МОТИВИ към НЧХД №716/2018 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по повод тъжба от Д.И.Н. *** срещу подсъдимия Б.С.Б.
*** с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява
затова, че на 06.05.2017 г. в гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на Д.И.Н.
***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
От Д.И.Н. срещу
подсъдимия Б.С.Б. е предявен
граждански иск за сумата от 20 000 лева, преставляваща обезщететние за
причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от дата на увреждане 06.05.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Искэт, като своевременно и надлежно предявен е приет
за съвместно разглеждан и тъжителят Д.И.Н.
е конституиран в качеството на
граждански ищец.
Подсъдимият Б.
Божен се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен по предявеното
обвинение, но дава подробни обяснения за фактическите обстоятелства.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Тъжителят Д.Н. живеел в собственото
ми жилище - къща, находящо се в гр.Пазарджик, ул.„Ч.“ №15а. Пред къщата имало
дворно място и гараж, чийто вход бил в близост до външната входна врата, водеща
към улицата. Тъжителят отдавал под наем на подсъдимия Б.Б., като единствено той
разполага с ключове за последния за вратата откъм стната на улицата. Гаражът
имал врата, към двора на тъжителя, която не се заключвала. В къща, намираща се
в непосредствена близост до къщата на тъжителя Н., жевеели подителите на
подсъдимия Б.Б.-свидетелите Ц.Б.и С.Б..
На 06.05.2017 г. подсъдимият Б.Б. носил в себе си 6 000 лв., дадени от
родителите му за покупка на автомобил. Поради празничнияа ден , покупката се
отложила. Същият решил да отиде да тича на стадиона, затова по съвет на
родителите си, които не били в къщи, подсъдимият Б. оставил парите в автомобила
си паркиран в позвания под наем гараж. При връщането си установил, че парите
липсват и се усъмнил, че може да са взети от тъжителя. По тази причина го
пътрсил в дома му, но тъжителят го нямало. След разговор по телефона,
подсъдимят Б. разбрал, че тъжителят Н. се намирал в с.С., където присъствал на
тържество по случай имения ден на негов приятел.
Подсъдимият Б. отишъл с автомобила си до с.С. и задено с тъжителя се
врънали в гр.Пазарджик. Около 20,30 ч. пристигнали пред дома на тъжителя и
влезли в двора. През това време се резправяли за парите, като тъжителят
твърдел, че не с авзети от него.
В един момент тъжителят помолил подсъдимия да изчака малко и влязъл в дома
си. След малко излязъл, като държал в ръката си нож, с който посегнал към
подсъдимия, крещейки „Ще ви избия“. Подсъдимият се опитал да отнеме ножа от
ръцете на тъжителя, като в този момент последният успял да нанесе порезна рана
на лявото бедро на подсъдимия. Без да забелязва това подсъдимият при отнемането
на ножа от ръката на тъжителя му нанасъл порезна рана във външния край на
лявата вежда. При боричкането двамата паднали на земята. През това време
подсъдимят успал да отнеме ножа на тъжителя и му го порязъл орната част на
гърба и в поясната област. Тъжителят успел да се измъкне и избягал на улицата.
Крещейки отново закани за убийство, счупил страничното огледало на автомобила
на подсъдимия. Подсъдиимят също излязъл на улицата и изхвърлил ножа в кош.
В това време свидетелката М. Н., братовчедка на тъжителя която в този
момент била на гости в дома на последния се обадила на тел.11 и съобщила за
инцидента. При пристигането на полицейските служители, ножът бил предаднен на
тях.
Около 21.30 ч. тъжителят Н. потърсил лекарска помощ. След извършен преглед
в МБАЛ “Пазарджик” се наложила хирургическа намеса при обработване на раната на
веждата. За получените увреждания било издадено съдебномедицинско удостоверение
№98-1/2017 г. от 09.05.2017 г. Според удостоверението са установени следните
обективни находки: Горният и долният
клепач на лявото око са синкавомораво кръвонаседнати по цялото си протежение.
Във външния край на лявата вежда има хирургично обработена рана с размери 3,5
см с 4 хирургични конеца. Носната пирамида е оточна и синкаво кръвонаседната.
Лявата буза на лицето е оточна, без
промяна в цвета й.
По гърба, в лявата горна част има синкаво
кръвонасядане с размери 8x4 см. Всред него има охлузване на кожата, с
ивицовидна форма, със сивкавокафеникава коричка, над нивото на околността, с
размери 6 х 0,5 см. Срединно в поясната област има подобно охлузване сразмери 5
х 0,5 см.
Като заключение
от медицинско удостоверение е видно, че на Н. били причинени: рана на
лявата вежда; кръвонасядане и охлузвания по гърба, които му и причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
След инцидента подсъдимият Б. установил, че
полужил нараневане на левото бедро и бил отказан от свой приятел, свидетелят И.П.
***, където бил прегледан. В последствие му било изадено съдебно-медицинско
удостоверение №94-1/09.05.2017 г., според което на същия било причинено порезна
рана с размери 1,5х06 см по предно-външвната повъхност на лявото бедро, в
седната трета, както и сонкаво кръвонасядеи с размери 2х2 см около раната.
Травматичните увреждания преставлявали резстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. Н., Ц. Б., В.Й.,
Б.Г., С.Б., И.П., П.В., заключениеята на медициските ексертизи, както и
писмените доказателства приложени по делото.
Безспорно се установи по
делото, че на тъжителя Д.н. са причинени телесни увреждания и същите са
причинени от подсъдимия Б. и то с въпросното оръжие – нож с размери 35/40 см,
приет по делото като веществено доказателство.
Тези обстоятелства се
установиха от представеното по делото медицинско удостоверение и заключениета н
амедицинските експретизи.
Обясненията на подсъдимия,
че тъжителят получил нараняванията си при падането на зямата в гаража, в
следствие на сборичкването с него се опревергават категорично от заключението
на втнората приета по делото медицинска експертиза и разясненият ана вещото
лице в съдебно заседание.
Според заключението,
изготвено след оглед на въпросния гараж, травматичните увреждания получени от
тъжителя ненковсик са разположени в различни анатомични области на тялото и
различни телесни равнини, което изключва възможността те да се получат при
еднократно падане настрани, както твърди подсъдимия. По своя характер
уврежданията са в резултат от действието на предмет с остър режещ ръб. При
ощгледа на гаража не е установено наличие на подобни предмети в него.
Освен това ексертът
заключава, че твърдението н аподсъдимия, че уврежданият по гърба на пострадалия
били стари, не кореспондират с описанието на същите в медицинската
документация.
Но съдът счита, че тези
увреждания са причинени от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана.
В този насока съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на
свидетелите Ц. Б. и С.Б. и отчасти на свидетелите Й. и Г..
Подсъдимият в обясненията си
признава, че се „сборичкал“ с тъжителя, котаго последният посегнал към него с
ножи го порязъл по бедрото, при което паднали на земята.
Обясненията на
подсъдимия представляват негова защитна позиция, която той може да изгради,
както намери за добре без да носи наказателна отговорност. Още повече, че
съгласно чл.103, ал.3 от НПК подсъдимият не е длъжен да доказва възраженията
си. Същите обаче като източник на доказателства съдът преценява и съпоставя с
останалите доказателства свързани с основния факт в процеса.
Неговите
обяснения, че имонно тъжителят е започнал нападението с ножа, който взел от
дама си, се потвърждават относно подробностите в началото и след инцидента,
както от получените от него наранявания и от показанията на свидетелите Ц.и С.Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц. Б.,
като същите са последователни, категорични и вътрешно непротиворечиви. Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй като същата, въпреки, че
е роднинската обвързаност с подсъдимия /негова майка/ излага обстоятелствата,
които непосредствено е възприела, макар и да не са в полза на подсъдимия.
Свидетелката дава показания, че стояла на терасата, от
която имала непосредствена видичмост към двора на тъжителя. От там виждала, че
сънът й – подсъдъмият и тъжителят се карали. В един момант тъжителят Н. влязъл
в къщата и излязъл с нож, с който посегнал към подсъдимия, който го хванал за
ръката. В този момент свидетелката тръгвала да слиза, при кето не видяла
развитието на инцидента. Когато следла, подсъдимият е тъжителят се намирали на улицата далече един
от друг.
Излизането на тъжителя от дома му, носейки ножа и
замахвайки с него към тъжителя се потвърждава и от показанията на свидетеля С.Б..
Освен това свидетелят обяснява, че бил виждал иш друг път в дома на тъжителя
въпросния нож, който има специфичен отличаващ се вид.
Обстоятелствата свъзани, че началото на нападението е
дадено от тъжителя, замахвайки с цел да нарани тъжителяс ножа, който е взел от
дома си подсъдимиият е разказал и на свидетелите Й. и Г., полицейски служители пристигнали
на мястото на инцидента по сигнал.
В обратна насока несе събраха никакви доказателства.
Свидетелката Н., падала сигнала на тел.112 не е била
свидетел на инцидента и дава показания единствено за наличните след него
наранявания на тъжителя.
За достоверността и убедителността на показанията на
свидетелката Ц. Б., съдът съди по обстоятелствата извън главния факт, които тя
излага, а именно, че причината за инцидента била свъзана с изчезването на
паричната сума на тъжителя, която най-вероятно била отнета от тъжителя. По този повод бил сигнализиран чичото на
тъжителя Ц.Н., който от името на племенника си върнал сума в размер на
3 000 лв.
В подкрепа на тези нейни показания е представената
Разписка от 19.06.2017 г., която е подписана от Ц.Б., като получила суманта и Ц.Н.,
като предал сума в размер на 3000 лв.
Свидетелите Б., С.Б. и П. потвърждават изцяло обясненията
на подсъдимия относно мястото и броя на полученито от последния нараняване – порезна
рана на лявото бедро, в следствие на нападението с нож от страна на тъжителя. Освен
това свидетелят Б., макар и дословно предава думите на тъжителя, изразяващи
закани за убийство към подсъдимия и неговото семейство нападайки последния.
Нараняването на подсъдимия, като форма и начин на
получаване от въпросния нож, освен от представенто медицинско удостоверение се
установява и от обясненият ана векщото лице при предявяване на ножа, като
веществено доказателство. Вещото лице обясни, че с въпросния нож могат да бъдат
предизвикани както нараняването на пъдсадими, така и тези причинени на
тъжителя.
Въз основа на анализа на
събраните доказателства, паказанията н асвидетелите и заключеният ана
медицинските експетизи съдът приема, че на инкриминираната дата между на подсъдимия
и тъжителя е възникнала разправия. Установи се, че тъжителят, който е бил
употребил алкохол по време на тържеството на което е присъствал, е била ядосан
от настояването на подсъдимия Б., че е отнел паричните му срества. Но реакцията
на същия, насочвайки се със закани за саморазправа и действия на физическо
насилие –замахване с нож към подсъдимияи нанасяйки му установеното телесно
увреждане, имащо характер на лека телесна повреда е предизвикало инцидента, при
който подсъдимият Б. е причинил на тъжителя телесните увреждания, констатирани
в представеното медицинско удостоверение и заключението на медицинската
експертиза /л.91-96 по делото/ и то не начина който описва подсъдимия, според
заключението на медицинската експертиза /л.148-152/.
Следователно по отношение на
подсъдимия Б.Б. е било упражнено едно пряко и непосредствено противоправно нападение
от страна на тъжителя Д.н.. То е застрашавало телесната неприкосновеност на подсъдимия
Й.Д., затова срещу него подсъдимият е могъл да се брани с активни действия. За
да преустанови това нападение и да избегне опасността от нови удари,
подсъдимият незабавно хванал ръцете на тъжителя и дърпайки ножа от ръцете му е
нанасъл удари на тъжителя с въпросното оръжие,
от което последният получил същата като интензивност лека телесна
повреда.
При този фактически състав съдът намира, че подсъдимият е извършил
деянието при неизбежна отбрана. Към него са били отправени закани и упражнена
физическа сила от страна на тъжителя, на което подсъдимият е отговорил с
активни действия. Нападението, макар и в резултата на станал скандал, но предизвикано
от поведението тъжителя, е довело до нужда от адекватна реакцията на
подсъдимия.
Подсъдимият е отблъсквал
нападението и не е имал свободата да избира място и начина за реакция, нито пък
е имал възможност да прецени силата й или настъпилата последица, още повече, че
поведението пострадалия е представлявало опасност за телесната неприкосновеност
на подсъдимия. Затова и реакция на подсъдимия е била моментална, мигновена и в
рамките на установените предели.
Такава обстановка налага
фактически изводи за наличието на неизбежната отбрана. Доказателствата по
делото сочат бързо развитие на посочените факти и налагат извода, че подсъдимият
е реагирал именно за да защити правата си, чрез причиняване вреди на нападателя.
Деянието на подсъдимия Б.,
извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, за да се
защити от непосредствено противоправно нападение личността и телесната
си неприкосновеност, макар и да причинява вреди на нападателя, чрез нанасянето
на лека телесна повреда на пострадалия Н. и ограничило се рамките на
необходимите предели, не осъществява състав на престъпление. То е правомерно и общественополезно.
Видно от приетата по делото медицинска експертиза на
тъжителя са били причинени порезна рана на
лявата вежда; кръвонасядане и охлузвания по гърба, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Видно
е, че травматичните
увреждания получени от
тъжителя представляват увреждане на анатомичната цялост на тъканите, довело са до леки изменения на
физиологичните функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване
на лека телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото
от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Същото телесно увреждане е било причинено от тъжителя на подсъдимия,
което определя действията на подсъдимия, като реакция в рамките на установените
предели. И тъй като тези действия са били насочени за преустановяване на
противоправното нападение започналото от тъжителя, деянието на подсъдимия не е
обществено опасно, поради което не представлява престъпление.
Затова съдът призна
подсъдимия Б.С.Б. за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.05.2017 г. в
гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на Д.И.Н. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.12, ал.1 от НК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
С оглед на така приетото
предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за неоснователин.
Вредите причинени на гражданския ищец се дължат и представляват парично
задължение за обезщетение в случай, че е налице престъпление, извършено от
подсъдимия и е признат за виновен за същото. В настоящия казус тези
предпоставки липсват.
Затова съдът отхвърли
предявения от Д.И.Н. граждански иск срещу подсъдимия Б.С.Б. за сумата от 20 000 лева, преставляваща
обезщететние за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждане
06.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед направенто искане
и на основание чл.190, ал.1 от НК съдът осъди Д.Н. да заплати на Б.Б.
направените по делото разноски в размер на 1 582 лв.
На посоченото основание
съдът осъди Д.н. да заплатини в полза на Районен съд Пазарджик направени по
делото разноски в размер на 134 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: