Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 367
гр. Добрич, 09.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, І
състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 372/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с § 9, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба вх. № 1689/ 07.06.2019 г. от М.Д.М., ЕГН **********,*** срещу Отказ на
Кмета на Община град Добрич, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 –
302/.09.04.2019 г.
С жалбата (уточнителна молба от 20.06.2019
г., л. 42 – 44) се настоява, че отказът на Кмета по Заявление вх. № 94М – 00 –
302/ 28.03.2019 г. е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалноправните разпоредби на закона, противоречия с материалния закон и
необоснованост. Жалбоподателят сочи, че е наследник по закон на **** М. ***,
починал на 04.12.2001 г. За нуждите на Община град Добрич е извършено
отчуждаване на имот от баща му, като след отчуждаването имотът е завзет, а със
Заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) № 278/ 24.01.1991 г. на Председателя на ИК на
ОбНС Добрич му е определено обезщетение с апартамент № 18, вх. Ж, на VІІ – ми
жилищен етаж в ЖК „9-ти септември“. Добавя, че със Заповед № 1347/ 03.11.2009
г. на Кмета на Община град Добрич е променено полагащато се обезщетение за отчуждения
имот, като жалбоподателят, в качеството си на наследник на ***, е обезщетен с
апартамент № 5, бл. А, на четвърти /втори жилищен/ етаж на ЖБ „Добрич“ по ул. „***“.
До момента сградата реално не е построена и имотът не е предоставен на
жалбоподателя. В тази връзка е подал цитираното по – горе Заявление с искане за
нова оценка и промяна на обезщетението от имотно в парично. Счита, че не е
довършена процедурата по обезщетяването за отчуждения имот, поради което
неправилно администратвният орган е отказал да уважи искането му. Въз основа на така изложените в жалбата аргументи иска
отмяна на оспорения отказ на Кмета на община град Добрич и връщане на преписката на ответника за произнасяне по
искането чрез определяне на ново обезщетение. Претендира съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ****, АК – Варна, която
поддържа жалбата по изложените в уточнителната молба съображения. Представя Писмени
бележки вх. № 2656/01.10.2019 г.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М., която
оспорва жалбата. Настоява, че нормата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) не е
императивна и Кметът има право на преценка дали да измени или не Заповедта по
чл. 100 от ЗТСУ (отм.) по отправено до него искане от правоимащия. Добавя, че към настоящия
момент в бюджета на общината не са предвидени средства за парично обезщетяване,
поради което такива действия не могат да бъдат извършени, както и че е обявена
обществена поръчка за изграждане на процесния блок, отворени са ценовите
предложения и предстои процедурата по възлагане на обществената поръчка да бъде
финализирана, в резултат на което ще бъде изграде и апартаментът, определен за
обезщетяване на жалбоподателя. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Добрич, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните, сторените изрични изявления за отделяне на спорното от безспорното и прецени приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед № 474 от 26.04.1983 г. (л. 19 – 25) на Председателя на Общински
народен съвет Толбухин на основание чл. 95 и чл. 98 от Закона за
териториалното и селищно устройство и чл. 265 от ППЗТСУ е отчужден
имот – самостоятелно жилище от 63.20 кв. м, дюкян от 20.20 кв. м и дворно място
от 168 кв. м, представляващи съсобствен имот с пл. № 1261 по плана на гр.
Толбухин, находящ се на ул. „****“ № 40а, собственост на ***и ****, като ***е обезщетен с жилище от две стаи и
кухня в ЖК „9-ти септември“, без да се прилага чл. 90 от ЗТСУ. Като е записано,
на блокиран влог да се приведе ½ от стойността на имота, равна на
3095.28 лв. (л. 21)
На 06.02.1987 г. е съставен Акт за
завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот. В Акта е описан
отчужденият имот, посочено е, че Заповедта за отчуждаване е влязла в сила,
както и че със Заповед № 474/ 28.04.1983 г. на Председателя на ИК на ОНС собственикът
е обезщетен с насрещно жилище, конкретно определено и оценено. Допълнено
е, че със Заповедта за отчуждаване собственикът е обезщетен с пари в брой. Няма
отразено превеждане на сумата. (л. 8)
Със
Заповед № 278 от 24.01.1991
година, т. 88, на основание чл. 100 от ЗТСУ и писмените молби на
собствениците за определяне на конкретни жилища, с които да се
обезщетят собствениците, наследодателят на жалбоподателя е
обезщетен с апартамент № 18, на VІІ жилищен етаж, находящ се в ЖК „9-ти септември“,
състоящ се от две стаи, кухня - столова, и сервизни
помещения, със застроена площ от 96.84
кв.м, ведно с изба, общо 22 481 лв., съгласно Наредбата за цените на
недвижимите имоти, приета с Постановление № 53/ 22.11.1979 г. (л. 27)
Със заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на Кмета
на Община град Добрич, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, § 9,
ал. 1 от ПР на ЗУТ и във връзка с чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от ЗТСУ (отм.), чл.
255, чл. 257, чл. 265 и чл. 269 от ППЗТСУ (отм.), удостоверения за наследници,
молби, протокол на Комисията, назначена със Заповед № 1182/ 05.10.2009 г. на
Кмета на Община град Добрич, Указание от 27.01.1992 г. на МРРБ и МФ т. 3, НЦНИ,
приета с ПМС № 53/ 22.11.1979 г., е видоизменена Заповед № 278/ 1991 г., т. 88,
с която ***е обезщетен с ап. 18, вх. Е, състоящ се от две стаи и кухня в ЖК
„Девети септември“ („Добруджа“) на стойност 22 481.00 лв. по НЦНИ /1979
г./, (22.48 лв. след деноминацията) и вместо това е обезщетен М.Д.М. с ап. №
5, бл. „А“, на четвърти /втори жилищен/
етаж на ЖБ „Добрич“ по ул. „***“, състоящ се от две стаи и кухня на 62.77 кв.
м, ведно с изба № 5 на 6.48 кв. м, с обща стойност 16 923 лв.
Определени са и допълнителни условия на обезщетението. (л. 13) Заповедта е
получена на 11.11.2009 г. Не е обжалвана. Няма и твърдения в такава насока.
Със Заявление вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г., подадено чрез адв. ****,
ВАК, жалбоподателят е поискал от Кмета
на Община град Добрич да бъде изготвена нова
оценка на имота, отчужден от ***, като същата бъде извършена по пазарни цени и
да бъде променен начинът на обезщетяване от имотно в парично, като след
изготвянето на новата оценка бъде заплатено дължимото парично обезщетение на М.Д.М.
като наследник на ***.
С писмо рег. № 94М – 00 – 302/ 09.04.2019
г. Кметът на Община град Добрич отказва да изпълни искането. Уведомява г-н М.,***
е извършила отчуждаване на недвижими имоти през периода 1981 – 1986 г. по реда
на ЗТСУ (отм.), със задължението да изгради жилищни блокове, в които да настани
собствениците на отчуждените имоти. В следващите години общината е изградила
блок „Добруджа“, в който са настанени част от правоимащите. Указва, че
оставащите правоимащи собственици следва да се настанят във все още строящия се
жилищен блок „Добрич“ по ул. „***“ в град Добрич, като общо 30 имота са
предназначени за обезщетение на собственици, от които 24 апартамента и 6
магазина. Излага факти по хронологията на изграждане на блока, като допълва, че
Община град Добрич активно планира действия за продължаване изграждането на ЖБ „Добрич“
и описва какво е предприето в тази насока през 2019 г. Счита, че след
възлагането на обществената поръчка за СМР, Община град Добрич ще може да
изпълни задължението си към отчуждените собственици. Признава, че в случая
се касае за приложение на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ – отчуждителното производство
е започнало при действието на ЗТСУ (отм.) и имотът е завзет до 30.10.1998 г.
Същевременно възразява, че по начина, по който е формулирана разпоредбата на
чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), а именно, че: „Органът по чл. 95 може до предаване на обекта
да изменя влезлите в сила заповеди по чл. 98 и 100 по молба на правоимащите с
нотариално заверени подписи, когато се иска парично обезщетение вместо имотно,
жилище с по-малък брой жилищни помещения, но не по-големи по площ от
определеното, или промяна на местонахождението на жилището при условие, че
инвеститорът е съгласен и че заповедта не засяга правата, придобити от трети
добросъвестни лица“, се налага извод, че същата не е императивна, а
възможността за изменение или отмяна на влезлите в сила заповеди е предоставена
на изключителната преценка на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). С оглед на това
и предвид предприетите действия по довършване изграждането на блока, съоветно
поради липса на средства в общинския бюджет за парично обезщетение, заявява, че
не приема предложението за нова оценка и промяна на имотното обезщетение в
парично, което да бъде изплатено на база новата оценка.
Писмото е получено от жалбоподателя, чрез
адв. Илиева, на 07.05.2019 г., видно от приложеното по делото известие. (л. 38)
Жалбата е изпратена по пощата, с обратна
разписка, на 21.05.2019 г. и регистрирана на същата дата в Община град Добрич.
(л. 4)
По делото е прието за безспорно
установено, че до момента жалбоподателят, като наследник на ***, не е получил
определеното му имотно обезщетение за отчуждения от наследодателя му имот.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Добрич, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения акт, съответно имащо правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят е подал процесното
Заявление, произнасянето по което се оспорва, съобразно разпоредбата на чл.
270, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), която регламентира правото на собствениците на
отчуждени недвижими имоти, след като е налице изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на заповедта
за отчуждаване на имота, ако не са обезщетени, да поискат заповедта да бъде
отменена изцяло или да се направи нова оценка.
Същевременно, съгласно
§ 9, ал. 1 от ПР ЗУТ, за отчуждителни производства, започнали при действието
на отменените разпоредби на Глава пета, раздел първи от ЗТСУ, по които е
издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998
година, се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 от Закона за собствеността. Първото условие за прилагането на тази норма
е да има започнало отчуждително производство при действието на ЗТСУ.
В настоящия случай, видно от Заповед № 474 от 26.04.1983
година, е започнало по реда на чл. 98 от ЗТСУ производство по
отчуждаване на имота на наследодателя на жалбоподателя. Второто условие
за прилагане на горната разпоредба е имотът да е завзет до 30.10.1998 година.
От приетия по делото Акт за завземане на отчужден в полза на
държавата недвижим имот от 06.02.1987 година на
Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Толбухин, се установява, че отчужденият имот е завзет през 1987
година. Третото условие, за да се довърши отчуждителното производство по
реда на ЗТСУ, е то да не е завършило. То е незавършено, когото не е издадена
заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) или въпреки че е издадена заповед,
конкретизираният в заповедта имот да не може да бъде предаден на правоимащото
лице по независещи от органа обективни причини или не е получено парично
обезщетение. Въпреки че жалбоподателят е бил обезщетен, на основание чл. 98 от
ЗТСУ (отм.), с обект в новострояща се сграда, предназначена за жилищни нужди,
се установява по безспорен начин, че жилището не е довършено и съответно не
е предадено на жалбоподателя
поради незавършване на строителството на сградата. Налице е третата
предпоставка за прилагане на разпоредбите на отменения ЗТСУ. Съгласно
разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 може до
предаване на обекта да изменя влезли в сила заповеди по чл. 98 и чл. 100 по
молба на заинтересуваните страни с нотариална заверка на подписите в следните
хипотези. 1. когото се иска парично обезщетение вместо имотно 2. жилище с
по-малък брой жилищни помещения, 3. промяна на местонахождението на имота.
По
силата на тази специална разпоредба Кметът на Община
град Добрич може да измени стабилната заповед по реда чл. 100 от
ЗТСУ. В случая използването на глагола „може“ не е в смисъл, че има право на
преценка, ако са налице обстоятелствата за това, да реши дали да измени или не
влязлата в сила заповед, а в смисъл, че въпреки че заповедта е
станала стабилен административен акт, в случай, че отчуждителното производство
не е довършено, то този акт може да бъде изменен, за да бъде завършено
отчуждителното производство. В този смисъл
неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че
на преценката на административния орган е предоставено да реши
дали да измени или не конкретния административен акт. От
компетентността на Кмета на Община град Добрич е да прецени дали да обезщети с друго
жилище (довършено), респективно да обезщети парично правоимащия, като предвиди средства за това в бюджета на Община град Добрич, но той е длъжен да довърши отчуждителното
производство.
В случая изложените мотиви, че не са
предвидени такива средства в бюджета на Общината, съответно, че са предприети
действия по ангажиране на изпълнител за довършване на строителството, не могат
да обосноват отказ за изпълнение на искането. Още повече, че действия от страна
на общината са предприемани в годините, но до довършване на отчуждаването така
и не се е стигнало. Ако е налице редовно искане, то административният орган
следва да се произнесе по него, като изготви нова оценка, съобразявайки
приложимите за това норми, а именно по цени към момента на отчуждаването на
имота – 26.04.1983 година, съгласно нормата на чл. 102, ал. 1 от Закона за
собствеността, според която отчужденият имот и този, който се отстъпва в
обезщетение, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването,
след което да уведоми искателя за новата оценка, и съответно, ако молителят все
още настоява за промяна на вида на обезщетението в парично, да предвиди
средства за това в бюджета, за да довърши отчуждителното производство.
В конкретния случай обаче искането за
промяна на имотното обезщетение в парично е нередовно, без нотариална заверка
на подписите, условия по смисъла на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), а именно, че
органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезлите в сила заповеди
по чл. 98 и 100 по молба на правоимащите с нотариално заверени подписи,
когато се иска парично обезщетение вместо имотно, жилище с по-малък брой
жилищни помещения, но не по-големи по площ от определеното, или промяна на
местонахождението на жилището при условие, че инвеститорът е съгласен и че
заповедта не засяга правата, придобити от трети добросъвестни лица.
Административният орган обаче не е дал указания за изправяне на нередовностите,
с което е допуснал нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени оспорения
административен акт, като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на Кмета
на Община град Добрич, който да се
произнесе по Заявление вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г., подадено чрез адв. ****,
ВАК, от М.Д.М., при спазване на горните указания, като изпълни
задължението си да довърши отчуждителното производство.
С
оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 610 лв. (шестотин и десет лева), от които 10 лева
платена държавна такса и 600 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
С
оглед изхода на спора на ответната страна не се дължат разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящият
съдебен състав при Административен съд - Добрич
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Д.М.,***,
Отказ на Кмета на Община град Добрич, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 –
302/ 09.04.2019 г.
ВРЪЩА
административната преписка на Кмета на община град Добрич за произнасяне по Заявление вх. № 94М – 00 - 302/
28.03.2019 г., подадено чрез адв. ****, ВАК, от М.Д.М., съгласно дадените
указания.
ОСЪЖДА
Община град Добрич да заплати на М.Д.М.,
ЕГН **********,***, направените съдебно - деловодни разноски в общ размер от 610 лв. (шестотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: