Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 150

16.03.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №79 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба (неточно озаглавена „въззивна“) от А.Л.Д. ***, р-т „С. с.“, против Решение №333/11.11.2019 г., постановено по АНД №1120 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се  съображения, че съдебното производство било проведено без участие на касатора, с което той бил лишен от правото му на защита. Посоченият от него адрес на ул.„С.“ №.. бил постоянният му адрес и адрес на неговия апартамент, в който много рядко пребивавал, тъй като се занимавал с ресторантьорство и бил собственик на ресторант „С. с.“ в град Х., където бил почти постоянно във връзка с работата му. Съседите му на ул.„С.“ го познавали много добре и били посочили, че може да бъде намерен в ресторанта. Съдът не бил положил усилия да му бъде връчена призовката на едно от двете места, поради което касаторът считал, че било допуснато нарушение на процесуалните норми и било нарушено правото му на защита и справедлив съдебен процес.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на районния съд.

Ответникът, ОД на МВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №333/11.11.2019 г., постановено по АНД №1120/2019 г., Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №19-1253-000156 от 05.06.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на А.Л.Д. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да достигне до този резултат, въззивният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по делото. Формирал е становище за спазени законовите изисквания при съставянето на АУАН и издаване на НП. Приел е съставеният АУАН за отговарящ на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на тези по чл.57 от ЗАНН.

По отношение на административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.174, ал.3 от ЗДвП, въззивният съд е преценил, че словесното му описание в АУАН и НП е идентично, и съдържа описание на деянието, датата и мястото, на което е извършено, а нарушението се изразява в отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер за установяване употребата на алкохол. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на посочените в НП дата и място наказаното лице управлява МПС – личния си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№Х …. КВ, както и че след спирането му за проверка, при надлежна покана от контролните органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Съдът е приел, че административно наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, а санкционната норма за същото е правилно приложена.

При касационната проверка, която настоящата инстанция дължи служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, съдът намира проверяваното решение за валидно, допустимо и съответстващо с материалния закон.  Споделят се направените от въззивния съд изводи за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Описанието на деянието в АУАН и НП е идентично, и напълно кореспондира с първата хипотеза от посочената като нарушена норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В приложимата ѝ към датата на извършване на нарушението редакция разпоредбата предвижда водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

Виновното осъществяване на отказа на водача А.Л.Д. на посочените в НП място и дата се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, и конкретно от разпита на свидетелите В. Г., Р. Т. и И. М., които са възприели лично извършването му. Административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна и законосъобразно санкционирано. Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на закона, което да съставлява основание за касиране на решението му.

Изложените в касационната жалба доводи, подведени под хипотезата на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, са неоснователни.

От доказателствата по делото е видно, че А.Л.Д. *** жалба срещу Наказателното постановление, в която е вписал адреса си както следва: гр.Х., ул.„С.“ №., ет.., ап... Същият адрес на лицето е посочен и в съставения му АУАН и в обжалваното НП. За провеждането на публично съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 13:15 ч. пред Хасковския районен съд, призовката до А.Л.Д. е била изпратена именно на този адрес. Същата не е получена от лицето, а на дата 01.11.2019 г. е върната в цялост в съда с отбелязване от връчителя на съдебни книжа и призовки, че „по сведение на Л. В., съседка, лицето живее на р-т С. с. на Я.“. В тази хипотеза районният съд правилно е преценил, че е налице регламентираното в чл.61, ал.2 от ЗАНН основание да бъде даден ход на делото, тъй като в случая жалбоподателят не е бил намерен именно на посочения от него адрес. Съдът не е имал задължение да издирва друг, различен от посочения в жалбата адрес, на който да призовава жалбоподателя, поради което и даването на ход на делото в съдебното заседание на 07.11.2019 г. не представлява нарушение на процесуални правила. Съгласно чл.348, ал.3, т.1 от НПК, вр. ал.1, т.2 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. В случая такова нарушение не се констатира, а от касатора не се конкретизират и не се представят никакви доказателства, които същият да е бил лишен от възможност да представи пред въззивната инстанция.

При постановяване на обжалваното решение не е налице соченото касационно основание, и като постановено валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, решението на Хасковския районен съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №333/11.11.2019 г., постановено по АНД №1120 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.   

                                                          

          

                         

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                             2.