№ 5468
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110215132 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление № 24-4332-015151/05.07.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел
„Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лв.
В жалбата се оспорват материалната и процесуална законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение, тъй като по време на управлението на автомобила бил с поставен
обезопасителен колан, който свалил, за да предостави документите си за проверка на
полицейския служител. Прави се искане НП да бъде отменено.
В хода на производството пред Софийски районен съд по делото е депозирано писмено
становище от юрк. М., пълномощник на наказващия орган, в което са изложени
съображения в насока законосъобразността на издадените АУАН и НП, и се прави искане
последното да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение евентуално
претендирания размер на адвокатско такова.
За проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител.
Жалбоподателят К. се явява лично и в дадения ход по същество поддържа, че не е извършил
нарушението. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 15.06.2024 г. около 15:20 ч. в гр. София жалбоподателят Ц. К. управлявал товарен
автомобил „***”, ДК № ***. Движел се по бул. „***”, с посока от ул. „***“ към Източна
тангента. Движейки се в посочения пътен участък, автомобилът бил спрян за извършване на
проверка в рамките на провеждана съвместна полицейска операция между ОПП-СДВР и
ОСПС-СДВР, в която участвали свидетелите В. П. - мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, и
И. Й. - полицейски служител в ОСПС-СДВР.
Свидетелите П. и Й. възприели, че К. управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, което било поводът за
спирането му, и свид. П. му съставил АУАН Серия GA № 1119988/15.06.2024 г., в който
описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Свид.
Й., който възприел непосредствено съответните обстоятелства, бил вписан в АУАН като
свидетел при установяване на нарушението. Квалифицирано било съобразно разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на К., който не направил възражения.
Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДвП наложил на К. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. П. и И. Й., и писмени - справка-картон на
водач; заповед № 503з-5428/01.07.2021 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като
добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира липсата на спомен относно
конкретната ситуация за нормално следствие от многобройността на случаите в ежедневната
им практика и изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на разпитите им
период от време. Същевременно, предвид заявеното от тях, че потвърждават описаните в
АУАН факти, съдебният състав прие за безспорно установени времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението, като отчете и липсата на данни за
евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и
издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията,
предоставени им съгласно заповед № 503з-5428/01.07.2021 г., заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи
и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към
констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са
очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между
фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация.
2
Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати сочените в жалбата или други съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото
на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяната на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира
с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподателят К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал цитирания по-горе товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът бил оборудван.
Възражението, че свалил колана при спирането на автомобила за проверка, не следва
да бъде споделено, доколкото противоречи на възприетите от полицейските служители
факти, обективирани в съставения АУАН, по отношение на показанията на които не се
установиха основания да не бъдат кредитирани като достоверни.
При извършване на нарушението жалбоподателят е действал при форма на вината пряк
умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със
задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто
автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на
закона.
Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването,
респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената
санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/
лв., в какъвто е определена.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен не се констатират, от една
страна предвид императивната забрана, въведена с разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, и от
друга - доколкото разкрива типичната степен на обществена опасност на съответния вид
нарушения, а не по-ниска такава.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания
за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от
процесуалния представител на наказващия орган е депозирано единствено писмено
становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-015151/05.07.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ц. М. К. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4