№ 3658
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100506097 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 20017551 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. №
19981/2021г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 83-ти състав e
предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на
родителските права по отношение на малолетната В. Е. В. на неговата майка
Г. К. Я., при която детето да живее. Съдът е определил режим на лични
отношения на бащата Е. В. В., като същият е бил осъден да й заплаща
месечна издръжка в размер на 300 .00 лева, считано от 08.04.2021 г., до
настъпване на основания, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й заплащане, като е допуснал, при условията на чл. 242, ал. 1
от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката и е осъдил ответника да заплати сумата от 432 .00 лева по сметка
на СРС държавна такса върху така определената издръжка, а на ищцата Г. К.
Я. сторените деловодни разноски в размер на 625. 00, лева;
Недоволен от така постановеното решение е ответникът в
първоинстанционното производство Е. В. В. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото чрез пълномощник адв. М. А. Стефанов
– член на ВАК, в частта относно размера на присъдената в полза на
малолетната му дъщеря издръжка. Във въззивната жалба се твърди, че е
настъпило ново обстоятелство по делото, а именно прекратяването на
трудовия договор на въззивника. Моли се решението, в обжалваната част, да
бъде отменено, като по отношение на издръжката се прави искане за нейното
1
намаляване от 300 лева на 167 лева.
В срока по чл. 263 от ГПК, ищцата Г. К. Я. (въззиваема страна в
настоящето производство) е депозирала писмен отговор по въззивната жалба,
като оспорва същата като неоснователна. Счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част.
Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт.
Софийскии градски съд, след преценка на твърденията и възраженията
на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С първоинстанционното решение родителските права по отношение на
детето В. са предоставени на майката Г. К. Я., като в тази връзка спор между
страните няма. Решението в тази част е влязло в сила.
В настоящото производство спорът се съсредоточава в размера на
дължимата от бащата издръжка.
Установява се, че страните по делото – родителите на малолетната В. Е.
В., са живели във фактическо съпружеско съжителство в периода от месец
март на 2019 г. до края на декември 2020 г., когато са се разделили поради
влошените си отношения. Детето В. е родено на ****г.
Пред въззивната инстанция са приети социални доклади от ДСП –
Красно село, изготвен на базата на проведен с майката разговор и посещение
в дома й, както и на ДСП – Козлодуй, изготвен на базата на проведена среща с
бащата. Сочи се, че основни грижи за детето полага майката, като в интерес
на малолетната В. е раодителите й да споделят разходите свързани с
развитието му.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на
финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето
си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и
ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция,
въззиваемата страна Я. заявява, че получава средно месечно нетно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Пред първата съдебна инстанция майката е била в отпуск по
майчинство, а пред въззивната инстанция са събрани доказателства за
средномесечен осигурителен доход през 2022 г. в размер от 1 409. 50 лева.
2
За доходите на ответника – въззивник по настоящото производство,
пред първа инстанция е декларирал осигурителен доход в минимален размер,
а за периода след образуване на въззивното производство са извършени
служебни справки от НОИ и НАП, от които не се установяват данни за
декларирани и осигурителни доходи.
Съгласно служебно изготвена справка на съда от Търговския
регистъркъм 23.06.2022г., се установява, че Е. В. В. и Г. К. Я. са съдружници,
които управляват и представляват заедно и поотделно ,,Хълк 82‘‘ ООД.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се
съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител.
Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира
изводите си по основателността на иска.
Съгласно т. IV от ППВС № 5/16.11.1970 г. възможността на лицето,
което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател
за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя
от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да
установи причините извън неговата воля. Не се освобождават от
задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят (т. 11 от ППВС № 5/16.11.1970 г.). Възможностите им
се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства от
значение за случая. В настоящия случай въззивникът все още се намира в
трудоспособна възраст, липсват данни да страда от заболявания, повлияващи
възможността му да полага труд и изискващи регулярни разходи за лечение,
няма алиментни задължения към другиго, не извършва разходи за
задоволяване на жилищни нужди. Регистрирането на предприятие за
извършване на търговска възмездна дейност с цел печалба, сочат на извода,
че дружеството, в което ответникът е съдружник, е в състояние да генерира
доходи.
Понастоящем детето В. е с навършени 2 години, посещава детска
градина "Детелина" (видно от констатициите, направени с приетия по делото
социален доклад), няма здравословни проблеми, съдът приема, че същото има
обичайните нужди на здраво дете от същия пол и възраст, определени
съобразно обикновените условия на живот за него. Предвид необходимостта
ежедневните нужди на детето да бъдат адекватно посрещани в обстановка на
засилващи се инфлационни процеси към датата на провеждане на последното
открито заседание по делото /наличието на които е обстоятелство, което е
ноторно известно/, въззивният съд намира, че общият размер на средствата,
необходими за издръжка на детето, са в размер от около 400 – 450 лв., в която
участието на бащата следва да бъде определено на 300 лева. Ето защо
определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата от ответника
по насрещния иск издръжка в размер от 300 лв. към настоящият размер се
явява подходящ и не би бил твърде обременителен за бащата, като се има
предвид, че разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието, се поема от майката.
3
При съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение–потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на спора разноски за настоящото производство се
дължат в полза на въззиваемата страна, но такива не са претендирани от нея.
Ето защо, не следва да бъдат и присъждани. При този изход на спора пред
въззивната инстанция, право на разноски има въззиваемия, но същият не е
претендирал такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 20017551 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. №
19981/2021г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 83-ти състав, в
обжалваната му част.
В останалалата му част решението е влязло в сила
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4