РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора А. Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 9/09.06.2022г., по НОХД № 101/2022 г., по описа на
Окръжен съд гр. К. подсъдимият М. М. М. от с. Г., обл. К. е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2020 г. в землището на гр. К., на главен път I-5,
км 346+300 в посока от гр. К. към гр. М., при управление на МПС – лек
автомобил „М.“ модел „**“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства
при избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. М.
от с. Д., общ. К., обл. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН НА ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия М. М. М. с
1
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подс. М. М. М. е ЛИШЕН от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства,
като е постановил след влизане на присъдата в сила, една част от тях да се
унищожат като вещи без стойност, а другата част – да се върнат на
подсъдимия и на наследниците на пострадалия.
Подсъдимият М. М. е осъден да заплати на частните обвинители - Б. М.,
Ш. М. и С. М., сумата от общо 1200 лева /или по 400 лева/, на Р. Х. и Б. Х.
сумата от общо 800 лева /или по 400 лева/, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, на адв. Я. С., сумата от 1000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на Б. А., както и в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – К., направените по делото разноски в размер на 2 792,46 лева.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х. и Б. Х. А., които
чрез техния повереник – адв. Я. С. от АК – К., са подали въззивна жалба. В
нея се излагат доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия
М. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
Акцентира на особено високата степен на обществена опасност на деянието,
тъй като подсъдимият познава добре района, защото преминава ежедневно
през това кръстовище, на което от второстепенния път се включват
автомобили от близкия завод. Отделно се посочва, че се касае за особено
грубо нарушение на правилата за движение, тъй като избраната от
подсъдимия скорост, почти двойно превишаваща тази за градски условия, на
къси светлини не му е позволила да реагира. Твърди се и че деянието има
твърде широк обществен отзвук и не може да се постигнат с условното
осъждане целите на генералната превенция. В тази връзка се иска
изменението на присъдата, като се увеличат размерите на наложените
наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, както и да се
отмени приложението на чл.66 от НК.
На ОП – Кърджали, на подсъдимия М. М. М. и на неговия защитник –
адв. Б. от АК – К. е било съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не са
направили възражения.
2
Междувременно е постъпило заявление от частните обвинители - Б. Р.
М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х. и Б. С. Х., че се отказват от защитата на адв. С.
като техен повереник, поради несъвместимост на основните линии на
процесуално поведение и защита.
Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената жалба от
повереника на частните обвинители е неоснователна и предлага присъдата да
бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи
наказания.
Частните обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х. не се
явяват редовно призовани, като се представляват от новоупълномощения им
повереник – адв. И. Б. от АК – К.. Тя заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения за явната несправедливост на присъдата.
Допълва към първоначалните доводи в жалбата и обстоятелството, че
неправилно съдът е счел наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия. Намира, че избраната от подсъдимия висока скорост на
движение при къси светлини, не е позволила на пострадалия да предположи
наличието на подобна опасност и да я съобрази, за да не се достигне до
неговото нарушение на ЗДвП. Отделно счита за компрометирана тезата на
съда, че подсъдимият като водач не съставлява висока степен на обществена
опасност, защото е бил наказван за несъществени нарушения на правилата за
движение. Според нея, след като многократно е бил наказван по
административен ред, не може да се разграничават нарушенията, особено с
оглед на ситуацията, при която е възникнало ПТП. В тази връзка се иска
постановената от окръжния съд присъда да се измени като се увеличи
размера на наложеното наказание лишаване от право, да се отмени
приложението на чл.66 от НК и се постанови ефективното му изтърпяване,
както и да се увеличи срока на лишаването от правоуправление. Претендира и
присъждане на разноски, съгласно представените пълномощни.
Частният обвинител Б. Х. А., не се явява редовно призована и се
представлява от адв. Я. С. от АК – К.. Пояснява се, че съдът не е отчел в
достатъчна степен твърде превишената скорост на движение на подсъдимия
извън населено място, която освен това е несъобразена и с движението му на
къси светлини. В този смисъл с наложените занижени наказания лишаване от
свобода и лишаване от правоуправление, както и приложението на чл.66 от
3
НК не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 НК.
Подсъдимият М. М. се явява лично и с адв. Б. от АК – К., като изразяват
становище, че жалбата на частните обвинители следва да се остави без
уважение и предлага да се потвърди присъдата, като справедлива.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на частните обвинители е неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Кърджали по внесен
обвинителен акт срещу подс. М. М. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 16.11.2020 г. в землището на гр. К.,
при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“, модел „**“, с рег. № ***
300
по главен път I - 5 на км 346+ в посока от гр. К. към гр. М., в лявата пътна
лента на платното за движение, на кръстовище, образувано от пресичането на
път без предимство към „У.“ АД и главен път I-5, нарушил правилото за
движение по чл.20 ал.2, изр.1-во от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“, като при движение през нощта и с включени
къси светлини, управлявал лекия автомобил със скорост от 120.85 км/ч, която
не била съобразена с конкретните условия на видимост в осветения от късите
му светлини участък пред автомобила и затова не бил в състояние да спре
пред предвидимото препятствие - излизащия от пътя за „У.“ и завиващ наляво
в посока гр. М. лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № **, управляван
от Т. Б. М. от с. Д., община К. и по непредпазливост причинил смъртта му.
След провеждането на разпоредително съдебно заседание подс. М. се е
признал за виновен и със защитника му – адв. Б., са отправили искане делото
да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване
на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители
близките родственици на пострадалия - Б. Р. М. /баща/, Ш. А. М. /майка/, С. Б.
М. /сестра/, Р. М. Х. /дядо/, Б. С. Х. /баба/ и Б. Х. А. /баба/, с повереник - адв.
С. от АК - К..
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този
4
ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че
направеното от подс. М. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия Кърджалийският окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. М. М. е роден на 14.06.1990 г. в гр. К., като живее
постоянно в с. Г., общ. К., обл. К.. Има завършено средно образование, не е
женен, не е осъждан, работи като „мотокарист“ в „Т.“ ЕАД гр. К.. По
местоживеене и месторабота се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство
за управление на МПС категория „В“ и „М“, като няколкократно е наказван
по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение
по ЗДвП.
На 16.11.2020 г., около 22.40 часа Т. М. закарал със собствения си лек
автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ** годеницата си - св. Е.Ю., на
работа във фирма „Е.“, като работното помещение се намирало по пътя за
старото летище на гр. К., в близост до базата на „У.“ АД гр. К., на разстояние
между 100 и 200 метра от кръстовището, образувано от пресичането на път
без предимство към „У.“ АД и главен път I - 5.
По същото време подс. М. М. управлявал собствения си лек автомобил
„М.“, модел „**“, с рег. № ** в землището на гр. К., по главен път I-5 в посока
от гр. К. към гр. М. с включени къси светлини. Пътят бил с две самостоятелни
пътни платна, всяко платно с по две ленти за движение в една посока,
разделени от зелена площ, в която имало изградена двустранна стоманена
предпазна ограда - мантинела. Платното за движение, в което управлявал
лекия си автомобил подс. М., било с две пътни ленти в посока гр. М.. Пътят
бил с дребнозърнест асфалт, прав участък, без пясък и сняг, с лек наклон от 2
% по посока гр. М., без напречен наклон. Общата ширина на пътното платно
била 18,30 м. Дясното платно в посока гр. М. било с ширина 8 м, а двете
ленти били по 4 м широки, разделени с прекъсната единична бяла линия M3.
Лявото двулентово платно в посока гр. К. било с ширина 7,50 м, като всяка
3
лента била с ширина от по 3,75 м. Вдясно на пътното платно на км 346+00
5
имало затревен банкет с ширина 1,60 метра, пясъчно-земен тип, на нивото на
асфалта, след него - отводнителна канавка от бетонни плочи, с ширина 1 м и
дълбочина 0,5 м, а след канавката - обрасло с трева пространство. От дясната
страна на пътното платно в посока гр. М. имало обособена лента за
престрояване надясно, широка 4,00 м. Вдясно от приетия при извършения
оглед на местопроизшествието на 17.11.2020 г. ориентир /началото на
разделителната ивица - зелената площ на пътя след разклона за летището,
респ. за обекта на „У.“ АД/, на разстояние 40,00 м по посока, обратна на
посоката на огледа, имало заустване, широко 15,20 м, с ръкав за фирма „Р.“.
На 45 м от приетата при огледа мерна линия /прекарана през ориентира,
перпендикулярно на оста на пътя/, в посока, обратна на посоката на огледа,
вляво имало ръкав с ширина 17,20 м, водещ към промишлена зона „Юг“. В
посока, обратна на посоката на огледа, на разстояние 106,70 м от мерната
линия, липсвала осева разделителна линия между двете пътни платна, като се
образувало кръстовище от пресичането на път без предимство към „У.“ АД и
главен път I-5. Нямало пътна маркировка и пътни знаци, които да регулират
движението на автомобилите, движещи се в посока от „У.“ АД към главния
път. Преди кръстовището, в посоката за движение от гр. К. към гр. М., в
лентата за престрояване надясно имало маркирана стрелка направо и надясно.
В района на настъпилото ПТП липсвали пешеходни пътеки, светофарни
уредби и крайпътни съоръжения.
В посоката за движение от гр. К. към гр. М., на 115 м от мерната линия
в посока, обратна на посоката на огледа, на метални тръбни стойки вдясно
бил поставен пътен знак Д12 „Край на населеното място гр. К.“. В посоката за
движение от гр. К. към гр. М., на разстояние 170 м от мерната линия в посока,
обратна на посоката на огледа, на метална тръбна стойка бил поставен пътен
знак Б3 „Път с предимство“. В посоката за движение от гр. К. към гр. М., на
293 м от мерната линия в посока, обратна на посоката на огледа, на метална
тръбна стойка бил поставен предупредителен пътен знак за опасност А18
„Пешеходна пътека“. В посоката за движение от гр. К. към гр. М., на 253 м от
мерната линия в посока, обратна на посоката на огледа, на метална тръбна
стойка бил поставен пътен знак Д24 „Автобусна спирка“. Пътните знаци А18
и Д24 били обрасли от растителност - храсти и дървета, с височина, по-висока
от височината на металните стойки, на които били монтирани знаците. На
обезопасителния остров на отбивката за фирма „Р.“ имало поставени на
6
тръбна стойка пътен знак Г11 „Преминаване отдясно или отляво на знака“ и
пътен знак С6.3 /табела с направляващи стрелки пред препятствия на пътя/.
На пътното платно в посока от гр. М. към гр. К. нямало поставена вертикална
сигнализация. Времето било ясно, нямало мъгла, не валял дъжд или сняг.
Движението по пътя се извършвало в тъмната част на денонощието, на
светлината от фаровете на автомобилите.
До хотел „И*“ подс. М. настигнал друг лек автомобил, неустановен в
хода на разследването, предприел изпреварване, като преминал в лявата, т.нар
„вътрешна лента“ за движение, движейки се на къси светлини. До сградата на
фирма „Р.“ подсъдимият изпреварил лекия автомобил и продължил да
управлява автомобила си във вътрешната лента за движение, за да изпревари
и друг неустановен по делото лек автомобил, движещ се в дясната пътна
лента в посока гр. М.. Подсъдимият М. управлявал лекия си автомобил при
пътен знак Д12 „Край на населеното място гр. К.“ с приблизителна скорост от
101.41 км/ч, т.е. скоростта му била над нормативно разрешената, която за
движение на леки автомобили от категория „В“ в този участък от пътя била
50 км/ч.
Междувременно Т. М. управлявал лекия автомобил „О. „В.“ с peг. № **
по пътя без предимство откъм „У.“ АД в посока главен път I-5. Той навлязъл
с автомобила си в платното за движение с две пътни ленти в посока гр. К., т.е.
навлязъл в кръстовището, образувано от пресичането на пътя без предимство
към „У.“ АД и главен път I-5, след което завил наляво и напред, за да се
включи в двете ленти за движение в посока гр. М..
По същото време подс. М. управлявал лекия автомобил марка „М. **“ с
peг. № *** със скорост от 120,85 км/ч в лявата лента на платното за движение
в посока гр. М.. Стойността на скоростта, която не трябва да се превишава от
300
водачите на леки автомобили в участъка от пътя на км 346+ метра, не била
сигнализирана с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 ЗДвП и затова не е
различна от посочената в предходната алинея, т.е. нормативно разрешената
скорост за движение на леки автомобили от категория „В“ в този участък от
пътя била 90 км/ч. По този начин подсъдимият, управлявайки лекия си
автомобил „М.“ в тъмната част на денонощието на къси светлини със скорост
от 120,85 км/ч, навлязъл в кръстовището, образувано от пресичането на път
без предимство към „У.“ АД и главен път I-5. Тази скорост не била
7
съобразена с конкретните условия на видимост в осветения от късите
светлини на фаровете участък пред автомобила му от около 35 м, тъй като не
му е позволявала да спре в рамките на този участък пред всяко предвидимо
препятствие, а именно - излизащия от пътя за „У.“ и завиващ наляво в посока
гр. М. лек автомобил марка „О. „В.“, с peг. № **, управляван от Т. М..
Последвал удар с предната дясна част на лек автомобил „М. **“, с peг.
№ *** в задната лява част на лек автомобил „О. В.“, с peг. № **. След удара
лекият автомобил „М.“, управляван от подс. М., се отклонил наляво, излязъл
извън пътя и се е обърнал на лявата си страна върху ската му, като до мястото
на спиране масовият му център е изминал разстояние от 70 м, от които 34 м
по асфалта и 36 м по ската на пътя. Задната лява гума на автомобила била на
разстояние 7 м от левия ръб на лявото платно и на 25 м от мерната линия по
посока на огледа. Предната му лява гума била на разстояние 6,50 м от левия
ръб на лявото пътно платно и на 27 м от мерната линия по посока на огледа.
Автомобилът бил с липсваща предна регистрационна табела, въздушната
възглавница на мястото на водача била отворена със следи от червена
засъхнала течност по нея. Отпред и в дясната част на лекия автомобил имало
остатъци от червена боя и следи от застъргване. Извън лявото платно се
виждало застъргване по земята с различна ширина, което водело до предна и
задна леви гуми на автомобила. Купето на автомобила било силно
деформирано в предната част, с най-силна деформация в предната му дясна
част. След удара лекия автомобил „О.“ получил ускорение напред и до
мястото на спиране масовият му център е изминал разстояние от 42,80 м, като
се извъртял надясно в посока на часовата стрелка на ъгъл 80 градуса,
извършвайки сложно транслационно-ротационно движение, след което
преминал през канавката и спрял в зелената площ вдясно от дясното пътно
платно. Същият автомобил се установил на четирите си колела,
перпендикулярно на оста на пътя, вдясно извън пътното платно с предна част
по посока на зелените площи и задна част към пътното платно. Задната дясна
гума на автомобила била на разстояние 5 м от десния ръб на дясното платно и
на 2,10 м от мерната линия по посока на огледа. Предната му дясна гума била
на разстояние 8 м от десния край на пътното платно и на 2 м от мерната линия
по посока на огледа. Задните му лява и странична части били в изключително
деформиран вид. Автомобилът бил с липсваща задна регистрационна табела,
а около него и в канавката се виждали разпилени части и вещи. Скоростният
8
лост бил на свободна предавка, като стрелката на скоростомера показвала 20
км/ч.
Непосредствено след удара между двата автомобила по главен път I-5
се прибирал св. О.Ю. от с. П., общ. К. с лек автомобил „Ф.“, с peг. № ***,
който видял на кръстовището след сградата на фирма „Р.“ разпилени части.
Свидетелят спрял и видял вдясно от пътя в посока гр. М. извън канавката лек
автомобил „О. В.“, с peг. № **, в който бил Т. М., дишал тежко с хрипове и
кашлял, като главата му била обляна в кръв. Свидетелят Ю. се обадил на тел.
112 и съобщил за катастрофата.
На мястото пристигнали полицейски коли от гр. М. и гр. К., както и
екип на ЦСМП - К. и автомобил на РС „ПБЗН“ - К.. Екипът на ЦСМП - К.
превозил до МБАЛ „***“ АД гр. К. Т. М. и подс.М. М.. На мястото на
катастрофата подсъдимият М. бил тестван с техническо средство „Дрегер
7410“ с № * за наличие на алкохол в издишания въздух, резултатът от който
бил отрицателен. Т. М. не бил в състояние да даде такава проба. На двамата
водачи били издадени от св. Т.У. талони за изследване на кръв и урина, като
от тях взели кръв за изследване за наличие на алкохол. От подсъдимия М.
била взета и кръв, и урина за изследване за наркотични вещества.
Подсъдимият М. М. бил освободен след преглед в СПО при МБАЛ
„***“ АД гр. К., а Т. М. го настанили за лечение в ОАИЛ в същата болница с
черепно-мозъчна травма, в травматичен шок, в кома и с опасност за живота,
като на 24.11.2020 г. починал.
На 17.11.2020 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като със
стерилна марля била иззета обтривка от скоростния лост и волана на лек
автомобил марка „О. В.“, с peг. № **, която била обозначена като обект № 1.
От въздушната възглавница на лекия автомобил „М.“ на мястото на водача
със следи от червена засъхнала течност били отрязани две парчета, които
били иззети като обект № 2 в протокола за оглед. Били установени, описани и
иззети от местопроизшествието като веществени доказателства части от двете
МПС, сред които обект № 3 - регистрационна табела с № ** и обект № 4 -
регистрационна табела с № ***, както и двата леки автомобила „О. В.“, с peг.
№ ** - обект № 5, лек автомобил М. **“, с peг. № *** - обект № 6. Двата леки
автомобила били оставени на съхранение в база „Х.“ към ОД на МВР - К.. В
хода на огледа е изготвен фотоалбум.
9
С протокол от 24.11.2020 г., във връзка с назначаване и извършване на
ДНК експертиза, разследващият орган със съдействието на експерт -
криминалист в НТЛ при ОД на МВР - К. е иззел образци за сравнително
изследване - обтривки със стерилен тампон от устната кухина на подс. М..
Тампонът бил поставен в опаковка, запечатан с имената на подсъдимия и
неговото ЕГН.
Видно от Протокол № 20/ДНК-802 от 09.12.2020 г. от извършената на
досъдебното производство експертиза в областта на ДНК профилиране,
червено - кафявата материя по 2 броя парчета от плат /обект № 2 / се доказала
човешка кръв; за изследваната кръв по 2 броя парчета плат /обект № 2/ е
определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК
профила на подс. М. /обект № 4/. Съгласно същото заключение, вероятността
да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой
друг индивид, освен подсъдимия, е 1 на 3 840 260 000 000 000 000 000.
Изследваната кръв по 2 броя парчета плат /обект № 2/ произхожда от него.
Определен е ДНК профилът на Т. М. /обект № 3/; за марлен тампон - отривка
от волан и скоростен лост на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. №
** /обект № 1/ са установени един-два алела в част от локусите с много ниски
нива, които нямат идентификационна стойност и не могат да бъдат
интерпретирани.
Видно от Протокол № 21/ТКХ-18 от 21.01.2021 г. от извършената на
досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза, в двете
кръвни проби и пробата урина, взети от подс. М., не се доказва наличието на
наркотични или упойващи вещества, включени в списъците - приложения
към чл.3, ал.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
От Протокол № 192/17.11.2020 г. за химическо или химико -
токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози се
установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. М. М.,
не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от Протокол № 191/17.11.2020 г. за химическо или химико -
токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в
10
изпратените за изследване проби кръв, взети от Т. Б. М., не се доказва
наличие на етилов алкохол.
От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването
СМЕ на труп № 53/2020 г. се установява, че при изследването на трупа на Т.
Б. М., починал на 24.11.2020 г. в ОАИЛ при МБАЛ „***“ АД гр. К., са
констатирани следните телесни увреждания: черепно-мозъчна и коремна
травма; кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, контузии на главния мозък, малкия мозък и Варолиевия
мост; плитка разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата
на лицето, кръвонасядания на стената на напречното дебело черво и на
опорака на горната част на тънкото черво; оток на мозъка, кръвен застой във
вътрешните органи. Според експерта, смъртта на Т. М. се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежка черепно-
мозъчна травма с кръвоизлив под меките черепни покривки и контузии на
главния мозък, малкия мозък и Варолиевия мост, довели до развитието на
мозъчен оток и подтискане на жизненоважни мозъчни центрове. Описаните
травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-
ръбест предмет и е възможно да са възникнали при пътно-транспортно
произшествие, за каквото има данни в случая.
От заключение № 46/26.03.2021 г. на изготвената по време на
разследването първоначална съдебно-автотехническа и оценителна
експертиза, се установява следното:
1. Лек автомобил „М. **“, с peг. № ***, управляван от подс. М., се е
движил по път I - 5 в посока от гр. К. към гр. М.. В района на хотел „И*“ е
извършил изпреварване на попътно движещ се автомобил и е заел лявата
лента за движение. Лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с peг. № **,
управляван от Т. М., е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „У.“
към гр. М.. Т. М. не е осигурил предимство на идващия с висока скорост
автомобил, управляван от подс. М., и е попаднал в габаритите на същия лек
автомобил. Траекториите им са се пресекли и лек автомобил „М. **“ с
предната си дясна част се е ударил в задната лява част на лек автомобил марка
„О. В.“. Ударът е бил с голяма кинетична енергия и от него „О.“-ът е получил
ускорение напред, геометрията на купето се е променила. Дестабилизирал се
е и е започнал да се извърта надясно, извършвайки сложно транслационно-
11
ротационно движение. В крайната фаза е преминал през канавката и е спрял в
зелената площ след нея. При удара, задната част на лек автомобил „М. **“ се
е повдигнала и извъртяла наляво и той е излязъл вляво извън пътя, като се е
обърнал на лявата си страна върху ската му.
Причините за настъпване на произшествието според вещото лице са:
- навлизане в габаритите на път I - 5 и неосигуряване предимство на
движещите се по него пътни превозни средства от страна на лек автомобил
марка „О. В.“, с peг. № **, управляван от Т. М.;
- управление на лек автомобил марка „М.“, модел „**“, с peг. № *** с
превишена скорост /тя е и несъобразена / от подс. М. М..
2. Ударът /т. „У“ от схемата към заключението/ е с предната дясна част
на лек автомобил марка „М. **“, с peг. № *** в задната лява част на лек
автомобил марка „О. В.“, с peг. № **.
300
2.1. Мястото му се намира на път I-5, км 346+ , на кръстовището за
„У.“ и фирма „Р.“, във вътрешната лента за движение в посока гр. М..
Координатите му са на разстояние Ху – 48,40 м от МЛ /мерна линия/ по
посока, обратна на огледа /мерено по базовата линия, успоредно на оста на
пътя/ и на Уу – 6,30 м от базовата линия, към вътрешността на платното
/мерено перпендикулярно на оста на пътя/.
2.2. Разположението на автомобилите е било следното:
2.2.1. Преди удара лек автомобил марка „М. **“, с peг. № *** се е
движил в права посока и се е намирал във вътрешната лента от пътното
платно в посока гр. М., като десните му колела са били на 6,00 метра от
базовата линия навътре на платното. След удара се е отклонил наляво,
излязъл е извън пътя и се е обърнал върху ската му.
2.2.2. Преди удара лек автомобил марка „О. В.“, с peг. № ** е
извършвал ляв завой на кръстовището, от ръкава на „У.“ към гр. М.. В
момента на удара се е намирал във вътрешната лента на платното, като
предното му дясно колело е отстояло от БЛ на 4,80 м навътре на платното, а
задното дясно колело - на 5,30 м от БЛ. След удара се е извъртял надясно и е
излязъл на зелената площ вдясно от дясното пътно платно.
3. Скоростите на движение на двата автомобила, участвали в
процесното ПТП по време на удара и преди него, са било съответно: за „О.
12
В.“, с peг. № **, преди и по време на удара е била 15.00 км/ч., а след удара
71.78 км/ч.; за „М. **“, с peг. № ***, преди ПТП и по време на удара 120.85
км/ч., а след удара 103.01 км/ч.
За л.а. „М. **“, скоростта му на движение е била превишена и
несъобразена с конкретния пътен участък. Била е превишена, защото
максимално разрешената скорост за процесния пътен участък за леки
автомобили е 90 км/ч. Съобразената скорост е била 50.18 км/ч и е
продиктувана от възможността на водача да възприеме възникнала опасност в
рамките на осветеното от късите светлини разстояние пред автомобила и да
бъде в състояние да спре и недопусне настъпването на ПТП.
4. Дължините на „опасните зони“ за спиране на автомобилите са:
- на лек автомобил „М. **“, с peг. № *** - 127.35 м.
- на лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** - 6.97 м.
5. Технически правилните действия за двамата водачи, с оглед
недопускането на ПТП, са:
- на лек автомобил „М. **“, с peг. № *** - подс. М. М. е следвало да се
движи със скорост, не по-висока от 50.18 км/ч, която би му позволила да
възприеме всяка опасност пред автомобила при движение на къси светлини,
да реагира и да спре.
- на лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** - Т. М. е следвало, преди да
навлезе в габаритите на дясното пътно платно на път I - 5, да осигури
предимство на движещите се по него ППС, което няма да доведе до
пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила и до ПТП.
Следвало е да спре на линията CD от схемата, да ги пропусне и тогава да
продължи движението си.
6. Водачите на процесиите леки автомобили са нямали възможност да
предотвратят настъпването на ПТП:
6.1. Ако в момента на възникване на „опасността“ /т.„А“ от схемата към
експертизата/ водачът на лек автомобил „М. **“, с рег. № *** - подс. М. М., е
задействал аварийно спирачната уредба, той не е можел да предотврати ПТП,
т.е. лек автомобил „О. В.“, с рег. № ** е попадал в „опасната зона“ пред
автомобила му.
13
6.2. Ако в момента на възникване на „опасността“ /т.„А“ от схемата към
експертизата/ водачът на лек автомобил „О. В.“, с рег. № ** - Т. М., е
задействал аварийно спирачната уредба, той не е можел да предотврати ПТП,
т.е. лек автомобил „М. **“, с рег. № *** е попадал в „опасната зона“ пред
автомобила му.
6.3. Ако водачът на лек автомобил „О. В.“, с рег. № ** Т. М. завие
наляво и се опита да освободи лентата, в която се е движил лек автомобил
„М. **“, с рег. № ***, с тази маневра той не е можел да предотврати ПТП.
6.4. Ако водачът на лек автомобил „О. В.“, с рег. № ** - Т. М., завие
надясно и се опита да освободи лентата, в която се е движил лек автомобил
„М. **“, с рег. № ***, с тази маневра той не е можел да предотврати ПТП.
6.5. Водачът на лек автомобил „М. **“, с рег. № *** - подс. М. М., не е
можел да завие надясно. Тази маневра за него би довела пак до челен сблъсък
и с нея той не е можел да предотврати ПТП.
7. Непосредствено преди ПТП двата леки автомобили са били
технически изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да
са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
8. Пряка видимост между автомобилите се разкрива, когато лек
автомобил „М. **“, с peг. № ***, стига на ширината на СПО до сградата на
фирма „Р.“ - на 58,60 метра от мястото на удара. В този момент лек автомобил
„О. В.“, с peг. № **, е бил на разстояние 7,28 м от мястото на удара. Но
двамата водачи не се възприемат, поради тъмнината и осветените от фаровете
зони пред автомобилите. Водачите са имали възможност обективно да се
възприемат за първи път в момента, когато лек автомобил „М. **“, с peг. №
***, е отстоял на разстояние около 35,00 м /при движение на къси светлини/
от мястото на удара. В този момент лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** е бил
на 4,35 метра от мястото на удара.
От заключение № 117/09.07.2021 г. на изготвената по време на
разследването допълнителна АТЕ експертиза, се установява следното:
1. Определеното разстояние на видимост между водачите на лек
автомобил „М. **“, с peг. № *** и лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** е
съобразено с наличието на двустранната ограда /мантинела/, както и с
поставен указателен знак и светлоотразителна табела на тръбна стойка по
14
средата между двете шини.
Видимостта между автомобилите няма да се промени от стоманената
предпазна ограда и пътните знаци, монтирани на тръбната стойка /те остават
много назад/.
2. По време на удара лек автомобил „О. В.“, с peг. № **, с целия си
габарит е бил в габаритите на „вътрешната лента“ от пътното платно за
движение в посока М.. Предстояло му е навлизане във външната лента на
същото платно и придвижване по нея, в посока към крайната му дестинация.
3. Водачът на лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** не е имал възможност
по светлините на приближаващия се лек автомобил „М. **“, с peг. № *** да
определи скоростта, с която се движи М.ът и с която респективно приближава
кръстовището.
4. Водачът на лек автомобил „М. **“, с peг. № *** ще има възможност
да забележи за първи път „опасността“ в момента, когато автомобилът му
отстои от нея на разстояние около 35,00 метра при движение на къси
светлини.
Това е дължината на разстоянието пред автомобила, което са осветявали
късите му светлини в конкретния участък от пътя.
5. В момента на удара лек автомобил „О. В.“, с peг. № ** е бил навлязъл
с предната си дясна част на дълбочина 1,30 метра в лявата лента на дясното
пътно платно /т.нар. „вътрешна лента“ на платното/.
6. Дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „М. **“, с
peг. № *** при движение със скорост от 50.18 км/ч е 35,00 метра.
От заключение № 145/20.09.2021 г. по изготвената на досъдебното
производство втора допълнителна АТЕ, се установява следното :
1. В т.„У“ /мястото на удара/ от мащабната схема, лек автомобил „О.
В.“, с peг. № ** е в косо положение спрямо оста на пътя I - 5, но с целия си
габарит е във „вътрешната лента“ за движение в посока гр. М..
2. В момента 1.04 секунди преди мястото на удара /т.нар. момент,
когато подс. М. М. е могъл обективно да възприеме другия лек автомобил/,
наложено върху мащабната схема /с червения пунктир/, е видно, че лек
автомобил „О. В.“, с peг. № ** е бил навлязъл с предната си дясна част на
15
дълбочина 1,30 метра в лявата лента на дясното пътно платно /т.нар.
„вътрешна лента“ на платното/, поради което е видно, че става въпрос за два
различни момента от време, които не следва да се отъждествяват един с друг.
От заключение № 165/03.11.2021 г. по изготвената на досъдебното
производство трета допълнителна АТЕ, е видно, че до сградата на фирма „Р.“
след изпреварването на автомобила, подс. М. М. е констатирал втори
автомобил в дясната лента, движещ се също по посока на М. и е продължил
движението си в лявата лента. От техническа гледна точка той е целял
изпреварването му и това е било причина да продължи движението си в
лявата пътна лента, считано по посока към М..
От заключение № 183/13.12.2021 г. по изготвената на досъдебното
производство четвърта допълнителна АТЕ, се установява следното:
1. Видно от видеозапис, иззет от видеокамери на магазин „Р.“, и от
огледа на същото ВД е установено, че непосредствено преди удара в момент,
когато на камерата се появява движещият се с висока скорост лек автомобил
„М. **“, с peг. № *** в 22.55.52 ч, водачът на същия очевидно е натиснал
спирачките, което се вижда от светещите стоп-светлини на задната част на
същия лек автомобил.
1.1. При незадействана спирачна уредба.
В този случай изчислената скорост от 120.85 км/ч е и скоростта на лек
автомобил „М. **“, с peг. № *** в момента на удара в лек автомобил „О. В.“,
с peг. № **.
1.2. При задействана спирачна уредба.
Скоростта на лек автомобил „М. **“, с peг. № *** преди удара в лек
автомобил „О. В.“, с peг. № ** е била също 120.85 км/ч.
2. Ако подс. М. М. управлява автомобила с 50 км/ч до табелата „Край на
населено място“, пряката видимост между тях се разкрива вече не 1.75
секунди преди мястото на удара, а 4.22 секунди преди него, а моментът на
възникване на „опасността“ не е 1.04 секунди, а 2.51 секунди.
3. Приблизителната скорост на лек автомобил „М. **“, с peг. № ***,
управляван от подс. М. М., при табелата „Край на населеното място“ за К. е
била 101.41 км/ч.
16
4. Табелата за „Край на населено място“ за гр. К. от мястото на удара по
възприетата от огледа мерна линия е 66,60 метра.
Гореописаната фактическа обстановка обосновано е приета за
установена от окръжния съд, въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепено от събраните на досъдебното производство
доказателства – обясненията на обв. М., показанията на свидетелите – Р.Т.,
П.Я., Н.П., Т.У., Б. М., Ш. М., С. М., Р. Х., Б. Х. и Е.Ю.; от писменото
заключение на вещото лице д-р Н.М. по СМЕ на труп № 53/2020 г.; от
писмените заключения на вещото лице С.М. по СХЕ - Протоколи за
химическо или химикотехнологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози № 191 и № 192/17.11.2020 г.; от писменото заключение на
вещите лица Р.А. и Ж.И. по СМЕ по метода на ДНК профилиране - Протокол
за извършена експертиза № 20/ДНК 802 от 09.12.2020 г.; от писменото
заключение на вещото лице М.М. - В. по ТХЕ - Протокол за извършена
експертиза № 21/ТКХ 18 от 21.01.2021 г.; от писмените заключения на
вещото лице инж. В.Д. по АТЕ № 46/26.03.2021 г. и четири ДАТЕ №№
117/09.07.2021 г., 145/20.09.2021 г., 165/03.11.2021 г. и 183/13.12.2021 г.; от
писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбуми към тях, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум към него, справки за нарушител за подсъдимия М., справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия, декларации за СМПИС
от подсъдимия, акт за смърт, удостоверение за наследници и удостоверение
за родствени връзки на пострадалия Т. М., веществените доказателства и др.
В този смисъл, действително приобщените по надлежния ред гласни,
писмени и веществени доказателства са логични, последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, като в своята
съвкупност подкрепят изцяло направеното самопризнание на подсъдимия М..
От правна страна:
С оглед на така възприетата за установена фактическа обстановка,
съдът законосъобразно е счел, че подс. М. М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, понеже на 16.11.2020 г. в землището на
гр. К., на главен път I-5, км 346+300 в посока от гр. К. към гр. М., при
17
управление на МПС - лек автомобил „М. **“ с peг. № ***, е нарушил
правилата на движение по чл. 20 ал. 2, изр.1-во от ЗДвП, задължаващ
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на
движението да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. М. от с. Д., общ. К., обл. К..
Безспорно от обективна страна е установено, че на инкриминираната
дата и място, при управление на горепосоченото МПС, подсъдимият М. М.
при движението си е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от
ЗДвП, с което е предизвикал ПТП със смъртен резултат.
От доказателствата е видно накратко, че на 16.11.2020 г. около 22.40 ч,
по път I - 5 в посока от гр. К. към гр. М. подсъдимият е управлявал лекия си
автомобил „М. **“ на къси светлини на фаровете. В района на хотел „И*“ е
извършил изпреварване на попътно движещи се автомобили, заемайки лявата
лента за движение със скорост от 120.85 км/ч, при разрешена максимална
скорост в този участък от 90 км/ч, като е навлязъл в кръстовището,
образувано от път без предимство за „У.“ АД гр. К. и път I - 5. По същото
време лек автомобил „О. В.“, управляван от Т. М., движейки се по пътя без
предимство, е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „У.“ АД в
посока към гр. М.. По този начин пострадалият не е осигурил предимство на
идващия с висока скорост автомобил, управляван от подс. М., навлязъл е в
пътното платно за движение в посока от гр. К. към гр. М. и е попаднал в
габаритите на лекия автомобил „М.“. Траекториите им са се пресекли и
лекият автомобил „М. **“ с предната си дясна част се е ударил в задната лява
част на лек автомобил „О. В.“. Вследствие на удара този автомобил се е
дестабилизирал и е започнал да се извърта надясно, извършвайки сложно
транслационно-ротационно движение, като накрая е преминал през канавката
и е спрял в зелената площ след нея. При удара задната част на лек автомобил
„М. **“ се е повдигнала и извъртяла наляво, като е излязъл вляво извън пътя и
се е обърнал на лявата си страна върху ската.
При тези данни, основателно е преценено, че подс. М. е нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, тъй като при избиране
на скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се съобразил
с конкретните условия на видимост /управление на МПС в тъмната част на
18
денонощието с превишена скорост и движение на къси светлини на фаровете,
осветяващи разстояние от около 35 м/, което е довело до невъзможността му
своевременно да възприеме възникналата опасност за движението -
навлизането на друг лек автомобил от път без предимство в неговото пътно
платно, и да спре, без да допусне настъпване на ПТП.
От своя страна, пострадалият М. също е допуснал нарушение на
правилата за движение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, задължаваща го като водач на
ППС, което се движи по път без предимство и навлиза в кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне
движещите се по него пътни превозни средства. Вследствие на допуснатите
нарушения на правилата за движение от подсъдимия и пострадалия е
последвал удар между управляваните от тях леки автомобили „М.” и „О.”,
при който М. е получил множество телесни увреждания, несъвместими с
живота, от които е настъпила смъртта му.
Въззивната инстанция споделя напълно заключението на окръжния съд,
че следва подс. М. да бъде признат за виновен за вмененото му с
повдигнатото обвинение нарушаване на правилата за движение по чл.20, ал.2,
изр.1, вместо това по чл.21, ал.1 от ЗДвП, защото първото от тях от обективна
страна реално е обусловило настъпването на смъртта на пострадалия водач.
Безспорна е трайната съдебна практика, че разпоредбите на чл.20, ал.2 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП са взаимно-изключващи се и не могат да обосноват
едновременно наличие на причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат[1]. И това е така, защото по принцип с превишаването на
определените от закона стойности, водачът винаги се поставя в невъзможност
адекватно да реагира при съответните обстоятелства. Но ако се установи, че
движението с „превишена скорост“ не е в пряка причинно-следствена връзка
с инкриминирания резултат, тогава би имало възможност за нарушение на
правилата за „съобразената скорост“[2].
Действително скоростта, с която подсъдимият М. е управлявал
процесното МПС е била от 120,85 км/ч. в момента на настъпване на удара с
МПС на пострадалия. Но и да беше се движил със скорост в рамките на
максимално разрешената за пътния участък извън населено място от 90 км/ч,
ударът отново би настъпил. Същевременно, безопасната скорост на движение
на подсъдимия в конкретния пътен участък е изчислена от вещото лице на
19
50,18 км/ч, която би му позволила да възприеме възникналата опасност
/навлизането на управлявания от Т. М. лек автомобил „О.“ в кръстовището,
респ. в пътното платно, по което се движел подсъдимият/ в осветеното от
късите светлини на автомобила му разстояние от около 35 метра и да спре
преди настъпване на удара между двете МПС. Затова и движението на подс.
М. с превишена скорост не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на ПТП-то, защото ударът между двете превозни средства би
настъпил и при движение на неговия лек автомобил, с разрешената скорост до
90 км/ч, но все пак не по-малка от 50,18 км/ч. По този начин, в причинно-
следствена връзка със съставомерния резултат е именно движението на
управлявания от подсъдимия автомобил със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия - в тъмната част на денонощието, на къси
светлини на фаровете, ограничаващи видимостта пред МПС до около 35
метра, непозволяваща на водача да намали скоростта и да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Последното се явява предвидимо за подсъдимия,
защото е бил много добре запознат с характеристиките на този пътен участък
- с наличието на кръстовище между главния път и път без предимство, от
който може да се появи друго МПС. Затова и в конкретния подс. М. е
нарушил задължението си по чл.20 ал.2, изр.1-во от ЗДвП, вменяващо му да
избере съобразена с конкретните условия на видимост скорост, даваща
възможност да възприеме своевременно наличието на опасност на пътното
платно и да реагира ефективно за избягване на произшествието, каквото
обвинение му е повдигнато с обвинителния акт.
На следващо място, коректно е преценено от обективна страна, че за
осъществяване на престъплението от подсъдимия и за настъпване на
обществено-опасните му последици е допринесло в значителна степен и
поведението на самия пострадал Т. М.. По делото е установено, че той е
отнел предимството на движещия се по основния път подс. М., защото с
лекия си автомобил „О. В.“ е извършил ляв завой от ръкава на кръстовището
за „У.“ АД в посока към гр. М.. По този начин, без да пропусне идващия с
висока скорост автомобил на подс. М., същият е навлязъл в пътното платно за
движение в посока от гр. К. към гр. М. и е попаднал в габаритите на
последния автомобил. Траекториите на двата автомобила са се пресекли и лек
автомобил „М.“ с предната си дясна част се е ударил в задната лява част на
лекия автомобил марка „О.“, при което пострадалият е получил
20
уврежданията, причинили смъртта му. Така Т. М. е нарушил разпоредбата на
чл.50, ал.1 от ЗДвП, с което съществено е съпричинил настъпването на
обществено-опасния резултат. Поради тези причини, напълно резонно
окръжният съд е счел за неоснователен довода на поверениците на частните
обвинители - че не е налице съпричиняване на резултата от Т. М., тъй като
същият не е могъл да определи по светлината на фаровете на автомобила на
подсъдимия скоростта на последния, поради което да направи правилна
преценка, дали може да бъде извършена маневрата „завой наляво“ безопасно
или не.
Обстоятелството, че подсъдимият се е движел с превишена скорост
преди и след напускане пределите на населеното място е безспорно
установено, но както вече се упомена, в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на престъпния резултат е движението му с несъобразена
скорост, поради избраните къси светлини на фаровете, в рамките на чиято
осветеност, водачът сам се е поставил в невъзможност да реагира при
възникването на опасност. Но и пострадалият, ако не беше извършил
горепосоченото нарушение на правилата за движение, като изчака
преминаването на движещия се по главния път автомобил, отново не би се
стигнало до настъпването на удара между двете МПС, т.е. значимостта на
съпричиняването към този резултат е налице и не може да бъде игнорирана,
противно на тезата на частните обвинители.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост под по-леката му форма на небрежност, тъй като не е
предвиждал, но с оглед на превишената и несъобразена скорост на движение
на управлявания от него автомобил, е бил длъжен и могъл да предвиди
възможността за ПТП и сблъсък с друго пресичащо, макар и неправомерно
превозно средство при наближаването на процесното кръстовище, което да
доведе до смъртта на пострадалия.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. М. М. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл.242, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 6
години.
Законосъобразно е преценено, че с оглед на разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК, приложението на чл.58а от НК при индивидуализацията на
21
наказанието е задължително.
При определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК,
окръжният съд прецизно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. Безспорни смекчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия се явяват добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност, чистото съдебно минало, направеното признание на
вината още на досъдебното производство, изразеното искрено разкаяние за
стореното, трудова ангажираност и критично отношение. Основателно е
съобразено като допълнително смекчаващо обстоятелство и това, че
пострадалият в сериозна степен е съпричинил с действията си настъпването
на ПТП.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид на тежкото по своя резултат
транспортно произшествие, настъпило в резултат на значителното
превишаване на максимално разрешената скорост на процесния пътен
участък. Същевременно, личната степен на обществена опасност на дееца,
макар и преценена от съда като ниска, не бива да бъде подценявана, предвид
на няколкократното му санкциониране за нарушение на правилата за
движение, отчетено също като отегчаващо обстоятелство.
В този ред на мисли, към така съобразените от съда отегчаващи
отговорността обстоятелства, не могат да се причислят поисканите такива от
поверениците на частните обвинители в жалбата - че деянието е с
изключително тежка обществена опасност и изключително тежък резултат –
смъртта на лице, защото това е съобразено от законодателя в
инкриминирания състав. Обстоятелството, че подсъдимият се е движел не
само с несъобразена, но и с твърде превишена скорост на движение през
добре познат за него пътен участък, също е взето предвид в мотивите на
постановената присъда. А широкият негативен обществен отзвук от
настъпилото произшествие /публикуване на статии в пресата/, не би могло да
бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка, напълно справедливо на подс. М. е било определено
наказанието при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК при значителен
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му
обстоятелства, под средния и близо до минималния, предвиден в закона
22
размер за това престъпление от 2 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“.
Последното, предвид императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК е
намалено с 1/3 до окончателния му размер от 1 година и 6 месеца.
В настоящия случай, противно на доводите на поверениците на
частните обвинители е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият до момента не е бил осъждан, не е надвишен минимално
изискуемия от закона предел до 3 години „Лишаване от свобода“ и не е
наложително същото да се изтърпява реално в МЛС.
Искането им за ефективно изтърпяване на наложеното на подс. М.
наказание „лишаване от свобода“ се базира отново на това, че деянието е с
много висока степен на обществена опасност, обусловена от причинения
твърде тежък съставомерен резултат – смъртта на пострадалия М., както и на
високата степен на обществена опасност на дееца, поради предходните
негови нарушения на правилата за движение, за което са му били налагани
административни наказания, които не са изиграли нужния поправителен
ефект.
По този повод окръжният съд правилно е отбелязал, че в наказателния
закон изрично е подчертано при преценката за приложение института на
условното осъждане, преобладаващото значение на задачата за поправяне на
дееца, без да се игнорира и въздействието на наказанието спрямо останалите
членове на обществото, т.е. при съчетаване изискванията на личната с
генералната превенция. И в тази връзка се преценява, дали подсъдимият би
могъл да се поправи, без да се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода”, т.е. се съобразяват както личните качества
на дееца, така и обществената опасност на конкретното деяние.
Обосновано е посочено, че данните за личността на подсъдимия са
преимуществено положителни, защото е неосъждан, с добри характеристични
данни, работещ, направил е самопризнания още на досъдебното производство
и е изразил искрено разкаяние за стореното, което е инцидентно в живота му.
Високата степен на обществена опасност на деянието, поради
причинения тежък съставомерен резултат и значителното превишаване на
максимално допустимата скорост на движение, както вече се упомена по-
нагоре, са били съобразени от законодателя с предвиденото наказание в
23
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, както и от съда като отегчаващо отговорността на
дееца обстоятелство.
От справката за нарушител – водач, по несъмнен начин е установено, че
подс. М. има множество предишни нарушения на правилата за движение, за
които е бил наказван по административен ред като водач – за управление на
МПС с превишена скорост; за несъобразяване със сигналите на контролните
органи по движението, пътни знаци и маркировка; за движение през деня без
включени къси светлини и липсата на обезопасителен триъгълник /л.79 от т.2
на ДП/. Но разгледани в своята цялост, допуснатите нарушения на правилата
за движение от страна на подс. М. явно не са се отличавали с някаква особена
тежест, не само поради естеството си, но предвид и на наложените му
административни наказания. И отново, няколкократното му санкциониране
като водач е било съобразено при индивидуализацията на наложеното му
наказание.
По този повод, при съвкупната преценка на горепосочените
обстоятелства, окръжният съд правилно е достигнал до заключението, че
поради ниската обществена опасност на подсъдимия, поправителното,
предупредително и възпиращо действие на наказанието върху него, както и
върху останалите членове на обществото, би могло да се постигне и без
ефективното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Това е така, защото откъсването на подсъдимия от нормалната му
жизнена среда в обществото, чрез реално изтърпяване на наказанието в МЛС,
по никакъв начин не би допринесло за по-ефективна преоценка и
преосмисляне на поведението му като водач на МПС и би представлявало
неоправдано тежка репресия, с оглед постигане целите на индивидуалната
превенция на наказанието. Генералната превенция също би могла да се
постигне с приложението на института на условното осъждане, с оглед
предупредителния и възпиращ ефект на изпитателния срок, не само за
подсъдимия, но и спрямо останалите членове на обществото.
Правилно, на основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подс. М.
М. е било наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание
„Лишаване от правоуправление на МПС”, за срок от 2 години, считано от
датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление, след
съобразяване с естеството на извършеното престъпление и данните му за
24
нарушител - водач.
Поради което и окръжният съд, обосновано е достигнал до извода, че
целите на чл. 36 от НК биха се постигнали в пълна степен с наложените му по
вид, размер и начин на изтърпяване наказания.
Не се налага промяна и в произнасянето на съда по отношение на
веществените доказателства по делото /описани на л.76, с. 2 - л. 77, с.1 от
НОХД № 101/2022 г./, като законосъобразно е постановено след влизане на
присъдата в сила, една част от тях да се унищожат като вещи без стойност, а
другата част – да се върнат на подсъдимия и на наследниците на пострадалия.
Предвид признаването на подсъдимия М. за виновен по повдигнатото
обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият ще следва да заплати
направените по делото разноски.
Обосновано е осъждането на подс. М. да заплати на частните
обвинители Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М. - непълнолетна, действаща със
съгласието на родителите си Б. М. и Ш. М., Р. М. Х. и Б. С. Х., направените на
досъдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 2 000 лв., или по 400 лв. за всеки от тях. Отделно, подс. М. ще
трябва да заплати на адв. Я. С. и сумата от 1 000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на частния обвинител Б. Х. А.. В тази връзка правилно е
съобразено от съда, че адв. С. е представил още на досъдебното производство
договор за правна защита и съдействие, сключен с Б. Х. А. /конституирана
като частен обвинител в съдебното производство/, с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в защита на пострадал по
досъдебно производство, която да осъществи безплатно, на основание чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза, според чл.38, ал.2 от ЗА,
съдът определя адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което в случая възлиза на сумата от 1 000 лв., и
осъжда другата страна да го заплати.
Подсъдимият М. М. ще следва да заплати и по сметка на ОД на МВР –
К., направените на досъдебното производство разноски за възнаграждения на
вещи лица, в размер на 2 792.46 лв.
Следва да се присъдят в тежест на подсъдимия и направените в
25
настоящото производство допълнителни разноски от частните обвинители Б.
М., Ш. М., С. М., Р. Х., Б. Х., които съгласно представените договори за
правна защита и съдействие са заплатили на техния повереник – адв. И. Б. от
АК – К., сумите от по 500 лева или общо 2 500 лева.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Поради гореизложеното първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло, а жалбата на частните обвинители, оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Апелативният съд
[1] Вж. указанията на т.1, б.“а“ от ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС.
[2] Вж. Р № 297/1984г. на III н.о., Р № 533/2000 г. по н.д. № 397/2000 г. и Р № 28/23.02.2009 г. по н.д. № 733/2008
г. двете на I н.о., Р № 5/01.02.2015 г. по н.д. № 2900/2011 г. на II н.о. и Р № 43/26.02.2015 г. по н.д. № 1604/2014 г.
на I н.о., Р № 1/09.03.2015 г. по н.д. № 1934/2014 г. и Р № 192/31.10.2016 г. по н.д. № 700/2016 г. двете на III н.о.
на ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/09.06.2022г., постановена по НОХД №
101/2022 г., по описа на Окръжен съд гр. Кърджали.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. да заплати на частните обвинители Б.
Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х., направените по делото разноски за
ангажиране на повереник в размер на по 500 лева или общо 2500 лева.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26