.
Всъщност е точно обратното, месец преди издаване на заповедта за утвърждаване
на длъжностно разписание, с което в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 са съкратени 3
щатни бройки, са издадени две заповеди за увеличаване числеността на сектора с
длъжности „старши ИП“. Освен това от всички приложени по делото доклади и
предложения на главния директор на ГДФК е видно, че неговото становище е, че
дейността на отдел „Оперативни дейности“ Варна и в частност на сектор ГКПП и МГ
Варна 1, който осъществява фискалния контрол на ГКПП Дунав мост 1 Русе –
Гюргево, следва да се подсигури с повече служители от наличните към момента на
изготвяне на докладите. Анализът на провежданата в ГДФК структурна реформа
сочи, че преструктурирането на двата сектора е извършено с цел осигуряване на
необходимите служители за ГКПП без да е необходимо тяхното командироване от
сектор МГ, което командироване е нормативно ограничено за срок не повече от 30
дни. Изложеното опровергава тезата на органа по назначаване, че съкращаването
на длъжности в сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1 е с цел оптимизиране на работа на
сектора и отдела. Лишено от житейска и организационна логика е решението на
органа по назначаване, при необходимост от повече служители за извършване на
определена дейност (което се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели),
дейността на структурното звено да се оптимизира чрез съкращаване на щатни
бройки.
Неспазването на законово установената
процедура за извършване на промени в длъжностното разписание съставлява
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на заповедта, с
която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради
съкращаване на длъжността. В случая немотивирането по надлежния ред на
заповедта за промяна в щатното разписание влече и немотивираност на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, доколкото извършеното съкращаване
на длъжността се явява необосновано, поради липса на мотиви за извършването му.
Налице е другият
сочен от жалбоподателя процесуален порок, свързан с правото му на предварителна
закрила при уволнение. При съобразяване с критериите за преценка, изведени в решението
на СЕС от 09.03.2017 г. по дело С-406/15, постановено по преюдициално
запитване, отправено от Върховния административен съд, както и на формираната
след постановяването на решението на СЕС съдебна практика на ВАС (вж. решение № 5760 от
14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2022 г., V о., решение № 1204 от
27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2019 г., V о. и мн.др.) съдът намира, че
изначалното изключване на заемащите длъжност по служебно правоотношение от
кръга на лицата с привилегия да ползват закрила при прекратяване на
правоотношенията им със съответния работодател, поради липсата в ЗДСл на
уредба, аналогична на тази по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, компрометира както
принципа на равно третиране на базата на установен обективен критерий, отнасящ
се до здравето и живота на личността, така и основния принцип за стабилитет при
изпълнението на държавната служба като елемент от статута на държавния служител
съгласно чл. 18 ЗДСл. Сам по себе си видът на правоотношението, по което лицата
с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме
като обективна причина или законно преследвана цел, която да обосновава разлика
в третирането на лицата, полагащи труд по трудово, респ. по служебно правоотношение.
Поради това жалбоподателят също следва да се ползва от закрилата по чл.333,
ал.1, т.3 от КТ.
Последният е
представил епикриза от „МБАЛ“ АД Русе за проведено лечение с диагноза „декомпенсиран
захарен диабет тип 2“ в периода 20.02.2015 г. – 23.02.2015 г. и амбулаторен
лист от 10.06.2022 г., в който е вписана диагноза „неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения“ (л. 29-30), от които е видно, че същият е страдал и понастоящем
страда от захарен диабет, включително и към момента на издаване на оспорваната
заповед.
Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Няма спор, че основанието, на което е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (съкращаване на длъжността) е
идентично с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ
(съкращаване на щата). С Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, са определени болестите, за които се прилага закрилата по чл. 333 от КТ,
респективно и при прекратяване на служебно правоотношение, като сред тях е и
захарната болест (чл. 1, ал. 1, т. 6).
В настоящия случай основното
възражение на ответника по жалбата във връзка с предварителната закрила по
чл.333 от КТ е, че същият не е знаел за заболяването на жалбоподателя, тъй като
не е бил информиран от него за това. Органът по назначаването сочи, че не е
имало как да научи за заболяването на жалбоподателя и при провежданите ежегодни
профилактични прегледи на служителя, предвид факта, че резултатите от тези
прегледи представляват здравна информация, която е конфиденциална и която се предоставя
единствено на самото лице. Възражението е неоснователно.
Макар информацията относно
заболяването на жалбоподателя от диабет (захарна болест) да съставлява
категория защитена информация – здравна информация по смисъла на чл.27, ал.1 от
ЗЗ, то съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. предприятието е длъжно да събира
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Анализът на текста на тази разпоредба
сочи, че информацията дали конкретен работник/служител страда от болест, която
му дава право на закрила по чл. 333 от КТ, се събира от работодателя/органа по
назначаване непосредствено преди издаване на акта за прекратяване на
трудовото/служебното правоотношение, когато се определи кои работници или
служители предстои да бъдат уволнени. Ангажимент на работодателя е да изиска
такава информация преди да постанови заповедта за уволнение с цел изпълнение на
процедурата, предвидена в Наредба № 5/1987 г. и предварително получаване на
съответното разрешение от Инспекцията по труда. Този извод се подкрепя и от
нормата на чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. според която работниците, които страдат
от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи
(епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения,
където се лекуват или се водят на диспансерен учет.
Разбира се, при бездействие, изричен
отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя,
работодателят няма възможност да проверява във всеки един случай на уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ако
не разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът страда
от някоя от болестите по чл. 1 от Наредба № 5/87 г., нито правото да ги
задължава да преминат на задължителни медицински преглед преди прекратяване на
трудовото правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези, за които се
прилага закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От друга страна, работодателят няма
как и да принуди работниците или служителите, ако не желаят, да му предоставят
резултатите от медицински прегледи, нито има право да ги изиска от медицинските
специалисти (вж. решение № 246 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 711/2012 г.,
IV г. о., ГК).
В случая, преди да пристъпи към
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, доколкото
основанието за това е именно съкращаване на длъжността, органът по
назначаването е следвало да изиска от С. да посочи дали страда от някоя от
болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. и ако служителят
посочи, че страда от такава, да поиска той да представи и съответните
медицински документи, от които се установява това обстоятелство. В настоящия
случай това не е сторено като по този начин са пряко засегнати правата на
уволнения държавен служител, който е бил лишен от възможността да се ползва от
предоставената му от закона предварителна закрила. Това процесуално нарушение е
съществено по своя характер и също е самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед.
Съдът намира за нужно да посочи, че
от представените по делото доказателства всъщност не става ясно колко и какви
точно щатни бройки са съкратени, респективно, че е съкратена именно позицията
на жалбоподателя. В оспорваната в настоящото производство заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на С. е посочено, че съкращаването на
длъжността му е извършено със заповед № З-ЦУ-855/18.05.2022 г., с която заповед
е утвърдено ново длъжностно разписание на ЦУ на НАП като са съкратени две
бройки от длъжността „старши инспектор по приходите“ и една бройка от
длъжността „инспектор по приходите“. Както вече се посочи, при съпоставката
между това ново щатно разписание от 18.05.2022 г. и поименните разписания на
длъжностите преди и след това изменение – към 30.04.2022 г. и към 31.05.2022 г.,
са налице такива разлики в бройките за съответните длъжности в сектор „ГКПП и
МГ“ Варна 1, които не кореспондират с твърдението за съкратени две длъжности
старши ИП и една длъжност ИП. При това положение от утвърденото длъжностното
разписание със заповед № З-ЦУ-855/18.022 г., послужило като основание за
издаване на оспорената в настоящото производство заповед, не може да се
установи реалното съкращаване на длъжността жалбоподателя, при което липсва основната
материална предпоставка за прилагане основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това оспорената
заповед се явява издадена и в нарушение на материалния закон.
Накрая, оспорената заповед е издадена
и в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл.6, ал.1 от АПК,
който задължава административният орган да упражнява правомощията си
добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е
самостоятелно основание за отмяната й по чл.146, т.5 от АПК. Действително,
реорганизацията и вътрешното преструктуриране е в рамките на оперативната
самостоятелност на органа по назначаването, поради което съдебният контрол е
ограничен само до законосъобразното извършване на тази дейност и не обхваща
нейната целесъобразност – чл.169 от АПК и арг. от дефиницията за
нецелесъобразен административен акт по § 1, т.3 от ДР на АПК. Законосъобразното
упражняване на правомощията обаче изисква то да е добросъвестно и разумно,
подчинено на легитимни цели, каквито са постигането на ефективно и ефикасно
функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й.
Видно от хронологията на събитията,
жалбоподателят е възстановен на работа на 04.04.2022 г. в изпълнение на влязло
в сила съдебно решение, което административният орган привидно е изпълнил.
Непосредствено след това (месец по-късно) административният орган е издал нова
заповед, с която е променил числеността на сектора, в който е назначен
жалбоподателя след възстановяването, като е съкратил точно неговата бройка на
"старши инспектор по приходите". От възстановяването на работа до
повторното прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят не е
допускан реално да изпълнява заеманата от него длъжност, което сочи, че органът
по назначаването въобще не е имал намерение реално да възстанови на работа
незаконно уволнения служител, а е търсил друго формално основание за последващото
му освобождаване.
Изложеното води до извод, че
действията на административния орган по възстановяване на работа на
жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение по-малко от два
месеца след възстановяването му са основани единствено на формалното изпълнение
на съдебното решение, задължаващо органа да възстанови С. на работа, като тези
действия очевидно не целят обезпечаване по-добрата работа на съответната
администрация, а единствено освобождаване на конкретен служител от заеманата от
него длъжност. В тази насока са и свидетелските показания на св. В. и св. Д.. В.
изрично посочва, че организацията на работата на служителите от ръководения от
него сектор „ГКПП и МГ“ Варна 1, в който е назначен жалбоподателя след
възстановяването му на работа, е направена при използване и на служители и от
другия сектор, въпреки че жалбоподателят е назначен именно в този сектор.
Доводите, че екипите са били вече окомплектовани към датата на възстановяване
на С., не могат да бъдат приети за основателни, доколкото те биха могли да са
относими само за месец април 2022 г., когато С. е възстановен на работа, но не
и за месец май, когато той вече е бил на работа и е следвало това да се
съобрази при изготвянето в края на месец април на графиците за месец май. Дори
и да се приеме логиката, изложена от св. В., то на жалбоподателя е следвало да
се предостави възможност да изпълнява длъжността, на която е назначен, дори и
като задачи, извършвани от сектор „ГКПП и МГ“ Варна 2, но това не е било
сторено. Точно обратното, жалбоподателят е възпрепятстван на изпълнява служебни
си функции до оформяне на новото му освобождаване.
Неоснователни в тази връзка са
доводите на ответника, развити в представените по делото писмени бележки, както
и изразеното от св. В. становище, че правата на достъп до информационните
масиви и системи на служителите в НАП са различни в зависимост от това какви са
възложените им за изпълнение задачи и по тази причина достъпът, който е
следвало да получи жалбоподателя, е можело да бъде определен след поставяне на
задачите. Св.Д. обаче посочва, че на жалбоподателя не са поставяни задачи
именно поради това, че не му е бил позволен съответния достъп. Назначаването на
определена длъжност, само по себе си, е основание за предоставяне на съответния
служител на достъп до такива ресурси, които да му осигурят възможността да
изпълнява служебните си задължения в тяхната цялост, като няма пречка обхвата
на достъпа да се променя в хода на изпълнение на задачите. Всички доказателства
поделото сочат, че жалбоподателят целенасочено е бил лишен от възможност за
изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика, въпреки
редовното си явяване на определеното му работно място.
Поради това съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в несъответствие с предвидената в закона цел. В
случая, чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто
функциониране на съответните звена, т.е. на целта, заложена от законодателя, а
на други цели, за което свидетелства хронологията на събитията. Определянето на
работното място на С. и утвърждаването на ново длъжностно разписание още в
следващия месец, в сила от 18.05.2022 г., с което се премахва щатната бройка за
длъжността "старши инспектор по приходите" в сектор „ГКПП и МГ“ Варна
1, заемана от жалбоподателя, сочи, че преследваната цел от органа е насочена
към прекратяване на служебното правоотношение със служителя, а не към
оптимизиране на работата на администрацията, като се има предвид, че сектор
„ГКПП и МГ“ Варна 1 изпълнява възложените му функции чрез използване на
служители от друг сектор.
Следователно е налице недобросъвестно
упражняване на правомощията на органа по назначаването, който е игнорирал
факта, че правото му на преценка винаги е ограничено от преследваната от закона
цел. Нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната
самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК (в този смисъл решение № 9587 от 23.09.2021 г. по адм.д. № 6212/2021
г., решение № 12564 от 08.12.2021 г. по адм. д. № 8636/2021 г., и двете на ВАС,
V о.).
По
изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което оспорената
заповед, като незаконосъобразна на посочените основания – чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК, следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, които включват сумата
от 710 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022 г., който удостоверява
плащането и в тази част има характера на разписка (вж. т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Ответникът
по жалбата е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за
прекомерност на това възнаграждение. Възражението е неоснователно. При неговото
разглеждане следва да се преценява размерът на минималното адвокатско
възнаграждение към датата на заплащане на сумата. Към посочената дата – 14.06.2022
г. минималният размер на възнаграждението по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, е бил в размер на 500 лева,
съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията до изменението на текста с ДВ, бр. 88
от 04.11.2022 г. В случая заплатеното възнаграждение действително надвишава
минималното такова, но, с оглед правната и фактическа сложност на делото и
значителните инфлационни процеси в страната същото не се явява прекомерно, поради
което то не следва да бъде намалявано. Направените деловодни разноски, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъде възложена в тежест на НАП,
която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. В
тежест на ответника по жалбата обаче не следва да бъде възлагана внесената като
депозит за свидетели сума от 60 лева, предвид факта, че такива разноски не са
извършени поради отказ на свидетелите от изплащането на възнаграждение. Тази
сума подлежи на възстановяване на жалбоподателя при отправено от него изрично
искане за това, на основание чл. 82 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на О.С.С., с ЕГН **********, заповед № 1429/02.06.2022 г., издадена от изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите, с която служебното правоотношение на
жалбоподателя е прекратено, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, считано от
06.06.2022 г.
ОСЪЖДА Националната агенция
за приходите да заплати на О.С.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 710 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: