Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1139/2018г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството е образувано по жалба на Е.Ш.Ю., ЕГН **********
*** против Ревизионен акт №
Р-03000317002760-091-001/11.12.2017г., издаден от Началник сектор при ТД на НАП
гр. Варна, потвърден с Решение № 10/12.03.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2013г. и
по ЗДДС за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. Жалбоподателят счита, че обжалвания
акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при
неправилно прилагане на материалния закон, по съображения
подробно изложени в жалбата; твърди, че не са били налице основания за
извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК;твърдението, че не е водил
счетоводство е изцяло неоснователно; приравняването на издаването на сметка по
чл.79 от ЗЧСИ на данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС е изцяло необосновано;
определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ за 2013г. изцяло е въз основа на
предположения. Поради изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-03000317002760-020-001/04.05.2017г., изменена със ЗВР №
Р-03000317002760-020-002/14.08.2017г.За резултатите от ревизията в рамките на
срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК определеният с последно издадената ЗВР екип е
изготвил Ревизионен доклад № Р-03000317002760-092-001/24.10.2017г. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № Р-03000317002760-091-001/11.12.2017г., с който на Е.Ш.Ю. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и
ЗДДС, както и лихви за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 10/12.03.2018г. го е потвърдил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан
е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
В хода
на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.
4 от ЗДДФЛ и упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/.
На
ревизираното лице са връчени искания
за представяне на документи и обяснения /л.15, 690, 4628/, с които са изискани
счетоводни и търговски документи, регистри, справки, обяснения, свързани с
ревизирания период. С протокол по чл. 50 от ДОПК /л.
4623/ са приобщени извлечения от банковите сметки на жалбоподателя и сметките
по чл.79 от ЗЧСИ, събрани в хода на предходното ревизионно производство. В хода
на ревизията са изпратени искания за представяне на информация и доказателства
до трети лица и контролни органи - дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра
/л. 949/, „Розалии“ ЕООД /л. 957/, Министерство на правосъдието - инспекторат /л. 930/, Камара на Частните съдебни изпълнители /л.
741/.
С
протокол по чл. 50 от ДОПК /л. 701/ е обективирано
посещение в офиса на жалбоподателя, при което въз основа на справки са
направени уточнения относно конкретни постъпили суми по банкови сметки,
представляващи доход на ЧСИ за периода 2012г. - 2014г.
Въз
основа на събраните доказателства органите по приходи са установили следната
фактическа обстановка и са извели следните изводи:
За
извършените действия като ЧСИ, жалбоподателят е изготвял сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, чрез използване на деловодна програма ПП „Енфорсър",
в която са посочени разпоредбите, въз основа на които са дължими таксите,
материалния интерес при изчисляване на пропорционална такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата,
както и последиците при неплащане. Таксите са събирани съгласно Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, представляващи възнаграждението му за
извършените действия. Органите по приходи са установили случаи на неспазване на
указанията за попълване на сметките, съгласно приложение № 6 към чл. 22, ал. 2
от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ. Жалбоподателят не е представил
систематизирани счетоводни регистри, позволяващи обвързване на всяко едно
постъпило плащане с конкретна сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Установено е, че в
повечето случаи таксите са плащани на датата на издаване на сметката или в
разумен срок след това.
Органите
по приходи са анализирали паричните потоци на жалбоподателя. Установили са, че
са постъпвали в брой плащания от длъжници по изпълнителни дела /ИД/ и са
извършвани плащания към взискатели. Установено е, че с деловодната програма на
ЧСИ се води електронна касова книга за движението на паричните средства в брой,
като в нея се описват съставените касови документи. Органите по приходи са
установили многократно теглени суми от специални сметки на ЧСИ, за които не са
издавани ПКО и изтеглените суми не са намерили отражение в касовата книга.
При
ревизията са съобразени разпоредбите на чл. 24. ал.
1 и ал.2 от ЗЧСИ, според които частният съдебен
изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка,
определена единствено за паричните средства, които той получава от
осребряването на имуществото на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се
начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за
получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава
във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от ЗЧСИ. В
ревизионното производство са събрани доказателства за всички открити банкови
сметки на жалбоподателя и е анализирано движението на паричните средства в тях,
в т.ч. на специалните сметки по чл.24, ал.1 и 2 от ЗЧСИ, сметките за такси и
пр. Установени са случаи, в които по специалните сметки на жалбоподателя са постъпвали
суми за такси и разноски /стр. 8-9 от РД/. Установени са случаи на прехвърляне
на средства от специалните сметки по сметките за такси и разноски, за които
жалбоподателят не е дал исканото му обяснение за основанията за тези трансфери.
Органите
по приходи са установили, че събраните суми от длъжници и взискатели не се
отразяват в хронологични и систематични счетоводни регистри; не са заведени
аналитични счетоводни регистри по номерата на изпълнителните дела /ИД/, нито за
отделните банкови сметки, което не дава възможност за проследяване на
постъпилите, изплатени и налични суми по ИД по специалните сметки или на
таксите по сметките за такси и разноски. Направен е извод,
че жалбоподателят не е водил счетоводство в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството /ЗСч/, вменено му като задължение с чл. 28 от ЗЧСИ.
Въз
основа на направените констатации органът по приходите е приел, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал.1 т. 4 – липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване основа за облагане. На лицето е връчено Уведомление по чл. 124,
ал.1 от ДОПК № Р- 0300**********-113-001/12.05.2017г.,
с което е уведомено, че данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ
за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. и по
ЗДДС за периода 29.04.2013г. – 31.05.2016г. ще бъде извършена
по реда на чл.122-124 от ДОПК / стр. 663/. На
задълженото лице е връчено и Уведомление по чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р- 0300**********-139-001/12.05.2017г.
Жалбоподателят
оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че не са били налице
основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК;твърдението, че
не е водил счетоводство е изцяло неоснователно; приравняването на издаването на
сметка по чл.79 от ЗЧСИ на данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС е изцяло
необосновано; определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ за 2013г. изцяло е въз
основа на предположения.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган. Ревизионният доклад е издаден в срока по чл.117 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден от компетентните органи, съобразно чл.119,ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което не страда от пороци,сочещи на неговата
нищожност.
Съдът
намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
На първо място се спори, че са били налице основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй
като водената от ревизираното лице счетоводна отчетност е
изцяло съобразена със спецификите на осъществяваната от него дейност като
частен съдебен изпълнител.
Във връзка с тези възражения по искане на жалбоподателя по делото е
допусната съдебно счетоводна експертиза. От заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и възприето
от съда като обективно и компетентно дадено се установява следното:
След запознаване с материалите по делото и извършена проверка в офиса на ЧСИ Е.Ю., вещото лице е
установило, че за проверявания период 2012г. - 31.05.2016г. в
дейността си като ЧСИ е водил следните документи и регистри: приходни касови ордери за получените суми в брой - вноски от длъжници,
изтеглени суми от банкови сметки и други, които са към изп.дела, за които се
отнасят съответните плащания; разходни касови ордери за изплатени суми на
взискатели, за платени такси, за платени разходи за дейността и др., които също
се прилагат към изп.дела, за които се отнасят съответните плащания; платежни
нареждания за преводи към взискатели, за преводи на допълнителни такси, за
преводи на други разходи, преводи към вещи лица и други; банкови извлечения за
движението за паричните средства по използваните банкови сметки; сметки по
чл.79 от ЗЧСИ, в които е посочван вида на таксата, материалния интерес, върху
който се начислява и нейния размер; издавани са и фактури на основание
издадените сметки при поискване на задълженото лице за съответната такса.
Ревизираното лице има касова книга, която е водена електронно чрез използвания
специализиран софтуер Енфорсър, както и регистър на издадените сметки по чл.79
от ЗЧСИ също воден електронно със същия софтуер. Вещото лице е установило също
така, че ЧСИ Е.Ю. е съставял документите, предвидени в чл.9 ал.7, точки
1,2,3,4,5,6 и 9 от Наредба № 1/20.02.2015г. на Министъра на правосъдието, които
са подробно изброени на стр.3 от заключението. При проверката в офиса на
ревизираното лице вещото лице е установило, че за всяко изпълнително дело е
воден хронологичен регистър на постъпилите и изплатени суми, като същият
представлява част от използвания специализиран софтуер Енфорсър. Съгласно
заключението, тъй като дейността на ЧСИ е свободна професия, а не дейност на
предприятие, а само предприятието е единицата, задължена да води счетоводство
по реда на Закона за счетоводство, то дейността на ЧСИ не се регламентира от
счетоводни стандарти, тъй като те са изготвени за дейставащи предприятия, а
дейността на ЧСИ не е дейност на предприятие. Независимо от това, след
извършената проверка в офиса на ЧСИ Е.Ю., експертизата заключава, че е заведена
подробна аналитична отчетност в използвания специализиран софтуер Енфорсър по
номер на изпълнително дело, като в организираната отчетност се отразяват всички
постъпили и издадени по делото документи, както и всички постъпили и преведени
по делото суми. След като е изследвало подробно всички издадени сметки по чл.79
от ЗЧСИ по 1 дело за всяка година - изп.дела №№ 235/2013г., 82/2014г.,
71/2015г., 16/2016г. за периода на ревизията от 29.04.2013г. до 31.05.2016г., вещото
лице е установило, че: Основно сметките за таксите Тарифата на ЧСИ без тези по
т.26 са издавани при започване на изпълнителните действия, а не при заплащането
на начислените такси; Сметките за начислените такси по т.26 от Тарифата на ЧСИ
са издавани след получаване на вноските от длъжниците и след разпределението им
с Протокол за разпределение.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се
позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т.
1 - 7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по
особения ред, органите по приходите са приели, че липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване основа за облагане – основание
по т.4.
Съдът намира, че данъчната
основа на жалбоподателя неправилно
е определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като
не е била налице предпоставката по т.4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК, още повече че не е посочено коя от хипотезите на т.4 е налице. От
заключението на вещото лице може да се направи извода, че жалбоподателя има счетоводство, както и счетоводна
отчетност и то в обхват и съдържание, отговарящи на изискванията за
осъществяваната от него дейност като частен съдебен изпълнител. Видно от
заключението на вещото лице Е.Ю. е водил счетоводна отчетност, която не само е
достатъчна за счетоводство с едностранни счетоводни записвани, но дори
надхвърля като съдържание и съставени регистри, изискванията за такава
отчетност. Поради това, че дейността на ЧСИ е свободна професия, а не дейност
на предприятие, същата не се регламентира от счетоводни стандарти.
Стриктното
тълкуване на нормата на чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК сочи, че тя изисква
установяването на толкова съществени пропуски в счетоводството, че те да могат
да се приравняват с липсата на счетоводна отчетност, налагаща определянето на
приходите и разходите на лицето по аналог съобразно относимите обстоятелства по
чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая такива нарушения на счетоводната отчетност,
които да се приравняват на липса на счетоводство не са установени от
ревизиращите. При липса на основание за провеждане на ревизията по
особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, издаден ревизионен акт е
незаконосъобразен.
Предвид
горното, съдът намира, че жалбата се
явява изцяло основателна и следва да се уважи като се отмени обжалвания РА.
Предвид изхода
на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се
явява основателно, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да му
заплати направените по делото разноски доказани в размер на общо 4650лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03000317002760-091-001/11.12.2017г., издаден от Началник сектор при ТД на НАП
гр. Варна, потвърден с Решение № 10/12.03.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Е.Ш.Ю., ЕГН ********** *** са определени данъчни задължения по
ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 608.01лв. – главница и 223.18лв. – лихви и по ЗДДС
за данъчен период м.04.2013г. – м.06.2016г. общо в размер на 74 992лв. –
главница и 23 556.62лв. – лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „ ОДОП” –
гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Е.Ш.Ю., ЕГН ********** ***
сумата
от 4650лв./ четири хиляди шестстотин и петдесет/, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Административен
съдия: