Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на петнадесети
април две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3404 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че
за времето от м. януари 2018г. до 25.06.2018г. е работила в цех на ответното
дружество, намиращ се в гр. ***, ул. „***” № *, без да има сключен трудов
договор. Сочи, че въпреки липсата му е изпълнявала в полза на ответника
определена работа, на определено място и в рамките на определено работно време,
за което получавала възнаграждение. Твърди, че на 25.06.2018г., докато
преминавала през прага на входната врата на цеха, за да излезе в почивка, върху
левия й крак паднала неукрепена ламаринена плоскост. Ищцата уточнява, че
последната е с височина около 35-40 см. и че е била поставена по дължината на
прага на входната врата на цеха, с цел да не влизат гризачи в него. Допълва, че
тази врата е единствения изход от помещението и че напускането му налага
всякого да се прескача ламарината. Ищцата сочи, че падайки върху крака й,
горната част на плоскостта се забила в задната част на лявото ходило и срязала
ахилесовото й сухожилие. Твърди, че за времето от 25.06.до 28.06.2018г. била
настанена в МОБАЛ гр. ***, където претърпяла оперативна интервенция за
съединяване на срязаното сухожилие, както и че в периода 10.08. - 17.08.2018г.
била подложена на физиотерапевтично лечение. Ищцата посочва, че след
изписването си от болницата била нетрудоспособна и трудно се обслужвала сама.
Твърди, че изпитва болки в областта на травмата, че е нарушена флексията на
ходилото и че обема на движението на десния глезен е силно ограничен. Ищцата
смята, че претърпените от нея неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с
изпълняваната от нея работа в полза на ответника и че вещта, от която са
настъпили е негова собственост или поне се намира под негов надзор. По тези
съображения отправя искане до съда ответника да бъде осъден да й заплати
обезщетение от 14 000 лв. /увеличено по реда на чл. 214 ал. ГПК до пълния
си размер/, ведно със законната лихва върху нея от датата на деликта.
Претендира разноски.
С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва ищцата да е полагала труд при него и сочи, че липсата на
трудово правоотношение между тях е установена при проверка от Инспекцията по
труда гр. ***. Оспорва механизма на настъпване на инцидента и възразява
последния да е причинен от лице, имащо някакво отношение с ответното дружество.
Признава, че ищцата е получила нараняване на крака, но твърди това да е станало
чрез настъпване на намираща се на земята плоскост, при излизането й от дворното
място към улицата. Оспорва мястото на настъпване на инцидента, както и че вещта
причинила нараняването е негова собственост респ. е под негов надзор. Изтъква,
че имота и сградата са собственост на трето за делото лице. Признава, че на
25.06.2018г. ищцата е посетила цеха на дружеството, но твърди това да е било
поради интереса й да започне работа при него. Ответникът смята, че претърпените
от ищцата вреди са по нейна изключителна вина или по вина на трето лице.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите
на страните, намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между
страните, че на 25.06.2018г. ищцата се е намирала на територията на цеха на
ответното дружество, находящ се в гр. ***, ул. „***” № *. От представените нотариален
акт от 04.11.1998г., конструктивно становище и обяснителна записка с
приложенията към нея се установява, че трето за делото лице /***/ е закупила
находящото се на горепосочения адрес дворно място, ведно с построената в него
жилищна сграда и лятна кухня, след което е променило предназначението на
последната в малка работилница за сладки. От нотариален акт от 08.10.2015г. се
установява, че законният представител на ответника е дарил на сина си /трето
неучастващо по делото лице/ 4/6 ид. части от горепосочения имот, включително и
от работилницата за сладки. Не е спорно по делото, а и от констативен протокол
№ 7/08.10.2018г. на ТП на НОИ *** и писмо с изх. № 18089724/01.10.2018г. на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. *** е видно, че към релевантния за спора
момент не е установено между ищцата и ответното дружество да е съществувало
трудово правоотношение въз основа трудов договор. По тази причина настъпилата на
25.06.2018г. на територията на цеха злополука с неосигуреното лице, изразяваща
се в срязване на левия му крак отзад, в областта на глезена, с ламаринена
плоскост /безспорно между страните обстоятелство/ не е квалифицирана като
трудова. От представените по делото епикриза на отделението по Ортопедия и
травматология към МОБАЛ гр. *** се установява, че в резултат на срязването ищцата
е получила скъсване на ахилесовото сухожилие на левия крак, което по оперативен
път е било зашито. Болничното лечение е продължило в периода 25.06.2018г. –
28.06.2010г. и ищцата е изписана в добро общо състояние. От епикриза на
отделението Физиотерапия и рехабилитация към МОБАЛ гр. *** се установява, че
ищцата е била подложена на кинезитерапевтично лечение в периода 10.08.2018г. –
17.08.2018г., като е изписана с подобрения – намалял отток на глезената става и
увеличен обем на движението й, както и повлиян болков синдром в значителна
степен.
От заключението на изслушаната СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на процесната
дата ищцата е получила разкъсно – контузна рана с разкъсване на лявото
ахилесово сухожилие. Проведено й е хирургично лечение с налагане на шев на
сухожилието и гипсова имобилизация на ляво стъпало, със съпътстваща
антикоагулантна терапия. Според вещото лице възстановяването на ищцата от
получената травма в острия период и периода на рехабилитация е продължило до
края на м. август 2018г. Възстановяването й обаче е частично, доколкото е
настъпило хронично страдание на ахилесовото сухожилие, което ограничава
подвижността на лявата глезенна става за цял живот и което се характеризира с
болезненост при движението й. Вещото лице посочва, че в началния период на
получаване на травмата ищцата е изпитвала значителни по интензитет болки и
страдания, които с времето постепенно са намалели, но които ще търпи с различен
интензитет за в бъдеще, с оглед на промените в климатичните условия и
физическото натоварване. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че белега
върху левия крак е разположен вертикално върху целия ахилес. Това означава, че
последният е срязан от действието на метален ръб в посока от горе на долу или
обратно, което предполага ламаринената плоскост да е била в изправено
положение. Вещото лице е категорично, че срязването на ахилеса не може да се
получи, ако ламарината е била на земята в легнало положение и е настъпена от
пострадалата. Допълва, че ако раната е притисната веднага кървенето ще е
минимално или почти ще липсва. Вещото лице изяснява, че е налице значителен
дефицит във флексията на левия глезен в посока както нагоре, така и надолу. Това
води до накуцване на ищцата при движение и до изпитването на болки, включително
при незначителни физически натоварвания, тъй като глезена отича допълнително.
Във връзка с твърденията на ищцата, че е работила при
ответника са представени 8 броя разходни касови ордери /РКО/ издадени в периода
25.06.2018г. – 27.07.2018г., с които ответното дружество й е изплатило общо
сумата от 1235 лв., с посочено в тях основание премия. Ответникът е оспорил
подписите в графата „броил сумата” да са положени от неговия законен
представител. В съответствие с чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване
автентичността на тези РКО, като от заключението на допусната СГЕ категорично е
установено, че оспорените подписи са положени от управителят на ответното
дружество.
За установяване на релеванти към спора факти по делото
са разпитани свидетелят ***– съпруг на ищцата и свидетелите ***и ***– работници
при ответника. От показанията на първия се установява, че ищцата е работила за
ответника в цеха му за сладки на процесния адрес около 7 месеца. Същият всяка
седмица й плащал на ръка заплата. В деня на инцидента съпругата му отишла на
работа около 4 часа, а около 8 часа му се обадила да отиде в Бърза помощ. Била
си срязала левия крак, тъй като върху него паднала някаква ламарина. На място
свидетелят видял, че крака на ищцата е срязан отзад и че има кръв. Обяснила му,
че отдолу на вратата на цеха има поставена ламарина 30-
От показанията на свид. ***– дъщеря на законния
представител на ответното дружество се установява, че цехът за сладки се намира
в малка сграда, разположена в двор собственост на брат й. Вратата за цеха от
към двора е единична и е от ПВЦ дограма. На нея имало монтиран мухарник, но отрича
да е имало поставена ламарина. Свидетелката излага, че ищцата не е работила за
ответника, а в деня на инцидента влязла в цеха да търси работа. Свидетелката
тъкмо отивала да пие кафе на пейка отвън до сградата и ищцата я последвала.
Като седнала до нея, ищцата й казала, че се е срязала на някаква ламарина в
двора. Тогава свидетелката видяла на пътеката, пред вратата на цеха, ламарина с
размер 30-
От показанията на свид. ***се установява, че работи за
ответника по трудов договор като е започнала работа десетина дни преди
инцидента. Познава ищцата като жител на квартала, но отрича тя да е работила за
ответника. В деня на инцидента видяла ищцата и свид. ***да седят на пейка
отстрани на цеха, като първата имала рана на глезена и си била поставила крака
на едно малко столче. Чула от разговора между двете, че ищцата като отивала към
пейката се била срязала на някаква ламарина, която била зад вратата на цеха. Свидетелката
видяла въпросната ламарина под пейката. Преди това не я е била виждала и не
знае от къде се е появила, но е категорична, че не е стояла на входната врата
на цеха.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция с оглед на изложените от
ищцата фактически твърдения, че вредите за нея са произлезли от неправомерното
използване на процесната вещ, което е довело до неосигуряване на безопасен
достъп до работното помещение, има своето правно основание в разпоредбата на
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се търси репариране на вреди причинени от действия
респ. бездействия на човек при служене с вещ, а не с оглед обективните свойства
на тази вещ, отговорността на причинителя на вредата е по чл. 45 ЗЗД респ. по
чл. 49 ЗЗД. Според последната разпоредба този, който е възложил на другиго
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно задължителната практика на ВКС
отговорността за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД е обективна, с гаранционно
– обезпечителен характер, а не е отговорност за лични действия, поради което се
носи и от юридически лица, каквото е ответното дружество. Същата възниква за
възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, което е натоварено
с работата, както от негови действия, които съставляват извършване на
възложената работа, така и чрез бездействие за изпълнение на задължения,
произтичащи от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Обективните елементите от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното
право, следва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест. Вината на прекия причинител на
вредата, тъй като тя се презумира, съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД, не подлежи на
доказване.
В случая ищцата твърди между нея и ответника да е било
налице облигационно правоотношение по силата на което е изпълнявала в негова
полза определена работа, на определено място и в определено време. Безспорно е,
че това правоотношение няма трудовоправен характер, тъй като нито се твърди, а
и от доказателствата по делото категорично се установява, че страните не са
сключвали трудов договор. Само сключването на последния в писмена форма /арг.
от чл. 62 ал. 1 КТ/ е основание за възникване на валидно трудово правоотношение,
по което работникът е длъжен да престира работната си сила, а работодателят да
му заплаща следващото се възнаграждение. В случаите когато едно лице се е
задължило да осъществи по възлагане от друго определен трудов резултат срещу
заплащане и между тях не е сключен трудов договор, отношенията им следва да се
квалифицират като по договор за изработка. Същият е неформален, тъй като закона
не поставя изискване за спазване на форма за действителност /чл. 258 и сл. ЗЗД/
и може да се доказва с всички допустими от процесуалния закон доказателства и
доказателствени средства.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства /8 броя РКО и показанията на свид. ***/, както и от заключението
на СГЕ, безспорно се установява, че между страните по делото са съществували
отношения на възложител – изпълнител по неформален договор за изработка. От
показанията на свид. ***, ценени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички данни по делото, се установява, че от около 7 месеца ищцата по възлагане
от ответника е изпълнявала дейност по изработването на сладки в цеха на
последния, находящ се на адрес в гр. ***, ул. „***” № *. В тази връзка всеки
ден е ходила на работа и е получавала възнаграждение за това от него. За последното
обстоятелство свидетелстват представените по делото РКО, за които от
заключението на изслушаната СГЕ се установи, че носят подписа на законния
представител на ответника в графата „броил сумата”. Ищцата е посочила, че със
сумите по тези РКО, в общ размер на 1235 лв., ответникът е погасявал дължимите към
нея възнаграждения за период преди процесния инцидент. Основание за плащане,
което не е изрично оспорено от насрещната страна, която единствено е възразила
относно автентичността на подписа на законния си представител. Индиция, че
ищцата е извършвала в полза на ответника действия по производство на сладки е
даденото от свид. *** описание на производствения цех /разположението на изходите/,
съответстващо на действителното фактическо положение /скица към обяснителна
записка – лист 31/. Познаването на работните помещения от този свидетел
дискредитира напълно изнесеното в показанията на свидетелите на ответника, че
ищцата е дошла инцидентно в цеха да търси работа и е в подкрепа на показанията му,
че е посещавал съпругата си на работното й място. По тези съображения настоящият
състав на ВТРС намира, че между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение по неформален договор за изработка, по което ищцата е изработвала
в полза на ответното дружество сладкарски изделия, при създадена от последното
цялостна организация на работния процес – осигуряване на работно помещение, на необходимо
оборудване и материали за изработването на продукцията. Липсват доказателства да
е била налице каквато и да е била самостоятелност при изработването на
възложената продукция от страна на ищцата. По тези съображения съдът не
кредитира показанията на свидетелите на ответника, че пострадалата не е
работила в цеха и че на процесната дата е отишла там, за да търси работа.
Както бе посочено по – горе отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД може да се ангажира за противоправни бездействия,
изразяващи се в неизпълнение на задължения, които следват от закона,
техническите и други правила или от характера на работата /ППВС № 9/66г./.
Когато възложителят е лице притежаващо предприятие или място, където се
осъществява трудова дейност, отговорността му може да се реализира при
нарушение на задължението му да осигури там здравословни и безопасни условия на
труд – чл. 2 и чл. 14 ЗЗБУТ. За възникването на тази отговорност притежаването
на формалното качество работодател по § 1 от ДР на КТ от възложителя не е
необходима предпоставка, тъй като на основание чл. 2 ЗЗБУТ законът се прилага
за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност,
независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на
което се извършва работата. В тази връзка съгласно §1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ
работодател е не само лице по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ, а и всяко друго лице,
което възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието или
организацията. По аргумент от чл. 14 ал. 1 и ал. 2 ЗЗБУТ физически и юридически
лица, които самостоятелно наемат работещи са длъжни да им осигурят здравословни
и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този
закон /Решение № 274/17.10.2011 г. по гр. д. № 19/2011 г., III г. о., ВКС/.
От установените по делото факти за наемането на ищцата
от ответника за производство на сладки в негово помещение и с негови средства и
материали следва, че същият в качеството на възложител на работата,
самостоятелно наемащ работещи, дължи осигуряването на здравословния и безопасни
условия на труд. Съгласно чл. 16 т. 7 ЗЗБУТ възложителят е длъжен да осигури
ефективен контрол за извършване на работата, без риск за здравето и по
безопасен начин. Той е длъжен да осигури в работните помещения и работните
места безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите. Част от това
задължение е осигуряването на безопасно преминаване на работещите през вратите
и порталите на работните помещения /чл. 44 ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, приложима към
настоящия случай по аргумент от чл. 1 ал. 2 от нея/. Това означава, че вратите
в работните помещения следва да са така изработени, приспособени, поддържани и
обезопасени, че да позволяват безопасно преминаване през тях респ. да не
създават предпоставки за настъпването на инциденти застрашаващи или увреждащи
живота и здравето на работещите. В случая следва да се приеме, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си по чл. 44 ал. 1 от цитираната наредба,
тъй като не е осигурило безопасното преминаване на работещите през входната/изходната
врата на цеха.
По делото не е спорно, че на 25.06.2018г. в ответното предприятие
ищцата е срязала левия си крак с ламаринена плоскост в резултат на което е
разкъсала ахилесовото сухожилие на този крак. Спорен е начина /механизма/ на
получаване на това травматично увреждане. От съвкупният анализ на събраните по
делото гласни доказателства и заключението на СМЕ следва да се приеме, че ищцата
е срязала крака си на намираща се в долната част на врата респ. непосредствено
до нея неукрепена ламаринена плоскост, която при излизането й от цеха е била в
изправено /вертикално/ положение. Свидетелят *** е категоричен, че тази
ламаринена плоскост е била на горепосоченото място, когато е посещавал
съпругата си в цеха. Наличието й в обсега на входната врата към датата на
инцидента се установява от показанията на свидетелите на ответника, като свид. ***е
категорична, че тя е била на пътеката пред вратата на цеха. От показанията на
последната се установява, че преди инцидента тя и пострадалата са били в
работното помещение и са излезли от него през въпросната врата, като
свидетелката е вървяла първа. Съдът не кредитира показанията свидетелите ***и ***,
че на вратата е нямало поставена ламаринената плоскост респ. че тя е била
някъде в двора в легнало положение, тъй като те са в противоречие с установения
от заключението на вещото лице по СМЕ механизъм на получаване на травматичното
увреждане. Последният предполага ламаринената плоскост да е била в изправено
положение, тъй като срязването на ахилеса е в резултат на действието на металния
й ръб по вертикала т.е. от горе на долу или обраното. Вещото лице е
категорично, че нараняването не може да се получи, ако пострадалата е настъпила
ламаринената плоскост, докато тя е на земята в хоризонтално положение.
Описаните от свид. ***нейни действия и тези на ищцата по напускане на цеха и
отиването им до пейката вляво от вратата сочат пострадалата да е получила
нараняването си при излизането й от работното помещение, а не на друго място в
двора, каквито показания дава тази свидетелка. Травмата на ищцата получена в
резултат на срязване на левия й крак от намиращата се на входа/изхода на цеха
ламаринена плоскост, чийто режещи ръбове не са обезопасени и чийто начин на
поставяне създава предпоставки за увреждане на здравето сочи, че възложителят е
нарушил законовите изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд и
опазване здравето на работещите. Неосигуряването на безопасно преминаване през
вратата на цеха съставлява противоправно поведение, тъй като пряко нарушава
законовото задължение на възложителя по чл. 44 ал. 1 от Наредба №
7/23.09.1999г. Бездействието на възложителя да осигури безопасни условия на
работа е довело до настъпване на вредоносния резултат, поради което е налице
изискуемата по закон причинна връзка между деянието и вредата. В случая е без
значение кой конкретно работник или служител е създал условията за настъпване
на инцидента респ. не е подсигурил безопасни условия на труд, тъй като
ответникът отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД в качеството си на възложител на
работата и когато този работник или служител не може да се установи. При липса
на конкретно определен служител в предприятието, който да отговаря пряко за здравословните
и безопасни условия на работа, това задължение тежи върху самият възложител
респ. върху законния му представител, ако е юридическо лице. Нещо повече, проявеното
бездействие от страна на възложителя по отношение на вменените му задължения по
осигуряване на здравословни и безопасни условията на труд в производствения му
цех би ангажирало отговорността му по чл. 49 ЗЗД, дори и ищцата да не е била
работила за него, а само да е посетила предприятието, за да търси работа. Това
е така, тъй като съгласно чл. 14 ал. 1 ЗЗБУТ възложителят дължи осигуряването
на такива условия не само по отношение на работещите за него, но и по отношение
на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки и места. Без значение за възникване на
отговорността на ответното дружество е обстоятелството, чия собственост е
дворното място и сградата, в която се помещава цеха му, тъй като задължението за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд тежи върху възложителя
на работата, а не върху носителя на правото на собственост. По тази причина
възраженията на ответника, че злополуката е настъпила по вина на трето лице са
напълно неоснователни. Неоснователно е и възражението му, че вредоносния
резултат се дължи на изключителната вина на пострадалата. По делото не се
установи последната да е имало такова поведение, което обективно да е допринесло
за настъпване на вредите.
От събраните
по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СМЕ категорично
се установява причиненото на пострадалата травматично увреждане. Вследствие на
противоправното поведение на възложителя същата е получила разкъсно – контузна
рана с разкъсване на ляво ахилесово сухожилие, което е довело до трайно
затруднение на движението на долния й крайник за продължителен период от време.
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички предвидени в
материалния закон предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на възложителя
на работата, за причинените на пострадалата неимуществени вреди. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като дължимото за тях обезщетение се определя глобално по
справедливост, в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителната и трайната
съдебна практика понятието "справедливост" не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения. В случая, както сочи и вещото лице, ищцата
към момента на настъпване на травмата /скъсване на ахилеса/ и в началния период
на възстановяване е търпяла значителни по интензитет болки и страдания.
Пострадалата е била подложена на оперативно лечение – зашиване на сухожилието и
гипсова имобилизация на ляв крак за около два месеца /свид. ***/. Предвид
естеството на травмата, засягаща двигателната функция на долен крайник,
пострадалата безспорно е търпяла значителни битови неудобства свързани с
невъзможността да се движи сама и да се обслужва, което се установява и от
показанията на свид. ***. В резултат на травмата и въпреки предприетото
правилно лечение, вещото лице е установило, че е настъпило хронично страдание
на ахилесовото сухожилие, което ограничава подвижността на лявата глезенна
става за цял живот и което се характеризира с болезненост при движението й. Макар
и с по – малък интензитет, ищцата ще търпи болки и страдания, при промени в
климатичните условия и при физическото натоварване. В резултат на травмата се е
появил значителен дефицит във флексията на левия глезен, което води до отичането
му и до накуцване при движение. При съобразяване на изложеното до тук,
възрастта на ищцата /58 год./ и обстоятелство, че травмата е довела само до
ограничаване движението на левия долен крайник, съдът намира, че справедливият
паричен еквивалент на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 7 000 лв.
Мотивиран от горното съдът намира, че следва да уважи
предявената искова претенция за репариране на търпените от ищцата неимуществени
вреди до размера на 7 000 лв. За горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 14 000 лв. искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД подлежи на отхвърляне, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 ГПК, всяка от страните има право на разноски съразмерно на уважената
респ. на отхвърлената част от иска. Ищецът не е доказал извършването на
разноски по делото и такива не следва да му се присъждат. По делото обаче е
представен договор за правна защита и съдействие, с който ищецът е възложил на
адв. К. от ВТАК осъществяването на процесуално представителство и защита по
настоящото дело. Страните не са уговорили заплащането на договорно
възнаграждение, а се съгласили адвоката да осъществи безвъзмездно процесуално
представителство по делото на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. По аргумент от разпоредбите
на чл. 38 ал. 1 и ал. 2, ако ответната страна е осъдена за разноски, адвокатът
оказал безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица, както е в
случая, има право на адвокатско възнаграждение. Според чл. 38 ал. 2 ЗА
следващото се на адвоката възнаграждение се определя от съда в размер не по –
нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г., като другата страна се осъжда
да го заплати. При съобразяване на минималния праг на адвокатския хонорар по
чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. и фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че адекватния размер на възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство следва да е 700 лв. На основание чл.
38 ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца тази сума. Съразмерно с отхвърлената част от иска, при
разноски в общ размер на 800 лв. /600 лв. – платен адвокатски хонорар и 200 лв.
– депозит за вещото лице по СГЕ/, ответникът има право на разноски в размер на
400 лв., които следва да бъдат понесени от ищцата. По правилото на чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на иска, която
възлиза на 280 лв., както и 205 лв. – разноски за вещото лице по СМЕ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МАЛИНА 2010 ИНДЖОВ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № * ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.И.,
ЕГН: ********** с адрес ***, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД СУМАТА от
7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпила на 25.06.2018г. злополука в цеха на ответното дружество, находящ
се в гр. ***, ул. „***” № *, в резултат на която на ищцата е причинено разкъсване
на ахилесовото сухожилие на левия крак, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деликта – 25.06.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен
размер от 14 000 лв.
ОСЪЖДА „МАЛИНА 2010 ИНДЖОВ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № * ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 280 лв. /двеста и
осемдесет лева/ - държавна такса върху уважения размер на иска, както и СУМАТА
от 205 лв. /двеста и пет лева/ - разноски за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза.
ОСЪЖДА МАЛИНА 2010 ИНДЖОВ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № * ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х.Р.К.
с адрес ***, представляващ В.Р.И., ЕГН: ********** с адрес *** СУМАТА от 700
лв. /седемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за исковото производство
дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „МАЛИНА 2010 ИНДЖОВ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***” № * СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: