Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1014/07.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица Чиркалева-И.
при
участието на секретаря Диана Динкова и присъствието на прокурор Елеонора И. от
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) №1147 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Р. К. И.-Б. ***, подадена чрез пълномощник, против
Решение №165/07.08.2019г., постановено по АНД № 296/2019г. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №…., издаден от ОД на МВР – Хасково.
В
касационната жалба се сочи, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано. Твърди се, че съдът допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила на етапа на даване ход на делото в открито съдебно
заседание, тъй като жалбоподателката не била редовно уведомена за същото. В
тази връзка се пояснява, че жалбата срещу наказателното постановление била
подаден от адв. В.Д. от Софийска адвокатска колегия, на който не било връчено
съобщение за образувано и насрочено дело. Съобщение не било получено и до
момента на постановяване на решението по делото. Смята се, че дори да било
изпратено съобщение до самата жалбоподателката, то неизпращането на такова до
адвоката ѝ било съществено нарушение. Необоснован бил изводът на съда, че
наказаното лице носило административнонаказателна отговорност в качеството си
на управител на дружеството–собственик на МПС. По делото било установено, а и в
обжалвания съдебен акт било посочено, че това МПС било собственост на
„Сожелиз-България“ ЕООД, а не на „Веникс-БГ“ ЕООД. Необоснован бил и изводът на
съда за доказаност на значимото обстоятелство, че бил поставен предупредителен
знак за участък от пътя, на който се извършвал контрол на скорост с автоматични
технически средства. Счита се, че от преписката и намиращата се в нея снимка не
ставало ясно къде бил поставен знакът и дали бил относим към случая. По
изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и на издадения
електронен фиш, алтернативно се иска обезсилване на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Касационната инстанция,
като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №….. на ОД на
МВР – Хасково, с който за извършено на 29.01.2019г. нарушение по чл.21, ал.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Р. К. И.-Б. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.
За да
постанови решението си, районният съд приел, че електронният фиш не противоречи
на материалния и процесуалния закон. Изложил мотиви в насока, че същият
формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Обсъдил и това, че
електронният фиш се отличава, както от административните актове по смисъла на
АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла
на ЗАНН. Констатирал, че мястото на нарушението било достатъчно ясно и
конкретно описано в обжалвания акт. Отбелязал, че не са били изложени
възражения за това, че на посочената дата на нарушението и момента на
извършването му автомобилът, собственост на дружеството, чийто управител била
жалбоподателката, бил управляван от друго лице. Не била представена и
декларация от страна на оспорващата, като управител на дружеството, че друго
лице управлявало автомобила. Правилно била проведена процедурата по издаване на
електронния фиш. Посочил, че засичането на скоростта било извършено от одобрен
тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г. и същото преминало
технически преглед, наличен бил и протокол за използване на техническото
средство. Разгледал поотделно предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, а именно установяване на
нарушението и заснемането в отсъствието на контролен орган и нарушител, като
установил, че в случая същите са налице. Приел, че изложените от жалбоподателя
възражения не били от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
електронния фиш. Не установил несъответствие между императивните процесуални
изисквания на законодателството и процеса по издаването и връчването на
санкциониращия акт.
При извършената
проверка на оспореното решение, касационната инстанция стигна до извода, че
същото е правилно.
Съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното
решение. Намира за неоснователи твърденията за нередовно призоваване на
жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство.Пред Районния съд
правилно са констатирани основания за приложение на разпоредбата на чл.61, ал.2
от ЗАНН, съгласно която „Съдът
дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на
посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато
жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са
били намерени на посочените от тях адреси“. Видно от данните по делото жалбоподателката е посочила
по делото съдебен адрес, от който призовката се върнала невръчена, поради
неоткриване на лице за приемането и. Разпоредбата от закона не конкретизира
какъв следва да бъде посоченият адрес за призоваване, поради което не следва да
се приеме допуснато процесуално нарушение при призоваване на жалбоподателката в
производството пред районен съд.
От
събраните по делото доказателства е видно, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М №.., което безспорно представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и
същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка,
съгласно приложения за това протокол.
Член 189,
ал.4 от ЗДвП (в приложимата в случая редакция, след изм. от ДВ бр.101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от
2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от
същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към
процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло
допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно
регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от
Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014
г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията
на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г.,
настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден,
когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилен е извода, че електронният фиш се отличава, както от административните
актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно
нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово
разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189,
ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш
и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието
им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите
реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като
процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното
ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми
елементи от съдържанието.
В случая
се установява, както се сочи по-горе, че контролните органи изпълняват и
изискванията на чл.4 (съгласно приложимата редакция) от Наредбата – контролът
да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка
Протокол №3-52-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M,
идент.№596 от 04.04.2018г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Следователно безспорно се установява обстоятелството,
че АТСС, с което е извършено измерването на скоростта на движение на
управлявания от Р. К. И.-Б. автомобил на дата 29.01.2019г. в 09:07 часа, е
преминал през съответните проверки и те са надлежно удостоверени с документи –
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Най-същественото
за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или Система, с дата на използване на АТСС
29.01.2019, във времеви интервал 09.00ч. – 11.20ч. (задължително изискване на
чл.10 от Наредбата) и на която дата е извършено и коментираното нарушение от
страна на касатора. Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично се
отбелязва обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90
км/ч и. за пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 60 км/ч.,
важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС
законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време,
технически изправно е, поради което административнонаказателната отговорност на
касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Неоснователно
е възражението, че от преписката и намиращата се в нея снимка не ставало ясно
къде бил поставен предупредителен знак за участък от пътя, на който се
извършвал контрол на скорост с автоматични технически средства и дали бил
относим към случая. Както вече се отбеляза по-горе в настоящото решение, чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, въвеждащ изискване за обозначаване на
местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи с пътен знак Е24 и за оповестяване чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
е отменен – ДВ бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.. Поради това към дата на
извършване на нарушението от касатора, установено с потвърдения от районния съд
ЕФ – 29.01.2019г., органите, осъществяващи контрол на движението по пътищата
чрез АТТС, не са имали задължение да оповестяват местата, на които се извършва
този контрол.
Касационният
състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото работният процес на АТСС,
в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна
на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и
изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП (в приложимата редакция) установяването и заснемането на извършено
нарушение от АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
Настоящата
инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено
доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал от заснет клип №15158 с техническо средство радар TFR1-M №596. Превишаването на скоростта с 40 км./ч. в случая е заснето с
техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото.
Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е
издаден процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя, нито се иска тяхното
събиране пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС такива са напълно
достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Ако
касаторът счита, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то
пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални
възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства
пред тази инстанция, чрез които евентуално да се оборват данните от административнонаказателната
преписка. Такава процесуална активност липсва да е проявена от страна на
настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в кориците на делото пред РС.
Наведените в настоящото касационни производство доводи за друг собственик на МПС, а не наказания са
преклудирани към настоящия момент. Оспорването на този факт е следвало да се
извърши, твърди и докаже пред първоинстанционния съд.
Непопълването
на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за
допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна
преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност
на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е контролна по
отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред
РС.
Съобразявайки
установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и
провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на
процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са
установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на
констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснато от районния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила на етапа на даване ход на делото в открито съдебно
заседание, доколкото жалбоподателката не била редовно уведомена за същото.
Съдебното заседание пред районния съд е проведено на 23.07.2019 г. от 13.40
часа, за която дата и час с призовка, приложена на л.24 от делото на районния
съд, жалбоподателката е била призована на адрес – гр.С., ул.“Г. б.“ №., вх..,
ет.., ап... Същата е адресирана до Р.И.-Б. чрез адвокат В.Д., на съдебния
адрес, посочен в жалбата. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че при
посещението на адреса на 19.07.2019г. адв.Д. не е намерен в кантората, като не
е отговорил и на дадения за контакт телефон. За редовност на призоваването
приложение намира специалната процесуална норма на чл.61, ал.2, изр.1 от ЗАНН. Съгласно нея,
съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен
на посочения от него адрес. Касаторът не е оборил доказателствената сила на
съдържащото се по делото съобщение, удостоверяващо факта, че представляващият
го не е намерен на адреса, което обстоятелство не е процесуална пречка за
разглеждането на делото по арг. от
чл.61, ал. 2, изр. 1-во от ЗАНН. От друга страна, цитираната разпоредба
не обвързва съда със задължението да потърси жалбоподателя на посочения от него
адрес определен брой пъти. Достатъчно е удостоверяването по надлежния ред на
невъзможността лицето да бъде намерено на адреса. Следователно, по начин на
процедиране в посоченото съдебно заседание съдът е приложил правилно
процесуалния закон и не е извършил релевираното от касатора нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователно
е оплакването за неправилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето Р. Костадинова И.-Б., с аргумента, че МПС било
собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД, а не на „Веникс-БГ“ ЕООД. От
представените по делото доказателства – Справка за лек автомобил с рег.№ СВ…КВ,
Д. Д., несъмнено се установява, че това МПС е в режим на съсобственост между
Сожелиз-България“ ЕООД и „Веникс-БГ“ ЕООД, а не собственост само на „Веникс-БГ“
ЕООД. Следователно именно на касатора, в качеството й на управител на
Веникс-БГ“ ЕООД, попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП, които могат да
бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш
административни наказания „глоба“. Наред с това, в качеството си на управител
на дружеството съсобственик на лекия автомобил, И.-Б. не се е възползвала от
правото, респ. задължението да посочи лице, на което да е предоставила
управлението на МПС, а в случай, че това е бил другият съсобственик на лекия
автомобил, то последното е следвало да се сведе до знанието на контролните
органи. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Според ал.2 на същия член, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Предвид текстовете на закона, следва да се приеме,
че същите са приложими на общо основание и в случаите като процесния, когато
МПС-то, с което е било извършено нарушението, е в режим на обикновена
съсобственост.
При тези
съображения, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо,
обосновано и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №165/07.08.2019г., постановено по
АНД № 296/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.