Решение по дело №53/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от директор на РДГ-Берковица, против решение № 436/30.11.2023 г., постановено по АНД № 1083/2023 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 674/10.08.2023 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на ответника по касация А.Т.С. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, на основание чл.270 от ЗГ, във връзка с чл.206, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, във връзка с §.1, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено оспореното решение, като бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка в информационната система на ИАГ на 26.07.2023 г. от служители на РДГ-Берковица било прието, че ответника по касация е извършил нарушение по чл.206, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, при издаване на описаните в АУАН и НП превозни билети. Деянието е описано като извършване на дейност по смисъла на чл.206 от Закона за горите, „т.е. продава, прехвърля собствеността върху дървесина от имот с географски координати 43,914426 и 22,807040 и кадастрален № 24061.504.1653, находящ се в гр. Дунавци, общ. Видин, обл. Видин, който имот не е обособен като обект по смисъла на чл.206 от Закона за горите”.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН № 0111828/26.07.2023 г. Въз основа на установените факти касаторът издал процесното пред ВРС постановление.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е основателна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на приложимите материалноправни разпоредби, които обуславят незаконосъобразността на процесното НП. Приел, че описанието на нарушението и правната му квалификация са опорочени, с което на уличеното лице не е повдигнато коректно обвинение, а посочените като нарушени разпоредби са бланкетни и не могат на самостоятелно основание да обосноват административнонаказателната отговорност на ответника, което е довело и до съществено накърняване на правото на защита на уличеното лице. По изложените мотиви отменил атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Правилно съставът на ВРС е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на императивни процесуални норми. Действително от описанието на процесното нарушение в АУАН и НП не може да се направи извод, че на лицето е повдигнато ясно и достатъчно конкретно обвинение. Това не може да бъде извлечено и от посочените като нарушени разпоредби: чл.206, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, във връзка с §.1, т.2 от НКОГТ. Съгласно тези норми собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: 1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; 2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина. §.1, т.2 от ДР на НКОГТ дава легална дефиниция на термина „Централен склад”, който определя като терен, до който се транспортира дървесина от един или повече временни складове и е обект по смисъла на чл.206 ЗГ, с изключение на случаите по чл.16, ал.3 и 4.

В случая съдът констатира пълно несъответствие между описанието на процесното деяние и правната квалификация, която му е дадена от актосъставителя и наказващия орган. Правилно първоинстанционният състав е констатирал и обстоятелството, че по преписката липсват доказателства за специалното качество „собственик” или „ползвател” на процесния имот, което следва да притежава субектът на деянието, за да бъде то съставомерно.

Поради изложеното неоснователни се явяват възраженията на касатора, за това, че процесното деяние е доказано, а ответникът правилно е санкциониран за описаното в акта и НП нарушение.

При постановяване на съдебния акт на ВРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436/30.11.2023 г., постановено по АНД № 1083/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 674/10.08.2023 г. на директор на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: