О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №117/4.3.2020г.
Я.ски районен
съд……………….………………наказателно …………
отделение
В закрито заседание на четвърти
март …………………………………………................
през двехиляди
и деветнайста година
в състав:
Председател: С.Митрушева
Членове:
при секретаря …………Г.М.……...................……….……………и
с участието на ………………….. прокурора ………………………………... изслуша докладваното от
………………………….С.Митрушева………………ч.н.д.№ 107 по описа за
2020год.
Производството по делото е по чл. 243 ал.5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на С.А.И., Г.Р.Н., С. А. И., И.С.А. и Г.И.И.,*** против Постановление на ЯРП от 13.01.2020г за
прекратяване на ДП № 49/2019г по описа на ОСлО към ОП
Я.. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакуваното прокурорско постановление, с оглед на което
се иска неговата отмяна и връщане на делото на ЯРП със задължителни указания
относно тълкуването и прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Производството по ДП № 49/19г по описа на ОСлО
към ОП Я. е образувано за престъпление по чл. 343 ал.3 вр.
ал.1 б.“б“ вр. чл. 342 ал.1 НК, затова, че на 22.08.18
около 21.06ч. на път ІІІ-5305 , км. 7,
при движение в посока от гр. Я. към с. В. , при управление на лек автомобил
„Ауди А3“ с ДК № * **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДП като е предизвикал ПТП с каруца и по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на лицата И.С.А., С.А.И., Г.И.И., С. А. И. и Г.Р.Н.,***.
По делото няма привлечен обвиняем.
На 22.08.2018г около 21.06ч. на път ІІІ-5305, при км.7, в отсечката между
разклона за мотел Е. и с. В. в посока от гр.Я. към с. В. се е движил лек
автомобил „Ауди“ с ДК № *
*** **, управляван от св. Д.Д..
Движението се е осъществявало по суха асфалтова настилка по праволинеен пътен
участък в условията на нощна тъмнина на осветеността на фаровете със скорост
около 88 км/ч. Автомобилът се е движил в своята пътна лента, симетрично разположен
в нея, на разстояние от около 0.9м.
вляво от десния край на платното за движение.
При същите пътни и атмосферни условия попътно пред автомобила в прилежащия
десен пътен банкет се е движила каруца с впрегнат кон със скорост около 12
км/ч. .Конструкцията на каруцата не е била боядисана в цвят, липсвали са предни
и задни светлоотразители, както и бяла (жълта)
светлина, разположена на задния ляв габарит. Каруцата е била управлявана от св.
И.А. и в нея са пътували св. Г.Н., св.С. А., св. Г.И. и св. С.А. . В определен
момент от движението си каруцата се е насочила косо наляво спрямо
първоначалната си посока , като на около 15 м. след мерната линия същата е
навлязла в платното за движение отдясно наляво, под ъгъл от около 7 ̊ . С
тази си насоченост каруцата е продължила движението си, докато задните и десни
състави са достигнали до около 1,3 метра вляво от десния край на пътя. Към
момента нанавлизане на каруцата на платното за
движение дистанцията между двете превозни средства е била около 128.8м.
Предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на
движение лекият автомобил е застигнал каруцата и на около 36м. след мерната
линия и средата на дясната лента настъпил
удар, който за лекия автомобил бил
челен, обособен предните му състави,
по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът бил в задните и състави
по целия и заден габарит. Към момента на удара и двете превозни средства са се
намирали изцяло в дясната пътна лента, като десните състави на автомобила са
отстояли на около 0.9м. вляво от десния
край на платното за движение, а на каруцата на около 1.3 метра. След удара
автомобилът е продължил движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и
окончателно е преустановил движението си в насрещната лента за движение,
разположен косо надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, в която
масовият му център е отстоял на 73.3м. след мерната линия и на около 4.9м. вляво от десния край на платното за движение.
След удара каруцата била отхвърлена от автомобила напред и надясно , като на
около 60м. след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В
процеса на това движение дървените части на каруцата са били разрушени, а конят
се е отделил от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в
десните крайпътни площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2м.
вдясно от десния край на платното за движение. В резултат на произшествието са
причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата лица и материални щети по
двете превозни средства.
В района на настъпване на пътно-транспортното произшествие е действал знак
В10 – забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни.
Изслушаната по делото автотехническа експертиза с
вещо лице М.М. определя скоростта на лекия автомобил към момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие на 79 км/ч, а тази на каруцата – на 15 км/ч.
При посочената скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил е изчислена
70.2м. Същата експертиза дава
заключение, че от инженерно-техническа гледна точка, мерки за недопускане
на произшествието е следвало да се
предприемат от каруцаря, както следва:
-като участник в движението да се съобрази със знаковата уредба,
забраняваща движението по този пътен участък на ППС, теглени от животинска
тяга;
-дори и предприел такова движение е следвало каруцата да бъде оборудвана с
необходимите светлоотразители и светлинни индикатори,
които биха позволили на останалите участници в движението да ги възприемат на
достатъчно безопасно отстояние, откъдето биха могли
да осъществят избягване на ПТП
Изслушаната по делото повторна тройна автотехническа
експертиза определя скоростта на движение на лекия автомобил приблизително на
88 км/ч, а тази на каруцата на 12 км/ч. При посочената скорост пасната зона на спиране на автомобила е изчислена на 99.8
метра.
Като причини за настъпване па пътнотранспортното произшествие вещите лица
сочат:
-липсата на светещо тяло на задния ляв габарит на каруцата, светлоотразители по задните й състави, обстоятелството, че
същата не е била боядисана в контрастен цвят. Всичко това е направило каруцата
по-трудно забележима при конкретните условия за водача на попътно движещия се
зад нея лек автомобил. По този начин водачът на каруцата сам се е поставил в
положение да попадне в опасната зона за спиране на водача на автомобила,
увеличавайки времето му за възприемане на опасността. В конкретния случай
времето за реакция на водача на автомобила е било около 2.1секунди. При наличието на контрастен
обект в зоната на осветеност на фаровете на автомобила при 2 лукса времето за
реакция на водача би било около 1.5 секунди. За това време на реакция опасната
зона за спиране на автомобила ще бъде 85 метра (тоест автомобилът ще
преустанови движението си когато предните му състави отстоят на около 39.7 метра след мерната линия) която
ще бъде измината за 5.03 секунди, каруцата ще е изминала17.35 метра и задните и
състави ще отстоят на около 41.95метра
след мерната линия. Съпоставяйки изминатите разстояния следва, че автомобилът
би преустановил окончателно движението си на около 2.25м. зад задните състави
на каруцата и удар нямаше да има.
-съгласно техническите норми за безопасно движение, скоростта на движение
на дадено превозно средство се избира от
водача такава, че същият да има техническа възможност да спре в зоната на
намалена видимост при дадените светлини на фаровете. В конкретния случай
скоростта на автомобила е била около 88
км/ч при опасна зона на спиране с тази скорост
при конкретната фактическа обстановка около 99.8метра, която превишава
зоната на осветеност при движение на
къси светлини. При време на реакция 1.5 секунди, опасната зона за спиране е на
границата на осветеността пред автомобила с разлика от около 5 метра.
Изслушаната по делото допълнителна тройна автотехническа
експертиза дава заключение, ме към момента на навлизане на каруцата на платното
за движение дистанцията между двете превозни средства е била около 128.8м. Вещите
лица сочат, че към момента на навлизане на каруцата на платното за движение ,
предвид липсата на каквито и да било светещи или светлоотразителни
елементи водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да я
възприеме при включени къси светлини на автомобила. За време 2.79 секунди след
като каруцата е навлязла на платното за движение дистанцията между двете
превозни средства е била около 70м. и водачът на автомобила вече е имал
техническа възможност да възприеме каруцата, евентуално да я оцени като
опасност и да реагира за аварийно
спиране. Дори водачът на лекия автомобил да беше реагирал за аварийно спиране в
първия възможен момент , когато е имал техническа възможност да възприеме предходно движещата се каруца
ударът е бил непредотвратим, като същият би настъпил на около 36,7 метра след
мерната линия при достигната скорост на автомобила от около 52 км/ч.
Появата на каруцата на платното за движение има внезапен характер за водача на попътно движещия се след нея
автомобил поради следните причини:
-пътния участък, в който е станало произшествието е забранен за движение на
превозни средства с животинска тяга;
-невъзможността за възприемане на каруцата на по-ранен етап, поради това, че същата е била
неосветена, необозначена и неконтрастна.
Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме каруцата с включени
къси светлини когато тя вече е попадала в опасната му зона за спиране. В този
смисъл водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
Ако водачът на автомобила се е движил с включени дълги светлини то тогава той е
могъл да възприеме каруцата пред себе си на разстояние по-голямо от опасната му
зона за спиране и е имал техническа възможност
да предотврати удара.
От заключението на изслушаната автотехническа
оценителна експертиза с вещо лице М.М. се установява, че пазарната стойност на
лек автомобил Ауди Аз с ДК № * **** ** към датата на настъпване на
произшествието възлиза на 3500лв. Приблизителната стойност на щетата от
настъпилото ПТП е в размер на 3200лв.
По делото липсват обективни данни на какви светлини се е движил процесния автомобил към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие.
От заключенията на изслушаните съдебно медицински експертизи се
установява,че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на
пострадалия Г.Р.Н. е била причинена автомобилна травма, изразяваща се в
следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната и менталната област, данни за
сътресение на мозъка без клинични и
образни данни за увреждане на черепните
кости и мозъчния паренхим; контузия на дясната
раменна става без клинични и рентгенологични данни за
счупвания на костите, които я изграждат; контузия в областта на дясната
половина на таза и дясната тазобедрена става без рентгенологични
и клинични данни за счупване на костни структури; контузия на двата крака в
областта на коленните им стави с наличие по предните им повърхности на контузни и охлузни наранявания
горното е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия;
-На пострадалия Г.И.И. е била причинена автомобилна травма , изразяваща се
в следните телесни увреждания: контузия на главата довела до тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в клинични и рентгенологични
данни за счупване на костите на черепния
покрив в дясна темпоро-окципитална
и фронтална области, контузионни огнища на главния
мозък в челните дялове на двете голямо мозъчни хемисфери, хроничен субдурален хематом в дясно и данни за пълна загуба на
съзнанието; множество разкъсно-контузни наранявания и контузии в областта на лицето.
Получената от И. тежка черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на
здравето , временно опасно за живота на пострадалия, а останалите наранявания
са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия;
-На пострадалия И.С.А. е била
причинена автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в рзкъсно-контузна рана в лявата
половина на челото с дължина около 3 см. с рентгенологични
данни за счупване на фронталната кост на черепа и данни за сътресение на
мозъка; контузия на лицето в областта на лявата очница
с изразени травматичен оток на меките тъкани, кръвонасядане
и рентгенологични днни за
счупване на горния и долния ръб на
лявата орбита; контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични
данни за счупване на носните костици без дислокация
на костните фрагменти и видима деформация на носната пирамида и носната
преграда; контузия на гърба в дясната му половина в поясната
и долната половина на гръдната област с клинични и рентгенологични
данни за счупване на десните напречни израстъци на десети, единайсти
и дванайсти гръдни и втори, трети и четвърти поясни
прешлени; контузия на долната половина на
коремната област с данни за наличие на ретроперитонеален
хематом, който се е резорбирал в значителна степен по време на престоя на пострадалия в болнично
заведение. Разкъсно контузната
рана с дължина 3 см. и счупване на подлежащата челна кост са покрили
медико-биологичния признак – нараняване , проникващо в черепната кухина,
счупването на напречните израстъци на гръдните и поясни прешлени е довело до
трайно затрудняване движенията на снагата, останалите увреждания покриват
медико –биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия;
-На пострадалия С. А. И. е била причинена автомобилна травма, изразяваща се
в следните телесни увреждания: контузия в областта на главата; контузия в
лявата половина на седалищната област с умерено изразена палпаторна
болка и функционална болезненост. Описаните увреждания са причинили на
пострадалия болка и страдание;
На пострадалия С.А.И. е била причинена автомобилна травма, изразяваща се в
следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана; контузия
на левия крак с клинични и рентгенологични данни за
счупване на диафизата на бедрената кост , наложило
извършване на оперативон наместване на костните
фрагменти и фиксация с използване на метална остеосинтезираща техника. Счупването на бедрената кост е
причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, разкъсно-контузната рана на
главата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
С Постановление от 13.01.2020г ЯРП е прекратила
производството на ДП № 49/2019г по описа на ОСлО в ОП
Я., приемайки, че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ
характер.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирани лица
в преклузивния срок по чл. 243 НПК. Разгледана по
същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:
Съдът счита като неоснователно възражението в жалбата за липса на собствен
анализ от страна на обвинителната власт на събраната по делото доказателствена
съвкупност с посочване на кои доказателства дава вяра и на кои не. Действително
такъв анализ не е на лице, но по същество събраните по делото доказателства не
са противоречиви, за да се налага пълен анализ на всяко едно от тях с посочване
на причините защо едни доказателства се приемат, а други – не. В конкретния
случай единствената различите, което е изисквало подобоне
анализ са били заключенията на първоначалната автотехническа
експертиза и това на назначената повторна тройна автотехническа
експертиза досежно определените скорости на движение
на двете превозни средства преди настъпване на ПТП-то и изчислената опасна зона
. В конкретния случай правилно овинителната власт е
дала вяра на заключението на тройната автотехническа
експертиза тъй като при нея скоростите на движение на двете превозни средства
са математически величини, изчислени съобразно метода „Теория на удара“, който
се явява най ефикасен при челен или заден удар, какъвто се явява настоящия,
докато при първоначалната единична автотехническа
експертиза е използвана степента на деформациите по автомобила за определяне на
скоростите на движение на двете превозни средства. Изчислената различна скорост
на движение на лекия автомобил при двете експертизи съответно е довел и до
разлика в опасните им зони.
Като неоснователно се преценя и възражението в жалбата, че на вещите лица
не е поставен въпроса за възможността на водача да заобиколи каруцата при
еднозначни доказателства за липса на насрещно движение.
Съгласно ЗДП и по-конкретно в чл. 20
ал.2 от същия за водачите на ППС не съществува задължение да заобикалят
препятствията на пътя, а следва да се движат с такава скорост, която им
позволява да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Предвид
горното правилно не е изследван въпросът имал ли е водачът на лекия автомобил
техническа възможност да заобиколи процесната каруца.
Неоснователно е и оплакването,че по делото са налице данни, че водачът на
лекия автомобил се е движил на дълги светлини. При разпита си като свидетел Д.
сочи: „Бях с пуснати светлини, като не си спомням дали бях на дълги или къси
светлини.“. Останалите свидетели сочат следното: Г.Н. „…видях една черна кола, ниска с пуснати фарове, бяха
даже дълги…“(31.08.18); С. А. :“…видях, че зад нас откъм Я. има силни фарове…“
(31.08.18); С.А.: „видях как една кола със светнати фарове е много близо до
нас“ (2.10.18). По време на извършения оглед не е установено на какви светлини
е бил автомобилът. С оглед на всичко това е невъзможно да бъде направен
еднозначен извод на какви светлини се е движил автомобила към момента на
настъпване на произшествието. От една страна гласните доказателства са
противоречиви и от друга страна при липсата на превключване на фаровете от къси
на дълги светлини или обратно е невъзможно да бъде установено чрез свидетелски показания на какви светлини се е
движил автомобила. Касае се за чисто субективни възприятия на свидетелите Н. и А.,
които няма как да бъдат проверени.
Като неоснователно се преценя и оплакването, че заключението на експертизата
не е съобразено с конкретния модел фарове, с които е бил оборудван автомобила .
Вещите лица на страница 18 от заключението (стр.88 от том ІІІ от следственото
дело) изрично са посочили , че
показаната зона на осветеност на къси светлини пред автомобил от класа на процесния
.
Съдът счита като основателен извода на обвинителната власт, че поради
липсата на обективни данни на какви светлини се е движил процесния
автомобил непосредствено преди произшествието не може да се направи безусловен и категоричен извод дали и какви разпоредби от закона за движение по
пътищата са били нарушени от водачът и поведението му съставлява ли
престъпление против транспорта. В този
смисъл съдът счита като неоснователно твърдението , че при всички случаи
водачът на автомобила е нарушил чл. 20 от ЗДП, тъй като се е движил с
несъобразена скорост . Изчислената скорост на движение на лекия автомобил е
била несъобразена само в случай на движение на къси светлини на автомобила,
защото не е позволявала спиране в зоната на осветеност на фаровете му, но
същата е била съобразена скорост при движение на дълги светлини на автомобила. Твърдението
за действащ в зоната на произшествието знак В 26 (забранено е движението със
скорост по голяма от 60 км/ч) не се споделят от съда, доколкото в т.5 от
заключението е посочено, че знака е поставен преди кръстовището за мотел „Е.“ и действието му ,съгласно чл. 50 ал.1 ППЗДП, е отменено след кръстовището
, където е настъпило процесното ПТП.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ЯРП от
13.01.2020г за прекратяване на ДП № 49/19г по описа на ОСлО
в ОП Я..
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия: