РЕШЕНИЕ
№ 3898
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление /НП/ №
42-0002244/21.07.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. София /РД „АА“ - София/, с което за
нарушение на чл. 100 от Закона за автомобилните превози /ЗавтПр/ му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата е застъпено становище за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е
необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения.
Формалната опороченост на НП е аргументирана с отсъствието на
императивно установени от закона реквизити като място на извършване на
нарушението, с което били нарушени императивните разпоредби и било
ограничено правото на защита на наказаното лице. Изтъкнати са множество
неясноти, произтичащи от обстоятелствената част на наказателното
постановление, сред които конкретното деяние на водача на превозното
средство, с което се твърди да е било препречено движението, престояването
1
в активната лента за движение, водачът на товарния автомобил, умишлената
форма на вина на предприетите действия и други. По същество на спора са
изложени данни относно законосъобразното провеждане на протест – шествие
на браншови организации в областта на автомобилния превоз, което е било
предварително съгласувано с представители на сектор „Масови мероприятия“
към Столична община. Сочи се, че по време на мероприятието свободното
движение по пътното платно не е било препречвано, а участниците в протеста
през цялото време изпълнявали разпорежданията на органите на МВР.
Жалбоподателят възразява срещу предприетата спрямо него тематична
проверка от страна на контролните органи и оспорва констатациите, заложени
в акта, с който е установено процесното нарушение. При обстойното
развиване на обсъдените доводи е заявено виждане за несъставомерност и
недоказаност на деянието, вмененото на „Дискордиа“ АД. В условията на
евентуалност е релевирано възражение за маловажност на разглеждания
случай. Отправена е молба за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Редовно упълномощеният му такъв депозира по
делото писмена молба, в която моли за даване ход на делото в негово
отсъствие и уважаване на депозираната от името на подзащитното му
дружество жалба. Претендира се присъждане на разноски, за извършването на
които по делото са представени доказателства на по-ранен етап.
Въззиваемата страна – Директор на РД „АА” - София, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
За времето от 08:00 часа до 22:00 часа на 10.05.2022 г. Камарата на
автомобилните превозвачи в България, съвместно с други браншови
асоциации и обединения, организирала на територията на гр. София
провеждането на протестни действия под формата на шествие и протест. След
осъществена процедура по съгласуване формата на мероприятието с
Дирекция „Сигурност“ към Столична община, било постигнато съгласие за
участието на тежкотоварни автомобили и автобуси, чрез които да бъдат
2
заявени основните искания на протестиращите. Съгласувано било
последователното провеждане на протеста както следва: събиране и
паркиране на участващите превозни средства на предварително определен
сборен пункт при бул. „***“ в участъка между ул. „***“ и „**“ в посока
центъра на града, протест и последващо шествие по предварително зададен
маршрут.
В периода от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г., въз основа на сигнал с рег.
№ 11-56-3330/2/17.05.2022 г. по описа н Регионална дирекция „Автомобилна
регистрация“ – гр. С***, бил сформиран екип от инспектори, които да
осъществят тематична проверка по спазване изискванията на законовите и
подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите на ИА „АА“, по
отношение на предприятието „***“ АД, извършващо обществен превоз на
товари въз основа на лиценз на Общността с № 4927, издаден на 27.12.2011 г.
и валиден до 31.12.2026 г.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол,
а въз основа на направените фактически констатации инспектор Г. А. от РД
„АА“ – София съставил срещу *** акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 323014/10.06.2022 г. за нарушаване разпоредбата на чл.
100 от ЗавтПр. Актът бил съставен въз основа на писмо с рег. № 11-56-
3330/2/17.05.2022 г., заповед на директора на РД „АА“ – София № РД-12-
1808/10.06.2022 г. и снимков материал, след което бил връчен на
упълномощен представител на дружеството-нарушител. Последният писмено
изразил несъгласието си с установеното от контролните органи и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмени възражения, в които оспорил
твърденията на актосъставителя.
Въз основа на съставения АУАН **** – директор на РД „АА“ - София
издал срещу „***“ АД наказателно постановление № 42-0002244/21.07.2022
г., с което на основание чл. 100 от ЗАвтПр му наложил административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева за използването
на МПС с рег. № ***, марка В**, за умишленото препречване движението на
останалите участници чрез престояване в активната лента за движение.
В качеството си на длъжностно лице, изпълняващо функциите на
инспектор при РД „АА“ - София към ИА „АА“, актосъставителят е
разполагал с правомощието да извършва проверки за законосъобразното
3
извършване на превози на пътници и товари с моторни превозни средства,
както и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр – да съставя актове за
констатираните нарушения по прилагането на закона. От заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. пък е видно, че министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията е оправомощил директорите на регионалните
дирекции „Автомобилна администрация“ да издават наказателни
постановления за установени нарушения на ЗАвтПр и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Валери Г.ев, И. С. и Г. А..
На първо място съдът се довери на сведенията, събрани посредством
разпита на свид. Г.ев. Свидетелят е служител на дружеството-жалбоподател,
поради което биха могли да възникнат съмнения относно неговата
безпристрастност, но доколкото заявеното от него не се оборва от други
доказателствени източници, няма причина да бъде отхвърлено. Поради това
съдът намери заявеното от свидетеля Г.ев за правдиво и въз основа на това му
се довери и го постави в основата на своите фактически изводи.
Що се касае до другите двама свидетели – актосъставителят А. и
свидетеля на съставяне на акта С., следва да се отчете, че споделените от тях
данни са крайно лаконични. В същото време от заявеното от тях става ясно,
че не са присъствали при установяване на нарушението, поради което съдът
цени показанията им единствено относно обстоятелствата при съставянето на
АУАН.
Тук е мястото да се посочи, че по делото не са събрани никакви други
доказателства, които да установяват фактите, описани в АУАН и НП. По
делото е приобщен констативен протокол, но от него става ясно, че
съставителите също не са присъствали на мястото на нарушението и не са го
възприели лично. По делото е приобщен и снимков материал, който е
съставен от неустановено лице, на неустановено място и по неустановено
време, поради което е негоден да изясни обстоятелствата по твърдяното
нарушение. При това положение съдът прие за недоказано по делото, че
посоченото превозно средство е препречвало свободното движение по пътя.
4
На практика дори не се установява по категоричен начин то да се е намирало
на мястото на нарушението в посоченото време. Отделно не се устава, кой е
бил неговият водач, който следва умишлено да е извършил нарушението,
нито какви конкретни действия или бездействия на жалбоподателя са довели
до това.
Останалите писмени материали съдът цени и извлече от тях значимата с
оглед предмета на доказване информация.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
същите, и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
В обстоятелствената част на оспорения акт е дадено непрецизно и
недостатъчно откъм фактология описание на възприетата фактическа
обстановка, което влиза в открито противоречие с диспозицията на правната
норма, под която е подведено поведението на жалбоподателя. Изложението на
наказателното постановление предполага ангажиране отговорността на
дружеството за използването на МПС за умишлено препречване движението
на останалите участници в движението чрез престояване в активната лента за
движение, което предполага извършителство – участие в самото
изпълнително деяние. В същото време жалбоподателят е санкциониран по чл.
100 ЗАвтП, който предвижда наказателна отговорност за допустителство.
Допустителството предполага действия или бездействия на определено лице,
довели до определено поведение на трети лица. След като допустителството
по същество се състои в непопречване на извършване на нарушение от друго
лице, изначално спорно е дали юридическо лице може да носи
административнонаказателна отговорност за такова /Виж Решение № 7241 от
5
3.12.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 7647/2018 г./, но дори да се приеме,
че може, то следва да бъдат изложени конкретни факти относно запретено
поведение от конкретно трето лице и действията или бездействията на
жалбоподателя, които стоят в причинна връзка с това поведение. В
допълнение към това, в съдържанието на наказателното постановление се
откроява отсъствието на императивно изискуемите реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Мястото на осъществяване на деянието е
представено по недостатъчно ясен начин без да е индивидуализирана частта
от пътя, посоката на движение и разположението на пътните ленти, което не
позволява да бъде формиран извод дали действително е било препречено
свободното движение.
Липсата на задължителни елементи от съдържанието на наказателното
постановление съставлява съществено процесуално нарушение, значително
накърняващо възможността на санкционираното лице да реализира правото
си на защита. С пропуска на наказващия орган да индивидуализира в нужната
степен деянието с всички негови обективни характеристики и противоречието
между изложените факти и дадената им правна квалификация са породени
множество неясноти, вследствие на които административнонаказателното
производство е било изначално опорочено, тъй като на жалбоподателя не е
била предоставена възможност да разбере за каква е ангажирана
отговорността му и въз основа на това адекватно да организира защитата си.
Отделно от установените формални нарушения, съставляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателното
постановление, съдът намира за нужно да разгледа спора и от гледна точка
приложението на материалния закон.
Съгласно чл. 100 ЗАвтП превозвач, допуснал да бъдат използвани
превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по
улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция 3000 лв. и
с отнемане на лиценза за срок една година.
В случая не е спорно, че дружеството-жалбоподател е лице по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, а именно превозвач,
извършващ обществен превоз на товари на територията на Република
България, регистрирано като търговец и притежаващо лиценз за това.
6
Обаче, както вече беше посочено, от доказателствената съвкупност по
делото не се установяват останалите елементи от фактическия състав на
нарушението. На първо място не се доказа превозното средство на
жалбоподателя да е препречило свободното движение по пътя. На следващо
място не се доказа това да е сторено умишлено. Освен това не се доказа
допустителството.
По изложените съображения оспореното по съдебен ред наказателно
постановление следва да бъде отменено като постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, недоказаност и
неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на жалбоподателя сторените по
делото разноски, за които са представени писмени доказателства – списък с
разноски, договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно
нареждане. С оглед релевираното от насрещната страна (още със
съпроводителното писмо) възражение за прекомерност, съдът намира, че
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не съответстват на
фактическата и правна сложност на делото, както и на размера на наложената
на дружеството имуществена санкция. Техният размер съответно следва да
бъде редуциран до стойността, определена в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение (в приложимата към
сключването на договора за правна защита и съдействие редакция - изм. и
доп., обн. в ДВ бр. 68 от 2020 г.), която в съответствие с материалния интерес
по делото възлиза на сумата от 440.00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002244/21.07.2022 г.,
издадено от директора на РД „АА“ - гр. София, с което за нарушение на чл.
100 от ЗавтПр на „****“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
3000.00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗАНН Изпълнителна
7
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на *** сума в
размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща сторени
в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8