Решение по дело №54/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 41
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Попов
Дело: 20224200600054
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Габрово, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов

Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600054 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от подсъдимия М.Г.А., чрез
договорния защитник адв. И.С. от АК Габрово против Присъда №
14/11.03.2022 г. по НОХД № 149/2022 г. на РС Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия М.Г.А., роден на ** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, български
гражданин, със средно образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2022 г. по ул. „А.С." в с. Я., общ. Габрово,
управлявал лек автомобил марка „**" с per. № ** с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 1,84 на хиляда, установено по
надлежния ред, след като е бил осъждан за деяние по чл. 3436, ал. 1 от НК със
Споразумение № 42/15.07.2021 г. по НОХД № 250/2021 г. по описа на PC ***,
в сила от 15.07.2021 г. - престъпление по чл. 3436, ал. 2 от НК, поради което и
на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Две година и четири
месеца лишаване от свобода" и „Глоба" от 800 лв. /осемстотин лева/.
1
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „в" от ЗИНЗС съдът е постановил
определеното наказание „Две година и четири месеца лишаване от свобода"
да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим.
На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия М.Г.А. от
право да управлява МПС за срок от две години и четири месеца, считано от
влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е
приспаднал от този срок времето, през което същият е бил лишен по
административен ред от възможността да го упражнява, считано от 13.02.2022
г.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение спрямо
М.Г.А. отложеното му със Споразумение № 42/15.07.2021 г. по НОХД №
250/2021 г. по описа на PC - ***, в сила от 15.07.2021 г., наказание от „Четири
месеца лишаване от свобода", което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на районния съд е
неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до неправилно приложение на закона, както и в нарушение
на материалния закон, а в рамките на признатата виновност, наложеното
наказание било явно несправедливо. Обжалваният съдебен акт противоречал
на основни принципи на правото и справедливостта, бил в асинхронно
отношение с целта на закона, сериозно засягал в отрицателна насока правата
и законните интереси на подсъдимия, признати му от закона и гарантирани от
последния. Наложеното наказание било явно несправедливо.
Претендира се въззивният съд да отмени първоинстанционната Присъда № 14 от
11.03.2022 г., постановена по НОХД № 149/2022 г. по описа на Районен съд Габрово и да
постанови нова, с която да го признае за невинен и да го оправдае.
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че при постановяване на
обжалваната присъда съдът допуснал сериозно и явно несъобразяване с процесуалните
правила и нарушение на предписанията на императивни разпоредби на процесуално правни
норми. В хода на производството по делото не били направени нужните усилия за
разкриване на обективната истина. Съдът направил бегъл и необстоен анализ на
събраните по делото доказателства, като освен това допуснал превратното им тълкуване,
основно през призмата на обвинението. От събраните по делото доказателства и
разпитаните свидетели се установило, че един от основните елементи на обвинителната теза,
а именно - мястото на извършване на деянието, което се вменявало във вина на
М.А., не било това, което е посочено в обвинителния акт. В последният се сочело, че
А. е извършил деянието в село Я.. Всички разпитани по делото свидетели, включително и
2
тези на обвинението заявили, че първоначално процесният автомобил се намирал близо, но
категорично преди табелата за началото на село Я., а впоследствие подсъдимият бил
изследван в установения от него и спрян лек автомобил също извън селото, на няколко
метра от табелата, която поставяла началото на населеното място. Оттам недоумение
будел фактът, че в мотивите на съда на няколко места в текста било изложено
заключението, че безспорно процесният автомобил е бил в село Я.. Разпитаните
полицейски инспектори недвусмислено заявили, че на процесните дата, час и място са
обслужили сигнал за припаднал водач малко след началото на с. Я.. По нататък в мотивите
отново се излагало, че никаква неяснота не можело да се търси по отношение мястото на
извършеното деяние, тъй като и видно от заявленията на С.Б. и И.Ф., предприетото от М.А.
управление стартирало в рамките на с. Я.. Как съдът е достигнал до този генерален правен
извод не ставало ясно. Това не станало на база доказателствата, в частност
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. При разпита
свидетелят Ф. си заявил следното: "Автомобилът беше в близост до табелата, мисля, че
беше преди табелата за селото. Мисля, че беше извън населеното място..." като и
допълнително пояснил: "Преди да съм навлязъл в селото срещам табелата за начало на
населеното място". Свидетелят Б. споделил: "Автомобилът се намираше преди селото, беше
обърнат с муцуна към селото. Беше паркиран вдясно на пътното платно. Не беше с
включени аварийни светлини. Минаха два автомобила, на който аз направих място, понеже
бях препречил пътя със служебния автомобил". На следващо място свидетелката Р.Ч., на
чиито свидетелски показания съдът изначално гледал с недоверие, казала: "Колата беше
преди село Я. малко преди разклона, до селото не можахме да стигнем". Свидетелят Д.
споделял тяхното мнение: "Както е главния път има едно като разклон, само свих и така.
Вътре в селото не сме влизали. Както съм спрял и така остана автомобилът". Във връзка с
изложеното, категорично можело да се твърди, че мястото на извършване на деянието,
което било описано в обвинителния акт, а от него автоматично пренесено в обжалваната
присъда, не отговаряло на обективната истина, което се доказвало по несъмнен начин. Това
нарушавало правото на защита на подсъдимия.
В производството по делото останал недоказан един от основните
елементи от състава на престъплението по чл. 3436, ал. 2 от Наказателния
кодекс, а именно - каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. В мотивите си съдът обсъждал само и единствено концентрация
на алкохол в издишания въздух. Не се посочвало и не ставало ясно каква е
била конценрацията на алкохол в кръвта на М.А.. Недопустимо било
приравняването на концентрацията на алкохол в издишания въздух с
концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Нормата на чл. 343б, ал. 1 и
ал. 2 от НК изисквала да се установи концентрацията на алкохол,
надвишаваща съответните промили в кръвта на дееца, а не в издишания от
него въздух. Последиците от отказа на водача да даде кръв за изследване не
можели да обосноват извод, че концентрацията на алкохол в издишания
въздух, установена посредством техническото средство, е равна на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Нормата на чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не можело да разшири обхвата на диспозицията
на чл. 3436 от НК и да предвиди, че установената концентрация на алкохол в
издишания въздух от водача е несъмнено равна на концентрацията на алкохол
в кръвта му. В съдебната практика било известно и клиничната токсикология
извеждала, че отношението между двата вида изследване /посредством
3
прибор за измерване на алкохолната концентрация в издишания въздух и чрез
лабораторен анализ на кръвта/ водело до установяването на резултати, които
не сочели тъждественост. Нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата не създавала
сигурност в извода, че концентрацията на алкохол в кръвта във всички случаи
съвпада с установената в издишания въздух такава. По аргумент от чл. 303,
ал. 1 и ал. 2 от НПК следвало да се приеме, че чл. 6, ал. 9 от Наредбата
регламентира предположение, което никога не можело да представлява
обективен елемент от фактическия състав на престъплението и основание за
ангажиране на наказателна отговорност.
Налице било дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и
чл. 107 от НПК, довело до погрешни изводи по основния факт на
наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство.
Съдът дал вяра на показанията на разпитаните свидетели на обвинението,
като още от самото начало изключвал показанията на свидетелите Р.Ч. и Д.Д.,
които според съда нямали значение за разкриване на релевантни
обстоятелства. Това било грубо нарушение на процесуалните правила.
Преценката на доказателствата съдът вършел по вътрешно убеждение и
законът не предопределял задължителни правила за изводите, които съдът
трябва да направи от събраните по делото доказателства, но достоверността и
доказателствената сила на отделните доказателствени средства съдът
преценявал с оглед на всички данни по делото. Съдът бил длъжен да прецени
всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и
зависимост. Освен това, съдът постановявал присъдата върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Нарушаването на
този принцип водело до неистинност на фактическите констатации на съда,
което представлявало съществен порок на постановения съдебен акт.
Вътрешното убеждение било суверенно право на оценяващия доказателствата
съд и не подлежало на последваща проверка, доколкото се отнасяло до
обосноваността на акта. Процесът на формиране на вътрешното убеждение
обаче подлежал на проверка, защото същото всякога трябвало да е основано
на закона и доказателствата по делото. Не можело да се разбере дали изводите
на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените
материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и
съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при
противоречието между тях е мотивирано, кои доказателствени материали се
кредитират и кои не. Нарушаването на тези правила представлявало
нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и ограничавало правото
4
на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването на чл. 303 от НПК.
При постановяване на атакуваната присъда били допуснати нарушения
на материалния закон. Подсъдимият бил осъден за деяние, което не
представлявало престъпление. За да се квалифицира едно деяние като
престъпление, следвало да отговаря на следните условия: Да е налице деяние
- действие или бездействие; Да е общественоопасно; Да е противоправно; Да е
извършено виновно; Да е обявено от закона за наказуемо. В процесния случай
правело впечатление отсъствието в правния мир на изискуем и задължителен
елемент, за да се определи едно деяние като престъпление, а именно - не била
налице обществена опасност на деянието. Безспорно било установено по
делото от разпитаните свидетели, че извършеното от страна на подсъдимия
деяние можело да се определи като такова при крайна необходимост.
Съобразно чл. 13, ал. 1 от НК не било общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага
от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Подсъдимият управлявал автомобила само за да го
премести и да предотврати ПТП с имуществени и неимуществени вреди.
Свидетелите споделили, че е съществувала непосредствена опасност, която
подсъдимият не е могъл да избегне по друг начин. Фактът, че А. обърнал
автомобила, за да го паркира на уширението свидетелствал в тази насока. Ако
имал намерение да се прибира, можел да приведе в движение автомобила и
без да маневрира, да навлезе в село Я. и от този по-пряк път да се придвижи
до град ***. Било ясно, че автомобилът, който бил спрян от шофьор, който е
припадал към този момент, не бил отбит крайно вдясно. Следвало да се
приеме, че подсъдимият е действал както обективно, така и субективно, за да
спаси важни обществени интереси - здравето и живота на хората, минаващи
по това време по този път.
Налице било и несъобразяване на съда с Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
С оглед констатирания резултат, надвишаващ 1,2 на хиляда, отчетен с
Алкотест - Дрегер, съдържанието на алкохол в кръвта следвало
задължително да бъде установено с доказателствен анализатор, или
5
медицинско изследване, които били единствено възможните
законоустановени способи съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата. След като този
обективно съставомерен елемент от основния фактически състав на чл. 343,
ал. 1 от НК не бил надлежно установен по разписания в наредбата
процесуален ред, престъплението „управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда" било несъставомерно от обективна
страна.
Фактите, установени в хода на досъдебното производство, не били
събрани по реда и чрез способите, които предвиждал Наказателно
процесуалния кодекс. Основният факт, който подлежал на доказване в
производството бил дали в кръвта на подсъдимия е имало алкохол и каква е
била концентрацията му. Прокурорът приел, че това е безспорно установено с
проба от техническо средство. Този факт бил установен извънпроцесуално.
Видно от протокола за извършено изследване, проверката започнала преди
разследването по делото. От съпоставянето на тези обстоятелства ставало
ясно, че констатирането на алкохол, макар и в издишания въздух, било
извършено преди да започне разследването. Това действие, извършено от
служители на полицията, не било измежду процесуално следствените
действия, които законодателят предвидил в чл. 212, ал. 2 от НПК и които
приравнил на постановление за образуване на досъдебно производство.
Извършването на проба с техническо средство не било нито оглед, нито
претърсване и изземване, нито разпит на свидетели, нито обиск по реда на чл.
164 от НПК. С използването на техническото средство бил установен факт
преди да е образувано досъдебно производство от което следвало, че това
действие е извънпроцесуално и установените с него факти нямали
доказателствена стойност. Използваното доказателствено средство -
техническо средство не било събрано и изготвено по условията и реда,
предвидени в НПК. Използването на това техническо средство не
представлявало способ за доказване, изрично предвиден в чл. 136 от НПК.
При постановяване на присъдата било допуснато несъобразяване с
целите на закона и неоправдано била реализирана наказателна репресия
спрямо подсъдимия. Мотивите били повърхностни, следствие необстоен
анализ на събраните по делото доказателства и превратното им тълкуване,
основно през призмата на обвинението. Налице били всички пороци на
постановената от съда присъда. Обвинението не било доказано категорично и
6
по безспорен начин. Присъдата почивала изцяло на предположения. Съгласно
нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не можело да почива на
предположения, а според ал. 2, съдът признавал подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата била
неправилна, несъобразено със закона и основните принципи на правото,
гарантиращи справедлив съдебен процес, в сериозно и явно противоречие с
практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, рушала устоите
на установения в Република България правов ред.
Претендира се въззивният съд да отмени Присъда № 14 от 11.03.2022
г. по НОХД № 149/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, като постанови
нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
така повдигнатото му обвинение.
С жалбата и допълнението към нея не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание на 27.04.2022 г. подс. М.А. и защитникът адв. И.С.
поддържат въззивната жалба и направените искания.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.А. е роден на ** г. в гр. ***, живущ в гр. ***,
български гражданин, със средно образование, осъждан, работи, с ЕГН
**********.
Със Споразумение № 42/15.07.2021 г. по НОХД № 250/2021 г. по описа
на Севлиевски районен съд, влязло в сила от 15.07.2021 г., подс. А. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание от „Четири
месеца лишаване от свобода", изпълнението на което е било отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Вечерта на 12.02.2022 г. подсъдимият М.А. заедно със свидетелите Р.Ч.
7
и Д.Д. отишли с лек автомобил "**" с per. № ** до крайпътно заведение в
близост до гр. ***, където употребили алкохол. Около полунощ тримата си
тръгнали с лекият автомобил "**", управляван от свидетеля Д.Д., който се
насочил към с. Я.. Малко след табелата за начало на населеното място
водачът внезапно изгубил съзнание и спрял на пътното платно. След
неколкократни опити свидетелката Р.Ч. спряла друг преминаващ автомобил,
водачът на който подал сигнал за случилото се на тел. 112. Оттам на място
били изпратени лекарски екип и полицейски автопатрул, състоящ се от
свидетелите С.Б. и И.Ф.. При пристигането си на място двамата полицейски
служители възприели товаренето на свидетеля Д.Д. в линейката, като в
близост до процесния лек автомобил „**" с per. № ** се намирали М.А. и
Р.Ч.. Малко след това Р.Ч. и свидетеля Д.Д. тръгнали с линейката за МБАЛ
„Д-р Тота Венкова" в гр. Габрово, а подсъдимият заявил на свидетелите С.Б.
и И.Ф., че ще се обади на свой познат, който да го прибере в гр. ***.
Впоследствие полицейските служители си тръгнали, като при включването си
в главния път Габрово - *** визуално възприели, че лекият автомобил „**" с
per. № ** е приведен в движение, поради което решили да извършат проверка
на неговия водач. По тази причина двамата се насочили към превозното
средство и след неговото спиране установили, че то се управлява от
подсъдимия М.А..
На място пристигнал и свидетелят М.С. - мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово, който в 01,38 ч. на 13.02.2022 г.
подложил М.Г. на проба с техническо средство - "Алкотест Дрегер" 7510 с
инв. номер 0151. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в
издишания въздух от 1,84 на хиляда. Така установеното М.С. отразил в
изготвени на място АУАН серия GA, № 572153 и Талон за изследване №
070020. Веднага след това подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ „Д-р
Тота Венкова" - Габрово, където пред медицинско лице заявил отказ да бъде
подложен на кръвна проба за употреба на алкохол, което било документално
закрепено в съответен протокол.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват писмените и гласните
доказателства по делото.
8
Твърдението на подсъдимия, че не е извършвал описаното в
обвинителния акт престъпление от обективна и субективна страна, не се
подкрепя от установените факти по делото. В жалбата се твърди, че не било
установено мястото на извършване на престъплението. Съгласно записаното в
обвинителния акт, М.Г.А. е управлявал лекият автомобил в с. Я., общ.
Габрово по ул. "А.С.". Защитата оспорва, че управлението на превозното
средство е било извън населеното място. Обратното се установява от
показанията на разпитаните свидетели. Свид. М.Е.С. е служител на Сектор
ПП при ОД на МВР Габрово. Изпратен е на място, след като свидетелите И.Ф.
и С.Б. са установили, че подс. М.А. управлява автомобила и са го спрели за
проверка. В показанията си на л. 28 от НОХД свид. С. казва: "Автомобилът на
подсъдимия беше на платното за движение, беше посока главния път.
Доколкото знам, там се води още населено място, до пътя. Смятам, че е в
рамките на населеното място". Свидетелите И.Ф. и С.Б. потвърждават, че
лекият автомобил "**" е бил насочен с предната си част в посока центъра на
село Я. при първоначалното им посещение, при което е оказана помощ на
свид. Д.Д.. След потеглянето на патрулния автомобил, подс. А. е привел
автомобила в движение, потеглил е в посока с. Я., обърнал и се насочил към
главния път за гр. ***. По този начин е осъществил движение по ул. "А.С." в
с. Я., общ. Габрово. Тази констатация е отразена и в приложения на л. 3 от ДП
АУАН серия GA № 572153 от 13.02.2022 г. В последствие А. е бил застигнат
и спрян за проверка в близост до кръстовището извън населеното място.
АУАН е подписан без възражения от подсъдимия. Свидетелите Д.Д. и Р.Ч.
няма как да внесат яснота относно мястото на управление на автомобила от
подс. М.А., тъй като към този момент са отпътували от местопроизшествието
с линейката на МБАЛ Габрово. Правилно районният съд е обърнал внимание,
че наказуемостта на престъплението по чл. 343б от НК не се влияе от това
дали престъплението е извършено в населено място или извън него, поради
което този факт не се обхваща от съставомерните последици. Окръжният съд
намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд, включително и в частта, в която се сочи, че М.А. е
управлявал лекият "**" по ул. "А.С." в с. Я., общ. Габрово.
В допълнението към жалбата се сочи, че концентрацията на алкохол в
кръвта не била установена по надлежния ред, тъй като пробата била само от
техническо средство и липсвало изследване на кръвта. Член 343б от НК
9
изисквал повишената концентрация на алкохол да е именно в кръвта. Това
възражение е неоснователно. Действително, съгласно чл. 343б, ал. 2 от НК на
наказание подлежи този, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред. Надлежният ред е
посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е записано, че концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Следва
извода, че чрез техническото средство се установява именно концентрацията
на алкохол в кръвта, а не в гърлото, носоглътката или други органи на
човешкото тяло. Същото произтича и от текста на чл. 3, ал. 1 и чл. 3а от
Наредбата. Възможността за установяване на тази концентрация и чрез
химически или химико-токсикологични изследвания е алтернативна, за по-
голяма точност и в случай, че нарушителят не се откаже от това свое право.
Техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" е сред определените за
използване със заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 1,
ал. 3 от Наредбата. Видно от данните по делото, пред медицинските лица
М.А. е отказал за даде кръв за изследване, като неговият отказ е закрепен в
Протокол за медицинско изследване на л. 6 - 8 от ДП. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. След като е отказал да
даде кръв за изследване, подс. А. сам се е поставил в положение
концентрацията на алкохол в кръвта му да се счита за установена с
показанието на техническото средство "Алкотест Дрегер 7510". С оглед
горното окръжният съд счита, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия на 13.02.2022 г. е установена по надлежния ред по смисъла на чл.
343б, ал. 2 от НК.
10
Относно показанието на техническото средство, правилно районният
съд е обърнал внимание, че не може да се говори за някакъв
извънпроцесуален и незаконосъобразен характер на извършеното тестване, с
което то да представлява негоден способ за установяване на този елемент от
разследваното престъпление. Пробата с техническо средство се реализира
още при възникнало съмнение за употреба на алкохол и именно тя дава
основание при надвишаване на определени стойности да се пристъпи към
образуване на наказателно производство. Правилно е разяснено, че
показанието от този тест се приобщават в процеса допустимите
доказателствени средства - писмени, веществени и гласни доказателства и
няма как образуването на досъдебно производство да предшества самото
тестване. Относно показанието на техническото средство са налице и
непротиворечивите показания на тримата свидетели - полицейски служители.
В случая, установената концентрация на алкохол в кръвта на А. - 1,84
промила е отразена и в писмените доказателства - талон за изследване /л. 4 от
ДП/, АУАН /л. 3 от ДП/ и протокол за медицинско изследване /л. 6 от ДП/.
Потвърждава се и от показанията на свидетелите С., Ф. и Б.. Правилно
районният съд е достигнал до извод, че показанието на техническото средство
"Алкотест Дрегер" 7510 с инв. номер 0151 е изцяло годно за установяване
концентрацията на алкохол в дадената от подсъдимия проба. По делото няма
представени доказателства А. да е употребявал медикаменти, които да са в
състояние да окажат влияние на резултата от пробата с техническото
средство.
В допълнението към жалбата се сочи, че деянието не е обществено
опасно, тъй като подсъдимият "преместил" автомобила за да защити
обществения интерес и по-конкретно, за да не възникне ПТП с оглед мястото,
на което бил спрян. Считаме и този довод за неоснователен. В показанията си
на л. 29 от НОХД свид. И.Ф. казва: "... автомобилът беше на платното, не
беше на банкета, но плътно вдясно на платното... Не беше нужно да се местим
автомобила. Не беше нужно да се прави обезопасяване на автомобила". На л.
30 от НОХД свид. С.Б. казва: "Автомобилът беше паркиран според ЗДвП,
беше в крайно дясно на лентата, те си го заключиха, ние не сме го паркирали.
В последствие го избутахме на ръка и беше извън платното за движение,
защото нямаше кой да го стопанисва". От показанията на тези свидетели
става ясно, че лекият автомобил "**" нито е представлявал опасност за
11
движението, нито е бил паркиран в нарушение на нормите на ЗДвП. По тази
причина полицейските служители не са дали разпореждане за преместване и
не са предприели действия за неговото обезопасяване. Не е съществувала
никаква необходимост подс. М.А. да мести превозното средство за да избегне
настъпването на ПТП. М.А. не е заявил такива намерения и пред
полицейските служители. Напротив, уведомил ги е, че ще чака човек с друг
автомобил, който да го закара до гр. ***, където живее. От последващите му
действия става ясно, че е излъгал свидетелите Ф. и Б. за намеренията си и е
потеглил сам с автомобила в посока гр. ***. В случай, че подсъдимият е
желал да премести превозното средство с цел безопасност, логично е да търси
място за паркиране към вътрешността на село Я., където първоначално се е
насочил. Вместо това той е обърнал и е потеглил към кръстовище извън
селото, което пресича пътя за гр. ***. Не можем да се съгласим, че паркиране
на автомобила на главния път Габрово - *** ще доведе до някаква по-голяма
безопасност за движението. От показанията на свидетелите Ф. и Б. се
установява и, че впоследствие лекият автомобил "**" е избутан на ръка извън
платното не защото е представлявал опасност, а защото при него няма да
останат други хора и ще е без надзор /след евентуалното отпътуване на А./.
Свидетелката Ч. действително казва, че две коли са минали покрай тях,
когато полицейските служители са установявали състоянието на Д.. На л. 30
от НОХД свид. Б. казва: "Минаха два автомобила, на които аз направих
място, понеже бях препречил пътя със служебния автомобил". Така става
ясно, че двата автомобила, за които говори Ч., не са се затруднили да
преминат заради паркирания "**", а заради патрулния автомобил, който се е
наложило да бъде местен от свид. Б.. Освен това, на л. 30 от НОХД
свидетелката Р.Ч. сама казва: "Уговорката ни беше да заключи автомобила и
да извика такси или познат да го прибере. Попитах единия от полицаите дали
да преместим автомобила, той каза, че няма нужда, не създавал предпоставка
за ПТП и може да го приберем на другия ден... До колкото си спомням там,
където беше спрян автомобила, нямаше предпоставка за ПТП". Версията за
преместване на превозното средство поради опасност за движението се
поддържа единствено от подсъдимия М.А., но категорично се опровергава от
свидетелските показания, както и от действията му на инкриминираната дата,
включващи лъжливо деклариране на намерения пред полицейските
служители и движение с автомобила в посока гр. ***. Претенциите за липса
12
на извършено престъпление поради възникнала "крайна необходимост" по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК са неоснователни.
По отношение на наложените от съда наказания:
За извършеното от подс. М.А. умишлено престъпление се предвижда
наказание – от една до пет години лишаване от свобода и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева. Първоинстанционният съд е направил подробен
анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно -
като смекчаващи обстоятелства са приети затрудненото материално
положение и направеното признание за предприетото управление на МПС.
Като отегчаващи обстоятелства са отчетени над тройното надвишаване
пределно допустимата по този текст концентрация на алкохол от 0,5 на
хиляда и факта, че изследваното деяние е осъществено в изключително
кратък период след изтичане на предишно наложено му наказание от „Осем
месеца лишаване от право да управлява МПС", фактически стартирало от
07.05.2021 г. Към горното бихме могли да добавим, че подс. А. е извършител
със средна степен на обществена опасност, предвид предходното му осъждане
за същото деяние. Наложеното наказание по НОХД № 250/2021 г. на СРС по
никакъв начин не му е въздействало възпиращо за извършването на нови
престъпления. Обществената опасност на транспортните престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност
транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората. В този
смисъл управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични
вещества при хипотезата на конкретната правна норма съставлява
престъпление с висока степен на обществена опасност.
Правилна е преценката, че наказание около средния размер, предвиден
в разпоредбата на 343б, ал. 2 от НК – две години и четири месеца лишаване
от свобода се явява най - подходящо за извършеното от А. престъпление.
Същата съответства на установения минимален превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Наказанието е в състояние да постигне целите на чл. 36
от НК. Няма основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото
не се установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Няма основание за приложение на чл. 66 от НК, тъй като подс.
А. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
13
условното осъждане е недопустимо. Правилно, на основание на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието лишаване от
свобода в размер на две години и четири месеца да се изтърпи при
първоначален "строг" режим. Размерът на наказанието глоба клони към
минималния и е съобразен със семейното и имотно състояние на подсъдимия.
Размерът на наказанието по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК
лишаване от права за срок от две години и четири месеца е съобразен със
средната степен на обществена опасност на подсъдимия, като водач на МПС,
видно от справката картон на водача /л. 18 – 19 от ДП/. Освен горното,
съгласно трайната съдебна практика, когато се налага наказание лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК заедно с наказание лишаване от свобода,
срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на
лишаването от свобода.
Относно приложението на чл. 68 от НК.
Със Споразумение № 42 от 15.07.2021 г. по НОХД № 250/2021 г. по
описа на РС ***, влязло в законна сила на 15.07.2021 г., за извършено на
06.05.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, след приложение на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия М.А. е наложено наказание – четири
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Деянието по настоящото дело е извършено на 13.02.2022 г.,
т.е. в изпитателния срок на това осъждане. Предвид изложеното и на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд правилно е
постановил привеждане в изпълнение на наложено му със Споразумение №
42/15.07.2021 г. по НОХД № 250/2021 г. по описа на PC - ***, в сила от
15.07.2021 г., наказание от „четири месеца лишаване от свобода", което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален "строг" режим. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НК се отнася за
престъпления, извършени при форма на вина - непредпазливост. Настоящото
деяние е умишлено, и този текст не може да намери приложение.
По делото не са направени разноски и няма веществени доказателства,
което да налага произнасяне за такива на основание чл. 189 и чл. 109 от НПК.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
14
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения
съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 11.03.2022 година, постановена по
НОХД № 149/2022 г. по описа на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15