№ 8096
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110151342
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500,
ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъждане на Р. Н. П. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от
3324.98 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за репариране на вредите по МПС „Д“ с рег. № РВ ... АВ
вследствие на ПТП от 09.06.2019г., настъпило в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“,
преди кръстовището с ул. „М“, по вина на ответника, управлявал лек автомобил „...............“
с рег. № РВ ......... СВ, без да е правоспособен за това, в т. ч. ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението вразмер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.09.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 569.25 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.12.2019г. до 30.08.2021г.
Ищецът твърди, че на 09.06.2019г. в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, на
кръстовището с ул. „М“ Р. Н. П. в качеството си на водач на лек автомобил „...............“ с рег.
№ РВ ......... СВ, гражданската отговорност на когото била застрахована по силата на
сключен с ищеца договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
нарушил правилата за движение- не спазил достатъчна дистанция от движещия се пред него
автомобил „Д“ с рег. № РВ ... АВ, и ударил последния, с което му причинил увреждания на
стойност 3299.98 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице.
Доколкото към момента на ПТП соченият за виновен Р. П. не бил правоспособен водач на
МПС, до него била отправена регресна покана да възстанови в полза на застрахователя
изплатеното от последния застрахователно обезщетение, както и разноските за определянето
му, което ответникът не сторил. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
В проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание ответникът, явил се лично,
изрично заявява, че не оспорва исковата молба, както и че няма искания за събиране на
доказателства в процеса.
1
Съдът, като съобрази изявленията на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната
действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти):
1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската
(деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/
реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното
покритие, за което вина носи ответникът (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен
риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ при осъществяване на
произшествието делинквентът да е управлявал МПС, без да е правоспособен за това; 6/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на правоимащото лице.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, поставянето на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера
на законната мораторна лихва за съответния период.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото ответникът изрично заявява, че не
оспорва исковата молба, следва да се приеме, че между страните не съществува спор
относно осъществяването в обективната действителност на която и да е от материалните
предпоставки за основателност на претенциите в предявените с исковата молба размери.
Изявлението за неоспорване на исковата молба имплицитно съдържа в себе си признание на
неизгодни за страната обстоятелства, а именно, че описаните от ищеца в исковата молба
обстоятелства действително са се осъществили, т. е. признание на всички правнорелевантни
факти, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав и
обуславящи неговия размер. А признанието на неизгодни за страната обстоятелства
съставлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански
процес, което в случая, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в приобщените по
делото и неоспорени от ответника писмени доказателства- застрахователната преписка,
образувана във връзка с процесния случай пред застрахователя по застраховка „Каско“ на
увредения лек автомобил, в т. ч. протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, както и
уведомление за щета, съдържащи еднопосочни данни относно механизма на ПТП, както и
относно липсата на правоспособност у ответника да управлява МПС към релевантния
момент, опис- заключение по щета, съдържащо информация за вида и степента на
уврежданията, счетоводни документи от автосервиза, в който е извършен ремонтът на МПС,
с данни относно стойността на вредата; застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „...............“; регресна покана, отправена
до ответника за възстановяване на изплатеното от застрахователя по тази застраховка
обезщетение.
С оглед на така изложеноето следва да се приеме за установено, че именно виновното
и противоправно поведение на ответника при процесния пътен инцидент е станало причина
за същия, поради което и доколкото от неоспорените данни по делото се установява, че към
датата на ПТП Р. П. не е бил правоспособен да управлява МПС, в правната сфера на
заплатилия обезщетение застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил
деликтната отговорност на ответника, е възникнало регресно суброгационно вземане от
последния, възлизащо на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, за което
не се спори, че е съответно на възстановителната стойност на увреденото имущество по
смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, и на сторените за определянето му разноски, по извършването и
2
размера на които между страните също не се спори.
Както бе изяснено, до ответника е отправена и достигнала покана от страна на ищеца
за заплащане на регресното вземане на последния, поради което доказано е и поставянето на
длъжника в забава в момент, предшестващ началната дата на периода, за който се
претендира обезщетение за забава. С оглед на това и доколкото размерът на претендираното
обезщетение за исковия период не надвишава стойността му, определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, акцесроният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен- така, както това следва да бъде сторено и с иска
с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 706.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство за заплатени държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Р. Н. П.,
ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК .............., сумата от 3324.98 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за репариране на вредите по МПС „Д“ с рег. № РВ ... АВ вследствие на ПТП от 09.06.2019г.,
настъпило в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, преди кръстовището с ул. „М“, по вина
на ответника, управлявал лек автомобил „...............“ с рег. № РВ ......... СВ, без да е
правоспособен за това, в т. ч. ликвидационни разноски за определяне на обезщетението
вразмер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 02.09.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 569.25 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 19.12.2019г. до 30.08.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 706.00
лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3