О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260224 30.12.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на тридесети декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№825 по описа за
2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Панагюрски районен съд
№260091 от 07.10.2020г. постановено по гр.д.№20/2020г. по описа на същия съд, с
което е прекратено производството по делото, поради некомпетентност на този съд
за разгледа спора между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. и Г.П. Г.,
с ЕГН-********** по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване парично вземане по договор за потребителски кредит и
е обезсилена издадената заповед за
изпълнение №412 от 02.09.2019г. по ч.гр.д.№646/2019г. по описа на РС-П..
В частната си жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, /определението е връчено на ищеца на 14.10.2020г., а жалбата е подадена по
пощата чрез куриер, като пратката е
взета на 21.10.2020г./, с вх.№260783 от 23.10.2020г., се поддържа, че изводите
на съда са необосновани, а разпоредбите
на които се позовава и съдебната практика са неотносими към предмета на спора.
Съдът не обсъдил алинея Втора на чл.62 от Регламент 1215/2012г. и е следвало да
изложи съображения водещи до обоснован и категоричен извод, че ответникът има
местожителство в друга държава -членка.
Освен това сведенията на майката на
ответника не били достатъчни за извода на съда.Частният жалбоподател се
позовава на разпоредбата на чл.25 ал.1 от посочения Регламент във връзка с
уговорките в сключения между страните договор записани в чл.15 от условията на
процесния договор. Излагат се оплаквания и на основание чл.7 и чл.19 от
Регламента.Поддържа се още, че правата на потребителя в производството са
гарантирани предвид назначаването му на особен представител, който да го
представлява и защитава и изпращането и връчването на книжа по делото и на
извършената цесията, с както и извършените от съда служебно справки за адреса
му и за трудовата му ангажираност, като съдът е положил необходимото грижа за
уведомяването му за образуваното срещу него дело. Моли да бъде отменено
обжалваното определение и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане.Претендира
разноски за производството.
Няма постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Пазарджишкият окръжен съд след като прецени
доказателствата по делото и взе в предвид доводите на страните, прие за
установено следното:
По инициирано от заявителя и настоящ частен
жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С., заповедно
производство пред Панагюрски районен съд /ч.гр.д.№646/2019г./, и против
длъжника Г.П.Г. по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №412 на 02.09. 2019г. Установява се, че заповедта не му е
връчена лично като е направено отбелязване от връчителя, че лицето живее и работи в Англия. Връчването е извършено по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление по регистрирания му в Р България
постоянен и настоящ адрес, след което са
дадени указания на дружеството-заявител
за възможността да предяви иск в
едномесечен срок за установяване на вземането си.
В изпълнение на тези указания „Агенцията за събиране
на вземанията“ ЕАД е предявил в срок
иска си по който е образувано гр.д.№20/2020г. по описа на РС-П..Връчване на
преписи от исковата молба и от приложенията не е извършено на ответника Г.Г.
поради налични данни, че лицето не е в страната.От извършена от исковия съд
служебна справка се установява /л.48/,
че постоянния и настоящ адрес на лицето е именно адреса, на който е извършено
връчването-гр.П., ж.к.“Оптикоелектрон II“, блок
10, вх.“б“, ет.2, ап.6. В резултат на което
исковият съд е предприел действия
по назначаване на особен представител.
В срока по чл.131 от ГПК от особения представител е
постъпил писмен отговор /л.68/ с изложени доводи за недопустимост на иска
поради неподсъдност на спора на сезирания български съд предвид постоянното
пребиваване на ответника в друга държава-членка на ЕС, като се визира Регламент
ЕО №864/2007 –РИМ II и Регламент ЕО
№593/2008г.-РИМ I; както и невръчени надлежно и
съобщения цесия чрез особения представител; липса на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането съгласно ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС.
Исковият съд след развитие на производството се е занимал подробно с приложението на Регламент (ЕС) №1215/2012г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 12.12.2012г., тъй като се
касае за потребителски договор и страна
потребител в правоотношението, като е мотивирал извода си, че
потребителят(ответникът) има
местоживеене в Англия. Приел е, че в случая не са налице условията на чл.26
от Регламента и съобразявайки разпоредбите на чл.62 и чл.28 от същия Регламент, се е
прогласил за некомпетентен да разгледа спора и е прекратил производството по
делото.
Така постановеният и обжалван пред въззивната
инстанция съдебен акт на Панагюрски
районен съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Общата норма на чл.4, ал.1
от Регламент (ЕС) №1215/2012 предвижда, че исковете срещу лица, които имат
местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава-членка. Съгласно правилата на чл. 17, ал.1, б.
„б“ от Регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя като специална, когато се
отнася до договор за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на
кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Договорът за
потребителски кредит от 27/25/.02.2017г., по който страна е ответника, попада в
регламентацията на посочения специален текст. Правилата за определяне на
компетентността по такъв спор съгласно следващия текст на чл. 18, ал.2 от Регламента
предвиждат, че другата страна по договора, тоест ищеца може да заведе иск само
в съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене потребителят.
Според разпоредбата на чл.
62 от Регламента при изследване на въпроса дали страната-ответник има
местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани по делото,
съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си право – в случая
българският закон, който обаче не използва легално понятието „местоживеене“.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 8 от Кодекса
на международното частно право /КМЧП/ използва релевантния термин „обичайно
местопребиваване“ - това е мястото, в което лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая, приложение
намират и разпоредбите на чл.93 и следващите от закона за гражданската
регистрация / ЗГР/. Съдебната практика, обективирана в Определение №
543/16.06.2016 г. по гр.д. № 1754/2016 г. на ВКС, ІV г.о., приема еднозначно,
че под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 в Република
България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където
лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна
регистрация.
Позоваването на частния
жалбоподател на нормата на чл.7, ал.1 от Регламента, е неоснователно. В чл.7 от
Регламент 1215/ 2012г. е предвидена специална компетентност, съгласно която
срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да се предяви иск в
друга държава-членка по дела, свързани с договор и пред съда по мястото на
изпълнение на задължението. Специална компетентност обаче е предвидена и
съгласно нормата на чл. 17, ал.1 от Регламент 1215/2012 г. по отношение на дела
във връзка с договор, сключен от лице-потребител за цел, която може да се
приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. В преамбюла на
Регламент (ЕС) № 1215/2012, европейският законодател изрично е предвидил
по-висока степен на защита в полза на икономически по-слабата страна, която в
случая се явява потребителят и която поради същата причина се нуждае от по-голяма
закрила, в това число като се осигури нормативна гаранция, че производствата по
исковете срещу тази категория ответници ще бъдат предявявани пред съдилищата по
тяхното местоживеене на територията на която и да е държава-членка, тоест ще се
създадат всички предпоставки за възможността им
реално да участват в процеса.
Изключение
от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и следващите
от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл.
26 извън компетентността, която произтича от други разпоредби на
настоящия регламент, компетентен е
този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се
прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или
когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24.
Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски
договори (виж и чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника
за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В практиката си по чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд на РБ приема, че "явяване" по смисъла
на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл.26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012) представлява подаването на отговор на исковата молба,
което е така нареченото "първо защитно действие" (съгласно практиката
на СЕО - така решение на СЕО от
20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от
27.02.2014 г. по дело С 1/13). В
определение № 18 от 13.01.2017
г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на ВКС на РБ ,
ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да
разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО)
№ 44/2001 с отговора си на исковата
молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява
приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да
разгледа делото.
В конкретния случай е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответника, който изрично е оспорил компетентността на българския съд.
От друга страна явяването на особен
представител на ответника не е равностойно на явяването пред съд на ответника
по смисъла на чл. 24 от Регламент 44/2001, съответен съобразно приложение III на Регламент
(ЕО) 1215/2012г. на нормата на чл. 26, § 1 от Регламент
(ЕО) 1215/2012 г. (в този смисъл решение А, С-112/13, EU:С:214:2194 по искане
на Obester Gerichtshof и решение А, С-215/2015, ECLI:EU:C:2015:710 от
21.10.2015г. по запитване на ВКС на РБ). Явяването
чрез особен представител по чл.47 ал.5 от ГПК чл. 47 ГП не формира
международна компетентност на съдилищата.
По време на сключване на договора за
кредит, според данните по делото и двете
страни са имали местоживеене в страната/ виж стр.1 и следващите от ДПК –CREX-14534303- приложен към исковата молба/ .
В чл.15,изречение последно, от Условията
по договора ,подписани и от двете страни е уговорено, че при невъзможност от
постигане на споразумение, то спора ще бъде разрешен от компетентния български
съд. Тази недвусмислена уговорка поставя въпроса, налице ли са условията на
чл.19 ал.3 от Регламента, и отговорът е отрицателен, тъй като, за да намери
приложение този текст споразумението следва да е сключено след възникване на
спора.
По изложените съображения, въззивният съдът
намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Не
са налице пороци на същото изложени във въззивната частна жалба от ищеца в производството
пред първата инстанции „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С..
Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение на Панагюрски районен съд №260091 от 07.10.2020г.
постановено по гр.д.№20/2020г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото, поради некомпетентност на този съд за разгледа спора
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С. и Г.П.Г., с
ЕГН-********** за установяване съществуването на парично вземане на ищцовото дружество, по
силата на договор за потребителски кредит CREX 14534303 от 27.02.2017г. сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ „ С.А.
Франция чрез клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и е обезсилена издадената
заповед за изпълнение №412 от 02.09.2019г. по ч.гр.д.№646/2019г. по описа на
РС-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.