№ 144
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четИ.десети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500062 по описа за 2023 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
регистрирана с Вх.№30382/16.12.2022г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена
от адв. Я. А. от АК - Плевен – особен представител на въззивния жалбоподател Н. Л. С. -
ответник в първоинстанционнот производство по гр.д.№3542/2022г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, представлявана от директора - главен комисар Н. С.Н.,
срещу постановеното по делото от ХІ-ти гр.с-в съдебно Решение №1766/02.12.2022г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да отхвърли като неоснователен предявеният по реда на чл.422 от ГПК, иск за
установяване съществуване на парично вземане, за което в полза на ЗК“Лев Инс“-АД, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по същата – „Лев
Инс“-АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“С.Ш“*** – ищец в
първоинстанционното производство, който не е подал отговор на същата.
Не са заявени доказателствени искания.
1
В съдебно заседание на въззивната инстанция,въззивният жалбоподател
е представляван от особения представител адв. Я. А. от АК-Плевен, която поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът по въззивната жалба не е участвал с процесуален
представител, но е изпратил Молба-становище, регистрирана с Вх.№1571/10.02.2023г, с
която предлага да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, като му се
присъдят разноски.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№30382/16.12.2022г. по
регистъра на Плевенски районен съд, подадена от адв. Я. А. от АК - Плевен – особен
представител на въззивния жалбоподател Н. Л. С. - ответник в първоинстанционнот
производство по гр.д.№3542/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото от ХІ-ти гр.с-в съдебно Решение
№1766/02.12.2022г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. №3542/2022г.по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание установителен
иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната
жалба) ЗК“Лев инс“-АД, срещу ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) Н. Л. С.,
за установяване съществуване на парично задължение, за което по ч.гр.д.№841/2022г., по
описа на Плевенски районен съд, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди следното:
На 17.11.2018г. в с.Р., срещу имот на ул. „Г.Д.“ ***, при управление
като водач на МПС БМВ модел 320 Д с рег.№ ***, собственост на И.В.М., ответникът Н. Л.
С. при разминаване с правилно движещият се срещу него автомобил Фолксваген Голф с рег.
№ ***, собственост на И.И.А., навлязъл в неговата лента, не осигурил достатъчно място и
го блъснал странично. Впоследствие напуснал произшествието. За настъпилото ПТП е
съставен КП за ПТП от 26.11.2018г., като в хода на разследването е установено, че
ответникът не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС и е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата. На ответника е съставен акт. Към датата на събитието,
отговорността на водача на л.а. БМВ модел 320 Д е застрахована по задължителна
застраховка ГО при ищеца със застрахователна полица BG /22/118001768230 със срок на
валидност 20.06.2018г – 19.06.2019г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил
2
Фолксваген Голф с рег.№ ***, собственост на И.И.А. при ЗК Лев Инс АД, е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0014-5060-18-306678. При извършения оглед на
увреденото МПС са констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и
степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК Лев Инс определил
застрахователно обезщетение в размер на 1088,50 лева, което е изплатено на собственика на
увредения автомобил И.А. с преводно нареждане от 12.12.2018г. С изплащане на
застрахователното обезщетение, за застрахователя възниква право на регрес срещу
виновния водач до размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи.
Петитумът на ИМ е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1108,50 лева - главница ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението.
Ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес. На
адреса е залепено уведомление, след което му е назначен особен представител – адв. Я. А. от
АК-Плевен.
Особеният представител на ответника е подала Отговор на исковата
молба, с който е оспорила исковата претенция Възразила е, че не са налице предпоставките
за търсене на регресна отговорност от ответника поради липса на виновно поведение от
негова страна.
В първата инстанция са събрани писмени доказателства и е прието
заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, се е
произнесъл с обжалваното съдебно Решение №1766/02.12.2022г., с което е уважил
изцяло исковата претенция, като е постановил следното:
Признал е за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.500, ал.2
Кодекса за застраховане, че Н. Л. С. с ЕГН ********** от с.Б. ул.Х. *** ДЪЛЖИ на ЗК „Лев
Инс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.С.Ш ***, представлявано
от изп.директори М.С.М – Г. и П.В.Д., сумата от 1108,50 лева, представляваща заплатено от
застрахователя ищец по делото, обезщетение за причинени материални щети от ПТП по л.а.
марка Фолксваген модел Голф с рег.№ ***, собственост на И.И.А., настъпило на
17.11.2018г. при което ответникът Н. Л. С. с ЕГН ********** като водач на МПС БМВ
модел 320Д с рег.№ *** управлявал автомобила без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, ведно със законна лихва върху главницата считано от 16.02.2022г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 498/17.02.2022г.
по ч.гр.дело №841/2022г. по описа на РС Плевен.ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК,
ответникът да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедно производство.
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че регресно право в
полза на застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от
правопораждащия го фактически състав. - Ищцовото дружество е заплатило на собственика
3
на пострадалия автомобил обезщетението, определено в опис-щета и е поканил ответника да
заплати сумата. Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
1108,50 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Мотивите на първоинстанционния съд съдържат правилни фактически
и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия въззивен състав при
условията на чл.272 от ГПК, без да е необходимо преповтарянето им в същия вид.
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422 от
ГПК – да бъде признато за установено на основание чл.500,ал.1,т.3 и ал.2 от КЗ, че
ответникът като причинител на щетата, дължи на ищеца в качеството му на застраховател,
исковата сума, изплатена от последния на пострадалото лице от настъпване на
застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника, който не е притежавал
правоспособност за управление на съответното МПС и е напуснал мястото на
произшествието, преди идването на органите на МВР, за която е в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от Г ГПК.
Искът е допустим, тъй като е предявен в указания срок от заповедния
съд, между надлежни страни, за установяване съществуване на вземане по Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47,а.6 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
В исковата молба ищецът обосновава правно основание на
предявения иск по чл.500 от КЗ- регресен иск на застрахователя срещу виновния водач, за
заплащане на сумата, която застрахователят е изплатил като застрахователно обезщетение
на увреденото лице след настъпването на застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл.500 от КЗ, гласи:
(1) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
4
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време
на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат
на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на
извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато
се е опитвал да избяга от задържане.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е
учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата.
Какви са данните в случая?
От материалите по административно-наказателната преписка,
образувана пред ОД на МВР-Плевен, писмените доказателства, представени от ищеца и
назначената от съда авто-техническа експертиза, се установява следното:
НаАнотирана съдебна практика 17.11.2018г. в с.Р., Област-Плевен,
при управление като водач на МПС БМВ модел 320 Д с рег.№ ***, собственост на И.В.М.,
ответникът Н. Л. С. ( понастоящем въззивен жалбоподател), при разминаване с правилно
движещият се срещу него автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***, собственост на И.И.А.,
нарушил правилата за движение, в резултат на което навлязъл в насрещната лента за
движение, блъснал странично насрещно движещия се автомобил и причинил материални
щети. Когато компетентните служители от РУ-Ч.бряг, при ОД на МВР-Плевен, посетили
местопроизшествието, водачът го бил напуснал. В хода на разследването е установено, че
5
ответникът не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС и е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата. На ответника Н. Л.С. е съставен Акт за административно
нарушение, а в последствие е издадено и Наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание.
По отношение на управлявания от ответника л.а. БМВ, водел 320
Д, бил сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, между неговия собственик и ищеца ЗК“Лев инс“-АД като застраховател,
и е издадена застрахователна полица BG /22/118001768230 със срок на валидност
20.06.2018г – 19.06.2019г. – т.е. същата има покритие за датата на ПТП, причинено от
ответника. За причинените щети по лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***,
собственост на И.И.А., при ищеца - ЗК „Лев Инс“- АД е образувана ликвидационна
преписка по щета № 0014-5060-18-306678. В съответствие с установените по вид и степен
щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс“-АД, определил
застрахователно обезщетение в размер на 1088,50 лева, което изплатил на собственика на
увредения автомобил И.А. с преводно нареждане от 12.12.2018г.
От изложеното е видно, че в хода на съдебното дирене, са установени
фактическите предпоставки на чл.500,ал.1,т.3 и ал.2 от КЗ, от което следва, че за ищеца като
застраховател, който е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия, е възникнало
право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи. Следователно, искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички доказателства,
относими към спора, направил е обосновани изводи и правилно е приложил закона. При
осъществения въззивен контрол, настоящият съдебен състав достига до същите правни
изводи, споделяйки изцяло мотивите на обжалваното решение, което следва да се потвърди
на основание чл.272 във вр. чл.271 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати следните разноски:
-На основание чл.78,ал.6 от ГПК – д.т. от 25.00лв.( двадесет и пет лв.)
за въззивно обжалване;
-На ответника по въззивната жалба ЗК“Лев Инс“-АД – 200.00лв.-
възнаграждение за особен представител.
Съгласно чл.280,ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1766/02.12.2022г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№3542/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. Л. С.,ЕГН-********** с адрес в Област-Плевен, с.Б.,
ул.“Х.“***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК д.т. от 25.00лв.( двадесет и пет лв.) за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Н. Л. С.,ЕГН-********** с адрес в Област-Плевен, с.Б.,
ул.“Х.“***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“ЛЕВ ИНС“-АД,ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.С., бул.“С.Ш“***, разноски за въззивна инстанция на основание чл.78
от ГПК в размер на 200.00лв.( двеста лв.) – възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7