Решение по дело №104/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 139
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20211700500104
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Перник , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД против Решение № 1140 от
17.08.2020 г. по гр. д. № 249/2020 г. на РС - Перник, с което жалбоподателят-ответник е
осъден да заплати на ищеца Р.М. застрахователно обезщетение по застраховка "Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя", сключена между ответника и
работодателя на ищеца - "Електрисите" ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, както
следва: сумата от 2375,68 лв. - застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2016 г., сумата 741.73 лв. -законна лихва за забава върху
главницата за периода от 26.03.2016 г. до 13.03.2019 г., както и сумата 203. 25 лв. - лихва за
забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г. до 14.01.2020 г.; сумата от 2937,00 лв.-
застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016
г., сумата 858.31 лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2016 г. до
13.03.2019 г., както и сумата 251. 28 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
13.03.2019 г. до 14.01.2020 г.; сумата 2442. 17 лв. - застрахователно обезщетение за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2016 г., сумата 693.33 лв.- законна
лихва за забава върху главницата за периода от 26.05.2016 г. до 13.03.2019 г., както и сумата
208.94 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г. до 14.01.2020 г.;
сумата от 2637.75 лв.- застрахователно обезщетение за неизплатено възнаграждение за
ползван през м. май 2016 г. платен годишен отпуск в размер на 19 дни, ведно със законната
1
лихва за забава за периода от 26.06.2016 г. до 13.03.2019 г. в размер 725.38 лева, както и
дължимата лихва 225.67 лв. върху главницата за периода от 13.03.2019 г. до 14.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всички претендирани главници, считано от исковата молба-
14.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 1727.87 лева –
разноски.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че претенциите стоят извън
покритие, съгласно общите и специалните условия на полицата. Оспорва се наличието на
покрит риск по Обща гражданска отговорност – отговорност на застрахователя, освен това и
с оглед чл. 27 от общите условия, според които застрахователят не покрива отговорност,
произтичаща от неизпълнение на договорно задължение. Твърди се и неизпълнение от
застрахования, който при подписване на застраховката съзнателно е обявил неточно или е
премълчал обстоятелството, както и при настъпване на застр. събитие не е уведомил
застрахователя в указания седемдневен срок, а е изчакал всички негови работници да се
приберат по поетия договор с фр. дружество и едва тогава е подал уведомление до
застрахователя. Отговорността на застрахователя не следва да се ангажира поради
неизпълнение от застрахования на задълженията му по чл. 362, ал. 1 и чл. 363,ал. 1 КЗ.
Оспорва уважения от съда размер, тъй като е налице самоучастие в размер на 10 процента
от всяка претенция. Решението е неправилно и по отношение на претенциите за лихви по
основание размер, тъй като е приложим чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението от
въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.
Въззиваемият оспорва жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагач "Електрисите" ЕООД не е подал
отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От застрахователни полици № **** и № **** по застраховка "Обща гражданска
отговорност, секция I "Отговорност на работодателя" се установява, че между "Електрисите"
ЕООД и ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД е бил сключен договор за застраховка със
застрахователно покритие за сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за
осигуряване на временна работа със срок на валидност на двете застраховки за по 12 месеца,
или с общ период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015 г. до 16.04.2017 г. В
цитираните полици повод за предявяване на претенция е "Цялостно и/или частично
2
неизпълнение от страна на Застрахования произтичащи от Кодекса на труда, раздел VIII,
буква "В" – Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което
осигурява временна работа – чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа". Установено е, че
ищецът и "Електрисите" ЕООД са имали валидно сключен трудов договор, в периода на
действие на застраховките.
С влязло в сила решение по гр. д. № 01674/2019 г. на ПРС, ищецът е осъдил
работодателя си "Електрисите"ЕООД да му заплати сумите по ИМ, като решението по
посоченото дело е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника, а именно ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД. По делото липсват доказателства, че
уважените с решението суми са заплатени на ищеца от "Електрисите" ЕООД.
Въз основа на събраните и неоспорени от страните доказателства, въззивният съд
намира за доказани релевантните факти, обуславящи основателността на исковите
претенции, а именно - наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя", сключена
между ответника и работодателя на ищеца - "Електрисите" ЕООД на основание чл. 74е, ал.
2, т. 7 ЗНЗ, както и че ищецът, като работник на "Електрисите" ЕООД е имал качеството на
бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице,
като в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск -
неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с
"Електрисите" ЕООД. Видно от застрахователните полици, ответникът е поел задължението
да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на
временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000 лв. за едно събитие. По делото
липсват доказателства, че предвид извършени плащания по полицата, лимитът е изчерпан.
Пред РС е изслушана СИЕ, от чието неоспорено заключение се установява, че по
ведомостите за заплати при "Електрисите" ЕООД е начислено и дължимо нетно ТВ на
ищеца в размер общо на 10392,60 лв. за процесните периоди, както и сумата 2637,75 лв. -
неизплатено възнаграждение за ползван през м. май 2016 г. платен годишен отпуск за 19
дни. По делото липсват доказателства, че горните суми са заплатени на ищеца от
"Електрисите" ЕООД. При така установеното, осъдителните искове на ищеца срещу
ответника са основателни и следва да бъдат уважени в посочените от СИЕ размери и
периоди, така както са установени от районния съд в обжалваното решение.
Неоснователно е възражението в жалбата, че ищецът ще удовлетвори едно свое
вземане два пъти на законно основание. Съгласно ТР № 2 /2010 г. по т. дело № 1/2010 г. на
ОСТК на ВКС при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на
увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 432 от действащия КЗ срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В същото ТР е посочено, че
3
плащането на сумата, присъдена на увреденото лице, няма значение за допустимостта на
прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 432, ал. 1 КЗ, но е от евентуално
значение за неговата основателност. Както се посочи по делото липсват доказателства, че
процесните суми са заплатени на ищеца от работодателя "Електрисите" ЕООД. По
гореизложените съображения, неоснователни са и останалите възражения в жалбата,
включително и възраженията за самоучастие и по чл. 362, ал. 1 и чл. 363,ал. 1 КЗ, предвид
това, че застрахователят не може да прави такива възражения спрямо увреденото лице-
ищеца, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ.
По делото е установена дължимостта на главните претенции, като липсват
обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава, поради което и
претенцията за лихва е установена по основание и размер за процесния период в размерите,
установени от РС с обжалваното решение.
С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за присъдените разноски по първоинстанционното
производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78,
ал. 1 и 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
На жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство, с оглед
неоснователността на жалбата.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 500
лв. – адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора
за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено
изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1140 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 00249/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, **** да заплати на Р. Л.
М., ЕГН **********, съдебен адрес: ****, сумата 500 лв. - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
4
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5