РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Р.В.Н.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500500 по описа за 2022 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260067/16.09.2022г.,постановено по гр.д.№3978/2019г. Районен съд-
Хасково: ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3878/2019г. по описа на Районен съд-
Хасково,по предявените от И. Т. К. и Х. Г. К. срещу И. Ж. И.,Д. Ж. С. и Ж. И. Ж., искове с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване по отношение на И. Ж. И.,Д. Ж. С. и
Ж. И. Ж., че И. Т. К. и Х. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор
77195.736.52 по КККР на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК,находящ се адрес гр.***, с площ по скица 300 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с намин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м., с номер
на имота по предходен план ***, парцел ***, кв.***,при съседни имоти: №77195.736.51,
№77195.736.54, №77195.736.53 и №77195.735.29, в частта относно 4/6 идеални части от
имота, а по отношение на останалата разлика над 4/6 идеални части до претендираните
права в обем от 5/6 идеални части от имота ги отхвърля; ОСЪЖДА И. Т. К. и Х. Г. К. да
заплатят на И. Ж. И.,Д. Ж. С. и Ж. И. Ж. сумата от 600лв.,представляваща направени
разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците И. Т. К. и Х. Г.
К. ,които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
необоснованост.Считат предявените искове за процесуално допустими и за тях е налице
правен интерес от предявяванетто им.В настоящият случай, мотивите за прекратяване на
производството по делото,след приключването му по същество, не сочели на обстоятелства,
които да не са били известни на съда към момента на изготвяне на доклада по делото.
Независимо от това съдът не дал указания за установяване на правния интерес от
1
предявяване на установителния иск по отношение на 4/6 идеални части от имота, още повече
,че предмет на исковата претенция били 5/6 идеални части от имота. Липсвали и мотиви
относно липсата на правен интерес, което било допълнително основание за допуснат порок в
постановеното по делото решение. Неправилни били и изводите на съда за отхвърляне на
установителния иск за 1/6 идеална част от имота, тъй изводите на съда за липса на
предпоставките за придобИ.е на тези части по давност били неправилни. В тази връзка
поддържат, че ако съдът е обсъдил заключението на назначеното вещо лице , в което е
посочено, че парцел *** в кв.*** е бил разделен на два парцела *** в кв.*** с площ 300
кв.м. и *** в кв.*** с площ 316кв.м. още през 1971г. би достигнал до изводи различни от
направените в обжалваното решение. Поддържат също, че представените по делото
доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин основателността на исковата
претенция. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-
Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи
предявените установителни искове изцяло.Претендират и присъждане на разноски .
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Ж. И. Ж. б.ж.
на гр.***, починал на 01.05.2022г. / в хода на производството,видно от удостоверение за
наследници изх.№ГРАОН1-1266/03.05.2022г./, Д. Ж. С. и И. Ж. И.,чрез пълномощникът им,
с който оспорват жалбата и излагат доводи за нейната неоснователност.В съдебно заседание
въззиваемата Д. Ж. С. заявява, че е оттеглила пълномощията си от адв.В. и изразява
становище за основателност на подадената въззивна жалба против обжалваното решение на
РС-Хасково.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Настоящето производство е образувано след отмяна на Решение
№260122/09.04.2021г., по В.гр.д.№963/2020г. по описа на Окръжен съд-Хасково с Решение
№35/18.08.2022г. по гр.д.№2880/2021г. по описа на ВКС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ОС-Хасково, с дадени задължителни указания от
касационната инстанция по приложение на материалния закон.
Гражданско дело №3978/2019г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова
молба, подадена от И. Т. К. и Х. Г. К. против И. Ж. И., Д. Ж. С. и Ж. И. Ж. за установяване
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на
гр.***, в сила от 2006 год., с адрес на имота – гр.***, с площ от 300 кв.м., в размер на общо
5/6 ид.ч. от имота, от които 4/6 ид.ч., придобити от ищците при условията на съпружеска
имуществена общност, въз основа на разпоредителна сделка, обективирана в договор за
издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № ***, том ***, дело № *** год. и 1/6
ид.ч., придобити от ищцата И. К. по наследство от баща й – Т.И. Д. В съдебно заседание,
проведено на 29.06.2020 год. от процесуалния представител на ищците е заявено при
условията на евентуалност и възражение за придобИ.е на 2/6 ид.ч. от имота, по давност, въз
основа на установена фактическа власт, считано от 1993 год., обосновано с въведеното от
ответниците в отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора за
издръжка и гледане, обективиран в НА № *** год. в частта над 1/3 ид.ч. до 4/6 ид.ч., поради
липса на предмет. Ответниците са заявили признание на иска в размер на 4/6 ид.ч.
/равняващи се на 2/3 ид.ч./ от имота, от които 1/3 ид.ч. – придобити от ищците в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за гледане и издръжка, сключен по
време на брака им и 1/3 ид.ч. – придобити по наследство от ищцата.
По делото е установено,че ищцата И. Т. К. и ответниците И. Ж. И. и Д. Ж.С. са
наследници по закон на лицето Т.И. Д, б.ж. на гр.***, починал на 14.07.1985 год.,като
ищцата е негова дъщеря, а ответниците И. Ж. И. и Д. Ж. С. са негови внуци/ наследници на
дъщеря му С. Т. Ж.,б.ж. на гр.***,починала на 12.09.2016г.,чийто съпруг и първоначален
2
ответник Ж. И. Ж. също е починал в хода на делото на 01.05.2022г./.
Установено е също,че приживе Т.И.Д. е придобил с нотариално завещание от
15.01.1960 год. от баща си И. Т. Д. ½ ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. в гр.***, за което е
отреден парцел ***, кв.*** по плана на гр.***, заедно с цялата къща, построена на 72 кв.м. ,а
останалата ½ ид.ч. от дворното място е била придобита от неговия брат Д.И. Д.
През 1970г. Т.И. Д. се е снабдил с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** год. за
собственост на недвижимия имот, придобит по завещание, а именно – ½ ид.ч. от урегулиран
парцел ***, в кв.**** по плана на гр.****, утвърден със заповед № 853 / 1957 год., целият от
613 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 72 кв.м. в ъгъла на парцела, отреден за
дворище пл.№ ***.
Към момента на придобИ.е на собствеността върху посочения имот Т.И.Т. е имал
сключен брак с Г.И.К., както се установява от акт за женитба № 396/13.11.1947г.
С договор за издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № ***, том ***,
дело № *** год. Г.И. Д. е прехвърлила на дъщеря си И. Т. К. следния свой недвижим имот,
следващ й се по прекратената имуществена общност поради смърт на съпруга й – Т.Д., а
именно – 4/6 ид.ч. от имот, находящ се в гр.***, в парцел ** в кв.*** по плана на гр.***,
ведно с 4/6 ид.ч. от първи етаж на построената в имота триетажна жилищна сграда. Сделката
е извършена по време на брака между приобретателката – И. К. и Х. К., които са и ищци в
настоящето производство. Г.И.Д. е починала на 13.08.1995 год., а дъщеря й – С.Т. Ж. – на
12.09.2016 год., оставяйки за наследници ответниците по иска, които на 12.07.2017 год. са се
снабдили с констативен НА за собственост по наследство на следния недвижим имот, а
именно – 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.736.52.1.1,
попадащ в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52 по КККР на
гр.***, с административен адрес – гр.***, а по документи за собственост – първи етаж с
площ на целия обект 55 кв.м., с предназначение на обекта – жилище, апартамент, както и 1/6
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.736.52, с административен адрес – гр.****, с
площ на имота по скица 300 кв.м., с номер на имота по предходен план - парцел ***, пл.№
***, кв.***.
От заключението на назначената съдебно техническа експертиза,което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че по плана, одобрен
със заповед № 853 / 1957 год., процесният недвижим имот е нанесен като дворно място с пл.
№ ***, с площ от 607 кв.м., за което е отреден парцел*** в кв.**. По плана, одобрен със
заповед № 90 / 1971 год., имот с пл.№*** по предходния план е нанесен като две дворни
места – едното с пл.№ *** с площ от 300 кв.м., попадащо в западната част на имот с пл. №
***, за което е отреден парцел *** в кв.***, а второто - с пл.№ *** с площ от 316 кв.м.,
попадащо в източната част на имот с пл.№ ***, за което е отреден парцел*** в кв.***.
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.736.52 с площ от 300 кв.м. по КК се покривал
изцяло с дворно място пл.№ *** по плана от 1971 год., а ПИ с идентификатор 77195.736.53 с
площ от 316 кв.м. по КК се покривал изцяло с дворно място с пл.№ *** по плана от 1971
год.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетели. От показанията на свидетеля В. Д. – втори братовчед и съсед на страните се
установява, че процесното дворното място е било разделено приживе между двамата братя
– Т. и Д.Д. от техния баща И.. Д. Д. построил нова къща в неговата източна половина от
дворното място. Между двамата братя нямало спор за това кой коя част да ползва от
мястото, което през 1970 год. било разделено с мрежа. Споделя, че когато дядо И. починал,
синът му Т. е бил женен, а децата му – родени. Т. и съпругата му Г. живеели в имота до
смъртта си, а след това в имота останали ищците – дъщеря им И. и съпругът й Х..
Наследодателката на ответниците - С. и съпругът й Ж. имали апартамент в гр., а след като
3
децата им се оженили се преместили да живеят в с.***. В наследствената къща останал да
живее синът им И. и снаха им П., които живеели там от около 20 години. Между двете
сестри – И. и С. нямало спор относно ползването на имота и извършеното от майка им
прехвърляне на част от същия в полза на ищцата, която основно се грижела за нея.
Отношенията между страните се влошили след смъртта на С. Свидетелят споделя, че между
двете сестри били водени преговори за постигане на спогодба относно наследствения имот,
но до такава не се стигнало. От показанията на свидетеля Г.К. – син на ищците се
установява, че ответниците имали претенции за дял от дворното място, което се обработвало
изцяло от родителите му. Твърди, че С. е живеела в имота, но когато дошла снаха й, заедно
със съпруга си се преместили да живеят в с.***, а в къщата останали сина й И. и снаха й П.
От момента, в който заживели в етаж от къщата, не били ползвали двора и не полагали
никакви грижи за мястото. Споровете за ползването на дворното място с ответниците
започнали преди три години - след смъртта на леля му С. Имало уговорка между майка му и
леля му за прехвърляне на дела й, като първоначално претенциите им били за 1/6 ид.ч. от
имота, а по-късно – за 1/3 ид.ч. От показанията на свидетелката И. Д. се установява, че през
1977 год. се омъжила за сина на Д.Д. – брат на наследодателя на страните – Т.Д. По това
време дворното място, ползвано от двамата братя, било разделено с мрежа. В имота имало
стара кирпичена къща, ползвана от семействата на двамата братя – Д. и Т.Д.. Баща им И.
през 1960 год. завещал западната половина от мястото заедно с къщата на сина си Т., а
другата половина – на сина си Д., в полза на който учредил и право на строеж през 1959 год.
Върху старата къща били надградени два етажа, ползвани общо от двете сестри - И. и С., и
техните деца. Конфликтите им започнали няколко години преди смъртта на С. Били водени
преговори за изкупуване на частта на С. от първия етаж на къщата. След смъртта й
отношенията между страните се обтегнали. Свидетелката разбрала от С., че майка й – баба
Г. се е разпоредила с наследствения си дял в полза на дъщеря си И., с което
наследодателката на ответниците не била съгласна. С. била в имота докато синът й И. се
оженил – през 1998 год. От показанията на свидетелката П.И.а се установява, че от 1998
год., когато сключила граждански брак с ответника И. И., живее в спорния имот – в гр.***,
като ползвали последния етаж от къщата. Родителите на съпруга й живеели в с.***, но не
били трайно установени там - свекърва й, която работела в гр.***, оставала понякога в града
поради това, че на село нямали нужните битови условия. Дворът се ползвал от всички, които
живеели в къщата. Между свекърва й и ищцата били водени преговори последната да
наплати дела на сестра си от първия етаж на къщата, но до уреждане на спора не се
стигнало. Преговорите започнали през 2014 год., когато ищцата се преместила да живее на
първия етаж, ползван приживе от дядото и бабата на съпруга й. След смъртта на свекърва й
отношенията им силно се изострили по повод ползването на двора, за разпределението на
което подали молба до съда. Снабдили се с нотариален акт за 1/6 ид.ч. от имота, но
впоследствие – след като се консултирали с адвокат се оказало, че правата им са в по-голям
обем – от 1/3 ид.ч., както и, че бабата на съпруга й – Г. се е разпоредила в полза на дъщеря
си И. с по-голяма част от имота, която имала по наследство.
С решение № 347 от 27.05.2019 год., постановено по гр.д. № 1976 / 2018 год. по описа
на Районен съд – Хасково е разпределено ползването на спорния поземлен имот с
идентификатор № 77195.736.52 по КККР на гр.***, с административен адрес – гр.***. В
мотивите към решението е прието за установено, че ответниците по настоящия иск
притежават общо 1/3 ид.ч. от дворното място, а ищците – общо 2/3 ид.ч., в който обем е
разпределено и правото на ползване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК са процесуално допустими и ищците имат правен интерес от предявяването му, поради
което съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Действително интересът от
търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички искове,не само на
4
установителните такива, но изискването за интерес от установяването като предпоставка за
допустимост на установителния иск е изрично предвидено в разпоредбата на чл.124 ал.1 от
ГПК и това е така защото само по този начин могат да се обособят онези граждански
отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като се очертаят и лицата
легитимирани да ги търсят.Правният интерес при установителните искове следва да е
налице не само при предявяване на иска, но и в хода на процеса.В тази връзка макар и
исковете за собственост да не са сред посочените от закона изключения при които се
постановява решение при признание на иска, по тях не се постановява и решение по чл.237
ал.1 от ГПК като практиката изхожда от съображения за правна сигурност-признаване на
собствеността на ищеца, което изисква доказване на всички елементи от фактическия
състав на въведения от ищеца придобивен способ с допустимите за него доказателства и
доказателствени средства.
В настоящия случай Районен съд-Хасково е приел за недопустим предявения от
ищците положителен установителен иск за собственост на 4/6 идеални части от ПИ с
идентификатор 77195.736.52 на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №**, том ***, дело №***г. от
07.07.1993г.,поради липса на правен интерес,обоснован с признание на иска от страна на
ответните в тази част.Този извод , съгласно отменителното решение ВКС и задължителните
указания дадени на въззивната инстанция по приложение на материалния закон при
връщане на делото за ново разглеждане, противоречи на съдебната практика и не е
съобразен с факта,че влязлото в сила решение № 347 от 27.05.2019 год., постановено по
гр.д. № 1976 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е разпределено
ползването на спорния поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52 по КККР на гр.***,
с административен адрес – гр.*** и признаване в мотивите, че ответниците по настоящия
иск притежават общо 1/3 ид.ч. от дворното място, а ищците – общо 2/3 ид.ч. или 4/6
ид.части, в който обем е разпределено и правото на ползване, не се ползва със сила на
пресъдено нещо относно квотите в съсобствеността.Наличието на спор относно квотите
/обема на притежаваните права в общата вещ/ налага извод за наличие на правен интерес от
търсената защита, а оттам извод за допустимост на предявения положителен установителен
иск за собственост на 4/6 идеални части от процесния имот/.
Разгледан по същество предявеният иск за собственост на 4/6 идеални части от ПИ с
идентификатор 77195.736.52 на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело № ***г. от
07.07.1993г. е основателен и доказан,като в тази връзка следва да се отбележи следното:.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че Т. И. Д. е
придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място с пл. № ***, с площ от 607
кв.м., за който е бил отреден парцел I, в кв.*** по плана на гр.*** в сила от 1957 год., както
и това, че за посочената идеална част е бил отреден парцел *** в кв.***, с площ от 300
кв.м., идентичен с поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.736.52 по действащата КК на
гр.*** Придобивното основание е завещателно разпореждане, обективирано в нотариално
завещание от 1960 год., породило своето действие с открИ.е на наследството през 1966 год.
– със смъртта на завещателя И. Т.Д. Относно придобивното основание – завещателно
разпореждане, съдът цени приетия като писмено доказателство акт за нотариално завещание
от 15.01.1960 год., а досежно промените в регулационния статут на имота - заключението на
вещото лице Д.К. Правото на изключителна собственост върху имота в полза на Т.Д. се
обуславя от нормата на чл. 13, ал.2 от СК, обн., ДВ, бр.23 от 22.03.1968 год. – в сила до
01.07.1985 год., съгласно която недвижимите вещи, придобити през време на брака по
наследство, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Приложението на посочената
правна норма се обуславя от разпоредбата на чл.103 от СК от 1968 год.– отм., съгласно
която правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
5
бракове, какъвто безспорно е и брака, сключен през 1947 год. между Т. и Г. Д.Правото на
собственост може да бъде придобито по давност само от лице,което не притежава това
право на друго правно основание.Собственикът упражнява фактическа власт върху имота
като елемент от това свое право, но не и с цел да го придобие повторно на друго правно
основание. За придобИ.е право на собственост по давност върху дадена вещ може да се
говори тогава когато това право не е придобито вече по друг начин. Имайки предвид
доказателствата по делото съдът счита, че владението на съпрузите Т.и Г.Д. има за предмет
право на собственост, различен от този, върху който Т.Д. е придобил право на собственост
на основание завещателно разпореждане.В тази връзка по делото е установено, че за имот №
*** от кв.***,за който по плана от 1957г. е бил отреден един парцел, с плана от 1971г. са
образувани две дворни места, за които са отредени два самостоятелни парцели ,като Т.Д. е
упражнявал фактическа власт върху парцела в западната част, а брат му Д.Д. е упражнявал
фактическа власт върху парцела в източната част. Двете места са били разделени с ограда и
между братята не е имало спор относно това кой коя част да ползва. Налице е фактическо
разделяне на съсобствени имоти, при което всеки от съсобствениците е установил
самостоятелна власт върху конкретен имот със знанието и без възражението на останалите и
при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползване, стопанисване
и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.30 ал.3 или чл.31 ал.2 от ЗС.
Всички тези действия, както се установява от доказателствата по делото преценени в
тяхната съвкупност демонстрират намерение за своене и установяване на владение за себе
си, като се вместват в съдържанието на правото на собственост.При съчетаване на тези
действия те установяват признаци на владение, защото са явни-възприети са от
съсобствениците, не са смутени и са непрекъснати.От друга страна се упражняват в
продължение на период повече от 10 години, поради което следва да се приеме, че са налице
предпоставките визирани в чл.79 ал.1 от ЗС за придобИ.е право на собственост по давност.
Давността по отношение на процесния имот е започнала да тече от 1971г. с образуването на
два самостоятелни дворищнорегулационни парцела и е изтекла по време на брака между Т.и
Г.Д., поради което имотът е станал СИО. Този извод не се променя и от факта,че единствено
Т.Д. се е снабдил документ за собственост на недвижим имот, придобит по завещание,
доколкото към 1970г. обект на правото на собственост е бил само един
дворищнорегулационен парцел ,права върху 1/2 ид.част от който на основание завещателно
разпореждане е притежавал само той, но не и съпругата му.В този смисъл удостовереното в
нотариален акт №*** от 07.07.1970г. съответства на действителното фактическо положение
към онзи момент.В подкрепа на този извод на съда са и събраните по делото гласни
доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели,от които се установява, че
между двамата братя Т. и Д. не е имало спор относно това кой коя част от мястото да
ползва, както и това, че същото е било разделено с ограда, поставена в периода – 1970 –
1977 год. В тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
техническа експертиза, от което се установява, че с плана от 1971 год., имотът от
предходния план е нанесен като две дворни места.
Предвид изложеното и на основание чл.5 ал.1; чл.9, ал.1 от ЗН и чл.27 вр. чл.26 ал.1
предл.1 от СК от 1985г следва да се приеме,че парцел *** от кв.*** по плана от 1971г., сега
ПИ 77195.736.52 е бил СИО между Т. и Г.Д., а след смъртта на съпруга Т.Д. на 14.07.1985г.
собственици на този имот са станали неговите наследници,а именно:съпругата Г.Д. с 4/6
ид.части от имота и дъщерите му И. и С. с права по 1/6 ид.част. При така посочените
наследствени права извършеното през 1993 год. разпореждане с договор за гледане и
издръжка, обективиран в НА № ***, том ***, дело № *** год., от страна на Г.Д. в полза на
дъщеря й И. К., с 4/6 ид.ч. от процесния имот е породило своето правно действие и тъй
като сделката е била възмездна същите са станали СИО между И. и съпруга й Х., които са
ищци по делото.
В този ред на мисли и с оглед установените факти и обстоятелства по делото следва
6
да се приеме,че ищците са собственици общо на 5/6 ид.ч. от процесния имот, от които 1/6
ид.ч., придобити от ищцата И. Т. К. по силата на наследствено правоприемство и 4/6 ид.ч.,
придобити от двамата ищци в режим на съпружества имуществена общност по силата на
договор за гледане и издръжка, обективиран в НА № ***, том ***, дело № *** год., в който
смисъл е и исковата претенция.
Предвид основателността на предявения установителен иск за собственост на
основание придобИ.е на 4/6 ид.части от имота на основание договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск за собственост на основание придобивна давност.
С оглед на изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира
обжалваното решение на РС-Хасково за неправилно, постановено в противоречие с
изискванията на материалния закон, поради което това решение ще следва да се отмени
изцяло и предявените искове да бъдат уважени така както са предявени в
първоинстанционното производство. Следва да се отбележи също, че решението е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка при обсъждане на събраните по
делото доказателства От друга страна настоящето произнаяне на въззивната инстанция по
приложение на материалния закон е съобразено със задължителните указания дадени в
отменителното решение №35/18.08.2022г., постановено по гр.д.№2880/2021г. по описа на
ВКС.
Предвид изхода на спора на ищците по делото следва да се присъдят направените
разноски пред РС-Хасково, ОС-Хасково и пред ВКС в общ размер на 3444,27лв., съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260067 от 16.09.2020 год., постановено по гр.д. № 3978 / 2019
год. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Ж. И.,с ЕГН ********** от гр.***
и Д. Ж. С., с ЕГН ********** от гр.***, че И. Т. К., с ЕГН ********** от гр.*** и Х. Г. К., с
ЕГН ********** от гр.*** са собственици общо на 5/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК,находящ се адрес гр.***, с площ по скица 300 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10м., с номер на имота по предходен план ***, парцел ***, кв.***, при
съседни имоти: №77195.736.51, №77195.736.54, №77195.736.53 и №77195.735.29,
разпределени както следва,а именно: 1/6 ид.част за И. Т. К. по наследство от Т.И. Д., б.ж. на
гр.***, починал на 14.07.1985г. и 4/6 ид.части за И. Т. К. и Х. Г. К. в режим на СИО въз
основа на сделката извършена с НА № *** ,том ***, дело № ***г.
ОСЪЖДА И. Ж. И., ЕГН **********, двамата от гр*** и Д. Ж. С., ЕГН
********** от гр.*** да заплатят на И. Т. К., ЕГН ********** и Х. Г. К., ЕГН **********,
двамата от гр.*** направените по делото разноски в общ размер на 3 444,27лв.,съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8