Решение по дело №283/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260093
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20215310200283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№260093

гр. Асеновград, 07.05.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи април  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

          с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 283 по описа на Асеновградския  районен съд за 2021 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

            С електронен фиш серия К № 4013604 на ОДМВР Пловдив на П.Ф.А.  ЕГН:********** ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2  т. 6 от ЗДвП е  наложено административно наказание - глоба  в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

          Недоволна от електронния фиш е останала П.А.  и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но чрез пълномощника си – адв. Таркан Шериф, излага становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна. 

      Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на  ЕФ  като правилен и законосъобразен.

            Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което  е процесуално допустима. Разгледана по същество същата  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

            На 21.08.2020 г., в 10.53 часа, Община  Садово, на главен път ­­І-8 в зоната на  км. 251 + 600,  посока на движение на контролираните МПС от юг към запад  било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-1М   566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък действало специално ограничение на скоростта извън населено място до 60  км.ч., въведено с пътен знак         „В26“, който се намирал на 250 метра от АТСС. В 10.53 часа системата заснела лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. № РВ 8036 КХ  да се движи  със скорост от 123 км/ч. при разрешената за конкретния участък извън населено място 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика  на автомобила – П.А. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП  е наложено административно наказание- глоба в размер на 700 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

     От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.2, вр. с  ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М    566, за  което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

     Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

     От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 127 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 123 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното в електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача установената скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден срещу П.Ф.А., която е регистрирана като собственик на процесния автомобил, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същата не се е възползвала от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП  ЕФ е издаден именно срещу нея.

   Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Обжалвания електронен фиш съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. На констатираното нарушение  е дадена правилната правна квалификация.  В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача. Видно от  представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването  на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на  снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

            По отношение на наложената глоба в размер на 700 лв., съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място над 50 km/h в размер на 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Като е наложил глобата в размер на 700 лева  при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение, АНО правилно е приложил закона.

            По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева  и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

          Поради изложените съображения  и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И:

               

            ПОТВЪРЖДАВА  електронен фиш серия К № 4013604 на ОДМВР Пловдив, с който а П.Ф.А. ЕГН: ********** ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2  т. 6 от ЗДвП е  наложено административно наказание - глоба в размер на 700 лв. за нарушение на   чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

         ОСЪЖДА П.Ф.А. ЕГН: ********** *** сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на  обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: