РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, ЕИК *********, против Решение № 2
от 02.01.2022 г. по гр.д.2086/2021 г. на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за приемане за установено, че ответникът
А. К. Д. дължи на ищеца сумите от 392.44 евро – непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 074-274/2009 г., сключен на 15.05.2009 г. между ответника и
„Алфа Банк А.Е“, чрез „Алфа Банк- Клон България“, чийто универсален правоприемник е
„Юробанк България“ АД; 65.55 евро - договорна лихва, ведно със съответните лихва за
забава и такса за обслужване.
Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно -
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че са
неправилни изводите на съда, че ищецът не е доказал материалноправната принадлежност
на процесното вземане към своя патримониум. Твърди се, че договорът за цесия е
двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор, и законът не предвижда
изискване за специална форма за действителност, в която да бъде облечено съгласието на
страните по договора, поради което той е действителен, дори когато е сключен в устна
форма. Цитира съдебна практика в подкрепа на тези си твърдения.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост доказателствата по
1
делото в тяхната съвкупност, като не е съобразил, че в отговора си на исковата молба
ответникът не е оспорил договора за цесия, не е оспорил съдържанието на доказателствата,
касаещи цесията.
Оспорват се като неправилни аргументите на съда относно съдържанието на
Приложение № 1, като се твърди, че в представения препис извлечение от Приложение Ne 1
е видно, че срещу полетата „За продавача“ и „За купувача“ са налични както подписи, така и
печати. Твърди се, че по делото е представен само препис-извлечение от Приложение № 1, а
не целият документ, тъй като се касае за лични данни на лица, не участващи в настоящото
производство, поради което ищецът, в качеството си на администратор на лични данни, с
представянето на цялото Приложение № 1 към договора за цесия би накърнил правата и
законните интереси на други субекти, тъй като би довело до разгласяване на лични данни в
полза на неучастващи в конкретното дело лица. Изложени са подробни аргументи.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната час и постановяване
на решение, с което исковете се уважават изцяло. Претендират се съдебни разноски. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият А. К. Д. от *** оспорва въззивната жалба като неоснователна, с
писмен отговор в срока по чл.263 ГПК. Изразява се съгласие с извода на
първоинстанционния съд относно липсата доказателства, сочещи че именно процесиите
вземания са били предмет на договорите за цесия между „Юробанк” АД и „С.Г.Груп” ООД,
съответно между последните и ищеца. Твърди се, че без значение какъв е характерът на
договора за цесия, ищецът не е представил документи, от което да се установи, че
процесното вземане е в патримониума му, поради което правилно първоинстанционният съд
е отхвърлил предявените искове като недоказани по основание.
Допълнително се твърди, че претенциите не са доказани и по размер, тъй като от
приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е установено, че размерът
на претенциите на ищеца не е съобразен с договора за кредит и по-точно - с размера на
Юрибор за съответните периоди, с който е обвързан размера на лихвата.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на възизвника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за приемане за установено по
отношение на ответника А. К. Д., в качеството му на поръчител, че същият дължи на ищеца
следните суми: 3537.64 евро - непогасена главница по договор за потребителски кредит №
074-274/2009 г., сключен на 15.05.2009 г. между Л. В. Д. и „Алфа банк А.Е” чрез „Алфа банк
- клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД; 893.49 евро
- договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 31.07.2014 г. до 25.08.2017
2
г.; 769.01 евро - мораторна лихва, за периода от 31.07.2014 г. до 23.10.2017 г.; 70.56 евро -
такси за периода от 31.07.2014 г. до 23.10.2017 г., както и законната лихва, начислена върху
главницата, за периода от 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.04.2018 г. и за които суми по
ч.гр.д.8222/2017 г. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Твърди се, че вземането по
процесния договор за потребителски кредит, сключен на 15.05.2009 г. между Л. В. Д. и
„Алфа банк А.Е” чрез „Алфа банк - клон България“, е бил прехвърлен от универсалния
правоприемник на „Алфа банк - клон България - „Юробанк България“ АД, на „С.Г.Груп“
ООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 21.12.2017 г., което дружество от своя страна е
прехвърлило на 23.04.2018 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, това
вземане на ищеца.
Предявените исковете са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил като неоснователни исковете с писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК. Изложени са твърдения за недействителност на договора за банков кредит и
на Договора за поръчителство; за недължимост, на основание чл.147, ал.1 ЗЗД на всички
претендирани вноски, падежирали преди 30.04.2017 г. На следващо място е заявено
възражение, че исковете са неоснователни и поради това, че цесията не е била надлежно
съобщена на ответника преди да му бъде връчена ПДИ на 24.07.2020 г.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете; признал е за недоказано, на
основание чл.194, ал.3 във вр.чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника оспорване на
авторството на частен документ - Анекс № 2 от 31.08.2012 г. към договор за потребителски
кредит № 074-274/2009 г. от 15.05.2009 г. между Л. В. Д. и „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа
банк - клон България“; и е осъдил ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
заплати на А. К. Д. деловодни разноски в размер на 150 лв, и адв.Ивайло Найденов от БАК -
адвокатски хонорар в размер на 839 лв на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е обжалвано от ищеца само в частта, с която е отхвърлен искът на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД за приемане за установено, че ответникът А. К. Д.
дължи на ищеца сумите от 392.44 евро – непогасена главница по договор за потребителски
кредит № 074-274/2009 г., сключен на 15.05.2009 г. между ответника и „Алфа Банк А.Е“,
чрез „Алфа Банк- Клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк
България“ АД; 65.55 евро - договорна лихва, ведно със съответните лихва за забава и такса
за обслужване, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част,
а в останалата си част, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
По отношение на фактическата обстановка настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд я е установил правилно, в пълнота и обосновано, поради което не
се налага въззивният съд да преповтаря изводите по фактите, с изключение на тези, по които
с въззивната жалба е повдигнат спор – налице и доказване в първоинстанционното
производство на материалноправната принадлежност на процесното вземане в
патримониума на ищеца, и по-конкретно – доказано ли е по делото (с представения препис-
3
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, сключен между „Юробанк” АД и
„С.Г.Груп” ООД), прехвърляне на вземането на Банката към ответника, на „С.Г.Груп“ ООД,
съотв.доказано ли е преминаване на това вземане в патримониума на ищеца с последващата
цесия.
Видно от представените по делото доказателства, на 15.05.2009 г. между „Алфа
банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“ като кредитодател, и Л. В. Д. като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит с № 074-274/2009 г., по
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5100 евро за
срок от 5 години (60 месеца), уговорени равни месечни анюитетни вноски, ведно с годишна
договорна лихва от 12% + тримесечен ЮРИБОР. Уговорено е и заплащане на лихва за
просрочие (неустойка), възлизаща на редовната лихва, увеличена с 10%. С два анекса (от
01.12.2009 г. и от 31.08.2012 г.), е предоговорен крайният срок за погасяване на кредита и
ответникът се е задължил солидарно с кредитополучателя като поръчител на основание
чл.138 и сл. от ЗЗД.
По заявление на „Юробанк България“ АД – универсален правоприемник на
кредитодателя „Алфа банк А.Е”, по ч.гр.д.8222/2017 г. на БРС, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за процесните вземания, с приложено извлечение от счетоводни книги на банката.
Видно от представения Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г.
(л.15-21 от първоинстанционното дело), „Юробанк България“ АД е прехвърлила на
„С.Г.Груп“ ООД „вземанията си срещу длъжниците, посочени в Приложение № 1 към
договора“ (чл.2, ал.1 от договора), като в чл.2, ал.3 е посочено, че конкретният размер на
всяко вземане е посочен в Приложение № 1, неразделна част от договора.
По делото не е представено посоченото в договора Приложение № 1 – Списък на
Длъжниците и вземанията по чл.2. Представен е неподписан документ, озаглавен „Препис -
извлечение от Приложение № 1/21.12.2017 г. към договора за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „Юробанк България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД на 21.12.2017
г., в който са вписани имената на кредитополучателя - Л. В. Д. и вземане към нея,
произтичащо от „договор № CL75886/31.08.2012“, в размер на общо 5774.04 евро, в т.ч.
главница от 3537.64 евро, лихви в евро към 30.11.2017 г. - 1699.84 евро, и такси в евро -
536.57 евро.
Представено е пълномощно, с което представляващите „Юробанк България“ АД
упълномощават „С.Г.Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомят
юридическите и физическите лица – длъжници за извършеното прехвърляне към „С.Г.Груп“
ООД.
На 23.04.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„С.Г.Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който „С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило на ищеца „всички вземания по кредити, които е придобил от „Юробанк
България“ АД по силата на сключен между страните Договор за прехвърляне на вземания от
21.17.2017 г.“ (чл.1). В чл.1.2 от §1 от договора е посочено, че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1. Представено е Приложение № 1/23.04.2018 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „С.Г.Груп“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 23.04.2018 г. (л.30-32), където под № 1535 е
посочено вземане с първоначален кредитор „Юробанк България“ АД по договор от
21.12.2017 г. към длъжника Л. В. Д. по договор от 31.08.2012 г. в размер на общо 11293.06
лв, дължими към 28.02.2018 г.
4
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия,
извършена с договора от 23.04.2018 г. и Приложението с № 1 от същата дата.
При така представените доказателства, настоящият състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, че поради непредставяне по делото на описаното в
Договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. между „Юробанк България“ АД и
„С.Г.Груп“ ООД Приложение № 1 към договора, не може да се установи дали вземане на
„Юробанк България“ АД против длъжника Л. В. Д., съотв.и против ответника като
поръчител по посочения в исковата молба и в заявлението по чл.417 ГПК договор за кредит,
е било предмет на този договор, т.е. дали е било прехвърлено от „Юробанк България“ АД на
„С.Г.Груп“ ООД.
Следва да се отбележи, че с представения „Препис - извлечение от Приложение
№ 1/21.12.2017 г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен
между „Юробанк България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД на 21.12.2017 г., според настоящия
състав, също не се доказва прехвърляне на процесното вземане от „Юробанк България“ АД
на „С.Г.Груп“ ООД, тъй като не съдържа име и подпис на изготвилия го.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че Приложение № 1 към към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Юробанк
България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД на 21.12.2017 г., не би могло да се представи по делото
заради защитата на личните данни на физическите лица в Приложението. Приложението е
следвало да бъде представено при заличаване на имената и личните данни на останалите
лица в списъка, както е сторено с Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД на 23.04.2018 г.
Само по себе си изпращането на уведомление за цесия до длъжника Л. Д. (по
делото не са представени доказателства за връчване на това уведомление на длъжника) за
прехвърляне на вземане на „С.Г.Груп” ООД към длъжницата Д. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за цесия от 23.04.2018 г., не доказва включването на вземането на
„Юробанк България“ АД към длъжницата Д., респ.към ответника, в Приложение № 1,
сътв.прехвърлянето на това вземане от „Юробанк България“ АД на цесионера „СГ Груп”
ООД.
При липсата на доказано прехвърляне на процесното вземане от „Юробанк
България“ АД на „СГ Груп” ООД, не може да се направи извод и за валидно прехвърляне на
такова вземане на „СГ Груп” ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договора за
цесия от 23.04.2018 г., независимо от посочването на името на ответника в Приложение № 1
към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „С.Г.Груп“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 23.04.2018 г.
Изложените съображения са достатъчни, съдът да приеме предявените искове за
неоснователни и недоказани, без да е необходимо съдът да се произнася по останалите
наведени от страните твърдения и възражения.
5
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от
ЗАдв., на адвокатския пълномощник на въззиваемия следва да се присъди
адв.възнаграждение в размер на 839 лв, съобразно представения Списък на разноските и
поради липсата на заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2 от 02.01.2022 г. по гр.д.2086/2021 г. на Районен
съд Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.Д-р Петър
Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф.4, да заплати на адв.Ивайло Любомиров
Найденов от АК – Бургас, с личен номер **********, сумата от 839 лв (осемстотин
тридесет и девет лева) за процесуално представителство на въззиваемия А. К. Д. във
въззивното производство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6