Определение по дело №66831/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27600
Дата: 7 август 2023 г. (в сила от 7 август 2023 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211110166831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27600
гр. С., 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110166831 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Н. С..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на ответника, че предявеният иск е
процесуално недопустим. Поради тази причина искането му за прекратяване на делото
следва да бъде оставено без уважение, а подробни доводи за допустимостта на иска съдът
ще изложи с крайния акт по същество.
Ищецът е формулирал две групи доказателствени искания. По отношение на първото
от тях – за допускането на разпит на двама свидетели – основателно е възражението на
ответника, че ищецът не е посочил за установяването на какви обстоятелства се прави
доказателственото искане. При това положение съдът следва да му укаже да направи
съответно уточнение, едва след което да се произнесе по искането. Ищецът следва да уточни
дали иска свидетелите да му бъдат допуснати при режим на довеждане или при режим на
призоваване. Ако иска да му бъдат допуснати при режим на призоваване, то следва да
посочи трите им имена, ЕГН и адресът, от който могат да бъдат призовани. Що се отнася до
доказателственото искане за допускането на съдебно-медицинска експертиза, съдът намира
за основателно възражението на ответника, че предвид твърдения период на претърпяване
на неимуществени вреди не би допринесло за изясняването на делото от фактическа страна.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата съгласно утвърдения график на настоящия съдебен състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на делото.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускането на
1
разпит на двама свидетели при режим на призоваване, във връзка с което УКАЗВА на
ищеца в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение с препис
за насрещната страна да уточни за установяването на какви обстоятелства иска допускането
на разпит на двама свидетели, както и при какъв режим иска да му бъдат допуснати. Ако
иска да му бъдат допуснати при режим на призоваване, то в същия срок да посочи и трите
имена на свидетелите, техните единни граждански номера, както и адресите, от които те
следва да бъдат призовани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-медицинска експертиза.

НАСРОЧВА гр. дело № ********* 66831 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18. 11. 2023 г. от 13, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че Н. С. му е нанесло неимуществени вреди, като не го допуснало да
гласува на изборите за народни представители (04. 04. 2021 г.) по силата на чл. 42, ал. 1 от
Конституцията на Р. Б.. Твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода от 16. 04. 2020
г. по к. н. о. х. дело № 1018 на ВКС за 2019 г. По този начин Н. С. нарушила редица права на
ищеца. По-точно той се позовава на чл. 4, пар. трети ДЕС, чл. 1, 4 и чл. 47 ХОПЕС, чл. 2в
ЗОДОВ, чл. 2 и чл. 7 МПГПП на ООН, чл. 3 от Протокол 1 към КЗПЧОС и чл. 14 КЗПЧОС,
чл. 2 – 6 ДЕС, чл. 18, чл. 20 и чл. 67 ДФЕС, принципа на правовата държава и зачитане на
правата на човека и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., чл. 25, ал. 5 и 6 ЗПРП, оправдани
правни очаквания, подлагане на дискриминация, както и практиката на ЕСПЧ (позовава се
на решенията по делата „К. и С. срещу Б.“, „Hirst vs. the United Kingdom“ и „Greens and M.
T. vs. the United Kingdom“). Твърди, че в причинна връзка с така извършеното деяние
претърпял неимуществени вреди в периода 04. 04. 2021 г. – 22. 11. 2021 г., а именно тежък
психически тормоз, унижение, болки и страдания, разруха на вярата му в държавата. Иска от
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 23 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. С.. Излага доводи
за недопустимост на предявения иск, твърдейки липса на пасивна процесуална легитимация.
Заявява, че единственият орган, имащ правомощия да се произнася по актове на Н. С., е
Конституционният съд. Макар и с чл. 6, пар. 3 ДЕС да е декларирано, че основните права,
както са гарантирани от КЗПЧОС, са част от правото на ЕС като общи принципи, ЕС не се е
присъединил към КЗПЧОС и тя не представлява юридически акт, който да е формално
интегриран в правото на ЕС. Изборите за народни представители се произвеждат въз основа
на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване съгласно чл. 10 от
Конституцията на Р. Б., но едно от условията за придобиване на избирателно право е
гражданинът да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Прави извод, че липсва
първият елемент от пораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността му, а
именно, че липсва нарушаване на правна норма, която предоставя права на частноправни
субекти. Изтъква, че правилата на ХОПЕС са приложими единствено в случаите, когато
държавите-членки действат в приложното поле на правото на ЕС, като се позовава на
практика на СЕС. Твърди, че правата, гарантирани с чл. 3 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не
са абсолютни, че те търпят косвени ограничения и че на договарящите държави се
предоставя значителна преценка, във връзка с което се позовава на практика на СЕС и на
ЕСПЧ, както и на Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от
2
Европейската комисия за демокрация чрез право. Намира, че въведеното ограничение в
избирателните права на ищеца преследва легитимна цел и е пропорционално на нея,
изтъквайки че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода с влязло в сила решение на
ВКС. Излага твърдения за деянията, за които ищецът е осъден. Твърди, че ищецът не е
посочил в какво точно се изразява извършеното от Н. С. нарушение спрямо него на
принципите на забран на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или
наказание, право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес,
забрана за подлагане на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или
наказание. Отрича да е налице и твърдяното от ищеца нарушение на нормите на ДЕС и
ДФЕС, като заявява, че тези, на които се позовава ищецът, са неотносими. Отрича да е
налице дискриминация спрямо ищеца, в частност по-неблагоприятно третиране по признак
„лично положение“. Дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение, то отрича
нарушението да е достатъчно явно и сериозно, във връзка с което отново се позовава на
практика на СЕС. Излага доводи, че с лишаването от избирателни права на лицата, лишени
от свобода, се преследват цели за повишаване на гражданската отговорност и зачитането на
върховенството на закона и за гарантиране на правилното функциониране на гражданското
общество и демократични режим. Легитимната цел, преследвана от ограничението, е да
гарантира, че при изборите на държавни и местни органи ще участват лица, чието поведение
не е заплашило да подкопае върховенството на закона. Допълва, че това ограничение се
отнася само до лицата, които изтърпяват ефективно наказание лишаване от свобода и не се
прилага в случаите на условни наказания или по отношение на задържани заподозрени или
обвинени лица. Отрича да е налице и причинна връзка между твърдяното нарушение и
твърдените вреди, като изтъква, че ищецът самостоятелно се е поставил се е поставил в
ситуация, в която правото му на глас е ограничено съгласно националното законодателство.
Оспорва претендираното обезщетение и по размер, позовавайки се на пар. 1 от
Заключителните разпоредби към ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли
предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Ищецът предявява един осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ.

УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже, че на 04. 04. 2021 г. не е бил
допуснат на изборите за народни представители поради поведение на Н. С. (действие или
бездействие), че поведението на Н. С. е било противоправно, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в периода 04. 04. 2021 г. – 22. 11. 2021 г., както и наличието на
причинна връзка между поведението на Н. С. и твърдените неимуществени вреди.

ОТДЕЛЯ като безспорно между страните и следователно ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е осъден на лишаване от свобода на 16. 04. 2020 г. по
силата на решение № 242 на ВКС, III н. о., по к. н. о. х. дело 1018/2019 г., с което е оставена
в сила осъдителната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд, 3-ти състав, в
частта, в която ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал.
2, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като ищецът е осъден и
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест
месеца.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
3
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването
на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо
или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален
представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд или/и към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Призовка и препис от настоящото определение да бъдат връчени на ищеца Е. Д.
М. както чрез началника на Затвора – гр. С., така и чрез назначения от съда адвокат
по ЗПП Т. Л. Х.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4