Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2005 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединение установителни
искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ вр.
чл. 491 ТЗ срещу Г.И.М. и иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
485, ал. 1 ТЗ срещу „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД.
Ищецът - „П.п.” ЕООД, твърди, че на 07.03.2014 г. ответникът Г.И.М. издал в негова полза запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да му плати на падежа – 23.11.2014 г., сумата от 89 376 лв. Посочва, че записът на заповед е авалиран от ответниците „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД. Твърди, че задължението по записа на заповед не е платено от издателя и авалистите, които отговарят солидарно пред поемателя, нито на падежа, нито към момента. За възникналите вземания по записа на заповед е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на ответниците е подадено възражение. С оглед на това ищецът моли да се признае за установено, че Г.И.М., „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД му дължат солидарно сума в размер на 89 376 лв., представляваща неплатено задължение по записа на заповед, издаден на 07.03.2014 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците - Г.И.М., „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД, са подали писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Твърдят, че записът на заповед, от който ищецът твърди, че произтичат вземанията му, е нищожен, тъй като липсват част от изисуемите по закон реквизити. Посочват, че записът на заповед е издаден, за да обезпечи задълженията, които са възникнали в тежест на „С.” ООД по сключен между него и ищцовото дружество договор за доставка на съоръжения и оборудване за бетонов възел. Твърдят, че задълженията на това дружество по каузалната сделка са изцяло погасени, поради което погасени са и задълженията на издателя и авалистите, възникнали от процесния запис на заповед. Заявяват възражение за унищожаемост на записа на заповед, който е сключен поради измама – ответниците са били заблудени, че единственият начин да предотвратят започването на съдебни процедури по договора за доставка на съоръжения и оборудване за бетонов възел е да обезпечат задълженията си по тази сделка, включително начислените лихви за забава в по-голям от дължимия размер, като издадат записа на заповед. Правят възражение за погасяване по давност на предявените в процеса вземания. поради изложеното молят предявените искове да се отхвърлят. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При произнасяне по
основателността на предявените искове следва на първо място да бъде
съобразено това, че ищецът твърди, че вземането му за получаване на сума в
размер на 89 376 лв. произтича от запис на заповед, издаден от ответника Г.И.М.
и авалиран от ответниците „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД. Записът на заповед е
самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която
основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за нейната
действителност, поради което сумата по него се дължи независимо от наличието на
каузална сделка. Следователно, за да се установи дължимостта от ответника на
сумата от 89 376 лв., която е предмет на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже единствено
съществуването и действителността на записа на заповед, издаден на 07.03.2014
г. от ответника Г.И.М., както и поемане на задължение по него от авалистите, но
не и съществуването на каузално правоотношение между страните и връзката му с
издадения менителничен ефект. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк.
дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Записът на заповед е формална сделка, която за да е действителна следва да бъде сключена в писмена форма и да съдържа всички изискуеми от закона реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ.
От наличното по делото копие на записа на заповед, която сделка се сочи като правопораждащ поцесното вземане факт, се установява, че той е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 535 - чл. 536 ТЗ, без които той би бил недействителен. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед”, както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава безусловно да плати определена сума пари на поемателя. В записа на заповед са посоченни дата и място на издаването му, както и място на плащането му. Неговият падеж е определен по лимитативно предвидените начини, посочени в разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ТЗ, приложим в процесния случай на основание препращащата норма на чл. 537 ТЗ, а именно на определен ден – 23.11.2014 г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че записът на заповед, от която сделка ищцът твърди, че са възникнали вземанията му към ответниците, не страда от порок, който да го прави нищожен.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе по направеното от ответниците в преклузивния срок за това – този по чл. 367 ГПК, възражение за унищожаемост на записа на заповед поради измама.
Съгласно чл. 29 ЗЗД, която разпоредба е приложима на основание препращащата норма на чл. 44 ЗЗД освен към договорите и към едностранните сделки, какъвто характер има записа на заповед, за да бъде унищожена една сделка поради измама, по делото следва да бъде установено настъпването на следните предпоставки: 1) формиране на невярна представа у лицето, което като страна по сделката, следва да направи волеизявление за сключването й, относно всеки един от съществените елементи от нейното съдържание, относно правните последици на сделката или относно качествата на субекта, с който лицето договаря; 2) авторът на измамата следва да съзнава действията си и тяхната насоченост, както и правните последици от тези действия; 3) сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение т.е. да е сключена в резултат на така формираните у лицето неверни представи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява изобщо у издателя на запис на заповед да е формирана някаква невярна представа за който и да е от съществените елементи на тази едностранна сделка – нито по отношение на сумата, за която се издава, нито по отношение на това кое лице е издател и кое е поемател по ценната книга. Както беше посочено записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието не е елемент от съдържанието й, което означава, че дори и издателят и да е имал някакви неверни представи относно това дали е налице правоотношение, за обезпечаване на което тя е сключена и какво конкретно е било това правоотношение, то тези неверни представи не се отнасят до съществен елемент на сделката запис на заповед, поради което и не са от такова естество, че да могат да доведат до опорочаване волята на издателя и следователно не представляват основание за унищожаване на записа на заповед.
Предвид горното, трябва да се заключи, че възражението за унищожаемост на записа на заповед, издаден на 07.03.2014 г. е неоснователно. Той е действителна сделка, тъй като не страда от порок, който да води до нейната нищожност, нито е сключена при измама, поради което е породила целените с нея правни последици.
Процесният запис на заповед удостоверява вземане на ищеца „П.п.” ЕООД, като поемател, за получаване на сума в размер на 89 376 лв. от издателя на документа, който е ответникът Г.И.М.. То е изискуемо към момента на сезиране на съда, доколкото падежът, посочен като конкретна дата в документа – 23.11.2014 г., е настъпил.
Върху самата ценна книга са обективирни изявления, под които има положен подпис от представителите на юридическите лица „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД, с които те заявяват, че поемат задължение да отговарят с цялото си имущество като поръчители за задълженията по записа на заповед. Това означава, че ответните дружества са поели задължение за менителнично поръчителство, като се установява, че са спазени всички изискания за действителност на авала, предвидени в чл. 484, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 513, ал. 1 ТЗ авалистите „С.” ООД и от „Б.Д.“ ЕООД отговарят солидарно с издателя Г.И.М. за изпълнение на паричното задължение, което е възникнало в негова тежест по силата на тази едностранна сделка за заплащане на поемателя на сумата от 89 376 лв. на падежа – 23.11.2014 г.
В производството от страна на ответника по иска Г.И.М. е направено твърдение за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед – той се позовава на наличието на сключен между ищеца „П.п.” ЕООД и ответника „С.” ООД договор за доставка на съоръжения и оборудване за бетонов възел и твърди, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на „С.” ООД по тази сделка. Това твърдение е заявено с оглед направеното лично възражение от поемателя по сделката за недължимост на сумата от 89 376 лв. по записа на заповед, което се основава на факта, че паричното задължение, което е възникнало по каузалното правоотношение и което е обезпечено с издадената ценна книга, е изцяло погасено. Ето защо и доколкото съдът е длъжен да се произнесе по основателността на всички своевременно направени лични възражения от длъжника по записа на заповед, каквото е и посоченото, заявено в срока по чл. 367 ГПК, то в настоящото производство на изследване подлежи и това дали твърдяното каузално правоотношение е възникнало и дали е налице връзка между него и издадения запис на заповед.
Същите възражения за погасяване на задълженията по каузалната сделка, която е обезпечена с издаване на записа на заповед, са направени в процеса и от авалистите „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД. С оглед на факта, че отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна, като отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, трябва да се приеме, че по прекия менителничен иск на поемателя авалистът, също както и издателя, разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено-изцяло или отчасти. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява чуждите лични права /на издателя/, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед. В тази насока се е произнесъл ВКС в практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 17 от 25.05.2017 г., постановено по т. д. № 61283/2016 г, по описа на ВКС, I гр.о. С оглед на изложеното съдът приема, че е допустимо и ответниците „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД да заявят възражение за недължимост на записа на заповед поради погасяване на задължението, възникнало по сключена каузална сделка, която той обезпечава, както е направено и съдът дължи произнасяне по тях.
Ищецът изрично оспорва, че ценната книга, на която основава вземането си срещу ответниците, е издадена във връзка със сключен между него и ответника „С.” ООД договор за доставка на съоръжения и оборудване за бетонов възел. Ето защо съществуването на това правоотношение и връзката му с процесния запис на заповед подлежи на доказване в процеса. При отговор на въпроса в тежест на коя от двете страни по спора следва да се възложи да докаже тези факти, съдът съобразява дадените от ВКС с т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС задължителни указания за това. В него е прието, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й.
Възраженията на издателя на записа на заповед Г.И.М. и на авалистите „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД, че ценната книга е издадена за обезпечаване на задължение по каузална сделка, има за цел да обори съществуването на вземането по менителничният ефект поради погасяване на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което той е издаден. Следователно длъжниците по записа на заповед, които в случая са в процесуалното качество на ответници по иска, са страната, която се ползва от установяване съществуването на твърдяната каузална сделка - договор за доставка на съоръжения и оборудване, поради което и в тяхна тежест е да докажат както сключването й, така и връзката й с издадената ценна книга.
От представения в производството писмен договор за продажба от 18.06.2009 г. се доказва, че между „П.п.” ЕООД, в качеството му на продавач, и „С.” ООД, в качеството му на купувач, е сключен договор за продажба на кибел количка, шнек, оградни и носещи елементи и платформи за бетоновъзел. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно, че е налице някаква връзка между този договор и издаването на процесния запис на заповед. Това не се установява от съдържанието на писмения договор от 18.06.2009 г., в който липсва уговорка между страните по сделката, с която те да се съгласяват, че за обезпечаване изпълнението на някое от задълженията по нея ще бъде издаден запис на заповед. Посоченият факт не се доказва и от изслушания по делото свидетел, който не изнася пред съда конкретни обстоятелства свързани с издаването на процесния запис на заповед, доколкото не сочи някакви елементи от съдържанието на сделката, които да бъдат отнесени към тази, на която ищецът основава претенцията си – той не сочи дата, на която е издаден конкретен запис на заповед, за който свидетелства, не заявява да знае за запис на заповед, по който издател е лицето Г.М., нито пък посочва конкретна сума, за която е издадена ценната книга, за да може да се направи извод, че показанията му се отнасят за процесната.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че длъжниците по записа на заповед не са доказали наличието на каузално правоотношение, във връзка с което той е издаден, поради което възражение им за недължимост на сумата по него, което се основава именно на съществуването на твърдяната каузална сделка и на това, че всички задължения, които са възникнали от нея, са погасени, са неоснователни. Ето защо и предвид факта, че записът на заповед, издаден на 07.03.2014 г. е редовен от външна страна менителничен документ, то следва да се заключи, че въз основа на него в тежест на издателя Г.М. и авалистите „С.” ООД и „Б.Д.“ ЕООД е възникнало задължението да заплатят солидарно на поемателя „П.п.” ЕООД на падежа 23.11.2014 г. сумата от 89 376 лв., което не е изпълнено.
Ответниците са направили в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, което следва да се разгледа.
Давностният срок за погасяване на иска на поемателя срещу издателя и авалистите на записа на заповед се погасява с тригодишна давност, която тече от падежа на ценната книга съгласно чл. 531 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ. Следователно в случая погасителната давност започва да тече от 23.11.2014 г. и изтича на 23.11.2017 г. Установява се, обаче, че поемателят „П.п.” ЕООД е упражнил правото си на иск за присъждане на сумата от 89 376 лв. по записа на заповед, преди 23.11.2017 г. – на 03.02.2017 г., на която дата е подадено заявлението по чл. 417 ГПК и от която се счита предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК, поради което и то не е погасено по давност.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК субективно съединени установителни искове, са основателни, защото ищецът доказа в настоящото производство съществуването на вземането си, произтичащо от действителен запис на заповед, а ответниците не доказаха нито едно от заявените в процеса правоизключващи възражения.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски, както в исковото, така и в заповедното производство, които съдът разглежда също в настоящия процес съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в общ размер от 8 655, 04 лв., от които 3 575, 04 лв. – платена държавна такса за разглеждане на заявлението по чл. 417 ГПК и на исковата молба, 1 880 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено, 3 200 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, предявени от „П.п.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***2, „С.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***2, и „Б.Д.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, че Г.И.М., „С.” ООД и „Б.Д.” ЕООД дължат солидарно на „П.п.” ЕООД сумата от 89 376 лв. /осемдесет и девет хиляди триста седемдесет и шест лева/, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден от Г.И.М., на 07.03.2014 г. и авалиран от „С.” ООД и „Б.Д.” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.02.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.И.М., „С.” ООД и „Б.Д.” ЕООД да заплати на „П.п.” ЕООД сума в размер на 8 655, 04 лв. /осем хиляди шестстотин петдесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: