№ 10880
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110117331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ....... против С. С. К. и Ж. С. К..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 31, находящ се в гр. ........., аб. № ......., като
ответниците му дължат следните суми:
764, 14 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане;
154, 02 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.;
22, 11 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.02.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
4, 81 лв. мораторна лихва за природа 30.03.2019 г. – 20.02.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на
разделност – по 1/2 от последните. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците
С. С. К. и Ж. С. К.. Позовават се на изтекла погасителна давност за вземането за
главница за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г., както и относно припадащата се
мораторна лихва. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за
основателност на предявените от ищеца искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че ответниците има качеството клиенти на
топлинна енергия за исковия период за процесния имот.
1
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........, вх. 2 от 25.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 26.08.2002 г. е сключен договор № 3106 между ......... и етажната собственост
с адрес: в гр. ........, вх. 1 и вх. 2, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от ....... за показанията на топломера за отчетния
период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ....... – възложител и ......... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. индивидуални изравнителни сметки за отопление и топла
вода за аб. № ....... за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., както и документи за главен отчет
Безспорно е, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е
доставяна топлина енергия през исковия период, чиято стойност е в размер на исковата
сума от 764, 14 лв.
Безспорно е, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово
разпределение на стойност исковата сума 22, 11 лв.
Представено е счетоводно извлечение на ищеца (л.8), от което е видно, че
претендираната главница за стойността на топлинната енергия включва и вземане,
произтичащо от обща фактура от 31.07.2019 г. на стойност 449, 71 лв., съобщението
към която е представено по делото (л.9), като от същото е видно, че се касае за
вземания за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за
процесния имот за исковия период е безспорно между страните.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ответниците и топлопреносното предприятие е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот. смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както
и че през исковия период до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 764, 14
лв.
Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са заявили
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
3
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 31.03.2022 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 31.03.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г., доколкото вземането
за м.01.2019 г. е станало изискуемо на 18.03.2019 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в
размер на сумата от 426, 86 лв., определен по реда на чл.162 ГПК и формиран след
приспадане от общо претендираната главница на погасената по давност част от
вземането по общата фактура от 31.07.2019 г. – 337, 28 лв. Следва да се има предвид,
че вземането в размер на 285, 43 лв., което се претендира по другата обща фактура от
31.07.2020 г. касае периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., изцяло попадащ в исковия,
който не е погасен по давност.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената
по давност главница за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода
м.02.2019 г. – м.04.2020 г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За периода 15.09.2019 г.
– 22.02.2022 г. вземането за мораторна лихва възлиза на сумата от 86, 04 лв., определен
по реда на чл. 162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
4
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. В случая между
страните не е спорно, че през исковия период м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в имота е
извършвана услугата дялово разпределение на стойност исковата сума 22, 11 лв., с
оглед на което претенцията на ищеца за посочената сума се явява основателна.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответниците изпадат
в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до тях.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 56, 60 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете, както следва: С. С. К. – 28, 30 лв. и Ж. С. К. – 28, 30 лв.
Ответниците претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., от които следва да им се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 130, 17 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, както следва: на С. С.
К. – 65, 08 лв. и на Ж. С. К. – 65, 08 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното не надвишава
минимално установения размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** и Ж. С. К., ЕГН ********** да заплатят на
......., ЕИК ........, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от
тях по 1/2 от:
5
сумата 426, 86 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 86, 04 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.;
сумата 22, 11 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до пълния
предявен размер от 764, 14 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г.; иска за
мораторна лихва – до пълния предявен размер от 154, 02 лв. и иска за мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 4, 81 лв. за
периода 30.03.2019 г. – 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........ да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 28, 30 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж. С. К., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 28, 30 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........ да заплати на С. С. К., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 65, 08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........ да заплати на Ж. С. К., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 65, 08 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6