Определение по дело №279/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

03.07.2020 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на трети юли 2020 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 279 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, предявен от А.С.Г. срещу Л.Г.Г. с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, за изменение на мерките за упражняване на родителските права върху общото дете на страните, като се иска тяхното предоставяне на ищцата.

            В исковата молба се заявява, че с решение на съда от 11.08.2017 г. дълбоко и непреодолимо разстроеният брак на страните е бил прекратен по взаимно съгласие. Със споразумението родителските права върху сина им, роден на *** г., били предоставени на бащата. Причината, поради която ищцата се съгласила на това, била, че в момента тя била предложена на голям стрес и на психически тормоз от съпруга си. Тогава тя работела като помощник-нотариус в гр. Пловдив, непрекъснато пътувала, трябвало да си намери квартира в гр. Пловдив и ако детето остане с нея, това щяло да означава смяна на познатата му среда, училище, жилище и т.н. Месец по-късно обаче ищцата възстановила отношенията с бившия си съпруг и заживяла отново с него на съпружески начала, тъй като искала да бъде с детето си. Напуснала работата си в гр. Пловдив и била по цял ден вкъщи, грижела се за детето, водела го на училище и на тренировки, учели заедно, ходеля на родителски срещи и се грижела за домакинството. С получаваното обезщетение за безработица участвала в издръжката на семейството. В продължение на няколко седмици през зимата на 2017 г. се грижела и за майката на ответника след изписването и от лечение в болница. Въпреки всичко това бившият и съпруг често се карал с нея и при всеки удобен случай и напомнял, че той упражнява родителските права върху детето, а тя е „никоя“ и не може да взема решения за него. Държал се по този начин дори пред детето, а се опитвал да го настройва и срещу нейните близки – родителите и, племенниците и, сестра и и зет и, като се изказвал негативно за тях отново пред детето и не позволявал на ищцата да го води на гости у родителите си, когато там е сестра и със семейството си. Натяквал на ищцата, че я издържа, когато тя се вписала като адвокат в Адвокатска колегия – Пазарджик, внушавал и, че е лоша майка и не се грижи за детето. Веднъж сменил без предупреждение патрона на бравата на апартамента и ищцата не могла да влезе. Отношенията им се влошили още повече, а детето било използвано срещу нея като оръжие. То спряло да разговаря с нея, защото и бащата не разговарял, двамата се оттегляли в друга стая, когато тя е в жилището, според нея детето изпитвало страх и желаело да угоди на баща си. Така през декември 2019 г. ищцата напуснала общото жилище и заживяла при родителите си. Оттогава била виждала детето само три или четири пъти за по един час – според нея то отказва да се вижда с нея поради оказван от баща му индиректен натиск и в резултат на действията на бащата се е отчуждило от нея, не се вижда и с нейните близки. Помолен да обясни на детето, че майка му също го обича и иска да го вижда, бащата отказал, тъй като не искал да кара детето да прави нещо, което то не иска. Това я мотивирало да поиска изменение на упражняването на родителските права. Ищцата заявява, че споразумението за родителските права след развода никога не е било прилагано, тъй като те отново са заживели заедно, и детето никога не е усещало липсата и и не е свикнало с нейното отсъствие. Тя смята, че може да му даде както финансова стабилност, така и най-важното – любов, грижи и внимание, с нея то би се чувствало по-спокойно и емоционално по-стабилно. Сочи и че ответинкът няма близки в града, които да му помагат в грижите за детето.

            Представят се писмени доказателства, иска се разпит на трима свидетели и изслушване на вещо лице – психолог, което да отговори на въпроси за психическото състояние на детето, отношението му към майката и дали във връзка с това е прилаган някакъв психологически натиск от бащата.

            Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска, като сочи, че няма настъпила „съществена, трайна и най-вече положителна за интересите“ на детето промяна в обстоятелствата. Не оспорва твърдението, че след развода си по взаимно съгласие страните са живели отново на съпружески начала от септември 2017 г. до декември 2019 г. и споразумението за родителските права не е било прилагано. Оспорва твърдението за оказван от него на ищцата психически тормоз по времето около развода, като заявява, че ако действително е имало такъв, тогава тя не би трябвало да се съгласява да се предоставят родителските права на него, а е трябвало да предяви иск за развод по вина, при доказването на който е щяло да се стигне до негативна съдебна оценка на родителските му качества, след като подлага майката на детето си на „психически тормоз“, и упражняването на родителските права е щяло да бъде предоставено на нея. В действителност ищцата била наела жилище в гр. Пловдив поне два месеца преди сключването на споразумението за развода, а причина за това бил фактът, че тя упражнявала хобито си – конна езда, и имала собствен кон, който се отглеждал в конеферма близо до гр. Пловдив, за да бъде по-близо до нейното ново местоживеене и месторабота. За ищцата било по-удобно да живее в Пловдив, за да упражнява хобито си. Оспорва твърденията на ищцата, че тя е полагала активни и непосредствени грижи за детето – в действителност помощта и се изразявала в това, че тя била водила детето веднъж на футболна тренировка. В училището, в което детето вече учи в момента, тя не била посетила и една родителска среща. Издръжката на детето се осигурявала също само от бащата, а средствата на ищцата се използвали за нейни лични нужди и за отглеждането на нейния кон. Тя била винаги тази, която е ставала инициатор на конфликти по различни поводи, както в присъствието, така и в отсъствието на детето. Имало случай, в който първо такъв предизвикан от нея конфликт събудил детето, а после то станало свидетел и на това, как майка му удря баща му. Ответникът оспорва и твърденията, че е оказвал психически натиск върху детето и че то изпитва страх пред него. Това, което е оказало негативно влияние върху психическото и физическото състояние на детето, са били отношенията на родителите и техният развод, предизвикан обективно от поведението на ищцата, което тя не успяла да коригира и в продължение на последващото им фактическо съжителство. Самият факт на подновяване на съжителството показвал, че той прави всичко възможно да не прекъсва връзката между майката и детето. Ответникът не пречел на ищцата да се среща с детето им, тя можела да го прави по всяко време без ограничения на продължителността, но начинът на протичане на срещите им не показвал, че тя желае да запази и развие позитивни отношения с детето – тя го вземала и го оставяла при своите родители, след което излизала и отсъствала часове. Още преди прекратяването на брака тя отделяла повече време на личните си интереси, вкл. конната езда, отколкото на детето. Постепенно детето свикнало с нейните отсъствия и запълвало липсата и с по-продулжително общуване с бащата и с приятелите си, които освен другото имали и по-адекватни на неговите занимания и интереси от тези на майката. Ответникът твърди, че не може да се очаква детето да се чувства по-спокойно при нея – от самото дете той знаел, че майка му го е подлагала поне веднъж на вербална и физическа агресия при конфликт. Той не счита, че предвид възрастта на детето има нужда от помощ при отглеждането му от друго лице, освен от родител, но дори да има такава нужда, той може да разчита на майка си – макар да живее в гр. Велинград, тя пътува до гр. Пазарджик всяка седмица, среща се с внука си и са в отлични отношения. Самият ответник заема мениджърска длъжност в застрахователен офис и има свобода при организирането на работното си време, което му позволява да има свободно време за детето. Детито расте и се развива по много добър начин, има дотличен успех в училище и спортни изяви и всичко това се дължи на възпитателските качества на неговия баща. Според него времето и начинът на осъществяване на професионалните задължения на ищцата, доходите и, социалната и среда и личните и интереси и прекарване на свободното време са много по-малко адекватни на нуждите на детето, а и савата ищца признава, че отношенията и с детето не се развиват добре – според него това състояние не може да бъде преодоляно чрез отделяне на детето от бащата и дори има вероятност да се стигне до по-голямо напрежение в отношенията на детето и майката.

            Ответникът се противопоставя на изслушването на повече от двама свидетели и на поисканата експертиза, но ако тя бъде допусната, поставя допълнителни въпроси. Иска изслушване на двама свидетели, на страните и на детето. Представя писмени доказателства. Иска въпросът за експертизата да бъде решен след изслушването на детето и страните.

Страните носят тежестта да докажат фактите, на които основават изводите си за това, че е в интерес на детето то да бъде отглеждано от съответния родител.

Доказателствените искания на страните са допустими и относими. Няма причина да се ограничава предварително броят на свидетелите, освен при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК.

Въпросът за изслушването на детето може да се реши по-късно, в открито съдебно заседание и след изслушване на становището на вещото лице. Обратно на становището на ответника, съдът намира, че тъй като въпросът за изслушването на детето е сравнително деликатен, независимо от това, че то е навършило 10-годишна възраст, за решаването и за начина на изслушване му би могло да се вземе предвид и становището на вещото лице.

            По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените с исковата молба и отговора писмени доказателства – по опис.

Да се изиска социален доклад от Дирекция „СП“ – Пазарджик.

Дава възможност на страните да доведат свидетели.

Допуска съдебно-психологична експертиза, която да се извърши от вещото лице Мая Коева и да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора. Определя депозит в размер 250 лв., вносими в размери 120 лв. от ответника и 130 лв. от ищцата. Задачата да се съобщи на вещото лице след внасянето на депозита.

Насрочва съдебно заседание на 14.08.2020 г. от 10,30 ч.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и от отговора.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: