Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5
гр.
Русе,11.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, V състав, в
публично заседание на 11 февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело 440 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Дарика 10“ ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез
управителя М.Г.М., против Ревизионен акт (РА) № Р-03001819005175-091-001 от
20.03.2020 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и М. Г. А. – Д., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, и Ревизионен
акт № П-03001820072424-003-001 от 27.04.2020 г. за поправка на ревизионен акт,
издаден на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК от А. Ц. Б., на
длъжност Началник на Сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.А. - Д., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, въз основа
на Ревизионен доклад (РД) № Р-03001819005175-092-001 от 31.01.2020 г., съгласно
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001819005175-020-001 от 05.08.2019
г., изменена със ЗИЗВР № Р-03001819005175-020-002 от 11.11.2019 г., потвърден с
Решение № 141 от 25.06.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на
НАП.
С РА и РАПРА са определени задължения за
довнасяне на корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г.
в размер на 3 455.71 лева и лихва в размер на 1 706.00 лева и задължения
за внасяне/довнасяне на ДДС – главница за данъчни периоди м. декември 2013 г.,
м. януари, февруари, март и април 2014 г. и м. януари, февруари, март и юни
2015 г. в общ размер на 4 381.15 лева и лихва в размер на 2 549.65 лева,
или общо определени задължения в размер на 12 092.51 лева.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Претендира се отмяна на ревизионния акт, както
и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 99 от делото).
Ответната страна - Директорът на
Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен
юрисконсулт З.Е., в депозирани по делото молби-становище вх. № № 4441 от
15.12.2020 г. (л. 64 от делото) и 556 от 10.02.2021 г. по описа на съда (л. л.
77 и 78 от делото) оспорва основателността на жалбата. Моли същата да се
отхвърли като неоснователна и недоказана и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
да се присъдят разноски за юрисконсулт.
След преценка на събраните по
делото доказателства и на становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е процесуално допустимо.
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря
на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол. С постановеното Решение № 141 от 25.06.2020 г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, са потвърдени РА и РАПРА в
частта, в която на дружеството са установени задължения за довнасяне на
корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. в размер на
3 455.71 лева и лихва в размер на 1 706.00 лева и задължения за
внасяне/довнасяне на ДДС – главница за данъчни периоди м. декември 2013 г.,
февруари, март, април и декември 2014 г. и м. юни и декември 2015 г. в общ
размер на 2196.24 лева главница и лихва в размер на 1329.63 лева, общо
определени задължения в размер на 8687.58
лева.
В жалбата до Директора на Дирекция ОДОП - Варна
са изложени доводи за незаконосъобразност на определения корпоративен данък за
2013г., 2014г. и 2015г. и само относно незаконосъобразното определяне на
задължения за ДДС за месеците декември 2013г, февруари, март, април и декември
2014г. и юни и декември 2015г. /които имат отношение към непризнатия данъчен
кредит по фактури, издадени от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД
/, липсва и посочване, че се обжалва актът изцяло. В съответствие с чл.145,
ал.1, т.4 от ДОПК, са формулирани искания за правилно определяне на данъчната
основа за всяка година от ревизирания период и да бъде ползван данъчен кредит
за стоките с доставчик „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД. Така е очертан предметът на
административната жалба - РА в частта за КД и в частта за ДДС само за месеците
декември 2013г, февруари, март, април и декември 2014г. и юни и декември
2015г., както е приел и Директор на Дирекция ОДОП - Варна. В
останалата част, за другите данъчни периоди, за които е определен ДДС за
довнасяне, РА не е обжалван и е влязъл в сила. Затова е неоснователно твърдението
на жалбоподателя, че Директор на Дирекция ОДОП - Варна е бил сезиран с жалба
срещу целия РА, а се е произнесъл само
за част от него.
Предмет на съдебен контрол по настоящото дело е
ревизионният акт в потвърдената част - досежно определен КД за довнасяне и
лихви, както и относно определени задължения за довнасяне на ДДС и лихви за
месеците декември 2013г, февруари, март, април и декември 2014г. и юни и
декември 2015г. в общ размер
8687.58лева.Налице е годен предмет на съдебен контрол, спазен е преклузивния
14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното решение
на решаващия орган е съобщено на дружеството по електронен път на 14.07.2020 г.
(л. 413, том 2 на преписката), а жалбата до съда е изпратена по куриер на
28.07.2020 г., видно от приложения на л. 9 от делото копие на плик.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизията на „Дарика 10“ ООД, гр.
Русе е възложена със ЗВР №
Р-03001819005175-020-001 от 05.08.2019 г., с обхват
задължения за ДДС за периода 01.12.2013 г. - 31.12.2015г. и задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. (л. л. 5 и 6, том 1
на преписката). ЗВР е издадена от А.Ц.Б. – Началник на Сектор “Ревизии” при ТД
на НАП - Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със заповед на
Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано
от 02.01.2019 г. (л. л. 7 и 8, том 1 на преписката). Със ЗВР е определен
ревизиращият екип в състав: М.Г.А. - Д. – гл. инспектор по приходите и
ръководител на ревизията и П.Г.М.– гл. инспектор по приходите и е определен
тримесечен срок от връчване на ЗВР за извършването й. Заповедта е връчена на РЛ
на 12.08.2019 г. по електронен път (л. 4, том 1 на преписката).
Впоследствие и преди изтичане на
тримесечния срок, със ЗИЗВР
№ Р-03001819005175-020-002 от 11.11.2019 г. (л. л. 2 и 3, том 1 на преписката),
издадена от компетентния орган по приходите - възложителя на ревизията, е
удължен срокът на ревизията до 12.01.2020 г. Заповедта е връчена електронно на
27.11.2019 г. (л. 1, том 1 от преписката).
Съставен е Ревизионен доклад (РД) №
Р-03001819005175-092-001 от 31.01.2019 г. със съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, подписан с електронни подписи от лицата от ревизиращия екип. РД е връчен
електронно на ревизираното дружество на 03.02.2020 г. (л. л. 282 – 329, том 1
на преписката).
Последвало е издаване на РА №
Р-03001819005175-091-001 от 20.03.2020 г. в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и от компетентните органи по приходите: А.Ц.Б., на длъжност Началник на
Сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.А. - Д., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, връчен на ЗЛ електронно на
05.04.2020 г. (л. л. 375 – 391, том 2 на преписката).
Дружеството е оспорило в законоустановения срок
РА по административен ред (л. л. 392, 395 – 399, том 2 от преписката).
С РА № П-03001820072424-003-001 от 27.04.2020
г. за поправка на ревизионен акт, издаден на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК
от А.Ц.Б., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М.Г.А.
- Д., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията въз
основа на подадена молба № Р-03001819005175-056-001 от 27.04.2020 г. и след
извършена проверка за наличие на очевидна фактическа грешка е била извършена
поправка на направени констатации в РА и на Таблица 1 към него. РАПРА е връчен
на дружеството електронно на 04.05.2020 г. (л. л. 401 – 410, том 1 от
преписката).
Не се спори от страните по делото, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД, РА и РАПРА са подписани с квалифицирани електронни подписи от
съответните органи-издатели.
С оглед гореизложеното съдът прави извода, че
оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в
предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
За преценката на съответствието на
ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Органите по приходите са констатирали, че през ревизирания
период „Дарика 10“ ООД извършва търговия на едро с плодове и зеленчуци.
Дейността се осъществява в наети обекти - открита търговска площ тип „тараба“ с
площ от 60 кв.м. на стоково тържище „Плодекс“ ООД и хладилна камера в
плодохранилището на тържището с площ от 70 кв.м. и височина 5 метра. Обектите
са с местонахождение в град Русе, ул. „Потсдам“ № 1.
Установено е, че през ревизирания
период от 01.12.201З г. до 31.12.2015 г. дружеството е реализирало продажби на
едро на клиенти - юридически лица и еднолични търговци, като издадените фактури
за продажби съдържат аналитична информация за вида на продадената стока
/артикул/, количество, единична цена, стойност, обща стойност и начислен данък
върху добавената стойност. Установено е, че плащанията от клиентите се
извършват преобладаващо по касов път. Не са констатирани продажби на физически
лица.
1.
По
ЗКПО
Въз основа на
представените фактури за продажби, органите по приходите са изготвили справки
по месеци за периода 2013 г. – 2015 г. с информация за вида и количеството на
продадените стоки, изписани количества на продадени стоки в счетоводството на
дружеството и средна покупна цена, които са обобщени по години.
В резултат на
извършена съпоставка между количествата продажби по артикули по всяка една
фактура и количествата, изписани в счетоводството са установени отклонения по
години, посочени в табличен вид на стр. 22 - 24 в РД и коригирани с данните,
посочени в Справка продажби, изписани стоки и отклонения за 201З г., 2014 г. и
2015 г., представляващи приложения към РА (л. л. 372 – 374). Констатирано е, че
за отделни видове стоки /артикули/ са изписани като счетоводен разход по-големи
количества от действително продадените количества стоки по издадените фактури
за продажби. Установени са покупна цена и пазарна цена на отклоненията на
счетоводно изписаните количества стоки.
Констатирано
е, че от ревизираното лице не са представени протоколи за брак, договори за
предоставяне на съхранение или отговорно пазене в друг търговски обект или
други подобни. Въз основа на представените
документи за извършени инвентаризации в края на отчетния период е
констатирано, че изписаните в повече количества стоки не са налични към 31
декември на съответната година. Направен е извод, че отклоненията,
представляващи изписани в повече количества стоки са продадените количества
стоки на трети лица, за които не са издадени фактури за продажби, поради което
са налице неотчетени приходи от продажби.
Органите по приходите са констатирали, че за отчетните
периоди на 201З г., 2014 г. и 2015 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи.
На ревизираното дружество са връчени Уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-03001819005175-113-001/10.01.2020 г., с което е
уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от
01.01.201З г. до 31.12.2015 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК,
Уведомление чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. №
Р-03001819005175-139-001/10.01.2020 г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения с изх. № Р-03001819005175-040-002/10.01.2020 г., с което са
изискани декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. З от ДОПК за
периода от 01.01.201Зг. до 31.12.2015 г.
С цел определяне на данъчната основа за корпоративен данък
са изследвани относимите към „Дарика 10“ ООД обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
За изчисляване на неотчетените приходи от продажби са взети
предвид средна покупна цена на стоката и представените от ревизираното
дружество средни надценки на продаваните стоки, както следва: за 2013 г. -
10.10%, за 2014 г. - 10.34% и за 2015 г. - 12.34%.
Във връзка с констатацията, че изписаните в повече
количества стоки не са налични към 31 декември на съответната година е прието,
че стоките са реализирани към 31 декември на съответния отчетен период. В РА са
установени неотчетени приходи от продажби, както следва: - за 201З г. – 9
623.90 лв.; - за 2014 г. – 5 043.28 лв.; - за 2015 г. – 12 490.56 лв.
При анализиране на разходите за дейността, органите по
приходите са констатирали, че за 2013 г. не се налага корекция на отчетените от
дружеството разходи.
Отчетените от дружеството разходи за дейността за 2014 г. и
2015 г. са коригирани в намаление със сумата на отчетната стойност на
изписаните стоки по фактури, издадени от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД с мотива, че
липсва реална доставка на стоки, както следва: за 2014 г. със сумата 6 558.50
лв., - за 2015 г. със сумата 840.00 лв.
В резултат на извършения анализ е определена данъчна основа
и дължим корпоративен данък, както следва:
- за 201З г. - приходи в размер на 272 390.92 лв., разходи
в размер на 261 025.85 лв., данъчна основа по чл. 122, ал. 1 и ал.2 от ДОПК в размер на 11 365.07 лв. и дължим корпоративен данък в размер на
1 136.51 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 174.12 лв.,
съгласно РА за поправка на РА е установен корпоративен данък за внасяне в
размер на 962.39 лв., както и лихва за забава в размер на 583.46 лв.
- за 2014 г. - приходи в размер на 212 732.52 лв.,
разходи в размер на 200 609.78 лв., данъчна основа по чл. 122, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК в размер на 12 122.74 лв. и дължим корпоративен данък в размер
на 1 212.27 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 52.10 лв. е
установен корпоративен данък за внасяне в размер на 1 160.27 лв., както и
лихва за забава в размер на 585.54 лв.
- за 2015 г. - приходи в размер на
205 201.20 лв., разходи в размер на 191 641.09 лв., данъчна основа по
чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в размер на 13 560.11 лв. и дължим
корпоративен данък в размер на 1 356.01 лв. След приспадане на внесения данък в
размер на 22.96 лв. е установен корпоративен данък за внасяне в размер на
1 333.05 лв., както и лихва за забава в размер на 537.00 лв.
2. По ЗДДС
В хода на ревизионното производство е установено, че
„Дарика 10“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за
доставка на мандарини, портокали и лимони, издадени от “ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД,
както следва:
- данъчен период м. февруари 2014 г. - фактури №№
380/23.02.2014 г. на стойност 1 212.00 лв. и ДДС 242.40 лв., 401/27.02.2014 г.
на стойност 1 170.00 лв. и ДДС 234.00 лв., № 374/20.02.2014 г. на стойност
841.50 лв. и ДДС 168.30 лв.;
- данъчен период м. март 2014 г. - фактура № 442/09.03.2014
г. на стойност 1 040.00 лв. и ДДС 208.00 лв.;
- данъчен период м. април 2014 г. - фактура №
509/13.04.2014 г. на стойност 1 525.00 лв. и ДДС 305.00 лв.;
- данъчен период м. декември 2014 г. - фактура №
775/20.12.2014 г. на стойност 770.00 лв. и ДДС 154.00 лв.;
- данъчен период м. юни 2015 г. - фактура № 891/23.04.2015
г. на стойност 480.00 лв. и ДДС 96.00 лв.;
- данъчен период м. декември 2015 г. - фактура №
1061/22.11.2015 г. на стойност 360.00 лв. и ДДС 72.00 лв.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на “ДАРКО
ТРАНС ФРУТ“ ООД, документирана с ПИНП № П-22221419153752-141-001/13.11.2019 г.,
при която е констатирано, че дружеството е с адрес на управление: гр. София
1574, район „Слатина“, ул. „Професор Цветан Лазаров“ № 13, склад 100 (Слатина
Булгарплод). Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано от 26.03.2018 г.,
регистрирано по ЗДДС, считано oт 25.05.2018 г. и последваща дерегистрация,
поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано от 28.12.2018 г.
Констатирано е, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за период от
26.11.2012 г. до 31.07.2014 г. и по ЗКПО за период от 21.12.2011 г. до
31.12.2013г., приключила с PA № Р-22221414000061-091-001/26.02.2015 г., с който
са установени задължения за лихви по ЗДДС в размер на 5 053.50 лв.
Изготвеното ИПДПОЗЛ № П-22221419153752-040-001/19.09.2019
г. е изпратено за връчване по електронен път на 19.09.2019 г. на декларираните
електронни адреси на „ДАРКО ТРАНС ФРУТ" ООД, както и по пощата чрез
лицензиран пощенски оператор до адреса за кореспонденция на дружеството.
Извършените посещения на адреса за кореспонденция: гр. София, район „Слатина“,
ул. „Професор Цветан Лазаров“ № 13, склад 100 (Слатина Булгарплод) са
документирани с Протоколи № 1593183/03.10.2019 г. и № 1593187/14.10.2019 г.,
съгласно които не е намерен управителя, упълномощено от него лице или офис на
доставчика. ИПДПОЗЛ № П-22221419153752-040-001/19.09.2019 г. е връчено по реда
на чл. 32, ал. 6 от ДОПК и до приключване на проверката и ревизията не са
представени исканите документи и писмени обяснения от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД.
Ревизиращите органи са установили, че в подадените Годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“
ООД е декларирало извършвана дейност е код 463 1 - Търговия на едро с плодове и
зеленчуци. Установено е, че в периода на издаване на фактурите, дружеството се
представлява от Веселин Граматиков и Валери Иванов, в дружеството са назначени
две лица на трудов договор на длъжност „продавач-консултант“ - Дарина
Граматикова и Даниел Граматиков. При извършената ревизия на „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“
ООД в Ревизионен доклад № P-22221414000061-092-01/26.01.2015 г., ревизиращият
екип е установил търговски обект, от който се извършва дейността - Складова
база, находяща се в гр. София, ул. „Професор Цветан Лазаров“ № 13, склад 100
(Слатина Булгарплод), съгласно договор за наем № 145/2011 г., сключен между „Слатина-Булгарплод“
ЕООД и „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД /наемател/ с предмет: наем на складови помещения
- хладилна площ и офис части 116 кв.м. Констатирано е, че дружеството не
притежава активи /недвижими имоти и моторни превозни средства/.
Въз основа на установеното по отношение на „ДАРКО ТРАНС
ФРУТ“ООД, ревизиращите органи са заключили, че доставчикът „ДАРКО ТРАНС
ФРУТ" ООД няма транспортни средства, с които да извърши превоз и доставка
на стоки до търговския обект на „Дарика 10“ ООД в град Русе.
В хода на ревизията на „Дарика 10“ ООД е връчено ИПДПОЗЛ с
изх. № Р- 03001819005175-040-001/09.09.2019 г., с което са изискани
доказателства за реалност на доставката на стоки от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД. От
ревизираното лице са представени фактури, придружени с касови бележки за
извършени разплащания. Поради липса на представени приемо-предавателни
протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, транспортни документи е направен
извод, че ревизираното лице не е доказало реалността на доставката на цитрусови
плодове - мандарини, портокали и лимони по процесните фактури, издадени от
„ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД.
Поради липса на доставка по чл. 6 и данъчно събитие по чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1
и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактури № 380/23.02.2014 г., № 401/27.02.2014 г., №
374/20.02.2014 г., № 509/13.04.2014 г., № 442/09.03.2014 г., № 775/20.12.2014
г., № 891/23.04.2015 г. и № 1061/22.11.2015 г., с вписан издател „ДАРКО ТРАНС
ФРУТ“ ООД, както следва:
-за данъчен период м. февруари 2014 г. в размер на 644.70
лв.;
-за данъчен период м. март 2014 г. в размер на 208.00 лв.;
-за данъчен период м. април 2014 г. в размер на 305.00 лв.;
-за данъчен период м. декември 2014 г. в размер на 154.00
лв.;
-за данъчен период м. юни 2015 г. в размер на 96.00 лв. и
-за данъчен период м. декември 2015 г. в размер на 72.00
лв.
В хода на ревизионното производство е установено, че през
ревизирания период за някои от продаваните стоки от „Дарика 10“ ООД са изписани
като разход по-големи количества от действително продадените такива. Направен е
извод, че изписаните количества стоки, които не са налични към 31 декември на
съответната година са продадени на трети лица. Констатирано е, че във връзка с
неотчетени приходи от продажби на стоки, дружеството дължи ДДС на основание чл.
25 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, както следва:
•
за данъчен период м. декември 2013 г. ДДС в размер на 1
924.78 лв. за неотчетени приходи от продажба на плодове и зеленчуци с данъчна
основа в размер на 9 623.90 лв.;
•
за данъчен период м. декември 2014 г. ДДС в размер на 1
008.66 лв. за неотчетени приходи от продажба на плодове и зеленчуци с данъчна
основа в размер на 5 043.28 лв. и
•
за данъчен период м. декември 2015 г. ДДС в размер на 2
498.11 лв. за неотчетени приходи от продажба на плодове и зеленчуци с данъчна
основа в размер на 12 490.56 лв.
По делото е разпитан свидетелят К.М.К.,
който през 2014 г. и 2015 г. работел в ревизираното дружество като шофьор. К.
свидетелства за това, че е управлявал бус, собственост на управителя на
дружеството, като с него доставял закупувани от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД
цитрусови плодове, когато количеството стока не било голямо и не следвало да се
доставя с камион, като вземал стоката, плащал в брой и му издавали фактура и
касов бон. Свидетелят посочва адреса на склада на „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД, от
който закупувал стоката, същият съвпада с установения в хода на ревизионното производство
адрес (л. л. 67 и 68 от делото).
По искане на жалбоподателя по
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, включително и допълнителна
такава. От изготвеното и прието заключение на вещото лице се установяват
изписаните стоки в повече от продадените от склада на дружеството, въз основа
на това вещото лице е изчислило как се променя данъчната основа за съответните
периоди за начисляване на ДДС и корпоративен данък, съответно направило е
изчисление и на дължимия за съответните периоди ДДС и корпоративен данък. В
изпълнение на допълнително поставена задача вещото лице е изчислило размера на
дължимия ДДС за съответните периоди в два варианта – без и с включени доставки
от „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД. Изчислило е и дължимата лихва за просрочие върху
главниците (л. л. 27 –
60 и л. л. 80 – 95 от делото).
Съвкупната преценка на установените
при ревизията и в хода на съдебното производство факти обуславя следните правни
изводи относно материалната
законосъобразност на оспорения ревизионен акт:
Спорните въпроси по делото са три –
1. Налице ли са били предпоставките да се приложи особения ред за извършване на
ревизия по чл.122 от ДОПК, 2.реални ли са доставките по фактурите с доставчик
„ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД, респективно – следва ли дружеството да упражни правото
си на приспадане на данъчен кредит по тези фактури и 3.правилно ли е определено
в РА количеството изписани стоки по артикули и периоди.
Ревизионното производство е
проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен
случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне
на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния
данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в
условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите
от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите
и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че
за ревизирания период по отношение на лицето са налице данни за укрити приходи или доходи –
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От представените по делото доказателства, включително и
приетите заключения на вещо лице в съдебното производство се установява, че в
ревизирания период търговецът е изписвал
по-големи количества от действително продадените такива и така изписаните
количества стоки, които не са налични към 31 декември на съответната година, са
продадени на трети лица без издадени
за това фактури, което сочи на неотчетени приходи. Затова съдът намира за
установени констатациите на органа за укрити приходи, като това обстоятелство изрично се признава и в
представеното от жалбоподателя писмено становище по съществото на спора
вх.№724/23.02.2021г., стр.2. Въз основа на изложеното
съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за извършване на
данъчно облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, поради което оспорването на жалбоподателя на това основание се
явява неоснователно.
По отношение на
реалността на сделките по
фактури № 380/23.02.2014 г., № 401/27.02.2014 г., № 374/20.02.2014
г., № 509/13.04.2014 г., № 442/09.03.2014 г., № 775/20.12.2014 г., №
891/23.04.2015 г. и № 1061/22.11.2015 г. с издател „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД.
След разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл.124, ал.2 от ДОПК,
във връзка с доказване на реалността на сделките, жалбоподателят е ангажирал само едно доказателство –
свидетелските показания на К.М.К.. Съдът не кредитира
показанията. От една страна, с тях не се установяват факти и обстоятелства от
кръга на посочените в чл.57, ал.2 вр. чл.158, ал.1 от ДОПК. От друга страна,
дори и да се приеме, че свидетелят установява извършване на транспорт от склада
на „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД до склада
на „Дарика 10“ ООД на цитрусови плодове,
предмет на непризнатите фактури – обстоятелство, което се доказва с пътен лист,
пътна книжка или други транспортно съпроводителни документи, каквито
дружеството-жалбоподател не е издало, то тези показания отново не следва да се
приемат поради обосновани съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят твърди,
че е работил през ревизирания период като шофьор в дружеството, но липсват
доказателства за функциите, които е изпълнявал и по-конкретно дали му е влизало
в служебните задължения да извършва доставки и да ги разплаща. Следва да се
отчете и факта, че от 2018г. К. е съдружник във фирмата с дял 10% от капитала
на дружеството. Последното, предвид личната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, както и липсата на каквито и да е други първични счетоводни
документи, потвърждаващи реалното извършване на доставките на процесните
цитрусови плодове – транспортни документи, кантарни бележки,
приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др., сериозно разколебават
доверието в показанията му, поради което и съдът не ги приема. Така единствените
документи, касаещи осемте сделки, са издадените фактури и касовите бонове към
тях. За да е налице реална
доставка, обаче, не е достатъчно само наличието на редовна от външна
страна фактура и счетоводното й отразяване, т.е. наличието на тези обстоятелства
не води до категоричния извод, че е налице реално доставяне на фактурираната
стока по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Цитираните норми от ЗДДС изрично обвързват възникването на правото на
данъчен кредит, с факта на реалното получаване на стоката от доставчика. При липса на доказателства в тази насока, констатациите на
приходните органи остават необорени. В изготвеното
от вещото лице заключение, след изключване на сделките по осемте броя фактури с
издател „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД, е установен размерът
на дължимия за внасяне ДДС за данъчните периоди, потвърдени с решението на Директор
на Дирекция ОДОП - Варна, както следва - за данъчен
период м. февруари 2014 г. в размер на 1069.17 лв. главница и 653.27 лв. лихва;
за данъчен период м. март 2014 г. в размер на 110.94 лв. главница и 66.83 лв.
лихва; за данъчен период м. април 2014 г. в размер на 402.06 лв. главница и
238.83 лв. лихва; за данъчен период м. юни 2015 г. в размер на 96.00 лв.
главница и 45.64 лв. лихва /заключение на в.л., стр.80 - 95 от делото, задачи 2
и 3, без включени доставки на „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД/. Така установените суми изцяло потвърждават задълженията,
установени в РА за три от четирите периода, за които се дължи внасяне на ДДС.
По отношение на четвъртия период - м.декември 2013г., вещото лице заключава, че
няма ДДС за внасяне. Поради това жалбата на Дарика 10“ ООД е основателна само
по отношение на задължението за м.декември 2013г. в размер на 518.07
лева главница и 325.05 лв. лихва и в тази част
ревизионният акт следва да се отмени.
По отношение на правилното
определяне в РА на количеството изписани стоки по артикули и периоди. От назначената по делото
експертиза се установява, че за част от артикулите има разлики между счетоводно
описаните продажби и констатациите в ревизионния доклад, впоследствие възприети
и в ревизионния акт/заключение на в.л., стр.27-60 от делото/. От една страна,
били са налични допълнителни количества от посочените в заключението артикули,
които приходните органи не са съобразили. Така напр.посочени са два артикула -
"диня и "дини", като в едната позиция има изписано в повече, а в
другата по-малко и логически следва да се обединят двете позиции; така е и при
артикулите "пиперки", "пиперки сладки" и "чушки",
при "краставици" и "краставици български" и т.н. При други
артикули част от продадените стоки не са взети предвид изцяло или частично от
ревизиращите /напр. по фактура **********/25.01.2013г. са продадени 18кг. зеле,
но това изобщо не е съобразено, по фактура **********/01.02.13г. - 3 кг. банани
също, по фактура **********/23.08.2013г. са продадени 45кг. домати, а са
отразени 15кг., по фактура *********/30.04.2013г. са продадени 69.7 кг. ябълки,
а са посочени 39.7кг., по същия начин в РД са посочени в по-малко количество от
посочените в съответните фактури лимони, банани, моркови, грепфрути и др./,
като количествата, по видове плодове и зеленчуци са представени в табличен вид
- справки-приложения 2, 5 и 8 на стр.44 и 45 от делото. Като е установило
количеството продадени стоки и е обединило в една позиция атикули, които
логично представляват един и същи вид, вещото лице е установило изписаните
стоки в повече от продадените от склада на дружеството и е изчислило как се
променя данъчната основа за съответните периоди за начисляване на ДДС и
корпоративен данък. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице.
Така, при съобразяване на двете заключения на вещото лице,
задълженията за корпоративния данък и лихва за просрочие са, както следва:
За 2013г., при данъчна печалба 7 212.46 лева, дължимият
корпоративен данък е 721.25 лева, от който дружеството е внесло на 15.04.2014г.
174лв. Така за довнасяне остава 547.13 лева, върху които се дължи лихва за
периода 01.04.2014г. до 20.03.2020г. в размер на 331.71 лева.
За 2014г., при данъчна печалба 5563.08 лева, дължимият
корпоративен данък е 556.31 лева, от който дружеството е внесло на 14.10.2015г.
52.10лв. Така за довнасяне остава 504.21 лева, върху които се дължи лихва за
просрочие за периода 01.04.2015г. до 20.03.2020г. в размер на 254.45 лева.
За 2015г., при данъчна печалба 11689.54 лева, дължимият
корпоративен данък е 1168.95 лева, от който дружеството е внесло на
22.03.2016г. 22.96лв. Така за довнасяне остава 1145.99 лева, върху които се
дължи лихва за просрочие за периода 01.04.2016г. до 20.03.2020г. в размер на
461.65 лева.
Предвид всичко изложено, обжалваният ревизионен акт следва
да бъде потвърден до общ размер 5927.89 лв /от които главница 3 875.50 лв. и
лихви 2 052.39 лева/, като за горницата над тази сума до 8687.58 лева следва да се отмени. По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски както от
жалбоподателя, така и от ответника в производството. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, изхода на спора пред настоящата инстанция и представеният списък
с разноски на стр.99 от делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 560.92 лева, съобразно уважената
част от жалбата, а на Национална агенция за приходите със седалище гр. София, в
качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона
за Националната агенция за приходите) и съобразно отхвърлената част от жалбата,
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
626.39 лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./
Мотивиран така и на основание чл. 161 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Дарика 10“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Г.М.,
срещу Ревизионен акт № № Р-03001819005175-091-001 от 20.03.2020 г. и Ревизионен
акт № П-03001820072424-003-001 от 27.04.2020 г. за поправка на ревизионен акт,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърдени с Решение № 141
от 25.06.2020 година на директор Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" град Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите в частта, в
която е установено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2013г. над 547.13 лв. и лихва над 331.71
лв.; в частта, в която е
установено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2014г. над 504.21 лв. и лихва над 254.45
лв.; в частта, в която е установено задължение за внасяне на
корпоративен данък за 2015г. над 1145.99 лв. и лихва над 461.65
лв. и в частта, в която е определено задължение за внасяне на ДДС за м.
декември 2013г. в размер на 518.07 лева главница и 325.05 лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ
оспорване по жалбата на „Дарика 10“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Г.М., срещу Ревизионен акт № № Р-03001819005175-091-001 от
20.03.2020 г. и Ревизионен акт № П-03001820072424-003-001 от 27.04.2020 г. за
поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП
Варна, потвърдени с Решение № 141 от 25.06.2020 година на директор Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите в останалата част.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на „Дарика 10“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Тича” № 20, вх.
Б, ет. 4, представлявано от управителя М.Г.М., сумата от 560.92 лева /петстотин
и шестдесет лева и деветдесет и две
стотинки/- разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Дарика 10“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. ”Тича” № 20, вх. Б, ет. 4, представлявано от управителя М.Г.М., да заплати
на Националната агенция за приходите, гр. София сумата от 626.39 лв.
/шестстотин двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/- разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: