Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
22.01.2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№909/2020г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 13, ал.6, вр. ал. 5, вр. ал. 2 от ЗСП, вр. чл. 16 от ППЗСП,
вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм. дело №909/2020г.
по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от Л.П.С.,***,
против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/31.08.2020г. на Директор на ДСП- Долна
Митрополия, с която е отказана еднократна социална помощ, отпускана по реда на
чл. 16 от ППЗСП, считано от 01.08.2020г. Твърди се, че постановеният отказ е
неправилен и незаконосъобразен, постановен при несъобразяване с целта на
закона. Допълнително твърди, че има нужда от тази еднократна социална помощ, за
изхранване и оцеляване. В заключение моли съда да отмени издадената Заповед,
като незаконосъобразна.
В с.з., жалбоподателя, ред. пр., явява се лично и поддържа депозираната от него жалба.
Ответникът по жалбата- директора на ДСП- Д.
Митрополия, лично и с юрк. Р. Ц., оспорва депозираната жалба и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Посочва, че помощта по реда на чл. 16 ППЗСП, се
отпуска само при установени инцидентно възникнали нужди, които са отклонения от
обичайния начин на живот на жалбоподателя, каквито в случая не са налице.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание закона и събраните поделото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
заявление-декларация с вх. Рег.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/07.08.2020г., до Директора на
ДСП- Долна Митрополия, по реда на чл. 16 от ППЗСП, жалбоподателят Л.П.С., е
заявил отпускане на еднократна помощ, за реални трудности, във връзка с
изхранване, в условията на пандемия, увеличаване издръжката на живот и липсата
на доходи. В заявлението си, С. е посочил, че е безработен, неосигурен, здрав и
няма задължени за издръжка към ненавършили пълнолетие деца; посочил е също, че
няма доходи през предходния месец. Посочил е, че живее в собствено жилище,
както и че притежава вилен имот от 32,235 дка- необитаем селски двор. По делото
се установява, че въз основа на депозираното заявление, е изготвен социален
доклад, в който е отразено, че С. е на 60 години, в добро здравословно
състояние; има регистрация в ДБТ от 03.10.2013г.; живее в собствено жилище-
къща на един етаж. В доклада е посочено също, че С. е собственик и на
земеделска земя с площ от 32,235 дка, от които 19,358 дка са отдадени под аренда.
Посочено е също, че лицето притежава и 8,500 дка лозя, които са отдадени под
наем. В заключение е посочено, че в хода на социалното проучване, не са
установени инцидентно възникнали нужди от здравни, образователни и други
жизненоважни потребности, както и на непредвидими събития за лицето.
По делото се установява, че въз основа на депозираното
заявление, е издадена процесната Заповед
№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/31.08.2020г. на Директор на ДСП- Долна Митрополия, с която,
на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 от ППЗСП, е отказана еднократна
социална помощ по реда на чл. 16, ал.1 от ППЗСП, при инцидентни нужди. По делото
се установява също, че въз основа на жалба от страна на Л.С., против издадената
Заповед, е постановено Решение №15-РД06-0042/29.09.2020г. на Директор РДСП- Плевен,
с което жалбата на С. против издадената Заповед е отхвърлена като
неоснователна.
Съдът намира за установен и факта, че жалбоподателя Л.
С., съобразно представените по делото
писмени доказателства, е собственик на 32,235 дка земеделска земя, отдадена под
аренда/ наем. Това обстоятелство е декларирано от самия жалбоподател, в
представената имуществена декларация по искането му за освобождаване от
държавна такса, както и подаденото заявление декларация с вх.
Рег.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/07.08.2020г., до Директора на ДСП- Долна Митрополия. в
тази връзка, по делото са приети два
броя договори- за аренда от 15.01.2014г.- за срок от 7 години, и за наем от 16.07.2019г, за срок от 1 година.
Видно от съдържанието на договора за аренда, в полза на арендодателя С., е
уговорено арендно плащане от 35лв/ дка годишно, а по наемния договор- наемна
цена от 50лв/ дка. По делото, в о. с.з., от страна на жалбоподателя, са
представени оригиналите на тези договори, за констатация. Във връзка с
посочените два договора, по делото са представени две бележки- от страна на
наемателя/ арендатора по договорите, с които удостоверява, че С. не е получил
плащане по същите.
По делото, от страна на жалбоподателя, са представени
и два броя амб. листа, от м. октомври 2020г, с посочена основна диагноза-
атипична лицева болка, хроничен синузит.
При така установеното от фактическа страда, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че процесната Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/31.08.2020г.
на Директор на ДСП- Долна Митрополия, издадена по реда на чл. 13, ал.2 от ЗСП,
вр. чл. 16, ал.1 и чл. 28, ал.1 от ППЗСП, е издадена от компетентен орган, в
кръга на предоставената му компетентност, и е надлежно мотивирана, като на
посочени фактическите и правни основания за нейното издаване. В този смисъл,
съда приема, че в производството по издаването й, няма допуснати процесуални
нарушения. По делото е безспорно и обстоятелството, че издадената заповед, е
била предмет на административно обжалване, по реда на чл. 13, ал.5 от ЗСП, като
условие за допустимост на настоящето съдебно производство.
Съобразно чл. 13, ал.1 от ЗСП, социални помощи се
отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от
упълномощено от него лице, като на основание цитираната норма на чл. 13, ал.2
от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, или от упълномощено от него длъжностно лице, след
преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.
Безспорно е в случая, че по депозираното от С. заявление- декларация, е
извършено надлежно и пълно анкетно проучване, по смисъла на § 1, т.11 от ДР на
ЗСП, обективирано в приложеният социален доклад, в който, като заключение е
посочено, че не са налице основания за отпускане на исканата еднократна
социална помощ, за задоволяване на инцидентно възникнали нужди. Съобразно
нормата на чл. 16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на
лицата и семействата, може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и съобразно
разпределената между страните доказателствена тежест, съдът намира, че
оспорената заповед за Директора на ДСП- Долна Митрополия е правилна и
законосъобразна, а депозираната против нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. По делото, не се установи по категоричен и несъмнен начин, факта
на възникването на инцидентни- извън обичайните- нужди за жалбоподателя С., към
момента на депозиране на заявлението за подпомагане, което да обуслови тяхното
задоволяване. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано в
закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности от
вида на посочените в закона- т.е. потребности, които са възникнали неочаквано,
в резултат на внезапно настъпили събития, излизат извън рамките на обичайните
разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат да се
посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово
произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано - някакъв
внезапно възникнал инцидент. Определящото изискване при отпускането на
еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, е наличието на еднократност и
непредвидимост на жизненоважните потребности. Съответно на това – тежест на
жалбоподателя е да докаже настъпването на такива събития. Съдът намира, че
посочената от жалбоподателя С., съществуваща пандемия от Ковид- 19, не
съставлява такова събитие, което да обуслови- конкретно за него- съществуването
на инцидентно настъпила нужда. Безспорно е по делото, че С. е трайно
безработен- в смисъл, че пандемичната обстановка не е причина той да е в
положение на липса на трудови доходи. От друга страна, по делото безспорно се
установи, че С. притежава земеделска земя, отдадена под наем/аренда и от която
същият може да реализира доход. Съдът намира, че представените от жалбоподателя
„служебни бележки“, като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК- частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията изхождат лицата, които са ги подписали, но не съставляват
доказателство за вярност на самото изявление. Представените от С. в о.с.з. два
броя амб. листи, също не могат да обосноват настъпването на такава инцидентна
нужда, доколкото същите са издадени след
датата на депозиране на заявлението- декларация от 07.08.2020г., а също и
здравословното му състояние не е посочено като основание за отпускане на
търсената еднократна помощ.
На основание гореизложеното, депозираната от Л.С.
жалба, против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/31.08.2020г. на Директор на ДСП- Долна
Митрополия, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Водим от горното, и на основание чл. 172,ал.2, предл. последно от АПК и чл. 13, ал.6, изр. последно от ЗСП, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.С.,***, против Заповед
№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1314/31.08.2020г. на Директор на ДСП- Долна Митрополия, с която е
отказана еднократна социална помощ, отпускана по реда на чл. 16 от ППЗСП,
считано от 01.08.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ: /п/