Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 15.02.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на осемнадесети януари ...............................………..…….………………..…………….….
през
2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Павлина Петрова, ………....……….…...….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №323 по описа за ...................... 2021 година ..........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба от
Х.М.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощник – адвокат Д.Й.К. от Адвокатска колегия - ***, със служебен
адрес и съдебен адрес за връчване на книжа, призоваване и съобщения: ***, против
Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ
- Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му срещу Разпореждане №2175-08-485#1/29.09.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което, на
основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е спряна личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателя Х.М.Е., считано от 02.09.2021 година.
Жалбоподателят Е. заявява
в жалбата си, че счита обжалваното Решение
№2153-08-272 от
04.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали за неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни
разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. В жалбата излага
фактологията, свързана с отпуснатата му лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и с измененията и осъвременяванията
на същата. Сочи, че с Разпореждане №2175-08-485#1/29.09.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, на
основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, личната му пенсия за осигурителен стаж и
възраст била спряна, считано от 02.09.2021 год., с мотив, че е налице съмнение
относно достоверността на положения от него осигурителен стаж за времето от
09.02.2015 год. до 08.04.2020 год. в „***” ЕООД, с ЕИК ***, на длъжност „***”,
като материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура - Кърджали. Сочи
също, че срещу посоченото разпореждане подал жалба до директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с молба да бъде спряно само увеличението на пенсията му, получено
вследствие преизчислението й след зачитане на
допълнителния му стаж в „***” ЕООД, с ЕИК ***, за времето от 09.02.2015 год. до
08.04.2020 год., а не цялата му пенсия, по повод на която жалба било
постановено процесното Решение №2153-08-272 от
04.11.2021 год. на директора на ТП нa НОИ – Кърджали,
с което не била уважена жалбата му и направеното в нея искане. Жалбоподателят
счита, че вземайки предвид обстоятелството, че осигурителния му стаж, положен в
„***” ЕООД, с ЕИК ***, за времето от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год., не е
определящ за правото му на пенсия, т.е. и
без този стаж има право на пенсия, счита, че неоснователно е лишен от единствения
доход, който има и с който изхранва семейството си. Твърди, че съпругата му е
безработна и няма никакви доходи и че преди няколко месеца претърпяла операция,
вследствие на която е трайно неработоспособна, като към настоящия момент е
подала документи за освидетелстване от ТЕЛК, но предвид закъснението, с което
ТЕЛК се произнася, най-вероятно нямало да получи пенсия в близките няколко
години. Твърди също, че доходът от пенсията му е жизненоважен за него и
семейството му, като държи да отбележи, че спирането на пенсията му ще доведе и
до прекъсване на здравноосигурителните му права, а предвид напредналата му
възраст, липсата на каквито и да било други доходи и множеството заболявания,
които има и лекарства, които приема, това можело да рефлектира пагубно върху
здравословното му състояние. На следващо място твърди, че от години страда от ***
заболявания, като са ***, а през месец 10.2021 год., вследствие от стреса,
който преживял, бил хоспитализиран, като при изписването му били предписани
лекарства, които приема ежедневно и че месечната стойност само на неговите лекарства
след доплащането по здравната каса била около 100 лева, но ако не бил
здравноосигурен, ще трябвало да заплаща около 250.00 лева. Жалбоподателят счита,
че действията на административния орган са не само нехуманни, но са в състояние
да му причинят и вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, тъй като
независимо от обстоятелството, действителен или недействителен е осигурителния
му стаж в „***” ЕООД, с ЕИК ***, за времето от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год.,
той имал право на пенсия и без този стаж. Жалбоподателят сочи на следващо място
в жалбата, че съгласно разпоредбите на чл.6 от АПК, административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и че административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както
и че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения
за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Сочи
също, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел и в този
смисъл счита, че без особено затруднение, длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ
- Кърджали би могло да определи размера на пенсията му въз основа на наличните,
редовни и безспорни документи за осигурителен стаж, съдържащи се в пенсионното
му досие, като при определяне размера на пенсията му длъжностното лице по „ПО”
в ТП на НОИ - Кърджали следва да изключи спорния осигурителен стаж в „***”
ЕООД, с ЕИК ***, за времето от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год., до
произнасяне от Районна прокуратура - Кърджали.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли в жалбата да бъде
призован на съд и след като съдът се убеди в основателността на искането му, да
постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, в
частта му, с която е спряна изцяло личната му пенсия за осигурителен стаж и
възраст и да върне преписката на административния орган с указания за
възобновяване изплащането на пенсията му, считано от датата на нейното спиране,
а именно: 02.09.2021 год., в размер, намален със сумата, получена вследствие преизчислението й от допълнителния осигурителен стаж след
пенсиониране в „***” ЕООД, с ЕИК ***, за времето от 09.02.2015 год. до
08.04.2020 год. Моли, също така, да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят Х.М.Е. от ***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.К. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят има право на пенсия, като такава му е била
отпусната и стажът, придобит от „***” ЕООД, по никакъв начин не влияе върху
правото му на пенсия. Сочи, че действително, същият оказва влияние върху
размера на пенсията му, но жалбоподателят бил съгласен да я получава в намален
размер, със сумата вследствие на стажа в „***” ЕООД, като счита, че по този
начин ще е изпълнен принципът на съразмерност, заложен в разпоредбите на чл.6
от АПК. Излага и довод, че дори и разпореждането да отговаря на разпоредбата на
чл.95 от КСО, то правомощията на административния орган да прилага конкретна
законова разпоредба, следва да се упражняват по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, при спазване на принципите на съразмерност, заложени в АПК и че
това е така, тъй като се установило, че жалбоподателят няма други доходи, от
които да се издържа, съпругата му е безработна, в момента е тежко болна, като в
последната година претърпяла две операции - ***, като всички спестявания на жалбоподателя
били изразходвани за ***, която Здравната каса не поемала като разход. Твърди,
че към настоящия момент жалбоподателят живее благодарение на подаянията на
съседи, близки и деца, а реално той имал право на пенсия, поради което счита,
че няма да представлява затруднение за ТП на НОИ – Кърджали да му отпусне пенсия
в размер, при който е изключен осигурителния доход от „***” ЕООД. Счита също,
че едно такова решение би било справедливо, поради което моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в частта му, с която е спряна изцяло личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като върне преписката на
административния орган с указания за възобновяване и изплащане на пенсията му,
считано от датата на нейното спиране, в размер, намален със сумата, получена
вследствие преизчислението й от допълнителния
осигурителен стаж, положен след пенсиониране, в „***” ЕООД, за времето от
09.02.2015 год. до 08.04.2020 год. Моли също така, да бъдат присъдени на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От същия, преди съдебното заседание,
е депозирано писмено становище, в което заявява,
че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други
доказателства и няма да сочи други такива, като моли за срок за представяне на
писмена защита. В предоставения от съда срок депозира писмена защита, в която
излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното разпореждане на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали. В защита сочи, че
съгласно посочена в разпореждането норма от КСО, пенсионният орган е длъжен да
спре изплащането на пенсията, независимо дали спорният стаж е положен преди или
след пенсиониране и че няма текст, който да мотивира изключване на този стаж
преди произнасяне на компетентния орган. Сочи, че дори този стаж да е бил преди
датата на пенсиониране, с изключването на който лицето е щяло да има право на
пенсия, действията на пенсионния орган не биха могли да бъдат други и отново
пенсията ще бъде спряна и че липсва разпоредба, която да обуславя продължаване
изплащането на пенсия в намален размер преди приключване на образуваното пред прокуратурата
производство. Сочи, че в случая, представеният от жалбоподателя осигурителен
стаж от „***” ЕООД е от значение за размера на получаваната от него пенсия,
като твърди, че тя следва на бъде спряна, на основание чл.98, ал.1, т.7 от КСО
и че по друг начин ръководител „Пенсионно осигуряване” не би могъл да постъпи,
а принципът на съразмерност тук не може да бъде приложен. Моли съда, с оглед
изложеното и като вземе предвид мотивите, изложени в оспореното Решение
№2153-08-272 от 04.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, да
постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на Х.М.Е., като
неоснователна и да остави в сила посоченото решение като правилно и
законосъобразно.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-601#1/04.11.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11/,
като е получено от лично от упълномощеното лице – адв.Д.К.,
срещу подпис, на датата 08.11.2021 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали,
като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-272#1 от 16.11.2021 год., видно от положения на същата и
попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след
получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е
подадена по установения ред, на осмия ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен
срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с
изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От документите, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя
Х.М.Е., представени с изпратената в съда административна преписка, е видно, че
на същия, по негово заявление, подадено на 30.12.2011 год./л.210-л.211/, на основание §4, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване, с Разпореждане №2/прот.№N01043/13.02.2012
год./ на ръководител „ПО” при ТП на НОИ
– Кърджали/л.133/, е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.12.2011 год. Пенсията му е била отпусната в размер на *** лева месечно, т.е. в минимален размер, съгласно чл.70, ал.7 от КСО, до
отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и
информацията в „Регистъра на осигурените лица”. През годините личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната на Х.М.Е., е била редовно осъвременявана
и преизчислявана с разпореждания на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, издавани съобразно действащото пенсионно
законодателство.
От документите съдържащи се в пенсионното досие на Х.М.Е.,
представени с изпратената в съда административна преписка е видно, че със Заявление
с Вх.№2122-08-611/23.03.2016 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.70/,
жалбоподателят е направил искане, на основание чл.102 от Кодекса за социално
осигуряване, във връзка с чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсионирането
осигурителен стаж в „***” ЕООД ***, за периода от 09.02.2015 год. до 29.02.2016
год., като се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Към заявлението е приложена и декларация с Вх.№2122-08-611 от 23.03.2016 год.
от Х.М.Е./л.71/, в която същият е декларирал, че е съгласен да се
ползват данните по чл.4, ал.4, т.1 от КСО за зачитане на осигурителен стаж
и/или доход за времето, през което е работил в „***” ЕООД *** - от 09.02.2015 год.
до 29.02.2016 год. Към датата на подаване на това заявление, жалбоподателят е
получавал лична пенсия за ОСВ в размер
на *** лева месечно, считано от
01.07.2015 год., съгласно Разпореждане №**********/01.07.2015 год. за
осъвременяване на пенсия, издадено от ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.72/.
Този осигурителен стаж в „***” ЕООД *** е бил зачетен
с Разпореждане №1 от 01.04.2016 год./прот.№N01162 от
01.04.2016 год./ на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.55/, с
което пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х.Е. е била преизчислена,
считано от 23.03.2016 год., в размер на ***
лева месечно, при зачетен, на
основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 41 год., 09 мес.
и 18 дни.
Със Заявление с Вх.№21105-08-19 от 07.01.2020 год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.52/, жалбоподателят Х.М.Е. е направил искане, на
основание чл.102, ал.3 от КСО, за служебно ежегодно преизчисляване на личната
му пенсия за ОСВ, с допълнително придобития от него след пенсионирането
осигурителен стаж. Към датата на подаване на това заявление, жалбоподателят е
получавал лична пенсия за ОСВ в размер на ***
лева месечно, считано от
01.07.2016 год., съгласно Разпореждане №********** от 01.07.2016 год. за
осъвременяване на пенсия, издадено от ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.54/.
С Разпореждане №5 от 25.03.2020 год./прот.№N01130 от 12.03.2020г./ на ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Кърджали/л.44-л.45/, пенсията за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя Х.Е. е преизчислена, считано от 01.02.2020 год.,
в размер на *** лева месечно, като му
е зачетен допълнително осигурителен стаж след пенсиониране, за периода от 01.03.2016
год. - 31.01.2020 год., придобит в „***” ЕООД *** или, при зачетен, на
основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 45 год., 08 мес.
и 18 дни.
С Разпореждане №********** от 01.04.2021 год./прот.№N01SP2/02.03.2021г./
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.40-л.41/, на основание чл.102,
ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 от Кодекса за социално осигуряване и във връзка с §7г от
ПЗР на КСО, пенсията на жалбоподателя Е. за осигурителен стаж и възраст, е
преизчислена служебно, считано от 01.04.2021 год., с допълнително придобития
осигурителен стаж след пенсиониране за периода 01.02.2020 год. - 08.04.2020 год.,
придобит в „***” ЕООД ***, в размер на ***
лева месечно.
По преписката е представен и приет като доказателство Констативен
протокол №КВ-5-08-00931217 от 04.06.2021 год. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „***” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес:
***, с Вх.№2175-08-485 от 02.09.2021 год.
на ТП на НОИ – Кърджали, съставен от *** при ТП на НОИ - Кърджали/л.33-л.39/.
В този констативен протокол е посочено, че проверката по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***” ЕООД, с ЕИК ***, е извършена на
основание чл.108, aл.1 от Кодекса за социално
осигуряване и резолюция на началник отдел „КПК” за извършване на проверка в
информационната система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал с Вх.№*** от *** год.,
относно получено писмо с Вх.№***/*** год. от ОД на МВР – Кърджали, в което е
посочено, че дружеството „***” ЕООД с ЕИК ***, не е извършвало търговска
дейност, но е имало назначени служители по трудово правоотношение през периода
2015 - 2020 год. и че обект на проверката са всички лица, назначени по трудови
правоотношения в осигурителя „***” ЕООД, с ЕИК ***, вкл. и жалбоподателя Х.Е. В
протокола са описани установените факти и обстоятелства, като е посочено, че от
така събраните доказателства може да се направи извод, че всички лица,
назначени по трудови правоотношения, не са упражнявали трудова дейност при
осигурителя „***” ЕООД, с ЕИК ***, която да е основание за осигуряване, на
основание чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и се препоръчва се на
осигурителя да предприеме мерки по заличаване на трудовите договори на всички
лица. Посочено е също, че предвид изложеното, с този констативен протокол ще
бъде връчено задължително предписание, на основание чл.108, ал.1, т.3 от
Кодекса за социално осигуряване, за заличаване на подадените данни с декларация
- обр.№1.
С писмо Изх.№1029-08-1600 от 10.09.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.28-л.29/,
за извършената проверка и резултатите от нея е уведомена Районна прокуратура –
Кърджали, като в писмото е посочено, че при извършената проверка от контролния
орган на ТП на НОИ - Кърджали е установено, че осигурителят „***” ЕООД ***, ЕИК
***, фиктивно е назначил на работа при него посочените в писмото лица/в т.ч. в
т.1 фигурира жалбоподателят Х.М.Е./ и че в подкрепа на това са установените
факти и обстоятелства, че за посочените периоди лицата са имали сключени
трудови договори с осигурителя, но реално не са упражнявани трудова дейност и с
оглед на резултата от извършената проверка, лицата не са осигурени по смисъла
на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Посочено е също, че осигурителят
редовно е подавал данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с които, по силата на чл.40,
ал.1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се установява
осигурителен стаж и осигурителен доход при пенсиониране, с декларация-обр.№1
„Данни за осигуреното лице”, за лицата, обект на проверката, като към писмото е
приложен Констативният протокол №КВ-5-08-00931217 от 04.06.2021 год. и заверени
копия на разпечатки от Регистъра на осигурените лица.
При тези факти и обстоятелства е издадено и Разпореждане
№2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали/л.24/, с което, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е
спряна личната пенсия да осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х.М.Е.,
считано от 02.09.2021 год. В мотивите към разпореждането е посочено, че лицето
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 01.12.2011 год.
с Разпореждане №2/13.02.2012 год. и че с цел осъществяване на текущ и последващ контрол е извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурителя „***” ЕООД ***, ЕИК ***, съвместно
със служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към
ОДМВР -Кърджали, за която е съставен Констативен протокол
№КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год. на *** - контролен орган в ТП на НОИ -
Кърджали. Посочено е, че при извършената проверка от контролния орган на ТП на
НОИ - Кърджали е установено, че осигурителят „***” ЕООД ***, ЕИК ***, фиктивно
е назначил на работа при него лицето Х.М.Е. и че в подкрепа на това са
установените факти и обстоятелства - че за периода от 09.02.2015 год. до
08.04.2020 год., лицето е имало сключен трудов договор с осигурителя, но реално
не е упражнявало трудова дейност и не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от КСО, както и че предвид изложеното и поради наличие на
обосновано съмнение за извършено престъпление, с писмо изх.№1029-08-1600 от 10.09.2021
год. е уведомена Районна прокуратура - Кърджали. В мотивите е отразено, че след
приключване на наказателното производство, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО
ще се произнесе с разпореждане в зависимост от постъпилото прокурорско решение.
По преписката не са представени доказателства, на коя
дата това разпореждане е връчено или получено от жалбоподателя, респ. от
пълномощника му, но така или иначе, против същото в срок е била подадена жалба
от него, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-601 от 08.10.2021
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.15-л.16/, в която са изложени
доводи, че като се вземе предвид обстоятелството, че осигурителният стаж,
положен в „***” ЕООД, за времето от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год. не е
определящ за правото на пенсия, то жалбоподателят неоснователно е лишен от
единствения доход, които има и с който изхранва семейството си. Жалбоподателят
е заявил в жалбата, че не възразява да бъде спряно изплащането на сумата, с
която пенията му е била увеличена след преизчисляването й с Разпореждане №5 от
12.03.2020 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, но счита, че не
следва да бъде лишен изобщо от пенсия, тъй като има право на такава и без
спорния осигурителен стаж. С жалбата е поискал да бъде отменено Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали в частта му, с която е спряна
изцяло личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и да се укаже на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали да възобнови
изплащането на пенсията му, считано от датата на нейното спиране, а именно:
02.09.2021 год., в размер, намален със сумата, получена вследствие преизчисляването
й с Разпореждане
№5 от 12.03.2020 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали.
Междувременно, с писмо Рег.№*** от *** год. на
директора на ОДМВР – Кърджали, адресирано до директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, във връзка с извършваща се в
сектор „ПИП” при ОДМВР – Кърджали проверка по преписка Вх.№***/*** год., от ТП
на НОИ – Кърджали е изискана писмена справка относно обстоятелствата, дали
посочените в писмото лица, в т.ч. и жалбоподателят Х.М.Е. са подавали заявления
за отпускане на пенсия, както и са изискани в оригинал заявленията за отпускане
на пенсия, подадени от посочените в писмото лица. В отговор на това писмо, от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, до ОДМВР – Кърджали е изпратено писмо с
Изх.№1029-08-1714#1 от 06.10.2021 год., съдържащо подробна справка с отговори на поставените
въпроси, вкл. и по отношение на жалбоподателя Х.М.Е., касаещи подадените лично
от него заявления за изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст с допълнително придобития след пенсионирането стаж по чл.102 от КСО, в „***” ЕООД ***.
Така, в крайна сметка, по
повод подадената на 08.10.2021 год. жалба с Вх.№1012-08-601 е издадено и оспореното
Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.М.Е. против Разпореждане
№2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ - Кърджали като неоснователна.
В мотивите към това
решение административният орган е описал подадените заявления от жалбоподателя
и разпорежданията, с които му е била отпусната и впоследствие изменяна и
осъвременявана пенсията му за осигурителен стаж и възраст, както и извършените
от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали проверки и предприети действия,
съответно и установените факти и обстоятелства при извършената проверка. Посочил
е, че според
посочената в оспореното разпореждане разпоредба на чл.95, ал.1, т.7 от КСО (ДВ,
бр.103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато се установят данни за
извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в този
случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор;
след приключването на наказателното производство материалите от него се
изпращат на длъжностното лице по чл.98, ал.1 за възобновяване изплащане на
пенсията или за прекратяването й. В мотивите е прието, че от анализа на
цитираната разпоредба следва, че целта и идеята на законодателя с тази
разпоредба е да не се допусне неправомерно изплащане на средства от фонд
„Пенсии” на ДОО и че в тази хипотеза, освен конкретни данни за извършено
престъпление, разкрити в хода на пенсионното производство, следва да е налице и
връзка между престъпните обстоятелства и правото или размера на пенсията, т.е.
дали извършеното престъпление се отразява върху правото и размера на пенсията. Посочено
е, че в конкретния случай, след изключване на спорния процесен
период 09.02.2015 год. - 08.04.2020 год., от общата продължителност на
осигурителния стаж на жалбоподателя, това обстоятелство безспорно ще доведе до
промяна (предвид на това, че се касае за осигурителен стаж с продължителност от
5 год. и 2 месеца) на действителния размер на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Х.М.Е., който към момента не следва да бъде определян и че следва
да се има предвид, че към момента няма влязло в сила прокурорско постановление
за установяване действителността на спорния осигурителен стаж, поради което
няма основание и за издаване на друго разпореждане от пенсионния орган. Административният
орган е посочил, че нормата е императивна и не дава право на пенсионния орган
да преценя, дали лицата имат право на пенсия или не без спорния период и че видно
от изложеното, още през 2016 год. пенсията на Х.М.Е. е била преизчислявана с
допълнително придобития осигурителен стаж, положен в „***” ЕООД и от тогава до
момента са прилагани нормативните изисквания за преизчисляване и осъвременяване
на пенсията. Административният орган е посочил също така, че към момента не
може да се извърши такова пресмятане, тъй като няма постановен стабилен административен
акт, който да бъде основание за възобновяване на производството и изчисление на
пенсията без спорния стаж и че в Кодекса за социално осигуряване и нормативните
актове по прилагането му, липсва правно основание за издаване на разпореждане
по висящо производство, започнало пред районната прокуратура по повод
установени документи/данни, които могат да доведат до промяна на размера на
пенсията, както и че няма изискване да се прилага по-неблагоприятния вариант за
лицето и да се изплаща пенсия, до установяване истинността на спорни документи
и данни. В мотивите е посочено, че поради това, след приключване на
производството, започнало в Районна прокуратура - Кърджали и след
получаване на материалите по делото, пенсионният орган следва да издаде
разпореждане, с което да възобнови производството и да определи действителния
размер на пенсията на Х.М.Е. Предвид това, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, че Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ При ТП на НОИ - Кърджали за спиране на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на Х.М.Е., е издадено при наличието на всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.95, ал.1, т.7 от КСО, както е
посочил, че спирането на пенсията е оправдано с оглед целта на закона - за
предотвратяване на неоснователно изплащане на парични средства от фондовете на
ДОО, а освен това – че в случая е твърде вероятно да е налице и щета на ДОО. Административният
орган е приел, че всичко изложено налага да се приеме, че Разпореждане
№2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ - Кърджали следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него - отхвърлена като неоснователна.
От жалбоподателя Х.Е.,
към жалбата е представена и приета като доказателство
епикриза, издадена на жалбоподателя Х.Е. от ***
отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, след
хоспитализацията му в периода от *** год. до *** год. в същото лечебно
заведение за болнична помощ/л.7-л.8/. От същата е видно, че
жалбоподателят е бил хоспитализиран по КП *** „***”, като е бил дехоспитализиран с окончателна диагноза: ******, както и че
в хода на проведеното *** изследване, на същия са ***. Към жалбата са приложени
и приети като доказателство по делото и копия от четири страници от издадената
на жалбоподателя Рецептурна книжка на хронично болния
Х.М.Е., за заболяване с МКБ ***, издадена на датата 22.11.2018 год. от РЗОК –
Кърджали, с последна заверка на 28.09.2021 год./л.9/.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на
жалбоподателя, до разпит като свидетел в съдебно заседание на 18.01.2022 год. е
допуснат Р. М.Е. – *** на жалбоподателя Х.М.Е., който изрично е заявил, че
желае да даде показания. В показанията си свидетелят заявява, че Х.Е. е на ***
години, че не е работоспособен, че
доходите са му били само от пенсията, както и че жена му не работи, тъй като е
болна, ***, като разходите за тази операция били платени от спестявания на
семейството. В показанията си свидетелят заявява също, че съпругата на Х.Е. не
е пенсионирана, че същата е болна ***, като я подпомагат децата й и че има
подадени документи за ТЕЛК преди 3-4 месеца, както и Х.Е. почти я обслужва,
защото тя ***. Свидетелят твърди, Х.Е. и съпругата му имат една къща, която
била на един етаж и те живеят в нея, че нямат друг имот, който да могат да
дадат под наем и че Х.Е. няма други доходи и че откакто му спрели пенсията, той
живее с тяхна помощ и с помощта на децата си, които са в чужбина, но и те имали
по двама студенти. Свидетелят твърди също, че за ***, платили брат му и
съпругата му, т.к. имаха малко спестявания и че децата му помогнали, както и че
освен за храна, *** има разходи и за лекарства и когато получавал пенсия, те му
стрували около 100 лева, а сега, тъй като бил без осигуровки, те му стрували
около 250-300 лева. Свидетелят заявява, че след като му спрели пенсията, ***
бил приет в болница, където ***. На поставени въпроси от съда свидетелят
отговаря, че Х.Е. има дъщеря и син, които са родени през *** год. и ***год. и
че двамата работят в чужбина – в *** и имат по две деца, които са студенти и че
те подпомагат родителите си, като им пращат пари, тъй като ако не им пращат, те
няма как да се издържат.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното
пред него Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Според разпоредбата на чл.95,
ал.1 от КСО, изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното
лице по чл.98, ал.1, а според чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/
от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Обжалваното в настоящото
производство разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали, който именно е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт -
Кърджали, от което следва, че разпореждането също е издадено от компетентен
орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност. Същото е издадено в
изискуемата се писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
издаването му.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в
ТП на НОИ – Кърджали на 08.10.2021 год., а решението по повод тази жалба е
постановено на 04.11.2021 год. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО. По тези
съображения съдът намира, че по отношение на оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали не е налице отменителното основание
по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби на закона.
Според настоящия съдебен състав решението е издадено в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. Разпоредбата на чл.95, ал.1, т.7 (нова – ДВ, бр.103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021
г.) от КСО регламентира, че изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато се установят данни за
извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията и че в
този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния
прокурор, а след приключване на наказателното производство материалите от него
се изпращат на длъжностното лице по чл.98, ал.1, за възобновяване изплащането
на пенсията или за прекратяването й. От анализа на тази норма следва, че
изплащането на отпусната пенсия следва да бъде спряно при наличието на две
алтернативни хипотези: 1. когато се установят данни за извършено престъпление
от значение за правото, т.е. за отпускането на пенсията или 2. когато се
установят данни за извършено престъпление от значение за размера на отпусната
пенсия. Според настоящия съдебен състав, в разглеждания случай е налице втората
хипотеза и това е така, т.к. констатираните при проверката по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, обстоятелства
касаят продължителността на осигурителния стаж, т.е. придобития осигурителен
стаж от жалбоподателя Х.Е. след пенсионирането му или иначе казано, след като
същият е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава
му е била отпусната пожизнено, като така, този спорен допълнителен осигурителен
стаж има значение само за размера на отпуснатата му пенсия. В тези две хипотези
задълженията на съответния пенсионен орган са посочени ясно – материалите, обосноваващи
спирането, се изпращат на съответния прокурор, което в случая е сторено –
материалите са изпратени на Районна прокуратура - Кърджали, а впоследствие е
издадено обжалваното разпореждане, като малко по-късно, във връзка с
образуваната прокурорска преписка, съответно и преписка в ОДМВР – Кърджали, на
последната са изпратени подробна справка и множество документи, описани в писмото
с Изх.№1029-08-174#1 от 06.10.2021 год.
на ТП на
НОИ – Кърджали, касаещи същия случай. По така
установените обстоятелства, описани по-горе, а и по отношение наличието на
втората хипотеза на т.7 от ал.1 на чл.97 от КСО всъщност няма спор. Въпросът,
на който следва да се даде отговор е, дали при така приетата и действаща
разпоредба на чл.95, ал.1, т.7 от КСО, пенсионният орган е следвало да спре
изцяло изплащането на отпусната пенсия или има правомощие да разпореди изплащането
й в намален размер, което намаление да е със сумата, с която пенсията е била
увеличена в резултат на спорния осигурителен стаж на жалбоподателя, придобит
след пенсионирането му, като следва да се посочи отново, че преди да поиска
преизчисляване на пенсията въз основа на този допълнително придобит осигурителен
стаж, жалбоподателят Е. е получавал лична пенсия за ОСВ в размер на *** лева месечно, считано от 01.07.2015 год., съгласно посоченото по-горе Разпореждане
№********** от 01.07.2015 год. за осъвременяване на пенсия, издадено от
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали. Съдът в настоящия състав намира, че
при така приетата и действаща редакция на разпоредбата на чл.95, ал.1, т.7 от КСО, която разпоредба е императивна, при наличие на посочените във втората
хипотеза на тази норма предпоставки, пенсионният орган следва да спре изцяло
изплащането на отпуснатата пенсия или казано по друг начин, дори и при наличие
на данни за извършено престъпление, които са от значение само за размера на
отпусната пенсия, но не и от значение за правото на придобиване на такава,
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО следва да спре изплащането на пенсията.
Едва след приключване на наказателното производство и след като материалите от
него се изпратят на длъжностното лице по чл.98, ал.1, същото следва да
възобнови изплащането на пенсията, считано от датата на спирането й и това
следва от нормата на чл.97, ал.1, т.4 от КСО, която регламентира, че изплащането на пенсията се възобновява по
инициатива на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато е отпаднало основанието
за спиране по чл.95, ал.1, т.6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се
възобновява от датата на спирането. Следва да бъде отбелязано, че по различно
законодателно разрешение е дадено в разпоредбата на чл.95, ал.1, т.6 от КСО,
съгласно която, изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното
лице по чл.98, ал.1, когато са представени или се установят данни за обстоятелства,
които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1,
т.е. основание за спиране на изплащането на пенсията, съгласно тази разпоредба,
е само наличие на данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване, но не и такива данни, които касаят размера на отпусната пенсия,
респ. получавана пенсия. Както бе посочено и по-горе обаче, нормата на чл.95,
ал.1, т.7 от КСО императивно повелява, че изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато се установят данни за
извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, като
тази норма не предвижда никакви изключения и
не позволява тълкуване в насока, че при определени условия, пенсията не следва
да се спира, а следва да се изплаща в някакъв намален размер. Следва също така
да се посочи, че при тази редакция на нормата няма никакво значение, дали
спорният осигурителен стаж, който има значение само относно размера на
пенсията, е положен преди или след пенсиониране, т.е. преди или след
придобиване правото на пенсия – и в двата случая пенсионният орган е длъжен да
спре изплащането на пенсията, като съвсем отделен въпрос е, дали това
законодателно разрешение, дадено в КСО, е най-удачното и целесъобразно и дали
то е съобразено в пълна степен с принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6
от АПК.
В настоящия случай, представения от жалбоподателя Х.М.Е.
осигурителен стаж от „***” ЕООД ***, за посочения в обжалваното разпореждане
период, е от значение за размера на получаваната от него пенсия и тя следва да
бъде спряна на основание чл.98, ал.1, т.7 от КСО, а по друг начин ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали не би могъл да постъпи, т.е.
не би могъл да разпореди, пенсията на жалбоподателя да се изплаща в размера,
който същият претендира, а именно - в размер, намален със сумата, получена
вследствие преизчислението й от допълнителния
осигурителен стаж след пенсиониране в „***” ЕООД, с ЕИК ***, за времето от
09.02.2015 год. до 08.04.2020 год. Така, предвид всичко изложено по-горе, съдът
в настоящия състав намира, че са налице установените в нормата на чл.95, ал.1, т.7 от КСО предпоставки за спиране
изплащането на пенсията, до отпадане на основанието за спиране, когато на
основание чл.97, ал.1, т.4 от КСО, то следва да бъде възобновено по инициатива
на длъжностното лице, в случай че не е налице основание за прекратяването му.
Предвид изложеното, съдът намира, че Разпореждане №2175-08-485#1
от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали, е издадено при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби, съответно и оспореното
пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и издадено в
съответствие с приложимите материалноправни норми,
т.е. не е налице отменителното основание по чл.146,
т.4 от АПК, по отношение на същото.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт -
Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената
от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на установените
административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния
закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба от Х.М.Е. от ***, против Решение №2153-08-272 от 04.11.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за неоснователна и
недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това
решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като
такива не са претендирани от ответника по жалбата, а
и реално, такива не са и сторени от него в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Е.,
с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Решение №2153-08-272 от 04.11.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу
Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х.М.Е.,
считано от 02.09.2021 година.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: