№ 192
гр. ****, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430103994 по описа за 2022 година
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано но искова молба, предявена от „**** със седалище
и адрес на управление гр.****, представлявано от **** против П. С. В., Д. Д.
В. и В. Л. Ц.. Ищецът твърди, че е собственик на 17/42 идеални части от
правото на собственост върху три земеделски имота в землището на с.***,
които притежава в съсобственост с ответника П. В., комуто пък принадлежи
1/84 идеална част от въпросните имоти, по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот №12 том 7 рег.№ 2798, дело № 1261/2013г. В
исковата молба се сочи, че на 11.04.2013г. ответникът, в качеството си на
арендодател, сключил с ответника В. Л. Ц. , в качеството на арендатор,
договор за аренда на земеделска земя с предмет описаните имоти, за срок от
17 стопански години, считано от 01.10.2018г. Впоследствие, на 26.01.2015г.
отново като съсобственик, притежаващ 1/84 идеална част, ответникът
предоставил с нов договор за аренда описаните земеделски земи на Д. Д. В. за
срок от 20 години, считано от 01.10.2035г. до 30.09.2055г.
Ищецът твърди, че въпросните договори за аренда са сключени без
знанието и съгласието на останалите съсобственици, включително и това на
1
ищеца „**** Твърди, че ответникът В. е уговорил с другите ответници
арендатори срок несъответстващ на разумния срок за предоставяне
ползването на недвижим имот, поради което е налице накърняване на добрите
нрави и увреждане на интересите на останалите съсобственици в частност на
ищеца. Навежда доводи, че съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително договорите върху
неоткрити наследства.
Твърди, че процесните два договора са нищожни поради накърняване
на добрите нрави предвид дългия им срок. Този срок се явява несправедливо
дълъг за останалите съсобственици и за ищеца, тъй като през този период,
въпреки, че притежава повече от половината от имота, той не може да
упражнява правото си на собственост в пълен обем и притежава само „гола
собственост“.
Твърди, че сключените от ответника договори за аренда противоречат
на добрите нрави, защото нарушават морални неписани норми на
обществения живот от гледна точна на които морално недопустимо е
настъпването на правните последици от тях.
Отделно от това твърди, че двете страни по договора са свързани лица,
тъй като са съпрузи.
В заключение моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, да прогласи за нищожни, като накърняващи добрите
нрави, Договор за аренда от 11.04.2013г. с нотариално заверени подписи на
страните вписан в С*** с Вх.№ 5731/15.04.2013г. акт №122 том 8, дело
2244/2013г. и Договор за аренда 26.01.2015г. с нотариално заверени подписи
на страните вписан в С*** с Вх.№ 1079/02.02.2015г. акт №23 том 2, дело
325/2015г.
Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза.
Ответниците представят писмен отговор, в който оспорват исковите
претенции. Твърди, че по двата договора ищецът не е страна по тях и същите
са сключени от съсобственик при действието на разпоредбата на чл.3 ал4 ЗАЗ
и отговарят на всички изисквания на закона към момента на тяхното
сключване. Твърди, че тъй като ищецът не е страна по тези договор, той няма
2
право да ги оспорва. Твърди, че тъй като вторият от двата договора ще
започне да действа считано от 2035г., то искът е предявен
преждевременно.Твърди, че двата договора не нарушават добрите нрави, тъй
като не са сключени за прекомерно дълъг срок. Има трайна практика, че тези
договори могат да бъдат сключвани и за срок от 40 години. Навежда доводи,
че след като законът не въвежда ограничение за срока на договорите, същите
не противоречат на добрите нрави. Същите не противоречат на добрите
нрави с оглед уговореното арендно плащане. В случай, че има такова
твърдение, е следвало ищецът да търси претенцията си като при договор
сключен при явно неизгодни условия, а не като нищожен. Твърди, че преди
това, за периода от 2011 до 2021г. тези три имота са били обработвани от
ищеца в качеството му на арендатор с рентно плащане в размер на 25 лева на
декар годишно, като в договора било изрично отразено, че наемното плащане
не подлежи на промяна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от представения по делото нотариален акт, обективиращш
договор за дарение, №45 том I рег.№ 316 дело 25/2013г на нотариус Сл.Л. с
№490 на НК, че ищецът е придобил с дарение 1/70 ид.част от процесните три
земеделски имота. Видно от представения по делото нотариален акт,
обективиращ договор за дарение, №46 том I рег.№ 320 дело 26/2013г на
нотариус Сл.Л. с №490 на НК, че ищецът е закупил 9/70 ид.част от
процесните три земеделски имота. С нот.акт №62 том III рег.№ 3358 дело
322/2018г на нотариус Сл.Л. с №490 на НК, ищецът е закупил 2/42 ид.част от
процесните три земеделски имота. Установява се от представения нот.акт
№140 том IV рег.№ 5437 дело 537/2018г на нотариус Сл.Л. с №490 на НК,
ищецът е закупил 1/14 ид.част от процесните три земеделски имота. Видно от
представения нот.акт №56 том III рег.№ 2618 дело 251/2021г на нотариус
Сл.Л. с №490 на НК, ищецът е закупил 1/14 ид.част от процесните три
земеделски имота. Видно е от представения нотариален акт № 186 том IV рег.
№4427 дело 459 / 2021, на нотариус Сл.Л. с №490 на НК, че ищецът е закупил
1/14 идеална част от същите три земеделски имота. С оглед на така
представените доказателства се установява, че ищецът е собственик на 17/42.
Страните не спорят и съдът приема за безспорно, че ответникът е собственик
на 1/84 идеална част от същите три имота.
Приложен е договор за аренда на лист 8 от делото, от който се
установява, че на 11.04.2013г., ответникът П. С. В. е предоставил на
ответницата В. Л. Ц. за временно и възмездно ползване процесните
недвижими имоти- земеделски ниви, находящи се в землището на с.***, за
3
срок от 17 години, считано от 01.10.2018г., срещу годишна рента от 35 лв./
дка, като договорът е вписан в С*** гр.**** с акт № 122, том 8, дело №
2244/2013г., вх. рег. № 5731 от 15.04.2013г.
Приложен е и договор за аренда на лист 9 от делото, от който се
установява, че на 26.01.2015г., ответникът П. С. В. е предоставил на
ответницата Д. Д. В., за временно и възмездно ползване процесните
недвижими имоти- земеделски ниви, находящи се в землището на с. ***, за
срок от 20 години, считано от 01.10.2035г., срещу годишна рента от 20 лв./
дка, който договор е вписан в С*** гр. **** с вх. рег. № 1079 от 02.02.2015г.,
акт № 23, том 2, дело № 325/ 2015г.
Спорно по делото е нищожни ли са посочените два арендни договора
породи накърняване на добрите нрави.
За правилното разрешаване на конкретния правен спор съдът счита, че е
от фундаментално значение изясняването на понятието „накърняване на
добрите нрави“ като порок, водещ до недействителност на правните сделки. В
разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД са законово закрепени различни основания
за нищожност на договорите, а именно противоречие на закона или
заобикалянето му, както и накърняването на добрите нрави, включително
чрез договори с предмет неоткрити наследства. Накърняването на добрите
нрави като основание за нищожност е всяко едно засягане на добрите нрави,
независимо от значимостта и интензитета, чрез сделка, като последиците за
това са нищожност. Именно в правната теорията се застъпва гледището, че
накърняването на добрите нрави не следва да бъде явно или грубо. Критерият
за накърняване е винаги обективен – подобно на противоречието със закона,
няма значение дали страните съзнават или искат несъответствието между
сделката и добрите нрави. Единствено меродавна е оценката на обществото,
която съответства на морала и справедливостта. Накърняването на добрите
нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на
начина, по който е сключена. Добрите нрави са предмет на дискусия и
тълкуване и в обширната съдебна практика. Според постановеното с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС на РБ по тълк. дело № 1/
2009г., „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл.26 ал.1 ЗЗД). Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай и към момента на сключване на договора . Смисълът на
понятието „добри нрави” се изяснява и от други съдебни актове (срв. напр.
Решение № 88 от 22.06.2010г. на ВКС на РБ по т.д. № 911/2009г., I т.о.,
Решение № 4 от 25.02.2009г. на ВКС на РБ по т.д. № 395/2008г., I т.о. и др.),
като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към
гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили
се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за
всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените
4
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Въпросът дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите
нрави”, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Продължителността на договора за аренда не би следвало да влияе на
действителността на договора на основание противоречие с добрите нрави,
какъвто довод е изведен от ищеца. Такъв извод лесно може да се изведе per
argumentum a contrario от разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗАЗ. Изричното
посочване на задължителен минимум по отношение продължителността на
договора за аренда води до извод, че когато законодателят желае
императивно да посочи изискване във връзка с действителността на дадено
правно отношение, той го прави. Няма посочено изрично ограничение по
отношение максималния срок за сключване на договор за аренда. Нещо
повече, в практиката на стокообората, както и свързаната с нея
последователна съдебна практика, се наблюдават договори с
продължителност по-голяма от тази на процесните два договора за аренда
взети както поотделно, така и в цялост със сумарната им продължителност от
37 години. В този дискурс следва да се разгледа и разпоредбата на чл.28, ал.2
ЗАЗ , където е засегната възможността за пожизнено сключване на договор за
аренда. След като е предвидена подобна възможност, по аргумент от по-
силното основание не би следвало процесния период по договорите за аренда
да противоречи на добрите нрави и да влече недействителност.
Успоредно е наведен и допълнителен довод по отношение
нееквивалентността на сключените арендни договори. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС нееквивалентността на престациите е основание за
нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. Посочва
се, че добрите нрави са граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл.9 ЗЗД, и с оглед на това и съгласно нормата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД
сделки, сключени при нееквивалетност на престациите, са нищожни. Видно е,
че с първия от тях е уговорено арендно плащане в размер на 35 лв./дка. От
заключението на назначената съдебно- оценителна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, се установява, че за стопанската
2013/2014г., към който момент е сключен договорът, средната пазарна цена на
арендата за землището на с. *** е била 28 лв./дка. Дори вземайки предвид, че
договорът има отложено действие и започва да действа от по-късен момент, а
именно 01.10.2018г., при съпоставка цената на рентата със средната пазарна
цена, но този път за 2017/2018 - 39 лв,/дка, отново няма как да се изведе липса
на еквивалентност в престациите. Според практиката на ВКС, за да е налице
липса на еквивалентност, влечаща след себе си нищожност с основание
противоречение с добрите нрави, следва така да са уговорени насрещните
5
престации, че неравностойността по между им практически да представлява
липса на престация. В хода на процеса са приложени арендни договори – от
21.02.2012г., от 23.01.2012г., 12.01.2012г., които сключени от ищеца в
качеството му на арендатор, за същото землище и същия период и на цена,
значително по-ниска от средната, установена от вещото лице. При тези
обстоятелства по никакъв начин не може да се обоснове извод за такава
значителна нееквивалентност на престациите, която да води до нищожност на
арендния договор от 11.04.2013г. Пренасяйки твърдяната нееквивалентност
на полето на втория договор за аренда от 26.01.2015г., то съдът счита, че
подобен въпрос няма как да се разгледа на този етап. До подобен извод се
стига, изхождайки от факта , че договорът ще породи действие едва от
01.10.2035г., а до този момент е невъзможно да се направи обективна оценка
на еквивалентността между престациите поради липсата на пазарна база,
която ще се формира в бъдещ период.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи също, че
правноирелевантен е и фактът, че ответниците са съпрузи- „свързани лица“ ,
тъй като подобна обвързаност е от значение единствено ако изрично е
забранено влизането в правни отношение на лица от посочения кръг помежду
си, каквато забрана липсва в отношенията по делото.
С оглед изложеното по горе, съдът приема, че предявените от „****
гр.**** против П. С. В. от с.***, Д. Д. В. от гр. **** и В. Л. Ц. от с. ***
субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.26 ал.1 пр.3
ЗЗД се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените деловодни
разноски в размер на 700 лв за адвокатско възнаграждение.
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „**** гр.**** ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.**** ул.**** №33,
представлявано от **** против П. С. В. с ЕГН ********** от с. ***
ул.И****8 и В. Л. Ц. с ЕГН ********** от с.*** ул.*****5 иск по чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за аренда от 11.04.2013
год., вписан в С*** гр. **** с акт №122, том 8, дело № 2244/2013г., вх. рег. №
5731/15.04.2013г., в частта му досежно процесните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. ***, община *** област ****, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.183.13 в с.***, община ***
област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със заповед № РД- 18- 1322/ 19. 07. 2018г. на изпълнителния **** с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г.
6
с адрес на поземления имот: с. ***, местност „Бързея”, целия с площ
5601 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 183013, при съседи:
40195.1.241, 40195.183.12, 40195.183.7, 40195.183.6, 40195.183.3;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.123.9 в с.***, община
*** област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със заповед № РД- 18- 1322/ 19.07.2018г. на изпълнителния **** с последно
изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г.: няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. ***, местност „****”, целия с площ
13 262 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор
няма, номер по предходен план 123009, при съседи: 40195.123.26,
40195.123.23, 40195.123.43, 40195.108.332, 40195.123.8 ;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.68.27 в с. ***,
община *** област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със заповед № РД- 18- 1322/ 19. 07. 2018г. на изпълнителния **** с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г., с
адрес на поземления имот: с. ***, местност „*****”, целия с площ 18 503 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор няма,
номер по предходен план: 068027, при съседи: 40195.68.24, 40195.68.28,
40195.68.29, 40195.68.30, 40195.68.687, 40195.68.26
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „**** гр.**** ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.**** ул.**** №33,
представлявано от **** против П. С. В. с ЕГН ********** от с. ***
ул.И****8 и Д. Д. В. с ЕГН ********** от гр.**** ж.к.С*****.3 от гр.****
иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
аренда от 26.01.2015г., вписан в С*** гр. **** с вх. рег. №1079 от
02.02.2015г., акт № 23, том 2, дело № 325/2015г., в частта му досежно
процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. ***, община
*** област ****, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.183.13 в с. ***, община ***
област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със заповед № РД- 18- 1322/ 19.07.2018г. на изпълнителния **** с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г.,
с адрес на поземления имот: с. ***, местност „Бързея”, целия с площ
5601 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 183013, при съседи:
40195.1.241, 40195.183.12, 40195.183.7, 40195.183.6, 40195.183.3;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.123.9 в с. ***, община
7
*** област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със заповед № РД- 18- 1322/ 19.07.2018г. на изпълнителния **** с последно
изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г.: няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. ***, местност „****”, целия с площ
13 262 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор
няма, номер по предходен план 123009, при съседи: 40195.123.26,
40195.123.23, 40195.123.43, 40195.108.332, 40195.123.8 ;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40195.68.27 в с. ***,
община *** област ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със заповед № РД- 18- 1322/ 19.07.2018г. на изпълнителния **** с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 06.12.2021г., с
адрес на поземления имот: с. ***, местност „*****”, целия с площ 18 503 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор няма,
номер по предходен план: 068027, при съседи: 40195.68.24, 40195.68.28,
40195.68.29, 40195.68.30, 40195.68.687, 40195.68.26
ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.****, ул.„Г**** № 33, представлявано от **** да заплати на П. С. В. от с.
***, ЕГН **********, Д. Д. В. от гр.****, ЕГН **********, и В. Л. Ц. от с.
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ****ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8