№ 26
гр. Дупница, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Й. К. Д., с ЕГН **********, от гр. Дупница, ул. „***“ №
17А, община Дупница, област Кюстендилска против Наказателно постановление № 42-
0001485/14.06.2021 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. София, с
което за административно нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, пр. 4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се твърди, че горепосоченото наказателно постановление е
незаконосъобразно, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка, сочат се доводи за липса
на нарушение, моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по същество моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като навежда доводи за допуснати
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за
недоказаност на вмененото нарушение. Не претендира разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован не изпращат представител,
представено е писмено становище по същество, с което се иска потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
В Изпълнение на Заповед №РД-12-963/19.05.2021 г. на Директора на РД"АА" София
/л. 14/ на 19.05.2021 г. свидетелите Р.А. и Д.Б. - инспектори при РД"АА" София извършили
проверка на КТП „***“, стопанисван от ЕТ „***“, с ЕИК *********, находящ се в с.
Пиперево, Стопански двор, парцел IХ, в пункт за извършване на периодични прегледи като
преди това извършили преглед на видеозаписи от извършвани на пункта прегледи, като така
установили, че на 18.05.2021 г е извършен технически преглед на МПС "Форд", модел
"Фокус", с рег. № ***, при който техническия специалист Й. К. Д. не е определил
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина чрез уреда за проверка на
регулировката на фаровете. На място проверили документацията на пункта, като уведомили
жалбоподателя за констатираното от тях при преглед на видеозаписа за процесния
автомобил. Контролните органи обективирали констатациите си в АУАН от 19.05.2021 /л. 8/,
като приели, че жалбоподателя не е извършил проверка на техническата изправност на
автомобила в съответствие с Приложение 5, част 1, т. 4.1.2. от методиката по чл. 31, ал. 1 от
Наредба №Н32/2011 г. и в който констатираното било квалифицирано като нарушение на
чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът е
подписан от жалбоподателя, без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
Въз основа на този акт административнонаказващият орган на 14.06.2021 г. издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3,
пр. 4 от Закона за движение по пътищата на Н. М. глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин/ лева, за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 23.07.2021 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Б. и А., които
поддържат констатациите в АУАН и посочват, че са установили нарушението при преглед
на видеозапис преди да отидат на пункта. Чрез показанията им се установяват обстоятелства
свързани с извършената проверка, констатираното в хода на същата, както и процедурата по
съставяне на АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели, чиито показания съдът кредитира, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите
се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради
което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Жалбата е процесуална допустима, като подадена от надлежно лице и в
законоустановения срок-седем дни от датата на връчване на наказателното постановление.
2
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни
органи, за което по делото са представени безспорни доказателства, поради което
възраженията в обратна насока са неоснователни. Съдът счита обаче, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло
без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания.
В случая Й.Д. е санкциониран за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от
Наредба №Н-32/2011 г., посочената материална норма в хипотезата на т. 1 съдържа четири
букви, всяка от които регламентира различни задължения за техническия специалист, като
неизпълнението им осъществява отделни нарушения. Ето защо избрания от наказващия
орган подход при квалифициране поведението на санкционираното лице чрез общото
посочване на т. 1 без конкретизация кое от четирите предвидени от законодателя
задължения не е изпълнено е довело до процесуално нарушение от категорията на
съществените, изразяващо се в непълна правна квалификация на констатираното, което от
своя страна ограничава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от
възможността да разбере за неизпълнението на какво точно задължение е обвинен.
От друга страна направеното описание на нарушението в АУАН и НП е неясно.
Видно от обстоятелствената част на НП, а и в АУАН, при описване на нарушението е
посочено първоначално, че при извършване на техническия преглед жалбоподателят не е
извършил преглед за проверка на техническото състояние на ППС при спазване на
изискванията на Наредба № Н-32/2011 г. и Приложение № 5 част І раздел2, т. 4.1.2, като не е
определил хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина. И същевременно е
посочено, че за извършения преглед е издаден протокол.
От така описаното жалбоподателят, а и съдът, са поставени в ситуация да гадаят
какво точно нарушение е било извършено, т. е. дали според наказващия орган
жалбоподателят в крайна сметка е извършил преглед на ППС, в т. ч. и на определил
3
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина или не е извършил такъв и това е
така, защото няма никаква логика да се сочи едновременно, че не е извършен преглед на
светлините на МПС и че е извършен преглед като е издаден Протокол. В крайна сметка
двете твърдения за извършен и не извършен преглед са взаимно изключващи се. Освен това
с така направеното описание е неясно дали АНО има предвид, че при извършването на
прегледа на техническото състояние на ППС не е проверено състоянието на светлините на
ПС, респ. че не е била спазена методологията съгласно Приложение № 5 Част І, раздел 2, т.
4.4.1 от Наредба №Н-32/2011 г., което всъщност обстоятелство стана ясно от показанията на
св. Б. (актосъставителя) и св. по акта -А.. Защото е прието, че в издадения протокол от
прегледа на ППС е отразено, че са проверени фаровете, пътепоказателите и габаритните
светлини, както и това, че автомобилът е технически изправен и се допуска за движение по
пътищата за отворено ползване (така както е отразено в самия протокол на л. 10-12). Тоест,
щом в протокола е отразено, че светлините на автомобила са проверени, а реално преглед не
е бил извършен, което било установено при преглед на видеозаписа на прегледа, то в
протокола се съдържат неверни отразявания и същият е подписан от председателя и члена
на комисията. Отразяването на неверни обстоятелства в протокола за преглед обаче
съставлява нарушение на друга разпоредба от Наредба № Н-32/2011 г. - чл. 43, ал. 1, т. 1 бук.
"б", като негова адресат е председателя на комисията, защото тази норма предвижда, че
"председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на
периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не издава
документ за техническа изправност, когато ППС не отговаря на изискванията, определени в
Наредбата".
На следващо място съдът констатира, както в АУАН, така и в НП несъответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Наредба
№Н-32/2011 г., според която "При извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията:
1. извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по
чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4.
С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. "а" е регламентирано, че техническия
специалист извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство:
а) при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на
пътнопревозно средство, определени в тази наредба. Посочената разпоредба има бланкетна
диспозиция и наказващия орган е следвало да съобрази специална уредба при
квалифициране поведението на жалбоподателя, доколкото изхождайки от текста на
приложената норма същата не кореспондира на даденото описание от фактическа страна.
Като в случая според съда правилната квалификация е чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н32/2011 г., във вр. с Приложение № 5, част 1, т. 4.1.2 от Методиката за извършване на
4
периодичен преглед, според което Приложение като метод за извършване на преглед
"Регулировка" е посочено "Определя се хоризонтална насоченост на всеки фар за къса
светлина, като се използва уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронен
интерфейс на превозното средство.
Констатираното от съда несъответствие между фактическото и правно обвинение
винаги се приема за съществено процесуално нарушение, което на собствено основание е
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Наред с посоченото в конкретния случай според съда не се и установи по
безспорен начин извършване на нарушение от жалбоподателя. При наличието, според
Методиката, на възможност проверката на хоризонталната насоченост на фаровете да се
извърши по два начина, остава неясно защо наказващия орган е приел, че е извършено
нарушение, поради неизползване на уреда за регулировка на фаровете, като липсват
доказателства да е проверено, съответно установено, че автомобила не е бил оборудван с
електронен интерфейс, позволяващ извършването на тази проверка. Посоченото обуславя и
недоказаност на санкционираното нарушение, както и нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
според която разпоредба наказващия орган е длъжен да изследва всички спорни
обстоятелства, което в случая не е сторено.
Само това е достатъчно да се отмени НП, т. к. с начина на описване на нарушението
и дадената правна квалификация жалбоподателят е лишен от възможността да научи ясно и
недвусмислено фактите, очертаващи обективната и субективна съставомерност на
вмененото нарушение и като цяло да научи какво точно се твърди, че е извършил, а след
това адекватно да организира защитата си.
Предвид изложеното и като прие, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че същото
следва да се отмени.
Но дори и да се приеме с оглед на оставените и изложени по-горе обстоятелства, че
формално е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като той не е
провел прегледа на ПС,като не е определил хоризонталната насоченост на всеки фар за къса
светлина, използвайки уреда за порверка на регулировката на фаровете, то настоящият
казус разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така,
тъй като все пак преглед на светлините на автомобила е бил извършен и същият не е
констатирал технически неизправности, нарушението е извършено от жалбоподателя за
първи път и от същото не са настъпили вредни последици.
Всичко това показва, че обществената опасност на деянието и на дееца, не са
завишени, а извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца в сравнение с други типични случаи на нарушения от този вид, което мотивира
настоящата инстанция да приеме, че е следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като се касае за маловажен случай. В този смисъл атакуваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени. Още повече, че в същото наказващият орган
5
изобщо не е отбелязал зали нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28а от ЗАНН. При това положение и като не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН
наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други
думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР
№ 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК ВКС/.
С оглед на всичко изложено до тук НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001485/14.06.2021 г. издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. София, с което за административно
нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1 –во от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, пр. 4 от ЗДвП на Й. К. Д., с ЕГН **********, от гр. Дупница,
ул. „***“ № 17А, община Дупница, област Кюстендилска е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6