Присъда по дело №125/2024 на Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 11 от 21.05.2024 г., постановена по НОХД №
125/2024 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Д. Д.
Д. от гр.*****, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В” вр.чл.342
ал.1 от НК, за това че на **.**.**** г. около 16:47 ч. на общински път ***** (гр.*****-
с.******) при управление на личния си лек автомобил „**** ****" с рег. № * **** ** е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1 от ЗДвП - при управлението
на лек автомобил „**** ****" с рег. № * **** **, преди предприемане на маневра
завой наляво, не се е убедил, че не създава опасност за участниците в движението и
конкретно за движещия се зад него водач на мотоциклет „****" с рег. № * **** * - Г.
И. А. от гр.*****, чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - при извършване на маневра завой наляво,
свързана с навлизане в съседната пътна лента, не е пропуснал движещия се по нея
мотоциклет „****" с рег. № * **** *, управляван от Г. И. А. от гр.***** и чл.37, ал.2 от
ЗДвП - при извършване на маневра завой наляво с навлизане в крайпътна територия - в
подхода за мотополигон на фирма „**** **** *****" ООД, намиращ се в левите
крайпътни площи, не е пропуснал движещия се по пътя мотоциклет „****" с рег. № *
**** *, управляван от Г. И. А. от гр.*****, в резултат на което е последвало ПТП с
мотоциклет „****" с рег. № * **** *, управляван от Г. И. А. от гр.*****, собственост
на Б. А. Ц. от гр.***** и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. А. от
гр.*****, ЕГН **********.
По реда на чл.76 и сл. от НПК К. Н. А. и Б. А. Ц. - лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетната К. Г. А. се конституираха в качеството
на частни обвинители в наказателния процес и встъпиха в същия, упражнявайки своите
процесуални права.
По искане на подсъдимия Д. Д. Д. и на неговия защитник - адвокат от АК
*****, съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за
предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от
НПК съдът с нарочно определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подс.Д., без да събира доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
обвинението така, както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и
от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни както по месторабота, така и по местоживеене, това, че причина за настъпването
на процесното ПТП не е само поведението на подсъдимия, а и това на пострадалия
водач на мотоциклета Г. А., т.к. същият е управлявал мотоциклета със скорост от около
100 км/час, което съгласно чл.21 от ЗДвП е над максимално допустимата скорост от 80
км/ч за конкретния пътен участък и вида МПС, което управлява, а и е управлявал
мотоциклета под въздействието на наркотични вещества. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изтърпяването
на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. С оглед факта, че подсъдимият
е професионален водач и най-вече с отчитане обстоятелството, че не неговото
поведение единствено е довело до осъществяване на ПТП, държавният обвинител
1

пледира и за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като на подс.Д. да не се
налага по-лекото предвидено в закона наказание, а именно това по чл. 343г от НК и
същият да не бъде лишен от право да управлява МПС.
Частните обвинители К. Н. А. и Б. А. Ц. - лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетната К. Г. А., както и техните повереници, редовно
призовани, не участват лично в съдебното заседание. В молбите си до съда с вх.
№№2894/**.**.**** г., и 3232/**.**.**** г. и 3105/**.**.**** г., заявяват, че
поддържат обвинението. В молбата с вх.№3232/**.**.**** г. частната обвинителка К.
А. чрез своя повереник – адвокат от *АК заявява становището си, че спрямо подс.Д.
следва да бъде постановена осъдителна присъда за извършено престъпление по
транспорта, като на същият бъде наложено справедливо по размер наказание
„лишаване от свобода", както и на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право да
управлява МПС за възможно по-дълъг срок, определен съобразно размерът на
наказанието лишаване от свобода. При определянето на наказанията на подсъдимия,
ч.обв.К. А. моли да бъде взето предвид, че с поведението си подс.Д. Д. е нарушил
повече от една разпоредба на ЗДвП, че деянието е извършено при по-тежкия вид
непредпазлива форма на вина – самонадеяност и същото се отличава с висока степен
на обществена опасност, тъй като е отнет човешки живот на един млад човек. Освен
това произшествието е настъпило при отлични атмосферни условия, на прав път, в
светлата част на денонощието и е било изцяло предотвратимо от подсъдимия.
Подсъдимият Д. Д. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен
защитник - адвокат от АК *****. Последният пледира, че фактическата обстановка е
безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. По
отношение индивидуализацията на наказанието защитникът прави искане същото да
бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, това, че е уважаван член в
обществото, без криминалистични прояви, както и че вина за настъпилият
противоправен резултат освен пъдсъдимият има и пострадалия. На това основание
претендира на подсъдимият да бъде определено наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване.
По отношение кумулативното наказание по чл.343г НК защитникът моли същото да не
бъде налагано предвид законовата възможност за това по чл.55, ал.3 от НК, наличните
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и с оглед влошеното здравословно
състояние /бъбречна недостатъчност/ на дъщерята на подсъдимия, чийто донор е
станал той самия. Излага, че за поддържане здравето и живота на дъщерята на подс.Д.
се налагат чести прегледи на същата, а и на Д. в Република Турция и в нашата страна,
поради което управлението на МПС се явява от жизнено важно значение за него и за
дъщеря му. В тази връзка моли подс.Д. да не бъде лишен от право да управлява МПС,
за да може да продължи да работи като ***** на пътно-строителни машини и да могат
да посещават с дъщеря си не само прегледите в Турция, но ежеседмичните прегледи
при личен лекар.
В личната си защита и в дадената от съда последна дума подсъдимият Д. Д.
изразява искрено съжаление за случилото се и моли да не бъде лишен от право да
управлява МПС с оглед изложеното в тази посока от неговия защитник.
Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата
обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на **.**.**** г. в гр.*****, с постоянен адрес:
2

село ****, обл. ****, ул. „**** ****“ № **, ***** гражданин, работи като ***** и
***** на пътно строителни машини в „******* **** **“ АД, ЕГН **********. Същият
е правоспособен водач на МПС от 19** г., категория „С“ и „Е“. От тогава до м.юли
20** г. /арг. Справка за водач на МПС от **.**.**** г., приложена в съдебното дело/,
има общо пет на брой констатирани административни нарушения по ЗДвП – през 2001
г., 2004 г., 2013 г. и през 2020 г., съответно по чл.179, т.5; 182, ал.1, т.2; 70, ал.3; чл.100
ал.1 т.1; чл.139, ал.1, т.1; чл.190, ал.3 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за които са му съставени
Наказателни постановления и са му налагани наказания глоба. Наказван е с фиш за
нарушения на правилата за движение, за които са му налагани наказания глоба.
От приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС при РС-
Ямбол /л.111 от ДП/ се установява, че подс.Д. е с чисто съдебно минало.
На **.**.**** г. след 16.00 ч. подс.Д. Д. Д. управлявал собствения си лек
автомобил „**** ****" с рег. № * **** ** в посока от град ***** към село **** по
общински път *****, като в автомобила бил сам. Движението се осъществявало при
оптимални атмосферни и пътни условия през светлата част на денонощието. След
разклона на поделението за село **** Д. се сетил, че забравил на работа удължител за
пералня, който трябвало да монтира в дома си и решил да се върне обратно до град
Ямбол, за да го вземе. Попътно след него се е движил мотоциклет „****" с рег. № *
**** *, собственост на Б. А. Ц. от гр.*****, управляван от пострадалия Г. И. А. от
гр.*****, като същият се движил със скорост около 100 км/ч. Около 16.47 ч. подс.Д.
намалил скоростта си на движение до около 27 км/ч и предприел маневра завой наляво,
с цел навлизане в подхода на мотополигон на фирма „***** ****** *****" ООД,
намиращ се в левите крайпътни площи на път *****. В този момент пострадалият А.
бил в процес на изпреварване на лекия автомобил, управляван от Д., като последния не
възприел както движещия се зад него мотоциклет, така и предприетото изпреварване.
Траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар
между тях, като за лекия автомобил „**** ****" ударът е бил страничен от ляво, в
позицията на левите врати, а за мотоциклета „****" - кос страничен отдясно. В
резултат на удара, автомобилът и мотоциклетът взаимно са се отблъснали, променяйки
първоначалната си траектория на движение - автомобилът се отклонил надясно, а
мотоциклетът - наляво. След удара, лекият автомобил „**** ****" разрушил
порталната врата на полигона и окончателно се установил в покой, а мотоциклет
„****" продължил аварийно движението си в левите крайпътни площи, разрушил
телената ограда на полигона, след което окончателно се установил в покой, като
пострадалият Г. А. изпаднал от мотора.
Веднага след настъпилото ПТП подс.Д. Д. се обадил на тел.112, като на място
пристигнали органите на полицията и на ЦСМП. Пострадалият Г. А. бил откаран в
МБАЛ „**.******" - гр.*****, където настъпила смъртта му.
Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп,
причина за настъпването на смъртта на пострадалия А. е съчетана черепно-мозъчна и
гръдна травма, довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. При
удара от пътно-транспортното произшествие Г. А. е получил черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно теменно и тилно,
както и по двете малкомозъчни хемисфери; оток на мозъка, кръвонасядане на меките
черепни покривки, счупване на дясната яблъчна кост и долната челюст, разкъсно-
контузни рани по лицето, кръвонасядане и охлузвания по лицето; гръдна травма,
изразяваща се с наличие на кръв в двете гръдни половини, контузия на двата бели
3

дроба, оток на белите дробове, кръвонасядане на залавните места на белите дробове,
счупване на множество ребра двустранно, дясната ключица, първи, четвърти и
дванадесети гръдни прешлени, охлузвания на гръдния кош; охлузвания на шията и
корема, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, охлузвания на горните крайници.
Експертът е категоричен, че тези травматични увреждания са причинени при
настъпилото ПТП и са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт.
Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза
причина за възникването на ПТП са действията и на двамата водачи, т.к. подс.Д. Д. е
предприел маневра завиване наляво за навлизане в крайпътна територия, без да
пропусне мотоциклет „****", движещ се по пътя, който автомобилът напуска, а
пострадалият Г. А. е управлявал мотоциклета си със скорост от около 100 км/ч, която
не му е позволила да предотврати произшествието. Експертът е категоричен, че при
движение на мотоциклета със скорост до 80 км/ч произшествието би било
предотвратимо.
От заключението по назначената по делото химико-токсикологична експертиза
е видно, че пострадалият Г. А. е управлявал МПС - мотоциклет, след употреба на
наркотични вещества -амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол.
Видно от заключението по назначената по делото автотехническа-оценителна
експертиза, в резултат на ПТП-то и на двете МПС са причинени имуществени вреди,
съответно за лек автомобил „**** ****" с рег. № * **** ** в размер на 1 629.57 лв., а
на мотоциклет „****" с рег. № * **** * в размер на 3 145.80 лв.
Видно от заключението по назначената по делото оценъчна експертиза, при
настъпилото ПТП е причинена щета и на оградната портална лява врата, собственост
на фирма „**** **** *****" ООД, в размер на 36 лв.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени
изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на
чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези
самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства
относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-
конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на подс.Д.,
показанията на разпитаните свидетели К. Н. А., Д. Г. А., Б. А. Ц. и А. П. И.,
заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп
№**/**** г., автотехническа експертиза, оценителна-автотехническа експертиза,
оценителна експертиза и химико-токсикологична експертиза; приложените по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК
писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. с
приложен към него фотоалбум / л.3-26 от ДП/, Препис-извлечение от акт за смърт /л.64
от ДП/; удостоверение за наследници /л.65 от ДП/;
Справка за съдимост /л.111 от ДП/; копие на свидетелство за правоуправление /л.112 от
ДП/; справка „Районен център 112" - Бургас /л.121 от ДП/, Справка от **.**.**** г. на
КАТ при ОДМВР Ямбол за водач на МПС, отнасяща се до подс.Д. /приложена в
съдебното дело/.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните
свидетели К. Н. А., Д. Г. А., Б. А. Ц. и А. П. И., дадени от тях в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви както
4

вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимовръзка. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. А. и Б. Ц.,
които макар да са съответно майка на пострадалия Г. А. и жената, с която последния е
живял на съпружески начала, свидетелстват обективно, като техните показания са
логични и не противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства и като такива спомагат за изясняване на обективната истина.
Съдът кредитира заключенията по назначената по делото съдебно-
медицинска, автотехническа, химико-токсикологична, оценъчна-автотехническа и
оценъчна експертизи, като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие
с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и
не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен
материал.
Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и
направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови
последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по
делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
В допълнение, от представените от защитника пред първоинстанционния съд
Удостоверение за раждане на П. Д. Д. издадено въз основа на Акт за раждане
№***/**.**.**** г. на Община -Ямбол, Заповед №***/**.**.**** г. на изпълнителния
директор на „******* **** **“ АД – Ямбол, Епикриза на подсъдимия Д. Д., Епикризи
на П. Д. – 2 броя, Характеристика на Д. Д. Д. от кмета на Кметство с. ****, Референция
на Д. Д. Д. от изпълнителния директор на „******* **** **“ АД – Ямбол, се
установява и това, че подсъдимият работи като ***** на пътно-строителни машини в
„******* **** **“ АД – Ямбол. Същият е с отлични характеристични данни -
трудолюбив и отзивчив човек, добър и отговорен служител, неконфликтен, общителен,
всеотдаен към семейството си и децата си, желаещ да е полезен за обществото и
близките си и не спира да се труди. Дъщеря му – П. Д. страда от множество
заболявания, включително и от установена бъбречна недостатъчност, заради която в
края на 20** г. й е извършена в Международна частна болница в гр.Истанбул-
Република Турция бъбречна трансплантация от жив донор, а именно – от баща й
подс.Д. Д.. В началото на 20** г. поради усложнения след трансплантацията, дъщерята
на подсъдимия отново е била хоспитализирана в същата болница за лечение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установява, че подсъдимият Д. Д. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”В” вр.чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на **.**.**** г. около 16:47 ч. на общински път ***** (гр.***** – с. ****)
при управление на лек автомобил „**** ****“ с peг. № * **** ** е нарушил правилото
за движение по пътищата по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което е последвало
ПТП с мотоциклет „****“ с peг. № * **** *, управляван от Г. И. А. от гр. ***** и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. А. от гр. *****, ЕГН **********.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно
5

както от признанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от
обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Д. Г. А. и А. П. И., дадени от тях в хода на ДП и от
заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп
№**/**** г. и автотехническа експертиза, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка,
които доказателства подкрепят признанията.
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е
безспорно установено по съображенията изложени по-горе, че на инкриминираната
дата е управлявал лек автомобил „**** ****“ с peг. № * **** **, нарушил е
посочената по-горе разпоредба по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което е
предизвикал ПТП. В следствие на него, Г. И. А. от гр. ***** - управлявал процесният
мотоциклет, е получила травми, несъвместими с живота и е починал.
Нарушението на правилото за движение по пътищата, допуснато от
подсъдимия, визирано в чл.37, ал.2 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като Д. Д. в качеството си на водач на МПС е бил
длъжен при извършване на маневра завой наляво с навлизане в крайпътна територия -
в подхода за мотополигон на фирма „**** **** *****" ООД, намиращ се в левите
крайпътни площи, да пропусне движещия се по пътя мотоциклет „****" с рег. № *
**** *, управляван от Г. И. А. от гр.*****. Като не е направил това, а именно – при
извършване на маневра завой наляво с навлизане в крайпътна територия не е
пропуснал движещия се по пътя мотоциклет „****" с рег. № * **** *, управляван от Г.
И. А. от гр.*****, е причинил настъпване на противоправния резултат - настъпилото
ПТП и смъртта на Г. И. А..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост в първата й проявна форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което същият
следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК.
Съдът призна подсъдимия Д. Д. Д. за невиновен в това да е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение. Посочените
инкриминирани разпоредби на чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо от ЗДвП, не са конкретните
норми, чието нарушаване да е способствало към възникване на причинно-следствения
процес и настъпване на общественоопасния резултат, предвид наличието на
специалната правна норма на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща правило за
поведение като нарушено от водача на лекия автомобил в настоящия казус. Поради
това съдът прецени, че следва да отпаднат от обвинението срещу подсъдимия. Изцяло в
този смисъл е практиката на ВКС на РБ, изразена в редица решения, включително и в
Решение № 60140 от 30.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 534/2021 г., II н. о., НК, Решение
№ 278 от 09.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 638/2015 г., НК, II н. о. и Решение № 557 от
09.01.2012 г. по н.д. №2608/2011 г. на ВКС и др.
При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът
взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е със сравнително висока степен на
6

обществена опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта
същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
оказаното от него съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина, това, че осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на
само едно правило за движение по пътищата и отличните му характеристични данни.
За смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие безспорно установеното
наличие на съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалия за
настъпването на противоправния резултат, т.к. поведението на починалия като
участник в пътнотранспортното произшествие е неправилно според подбраната от него
висока скорост на движение от около 100 км/ч в пътен участък и с управлявано МРС,
за които съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗДвП А. е следвало да управлява
мотоциклета с максимална скорост от 80 км/ч, с която според експерта би могъл да
предотврати удара. Отделно, пострадалият Г. А. е управлявал мотоциклета и след
употреба на три вида наркотични вещества. Като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът отчете и това, че за дългият си стаж като правоспособен водач на
МПС / от 19** г./ подс.Д. има наложени с Наказателни постановления само пет
наказания за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата. В
тази връзка е нужно да се посочи, че три от петте констатирани такива са допуснати от
подсъдимия през 2001 г., 2004 г. и 2013 г., поради което не влияят негативно върху
оценката му както в личен план, така и като водач на МПС, тъй като те не са нито
многобройни, нито са за драстични нарушения на правилата по ЗДвП, не сочат и на
системност в нарушаване на правопорядъка. Затова, в съответствие с ТП №
1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС, съдът извежда, че
това предходно санкциониране на подсъдимия по административен ред няма
относителна тежест и решаващо значение и не е основание за отчитането му като
отегчаващо отговорността. По същият начин съдът прецени и двете нарушения от 2020
г., които единствено са актуални такива, но същите касаят разпоредбата на чл.190 ал.3
и чл.137а, ал.1 от ЗДвП и не са драстични, поради което не характеризират подсъдимия
като недисциплиниран водач на МПС. Същото важи и за наложените на подсъдимия
глоби с фиш за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Смекчаващо вината обстоятелство е и здравословното състояние на подсъдимия,
критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното от него искрено
съжаление към това, че е лишил от живот човек. От всичко изложено съдът счита, че
личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност, като са налице
основания за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като
изложените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното. В
резултат и при условията на чл.2, ал.2 от НК съдът приложи по-благоприятния за
извършителя закон, а именно – чл.343, ал.1, б“в“ от НК в редакцията на закона обн. ДВ
бр. 60 от 2012 г. и определи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2
месеца.
Съдът намери, че е налице предпоставката по чл.58а, ал.4 от НК за определяне
на наказанието по реда на чл.55 от НК, т.к. в конкуренция с нормата на чл.58а, ал.1 от
НК, нормата на чл.55 от НК се явява по-благоприятна за дееца.
Предвид установената ниска степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съдът намери, че за постигане в пълна степен на целите на наказанието по
отношение на подс.Д. не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
7

Налице са и формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид
обстоятелството, че подс.Д. не е осъждан и наложеното му наказание лишаване от
свобода е такова в размер на 1 година и 2 месеца. При формиране на вътрешното си
убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК
съдът отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу
подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието на
подсъдимия не изискват отделянето му от настоящата социална среда и изолирането
му от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са
обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Тук следва да бъде изтъкнато, че при определяне на наказанието се прилага
принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по
делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на
наложеното наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип
предполага да бъдат реализирани целите по чл.36 от НК, а наказанието да отговори на
законовия критерий за справедливост по чл.348, ал.5 от НПК. В тази връзка, с оглед
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, здравословното състояние на
подсъдимия и на дъщеря му, както и предвид установените по делото многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, за основателно съдът прецени искането
на защитата за приложение на чл.55, ал.3 от НК, а именно - да не се наложи по-лекото
наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. За тази преценка, съдът съобрази
задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК, съгласно която когато съдът определи
основното наказание за извършено престъпление по чл.343 от НК при условията на
чл.55 от НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание по
чл.343г от НК, като приложи ал.3 на чл.55 от НК, като това е в съответствие с
принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа за
индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на
конкретния случай.
По делото не бяха предявени граждански искове.
При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 2
671.06 лв., които следва да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
ОД на МВР - Ямбол.
По отношение на вещественото доказателство – мотоциклет „****“ с рег. №
******, съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика
му Б. А. Ц.
Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основно правило за
движение по пътищата от подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:
8

Номер на акта:	11
Дата:	21 май 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20242300200125
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 април 2024 г.

Присъда по дело №125/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите