Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 348/2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 27, ал. 6, вр. чл. 30,
ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Т.В.Д. и Д.И.Д. *** с
посочен адрес за съобщения гр. С., ул. ***
чрез адв. Е.Б. срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-038/21.06.2019 г., издадена от За
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) Тетевен, с която на основание чл. 30, ал.2 във връзка с чл. 29, т. 9 и чл. 3, т. 3 от Закона
за закрила на детето (ЗЗДет.) е наредено прекратяване настаняването на детето Н.А.О.
в професионално приемно семейство на Т.В.Д.
и Д.И.Д. ***, поради настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с детето и
неговия висш интерес.
Жалбоподателите
са оспорили заповедта пред Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ “ (РДСП) - Ловеч, който с Решение № 11-РД04-0338/15.07.2019 г. е
потвърдил същата като правилна и законосъобразна.
По
изложени доводи за незаконосъобразност, противоречие с материалноправните
разпоредби, несъответствие с целта на закона, както и при неспазване на
законоустановената форма и издаване при липса на компетентност се иска отмяна
на оспорения административен акт.
В съдебно
заседание жалбоподателите – редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Ответникът
по делото – Директорът на ДСП - Тетевен – редовно призован - не се явява и не
се представлява в съдебно заседание.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирани страни и в законоустановения срок (на 17.07.2019 г. на
жалбоподателите е било връчено Решение № 11-РД04-0338/15.07.2019 г. на
Директора на РДСП – Ловеч (л. 447), с което е била потвърдена след проведеното
обжалване по административен ред оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-038/21.06.2019 г. на За Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) – Тетевен, а видно от
пощенското клеймо на л. 432 от делото, жалбата е подадена на 01.08.2019 г.,
т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок, доколкото броенето на сроковете
по дни се извършва от деня, следващ деня на възникване на съответното право или
задължение). Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че с Решение № 39/22.02.2019 г. по гр.
дело № 120/2019 г. на Районен съд – Тетевен е допусната промяна на мярката за
закрила, предприета по отношение на
детето Н.А.О., настанено със съдебно решение по гр. дело № 981/2013 г.
на Районен съд – Ботевград в семейството на роднини Н.К.Н. и О.М.М., като е
прекратено настаняването на детето Н.О. в семейството на тези негови роднини и
същото е настанено в професионалното приемно семейство на Т.В.Д. и Д.И.Д. ***
за упражняване от последните на краткосрочна приемна грижа за срок от 3 месеца,
считано от 23.01.2019 г. или до настъпване на основание за изменение или промяна
на мярката за закрила.
С Решение
№ 90/21.05.2019 г. по гр. дело № 350/2019 г. на Районен съд – Тетевен на
основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДет. е прекратено настаняването
на детето Н.О.в професионалното приемно семейство на Т.В.Д. и Д.И.Д. ***,
допуснато с решението по гр. дело № 120/2019 г. на Районен съд – Тетевен поради
изтичане срока на настаняването, като детето отново е настанено в същото
приемно семейство за срок от 2 години, считано от 23.04.2019 г. или до
настъпване на основания за изменение или промяна на мярката за закрила.
На
20.06.2019 г. детето Н.О.посетило Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Тетевен и
подало сигнал, че спрямо него било упражнено физическо насилие от страна на
професионалния приемен родител Д.Д., като за проведената среща бил съставен
протокол (л. 128).
По
разказа на детето насилието се случило в следобедните часове на 20.06.2019 г. и
се изразявало в ритане по левия крак и в дясната задна област на тялото на
детето от страна на професионалния приемен родител Д.Д., като се сочи също, че
детето било удряно в областта на лицето, като видно се наблюдавала червена
драскотина по брадата.
От
социален работник при отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Тетевен бил изготвен
социален доклад (л. 130-132), съгласуван и с началник Отдел „Закрила на
детето“. В същия се сочи, че при посещението си в ДСП детето е било видимо
разстроено, напрегнато, притеснено и натъжено от упражненото спрямо него
физическо насилие от страна на приемния родител. Било свикано заседание на
Координационния механизъм към Община Тетевен. На заседанието са били изслушани
както детето, така и приемните родители. Приемният родител Т.Д. категорично е
заявила, че съпругът й Д.Д. не е удрял детето о никакъв начин, тъй като е лице
с увреждане и в приемното семейство не е имало ситуации на насилие с цел
възпитателен ефект.
В
мотивите на оспорената заповед се сочи, че Отдел „Закрила на детето“ при ДСП –
Тетевен е констатирал риск от увреждане на нравственото и психо-емоционално
развитие на детето.
Като взел
предвид горните обстоятелства, Директорът на ДСП - Тетевен с обжалваната в
настоящото съдебно производство заповед е прекратил настаняването на детето Н.А.О.
в професионалното приемно семейство на Т.В.Д. и Д.И.Д. ***, считано от
21.06.2019 г. поради настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с детето и
неговия висш интерес.
Приемното
семейство Т.В.Д. и Д.И.Д. са обжалвали тази заповед по административен ред пред Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ (РДСП) - Ловеч, който с Решение №
11-РД04-0338/15.07.2019 г. е потвърдил същата.
От страна
на ответния административен орган е представено копие от пълната
административна преписка по издаването на обжалвания административен акт.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното
от правна страна:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно
производство е Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-038/21.06.2019
г., издадена от За Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Тетевен.
Именно това е индивидуалният административен акт, с който се засягат права и
законни интереси на приемното семейство, в което е било настанено детето,
поради което те имат правен интерес от оспорването му.
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет, прекратяване на настаняването
може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето
на съда. Според разпоредбата на чл. 30а от ЗЗДет, при промяна на мярката за закрила на детето се спазва реда за настаняване по чл. 26 - 28 от същия закон. Съобразно чл. 27, ал. 1
от ЗЗДет, компетентната дирекция „Социално подпомагане“ е тази по настоящия адрес
на детето. По делото е безспорно установено, че детето е пребивавало на адреса на
приемното семейство, който е в рамките на териториалната компетентност на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен, тъй като е настанено на него с
Решение № 90/21.05.2019 г. по гр. дело № 350/2019 г. на Районен съд – Тетевен.
Административният акт е издаден на основание чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет от За Директора
на териториалната дирекция по адреса на пребиваване на детето, която в случая е
Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен.
Съгласно
Заповед № ЧР-1 761/20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АСП (л. 160),
Светослав Цветанов И. е назначен на длъжността Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Тетевен. Видно от Заповед № ЧР-7 6184/18.06.2019 г. (л. 159),
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен е ползвал отпуск на
21.06.2019 г. Оспореният административен акт е издаден от Ц.Х.Й., която видно
от Заповед № 1103-РД01-0078/20.06.2019 г. (л. 158) е определена от Директора на
ДСП – Тетевен за периода на отсъствието му да изпълнява функциите на Директор
на ДСП – Тетевен.
Административният
акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа необходимите фактически и
правни основания, които са мотивирали издаването му. Налице са изискуемите се
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В хода на
воденото административно производство не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до съществен порок,
който да налага да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като издателят на административния акт е провел надлежно
административно производство, в което въз основа на изготвени доклади от
компетентни длъжностни лица е събрал относимите за случая факти и
обстоятелства, който са му позволили да прецени потребностите на детето и са
мотивирали издаването на административния акт.
Оспореният
административен акт е постановен и в съответствие с приложимия материален
закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В
този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето
или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето. Съответно в чл. 29 от закона изчерпателно са
предвидени предпоставките, при наличието на които настаняването извън
семейството се прекратява, като тази по т. 9 се
свежда до промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 5 ЗЗДет, „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията
и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При установените данни се доказва по категоричен начин, че прекратяването
на настаняването на детето в професионалното приемно семейство на
жалбоподателите е в най-добър интерес за детето и заповедта, с
която същото е постановено, е в
съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл. 3 от ЗЗДет, а именно - осигуряване най-добрия интерес на детето, специална
закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в
съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните
мерки, доколкото се установява, че е бил
налице конфликт между детето Н.О.и професионалният приемен родител Д.Д..
Именно най-добрият интерес на детето е бил ръководещ при постановяване на
процесната заповед. Важно в случая е да се съхрани физическото и психично
здраве на детето, а с оглед поведението на професионалния приемен родител Д.Д., установено в хода на административната процедура (упражненото
физическо насилие спрямо детето), очевидно обосновават
извода, че целта на прекратяването на настаняването в това приемно
семейство е именно тази - да съхрани живота и здравето
на детето Н.О.и да елиминира във възможно най-голяма степен
риск от увреждане на нравственото, психо-емоционално развитие на детето, дори и
само при наличието на съмнение за упражнено физическо насилие спрямо детето.
По
разбиране на настоящия съдебен състав, изводите на административния орган са
изцяло съответни на приложимия материален закон, тъй като разпоредбата на чл.
29, т. 9 от ЗЗдет предвижда, че настаняването извън семейството се прекратява при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, който
както се посочи и по-горе, винаги е водещият при постановяване на
административните актове в тази сфера.
Следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет изрично предвижда, че
прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално
подпомагане“ до произнасянето на съда, тоест оспореният административен акт има
характер на временна мярка, която цели само и единствено защита на интересите
на детето. Именно последният е водещият при предприемането на всяка една мярка
за закрила независимо от нейния характер.
Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на
закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място,
физическо здраве, като правилна е и целесъобразна преценката на ответния
административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за
наличие на основание по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет - промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Интересите на детето намират израз и в прогласените и защитени от международните актове и
закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето,
провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г.
и в чл. 10, ал. 1 от ЗДДет. В конкретния случай,
приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално
по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези
права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която
е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.
По изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения
акт по реда на чл. 168 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта
отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК, при което
жалбата е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Т.В.Д. и Д.И.Д. *** с посочен адрес за съобщения гр. С., ул. *** чрез адв. Е.Б.
срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-038/21.06.2019 г., издадена
от За Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Тетевен.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: