Р
Е Ш Е
Н И Е
№
114/ 27.09.2019 ГОДИНА ГРАД
ПАЗАРДЖИК
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА
ПРОКУРОР
ПАУН САВОВ
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНАХД № 328 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА,ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Решение № 35 от 12.04.2019
година, постановена по НАХД № 428/2018 година на Велинградския районен съд,е
признат обвиняемия К.Г.Д. за невиновен в това,че на 18.10.2017 г. в град В. в
зоната на кръстовището на ул. „Х Б“ и ул. „К. П.“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка “О. З.“, с peг. № В**** ВА,
собственост на „НИЛ ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ 14***** ,е нарушил правилата за
движение по пътищата посочени в чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП: „(1). Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, чл.116 и чл.117 от Закона за движението по пътищата: водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и при приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, като при извършване
на маневра при завой на ляво, по непредпазливост причинява на Д. А., с ЕГН: **********
*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на големия пищял
на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник, като е оправдаван по обвинението за
престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”от НК , във връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП.
Срещу така постановената присъда
е постъпил протест от прокурор В.
при Районна прокуратура-Велинград.Поддържа се оплакване,че постановеното
решение е неправилно,тъй като съдът е взел предвид последната допълнителна
тройна автотехническа експертиза предвид,според която пешеходецът попада в
опасната зона за спиране на автомобила.Твърди се,че тази експертиза е
изготвена, основавайки се на показания на спорни свидетели,без да вземе предвид
показанията на пострадалия и сестра му,които са разпитани след изготвяне на
заключението по нея.
Иска
се повторно да
бъдат разпитани като свидетели по делото пострадалия малолетен Д. Х. и сестра
му-малолетната И. Х.а.Не се сочи,кое
налага преразпита на тези свидетели от въззивната инстанция.
Иска
се назначаване
на петорна автотехническа експертиза,чието заключение да вземе предвид всички
доказателства по делото.Не е
конкретизирано,каква следва да е исканата експертиза - повторна или
допълнителна,и кое налага допускането й.
Иска се отмяна на решението и
постановявяне на ново осъдително,с което обв.Д. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във връзка с чл.342,ал.1 от НК
във връзка с чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.116 и чл.117 от ЗДвП.
Постъпило е писмено възражение
от адв.Р.А.-защитник на обв.Д.,срещу така депозирания протест.Твърди се,че
протестът е неоснователен и следва да се остави без уважение,като се потвърди
решението.Твърди се,че делото е напълно изяснено от фактическа страна,но ако
съдът счете,че следва да се извърши преразпит на посочените от прокурора двама
свидетели,се иска преразпит и на
свидетелите-очевидци Г. и Г.,като това стане в съвместен разпит с поисканите от
прокурора свидетели.Твърди се,че са неоснователни доводите в протеста за
необоснованост на тройната АТЕ,която не е била оспорена от прокурора в съдебно
заседание по никакъв начин.Твърди се,че прокурорът не излага никакви правни
доводи във връзка с искането си за признаване на обв.Д. за виновен в описаното
престъпление,с кои точно свои действия този обвиняем е нарушил посочените
текстове от ЗДвП.
Протестът се поддържа в първото
съдебно заседание от прокурора,като се прави искане за назначаване на повторна
АТЕ.
В хода обаче на съдебните
прения прокурорът заявява,че не поддържа протеста,като счита,че изготвената и
приета от въззивната инстанция комплексна съдебно-автотехническа медицинска
експертиза потвърждава възприетата от първата инстанция фактическа
обстановка.Счита,че присъдата е правилна,обоснована и законосъобразна и следва
да се потвърди.
Обвиняемият и защитникът му
адв.А. *** поддържат становище,че оправдателната присъда следва да бъде
потвърдена като законосъобразна,като се твърди,че е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд, като
взе предвид доводите на страните,всички събрани по делото
доказателства/включително и пред въззивната инстанция/, и провери изцяло така
атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено
следното:
Протестът
е неоснователен.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че обвиняемият Д. е невиновен в това, на 18.10.2017 г. в град В в
зоната на кръстовището на ул. „Х. Б.“ и ул. „К. П.“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка “О. З.“, с peг. № В**** ВА,
собственост на „НИЛ ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ 14****** , да е нарушил правилата за
движение по пътищата посочени в чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП: „(1). Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, чл.116 и чл.117 от Закона за движението по пътищата: водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и при приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, като при извършване
на маневра при завой на ляво, по непредпазливост да е причинил на Д. А. Х., с
ЕГН: ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото
на големия пищял на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, като е оправдаван по обвинението за престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”от НК , във
връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП.
За да направи този извод,
първоинстанционният съд обосновано е кредитирал обясненията на подс.Д.,които е
приел,че се подкрепят и от показанията на свидетелите Ч.,Ю., Г., Г., С,К. и Т.,както
и заключенията по назначените съдебно-медицинска експертиза и тройна
автотехническа експертиза,Прокотол за оглед на местопроизшествие и събраните по
делото писмени доказателства.
Обосновано съдът не е кредитирал
показанията на малолетните свидетели Д. и И. Х.и,които освен че взаимно си
противоречат,се опровергават и от горните кредитирани от съда
доказателства.Съдът обосновано не е кредитирал и назначената и изготвена в хода на ДП автотехническа
експертиза,тъй като заключението по същата е изготвено,без вещото лице да е
взело предвид показанията на свидетелите-очевидци,незаинтересовани от изхода на
делото.Освен това в хода на съдебното следствие е било изготвено заключение по
назначена тройна АТЕ,в състава на която е включено и вещото лице,изготвило
горната единична експертиза.
Първоинстанционният съд е
възприел фактическа обстановка,която изцяло се подкрепя от кредитираните от
съда доказателства,които съдът подробно е анализирал поотделно и в съвкупност.
Настоящата инстанция възприема
аналогична на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,която
не се опроверга по никакъв начин и от приетото и неоспорено от нито една от
страните по делото заключение по назначената от въззивната инстанция Комплексна
съдебно-медицинско-автотехническа експертиза:
Малолетните свидетели Д. Х. и И. Х.а ,които са брат и сестра, през учебната 2017-2018 година учели в
Основно училище „Н. Р.“ - В,находящо се в кв. Ч. Същите живеят в ромската
махала „А.” на посочения квартал и за тях било обичайно да не посещават редовно
учебните занимания ,както и сутрин да
закъсняват.Посоченото основно училище има двор на няколко нива,като същото е
оградено от четири страни с улици – главния вход се намира от към ул.”Б М”;
част от двора на училището е над улица „Х.Б”- налице е подпорна стена – ограда
,която е с височина в началото 5-6 м. , и постепенно намалява,като от една страна покрай училището е улица „К. П.”,която е с голям наклон. От двора на
училището няма вход/изход към улица „К. П.”,но
към 18.10.2017 година са били махнати няколко платна от оградата и по
този начин учениците са достигали по-лесно до павилион за закуски,който се намира
на ул.”Х Б”. Освен това на ъгъла на ул.”Х Б” и „К П” има бетонов
стълб,непосредствено зад който към 18.10.2017 година е имало храст и
дърво,видно от албума,приложен към огледния протокол и показанията на свид. Т.
– директор на същото училище.Няколко дни след 18.10.2017 година ръководството
на ОУ „Н. Р.” е уведомило Регионална дирекция на образованието П. и Община В. ,като на следващия ден или
по-следващия ден е поставен предпазен железен парапет на изхода от двора на
училището към ул.”К. П.”,а по-късно са премахнати дървото и храста – израстъка
около дънер на дърво.
На 18.10.2017 година,в около 8.30 часа, свид. Д. Х. и сестра му И. Х.а
отишли на училище,като влезли в двора на ОУ”Н. Р.” В. от главния вход,който се
намира откъм ул.”Б. М”.Преди да отидат в сградата на училището, двамата решили
да си купят закуска от павилион,който се намира на ул. „Х. Б.”,като отивайки в
тази посока двамата се гонели, тичайки по тази част от двора на училището,която
се намира над посочената улица. Преминавайки през двора на училището,свид. Д. Х.,който
тичал пръв,изскочил през разградената част на оградата на улица „К. П.”. Малко
преди това обв. К.Г.Д.,който управлявал лек автомобил „О. З.” с рег.№ В **** ВА
по ул. „Х. Б.” ,предприел ляв завой към
улица „К. П.”. В този момент водачът забелязал
тичащият свид. Д. Х.,като предприел спиране и след това детето се ударило в МПС и паднал отстрани на
автомобила на обвиняемия,в зоната между предно ляво колело и предна лява
врата.Водачът на лекия автомобил – обв.
Д. излязъл от автомобила,приближил се до детето,попитал го имали му нещо – то
казало,че го боли крака,като детето му казало,че не го е
видяло.Обвиняемият вдигнал детето и го
поставил на тротоара до оградата.
Писъците на детето били чути от свид. В.Ч. – чистачка в училището,която
извикала свид. Ю – охрана в същото училище. Свид. Ч не е видяла как е ударено детето,но чула писъци и като се
обърнала – детето било легнало на средата на колата – отстрани,като не е имало закуска в ръка или до него. Свид. Ю. също отишъл
на мястото на инцидента ,като момчето било вече сложено на парапета на
оградата,той се обадил на тел. ***,детето било в шок,казало, че го боли крака и
треперело. При повторния разпит свид. Ю. установява,че сестричката на удареното
дете е била до него и била уплашена.Този
свидетел установява също,че оградата на училището откъм ул.”Х. Б.” е висока,масивна,каменна с мрежа и метални
платна отгоре,като тя започва от ул.”Б. М.”
и продължава по ул.”Х. Б.”,като височината й постепенно намалява – в
началото е висока 5-.6 метра,а след това
е по-ниска.
На мястото на ПТП били свид. д-
р Г. и свид. Г.. Свид. д-р Г. се движел
пеша по тротоара на ул.”К. П” в посока към
ул. „Х. Б.” и в този момент забелязал,че в двора на училището едно
момиченце гони едно момче – пострадалия Д. Х.,като момчето излязло на тротоара
тичайки и се ударило в автомобила,управляван от обвиняемия. Този свидетел не е
видял самия удар,тъй като вече бил отминал мястото,на което детето излязло от
двора на училището,но чул шум от удар
и след като се обърнал видял,че детето е паднало до предна лява гума
на автомобила,като шофьорът слязъл от колата и той му помогнал да пренесе
детето на тротоара. Детето било
изпаднало в шок и го напръскали с вода . При повторния разпит свид. Г.
уточнява,че на кръстовището,на което е станало ПТП,има стоманено-бетонен
стълб,на 30 см. от стълба имало дърво и до него храст,което намалява видимостта
и от едната и от другата страна,като откъм ул. „Х. Б” училището има много
висока ограда,както и че на мястото на ПТП няма
пешеходна пътека.
Свид. Г. *** мястото на
ПТП,като той също е видял двете деца да се гонят в двора на училището и че
обвиняемият е предприел ляв завой от ул.”Х. Б” в посока х-л „В. Х.”,като спрял
на завоя и чул,че детето изревало и видял,че е седнало до колата и краката му
са били извън колата.
На място на ПТП пристигнали
полицейски служители,както и екип на ФСМП В. Свид. М. – мл. автоконтрольор към
РУ на МВР В. бил изпратен на мястото на ПТП,като установил там водача,а детето
било вече откарано във ФСМП В.,като МПС било на средата на пътното платно,като
на място е имало спирачен път,но не е имало следи точно къде детето се е
ударило в автомобила и водачът му казал,че детето е тичало и се е ударило
странично в автомобила. Показанията на св.С. – полицейски служител,който е бил
изпратен на мястото на ПТП не допринасят за изясняване на фактите по делото.
На мястото на ПТП били
изпратени две линейки на ФСМП В.,като
на място е пристигнал дореанимационния екип на д-р С.,като той
установява, че детето било паднало и той го взел ,качил го в линейката и го
откарал във ФСМП,където бил извикан ортопед за консултация.
По делото са разпитани и
пострадалия Д. Х.,сестра му И. Х.а и майката на двете малолетни деца-св.А. Х.а.Пострадалият
Д. Х. твърди,че си бил купил
закуска,минавал по пешеходната пътека и бил ударен,като водачът на МПС говорел
по телефона и карал силно,след което пострадалият нищо не помни – събудил се
бил в болницата.Този свидетел на няколко пъти е повторил горното пред
първоинстанционния съд-като заучена фраза,без да може да обясни точно откъде е
минавал, от къде си е купил закуска и къде е била тя по време на удара.Впоследствие
малолетният пострадал твърди, че бил сложил закуската вече в раницата,както и
че си спомня присъствието на св.В. Ч.,като отрича да се е гонил със сестра си-св.И.
Х.а, в двора на училището.
Свид. И. Х.а,разпитана в присъствие на майката А. Х.а и педагога Х,
твърди че с брат й са отишли да купят закуска по пешеходната пътека,но не са
влизали в училище,в класната стая,минали са през двора на училището,като е имало
коли - тя била минала първа,а след това брат й и една кола го блъснала ,тя
седнала и плакала за брат си. Видно обаче от разпита на тази свидетелка пред
първоинстанционния съд,че тя така и не е отговорила на въпроса,какво според нея
е пешеходна пътека и как познава,че преминава по пешеходна пътека.
Майката на пострадалото дете – св.А. Х.а,установява,че една комшийка й
казала,че детето й е в болница и когато тя отишла там, то е било вече гипсирано.Според
майката детето й имало „счупен таз“,лежало е 6 месеца в гипс,тя и през това
време, и след това е носила детето на ръце,като
мъжът й бил ходил при обвиняемия
и е искал пари за операция,обвиняемият първо бил обещал да даде
половината пари,но след това отказал
Според заключението на
назначената в хода на ДП по делото съдебно - медицинска експертиза,изготвена от
д-р П.,на пострадалия Д. А. Х. е било
причинено счупване на тялото на големия
пищял на дясна подбедрица,довело до трайно затрудняване на движението на
десен долен крайник за период от около 4-5 месеца,като непосредствено след
травмата детето не е изпадало в
безсъзнание .На датата на ПТП детето е било оперирано,като му е извършено
закрито наместване на счупването и имобилизация; изписано е от болница на 23.10.2017 година за домашно
лечение. В заключението са посочени и охлузвания и кръвонасядания ,като те и
посоченото счупване добре отговарят да са причинени при ПТП т.е автомобилна
травма – пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил,като пострадалото
дете е било право и обърнато с дясната
си страна към идващата лява предна част на лекия автомобил. В съдебно заседание
вещото лице д-р П. е изяснило,че за да се получи посочената травма на крака, е
било необходимо детето да е стъпило на този крак и тежестта на тялото му да е
падала върху него,като е възможно ударът да е отстрани,като детето е било
полуобърнато на дясно ,както и че при това
счупването болката е силна.
Според заключението на
назначената от съда в хода на съдебното следствие тройна съдебна авто-техническа
експертиза, причината за ПТП е внезапно излизане / тичайки/ на Д. Х. от двора
на училището,продължило / без намаляване на скоростта/ през тротоара и
улицата,до мястото на конфликта,като произшествието
не е можело да бъде предотвратено с действия от страна на водача Д.. Този
извод на тройна съдебна авто-техническа експертиза е обоснован със следното:
Произшествието е станало в зоната на Т-образното кръстовище между ул.”Х.Б.” и
ул. ’’К. П”(с ъгъл на отклоняване на автомобила около 80°).Асфалтовото покритие
е износено и с повреди на асфалтовата настилка (износващият слой). (Приемаме
коефициент на сцепление (р= 0.6).При огледа на 21.12.2018 се измери ширина на
ул.”Х.Б”: 7 м., надлъжен наклон: 8,2%, а ул. ’’К. П.” има ширина: 5 м и наклон:
8,6%.Липсва вертикална и хоризонтална маркировки по посока на движение на лекия
автомобил.На ул. ’’К. П.” има знак „СТОП”, който е за движещите се по нея към
ул.”Х.Б.”. Неограничена метеорологична видимост.За завиващите от ул.”Х.Б” към
ул. ’’К. П.” видимостта в ляво {по протежение на последната) е частично
ограничена от наличието на храст при Ориентира и в известна степен оградата на
ъгъла на училищният двор с височина около 0.7 м над пътното платно по ул. „К. П.“.За
Ориентир е избран стоманобетонен стълб (от ел. преносната мрежа) с означение ТП
2810.По време на огледа на местопроизшествието е извършена проверка на
техническото съС.ие на процесното превозното средство от в.л. В. и е направен
извод, че към момента на произшествието автомобилът е бил технически изправен.
На поставения въпрос : Да уточнят
мястото на ПТП , както спрямо пътното платно, така и спрямо предприетия завой,
двора на училището и тротоара, включително и мястото на конфликта между лекия
автомобил управляван от обвиняемия и пострадалия пешеходец,вещите лица са
направили извод,че мястото на удара се
намира на около 3.6метра от Ориентира (север-северозапад) и >4.3 метра
северно от линията па оградата на училището по протежение на ул.„К. П.“.
На поставения въпрос :Да
определят скоростта на движение на пешеходеца и на автомобила, вкл. и дали
конфликта е станал в района на опасната зона при аварийно спиране на МПС,
вещите лица са направили извод,че скоростта на движение на пешеходеца Д. Х. е
била около 12.7 км/ч.,а скоростта на движение на автомобила непосредствено
преди инцидента е била около 15-5-20 км/ч.,както и че конфликтът е станал в района на опасната зона при аварийно спиране на
МПС. Към заключението са изготвени скици,от които е видно траекторията на
движение на МПС,на свид. Д. Х.,както и разположението на улиците спрямо двора
на училището и съществуващите насаждения около улиците,вкл. и мястото на удара.
От въззивната инстанция бе
назначена Комплексна съдебно-медицинско-автотехническа експертиза-с участието
на вещо лице-съдебен лекар,вещо лице-ортопед-травматолог и две вещи
лица-автоексперти.От приетото и неоспорено от страните по делото заключение е
видно,че скоростта на движение на автомобила е била не по-висока от 21 км/ч,а
на пешеходеца-12,7 км/ч,като положението на мястото на удара е:от линията на
оградата на училището приблизително 4,50 м,от бордюрната линия на тротоара
приблизително 2,80 м,от ориентира,избран за документиране на събитието
приблизително 3,30 м.Според вещите лица произшествието е настъпило в „опасната
зона“ на автомобила,като липсват технически причини за настъпването му и
предотвратимостта му е била зависеща само и единствено от действията на
пешеходеца.Ударът на тялото на пострадалото дете е станал в предния ляв калник
на колата-напречно на калника,като след удара тялото му се е завъртяло на ляво
под действието на инерционните сили и собствения му кинетичен момент,като в
момента на контакта с колата детето е било стъпило на десния си крак и е
паднало до лявата страна на колата.Експертите приемат също,че липсват
факти,които да дават основание за извод,че автомобилът не е бил в съС.ие на
пълен покой към момента на настъпване на инициалния контакт между него и
пешеходеца.Травмата е била причинена от контакта на предната част на костта с
ръба на преден ляв калник на автомобила в областта на припокриването му с левия
праг,където якостта на конструкцията е много висока с оглед осигуряването на
конструктивната пасивна безопасност на автомобила.В заключението е посочен и
моментът,в който пешеходецът е бил възприет от водача,като това е визуализирано
ясно на фигура 9 на стр.10 от заключението. РазС.ието,на което се е намирал
пешеходеца от мястото на удара в момента на започване на процеса на спиране на
автомобила, е било приблизително 4,40
м.Видимостта към двора на училището в мястото на настъпване на произшествието е
частично ограничена от наличието на два железобетонни стълба,един метален и в
непосредствена близост до ориентира храстовидна растителност.Вещите лице са
изготвили и необходимия брой скици,схеми,графики и таблици,както и фотоалбум-за
онагледяване на заключението си.Те посочват също,че в мястото на настъпване на
събитието към момента на неговото настъпване липсва хоризонтална напречна пътна
маркировка,означаваща „пешеходна пътека“/противно на твърденията на малолетните
свидетели Д. и И. Х.и/.
В съдебно заседание вещите лица
инж.П. и инж.Ф. обясниха,че разС.ието на фиг.9 на стр.10 от 4,40 м е от отвора
на оградата на училището,от момента,в който пешеходецът фактически е стъпил на
тротоара.В този момент водачът е видял детето и е предприел действия по спиране
на автомобила.Хипотетично водачът би могъл да възприеме детето и по-рано,когато
то е било все още вътре в училищния двор,като това е посочено на фиг.12 от
заключението,на стр.13 от него,като със синя линия е посочено това разС.ие от
8,80 м,от което водачът е имал видимост-но
само при положение,че детето е било право и то в близост до училищната
ограда,тъй като има конус на видимост на водача и в противен случай той не би
могъл да го възприеме от такова разС.ие.В
момента,в който детето е излязло през оградата на тротоара и е станало опасно,обвиняемият
е реагирал със спиране на управляваното от него МПС.
Вещите лица д-р М. и д-р П.
обясняват също,че категорично няма данни автомобилът да е минал през крака на
детето,както и няма данни да му е бил счупен таза.Счупването само на големия
пищял на дясната подбедрица на детето се е получило по механизма на усукване,а
не от удар,като ударът на детето в спрелия вече автомобил с цялата си кинетична
енергия провокира завъртане на тялото му наляво,като след това
завъртане/усукване/ се счупва описаната кост.Инж.П. и инж.Ф. също са
категорични,че детето се е ударило в спрелия автомобил,като при всички
положения попада в опасната зона за спирането на автомобила.Инж.П. обясни и ако
автомобилът е бил в движение и то със скорост само 1 км/ч каква би била
ударната сила върху крака на детето/с големина 2965 нютона равни на 302
кг/,докато в случая,когато детето се удря в спрелия вече автомобил тежестта на
удара е 706 нютона,което е равно приблизително на 72 кг/а не 302 кг при скорост
само 1 км/ч/.Д-р М. изясни също в тази връзка,че ако автомобилът се е движел и
е ударил детето,е щял да се счупи малкия пищял,който е много по-тънък,докато в
случая е счупена само дебелата кост/големия пищял/ и същевременно липсва
налична мекотъканна травма,липсва размачкване на тъканите,така че механизмът за
директен удар от движещ се автомобил е изключен и травмата е вследствие на
описаното по-горе усукване-при спрял автомобил.
Изводите,направени с горното
заключение,прието от въззивната инстанция и неоспорено от страните,което съдът
изцяло кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено,изцяло
кореспондират и с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, аналогична
на възприетата и от настоящата инстанция.
Горната фактическа обстановка
настоящата инстанция възприе въз основа на кредитираните и от първата инстанция
гласни и писмени доказателства и фотоалбум,кредитираните от първата инстанция
експертни заключения,както и въз основа на приетото заключение по назначената
комплексна експертиза от въззивната инстанция.
Обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на обв.Д.,тъй като същите
изцяло кореспондират с показанията на свидетелите Ч.,Ю., Г.,прекия очевидец-д-р
Г.,св.С. и Т.,както и с писмените доказателства и фотоалбум,приети по делото и заключенията
по изготвените СМЕ,тройна АТЕ и Комплексна съдебно-медицинско-автотехническа
експертиза,като заключението по тази последна експертиза изцяло изясни
механизма на телесната повреда на пострадалия Д. Х.,както и че това е станало в
„опасната зона“ на движение на автомобила,управляван от обв.Д.,който е бил вече
спрял,когато пострадалият се е ударил в него и се е получило усукването на св.Х..
Изцяло неоснователни са
доводите в протеста,който не се и поддържа от прокурора в хода на съдебните
прения,че следвало да се кредитира заключението по назначената единична АТЕ в
хода на ДП-в този смисъл първоинстанционният съд е изложил ясни аргументи,защо
не следва да се кредитира,които настоящата инстанция напълно споделя-още повече
предвид приетото заключение по назначената от въззивната инстанция Комплексна
експертиза.
Аргументирано
първоинстанционният съд е обосновал,защо не кредитира и показанията на
пострадалия малолетен свидетел Д. Х. и сестра му-св.И. Х.а-техните показания са
вътрешно противоречиви,колебливи,противоречат си взаимно и очевидно децата повтарят
заучени фрази пред първоинстанционния съд,вкл. относно това,дали процесното ПТП
е настъпило на пешеходна пътека или не/каквато е безспорно установено по
делото,че там няма и не е имало към момента на настъпването му/.Опровергаха се
и показанията на св.Х. относно твърдяното от него-че си бил купил вече закуска,минавал
по пешеходната пътека и бил ударен,като водачът на МПС говорел по телефона и
карал силно,след което пострадалият нищо не помни – събудил се бил в болницата.Част
от показанията му се опровергават и от показанията на св.Ч.,която не е видяла
такава закуска,както и е разговаряла с детето непосредствено след настъпилото
ПТП.Изготвените и приети по делото заключения с автоексперти установяват по
категоричен начин,че водачът не е „к. с.“,а дори вече е бил спрял,когато детето
се е ударило в автомобила му.
Показанията на св.И. Х.,че е
минала първа пред автомобила и след това брат й се опровергават както от
показанията на св.Г.,който е очевидец,така и от заключенията на изготвените
една тройна и една комплексна експертизи/защото ако това е било така,както тя
твърди,би трябвало тя да е пострадалата/.Категорично се опровергаха и показанията
й,че ПТП-то е настъпило на пешеходна пътека.
От изготвените СМЕ и Комплексна
експертиза по категоричен начин се опровергават и показанията на майката на
пострадалото дете св.А. Х.а,че детето й било със счупен таз.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция счита,че обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел,че обв.Д. не е осъществил признаците на състава по чл.
343,ал.1,б.”б”от НК , във връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и
ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП. Обв.Д. е предприел веднага спиране,след като е
възприел детето,което е изскочило през оградата на тротоара до училището и
впоследствие на улицата ,същото обаче се е намирало в „опасната зона“ на
движение на автомобила,като въпреки че обв.Д. е успял да спре,детето се е
ударило в автомобила и от усукването на тялото му е настъпила описаната по-горе
средна телесна повреда.Преди да премине тичайки през отвора в оградата на
училището и през тротоара на улицата,пострадалото дете не се е намирало на
тротоара и не е било възможно да бъде възприето като опасност от обв.Д..Причината
за настъпване на удара не е последица от предишно противоправно поведение на
обв.Д.,а се дължи само и единствено на внезапната поява на пострадалото
малолетно дете в опасната зона на автомобила,което е поставило в невъзможност
обвиняемия да предотврати удара/въпреки че той е направил всичко възможно-преди
това е управлявал с една ниска скорост
от 21 км/ч автомобила,в момента,в който детето е изскочило на тротоара веднага е
започнал да спира и даже е успял да спре автомобила - към момента,в който
детето се е ударило в него/.
Предвид горното обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че обвиняемият не е могъл и не
е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици,като се касае за случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК.Същият не е осъществил състава на
престъплението,за което е обвинен и обосновано и законосъобразно е оправдан.
Депозираният протест от
прокуратурата е изцяло неоснователен и следва да се остави без уважение.
Настоящата инстанция намира за
необходимо и да отбележи,че поначало твърдяното от прокурора в
обстоятелствената част на Постановлението за предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК,че
обв.Д. е минал с „предните леви гуми
през крака на пострадалия свидетел Х.,който
бил останал неподвижен под лекия
автомобил“ не намират никаква опора в доказателствата по делото и се
опровергават по категоричен начин и от приетите по делото експертни заключения,
изготвени както от автоексперти,така и от медици.
Първоинстанционното решение
следва да се потвърди.Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения,които
да налагат отмяна му на това основание,включително и такива,които да опорочават
оценката на събраните доказателства и правните изводи въз основа на тях.
Воден от горното и на основание
чл. 338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 12.04.2019
година, постановено по НАХД № 428/2018 година на Велинградския районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.