РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Радомир, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100089 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изп. дело № ./2014 г. по
описа на ДСИ при РС - Радомир на основание издадени два бр. изпълнителни листове в
полза на ответното дружество, а именно изпълнителен лист от 29.01.2014 г., издаден по ч.
гр. д. № ./2013 г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден по
гр. д. № ./2014 г. по описа на РС – Радомир.
Посоченото изпълнително дело било образувано на 24.10.2014 г., като след
образуването му, на 31.10.2017 г. бил наложен запор върху банкови сметки на ищцата. След
тази дата не били извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността,
от което следвало, че сумите по вземането на ответното дружество по двата изпълнителни
листа са погасени по давност.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата К. П. А. не дължи на ответното
дружество „Пр. Л.“ АД следните сумите, като погасени по давност, а именно: сумата в
размер на 2203,91 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2006 г.,
сумата в размер на 376,13 лева – договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 12.03.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 72,46 лева – държавна такса и 497,38 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата в размер 72,46 лева – държавна такса, 497,38 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице, за които са
1
издадени изпълнителен лист от 29.01.2014 г. по ч. гр. д. № 392/2013 г. по описа на РС -
Радомир и изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по гр. д. № ./2014 г. по описа на РС – Радомир
и за принудителното събиране на които суми е образувано изп. дело № ./2014 г. по описа на
ДСИ при РС - Радомир.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, като
недопустим и неоснователен, с твърдения за липса на правен интерес от предявяване на иска
с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК поради настъпила перемпция.
Моли, при разпределяне на отговорността за разноските, съдът да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да ú присъди
направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С
писмена молба заявява, че признава предявения иск, като моли при разпределяне на
отговорността за разноските съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото копие от изп. дело № ./2014 г. по описа на ДСИ при РС -
Радомир, се установява, че същото е образувано на 24.10.2014 г. по молба на взискателя
„Пр. Л.“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 29.01.2014 г., издаден по ч. гр. д. №
./2013 г. по описа на РС - Радомир срещу ищцата в настоящото производство – К. П. А., за
следните суми: 2203,91 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2006 г.,
376,13 лева – договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 12.03.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 72,46 лева – държавна такса и 497,38 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден по гр. д. №./2013 г. по
описа на РС – Радомир, за следните суми: 72,46 лева – държавна такса, 497,38 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищцата в полза на „Про
Лего“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.04.2013 г. по ч. гр. д. № ./2013 г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен лист от
29.01.2014 г. за незаплатени суми, произтичащи от договор за кредит, както и че въз основа
на влязло в сила решение по гр. д. № ./2013 г. по описа на РС – Радомир е издаден
изпълнителен лист от 20.06.2014 г. за незаплатени суми за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Безспорно е също и че по молба на „Пр. Л.“
АД, на основание издадените 2 бр. изпълнителни листове е образувано изпълнително дело
№./2014 г. по описа на ДСИ при РС - Радомир.
2
Не е спорно между страните, че по изпълнително дело №./2014 г. по описа на ДСИ
при РС - Радомир, се дължат следните суми: 2203,91 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 11.09.2006 г., 376,13 лева – договорна лихва за периода от
09.05.2008 г. до 12.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.04.2013 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 72,46 лева – държавна такса,
497,38 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 72,46 лева – държавна такса, 497,38
лева – юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е налице трайна съдебна
практика (определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, определение
№ 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК и пр.).
Въз основа на изложеното, съдът приема, че давността за погасяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение от 04.04.2013 г. е пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2020 г.
съдът прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. е. възприето
е становището, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. и давността за вземания по висящи
към този момент изпълнителни производства, образувани преди тази дата, започва да тече
именно от 26.06.2015 г.
3
При това положение, следва да се приеме, че след образуването на изпълнително дело
№ ./2014 г. по описа на ДСИ при РС - Радомир погасителна давност не е текла до 25.06.2016
г., включително. Считано от 26.06.2015 г. ефектът на спирането е отпаднал и давностният
срок е започнал да тече, като в периода след 31.10.2017 г. (датата, на която е предприето
последното изпълнително действие, прекъсващо давността) ответникът, върху когото лежи
доказателствената тежест, не доказа да е предприел някое от посочените в Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК изпълнителни
действия, което да е довело до ново прекъсване на давностния срок.
Формираните дотук изводи мотивират съда да приеме, че искът с правно основание
чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е доказан, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
755,00 лева, от които 155,00 лева – внесена държавна такса и 600,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал при разпределяне на
отговорността за разноските съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай
според съда не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
макар ответникът да е признал иска, не доказва наличието на втората кумулативна
предпоставка, тъй като с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
впоследствие с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и извършването на
изпълнителни действия, взискателят - „Про Лего“ АД, с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, като е предприел съдебни мерки за събиране на вземането си. Според
приетото в определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г. отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки за събиране на
вземането си, какъвто безспорно е настоящият случай. Наред с това, в определение №
95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. е прието, че кредиторът не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Безспорно е между страните, че
образуваното изпълнително дело не е прекратено, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК не може да намери приложение при разпределяне на отговорността за разноските по
делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Пр. Л.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Кл.“ № ., ет. ., ап. ., че К. П. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. М.“ № . НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер на
2203,91 лева (две хиляди двеста и три лева и деветдесет и една стотинки) – главница по
договор за потребителски кредит от 11.09.2006 г., сумата в размер на 376,13 лева (триста
седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 09.05.2008
г. до 12.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2013 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 72,46 лева (седемдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки) – държавна такса, сумата в размер на 497,38 лева
(четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки) – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата в размер 72,46 лева (седемдесет и два лева и четиридесет и
шест стотинки) – държавна такса, 497,38 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки) – юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева (сто и петдесет
лева) – възнаграждение за вещо лице, за които са издадени изпълнителен лист от 29.01.2014
г. по ч. гр. д. № ./2013 г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по
гр. д. № ./2014 г. по описа на РС – Радомир и за принудителното събиране на които суми е
образувано изп. дело № ./2014 г. по описа на ДСИ при РС - Радомир.
ОСЪЖДА „Пр. Л.“ АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Кл.“ № ., ет. ., ап.. ДА ЗАПЛАТИ на К. П. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ., ул. „Х. М.“
№ . сумата от 755,00 лева (седемстотин петдесет и пет лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5