Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. Перник, 14.12.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник
в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е. В.**, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева административно дело № 300/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр. П., кв. „**“, ТЕЦ „**“, представлявано от Ч. К. С.**
– изпълнителен директор, против задължително предписание, дадено на „**“
АД, обективирано в констативен протокол (КП) № ККФОС-СГ-42
от 20.07.2022 година, съставен на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС от длъжностни
лица в Регионална дирекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – София, а именно: в срок до 22.07.2022 година „**“ АД, да преустанови
изпускането на неорганизирани емисии при експлоатацията на горивната инсталация
от нерегламентирани отвори, процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в
който са разположени парогенераторите.
В жалбата се излагат оплаквания,
че предписанието е дадено при наличие на съществено противоречие с материалния
закон и е несъответно на целта на закона. Излагат се доводи за недопустимост на
производството по издаване на процесното предписание, поради това, че същото е
идентично с даденото в КП № ККФОС-СГ-41 от 20.07.2022 година, с единствена
разлика в сроковете на изпълнение на всяко от тях. По същество се излагат
доводи, че посоченият в предписанието срок, считано от датата на връчване на
същото – 20.07.2022 година, до крайния срок на изпълнение – 22.07.2022 година,
е крайно недостатъчен нито за анализ на фактическото положение на сградата, в
която са инсталирани парогенераторите, нито за изготвяне на план за работа,
нито за набавяне на материали и работна сила, нито за същинско уплътняване на
компрометираните участъци. Твърди се още, че в КП липсват конкретно посочени
основания, които служат за издаване на предписанието, което представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила – не са вменени нито текстово, нито цифрово
текстовете по ЗООС, които служат за издаване на предписанието, с което е
ограничено правото на защита на дружеството и възможността да разбере какво
точно задължение му е вменено. Иска се
отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, за представител изпраща юк. С. С.**. Поддържа
жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени обжалваното предписание.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща
представител.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Въпросът с допустимостта на
оспорването е разрешен с определение № 8725 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 8223/2022 г., с което е отменено определение № 189 от 22.07.2022 г.,
постановено по адм. дело № 300/2022 г. на Административен съд – П. и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че оспорения
акт, представлява задължително предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2
ЗООС и по своя характер представлява принудителна административна мярка (ПАМ),
от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС, която подлежи на
обжалване.
С оглед на това и при
спазване на задължителните указания на ВАС, настоящият състав приема жалбата за
допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува индивидуалния
административен акт като негов адресат и срещу надлежна страна, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна:
От
фактическа страна:
Във връзка със сигнали от
граждани, постъпили на зеления телефон на РИОСВ – С. – два на 19.07.2022 година
и един на 20.07.2022 година, за замърсяване на атмосферния въздух от дейността
на ТЕЦ „**“, на 20.07.2022 година, в гр. Перник, е извършена извънредна
проверка на ТЕЦ „**“, гр. Перник, стопанисван от „**“ АД, гр. Перник.
Проверката е извършена от С. Т. – главен експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД,
при РИОСВ – С.**, и Г. В.** – старши експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД, при
РИОСВ – С., в присъствието на Г. И.**, дежурен на смяна инженер в „**“ АД.
За установеното при проверката е съставен КП № ККФОС-СГ-42
от 20.07.2022 година. В обстоятелствената му част на същия е посочено, че жалбоподателя е необходимо да спазва
и изпълнява постановените условия в Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014
г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС.). Отразено е, че на 20.07.2022
година от 07:00 до 19:00 часа, и до момента на проверката, няма аварийни
ситуации с горивната инсталация. При преглед на монитора, визуализиращ
технологичните параметри за работата на централата е установено, че в
експлоатация е ПГ № 5. В часови периоди между 21:26 часа и 21:43 часа има прахови
емисии с кафяв цвят, излизащи от неуплътнени участъци по сградата на котелен
цех, установени извън технологичния им път от горивната инсталация на работещия
ПГ № 5 до определеното в КР изпускателно устройство (ИУ) № 2. Въз основа на тези констатации и на основание
чл. 155, ал. 2 от ЗООС, на „**“ АД, е дадено задължително предписание, в срок
до 22.07.2022 година да преустанови изпускането на неорганизирани прахови
емисии при експлоатацията на горивната инсталация от нерегламентирани отвори,
процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в който са разположени
парогенераторите, за които действия да уведоми писмено РИОСВ-С.. При проверката
е присъствал дежурен инженер при „**“АД, на когото е връчен констативния
протокол.
По делото е приета и заповед № РД-16 от 07.02.2022 г. на директора на
РИОСВ, с която на основание чл. 148, ал. 3 от ЗООС, същият е упълномощил
поименно длъжностни лица, които да осъществяват контролна дейност –
превантивен, последващ и текущ контрол върху околната среда и факторите, които
им въздействат.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените и приети като годни доказателства документи, събрани в
хода на производството от административния орган, представени с
административната преписка.
При така установените
факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства,
настоящият съдебен състав на Административен съд –Перник, като извърши цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна
до следните правни изводи:
Относно компетентност
на органа издал акта:
Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, Министерството на околната
среда и водите (МОСВ) осъществява контрол върху компонентите на околната среда
и факторите, които им въздействат, като контролът бива превантивен, текущ и
последващ.
На регионално равнище контролът
се осъществява от директорите на РИОСВ или от упълномощени от тях длъжностни
лица (чл. 148, ал. 3 от ЗООС), като контролните функции на инспекциите (РИОСВ)
включват осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол (чл. 14 от
ППРИОСВ във вр. с чл. 152 и чл. 154 във вр. с чл. 148, ал. 3, предл. второ, във
вр. с ал. 1 от ЗООС). Текущият контрол се осъществява чрез извършване на
проверки, по документи и на място, наблюдения и измервания (чл. 154, ал. 2 от
ЗООС).
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1, б.
„д“ и т. 9, б. „б“ от ППРИОСВ, при
осъществяване на функциите по текущ и последващ контрол в съответствие с
изискванията на законодателството по опазване на околната среда, РИОСВ извършва
самостоятелни и/или съвместни проверки „на място“ и по документи, свързани с
опазване чистотата атмосферния въздух по отношение на източниците на
неорганизирано изпускане на емисии, както и проверки, свързани с промишлено
замърсяване по отношение изпълнението на условията в издадените комплексни
разрешителни.
Съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗООС
контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се
извършва от съответната РИОСВ.
В конкретния случай със заповед №
РД-16 от 07.02.2022 г. директорът на РИОСВ – С.** е предоставил правомощието си
за упражняване на регионално ниво на превантивен, текущ и последващ контрол
върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, на
длъжностни лица в РИОСВ – София, включително на експерти от Отдел „Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“ (ККФОС) към Дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ (КПД) в РИОСВ – С.**, измежду които в т. 9 и т. 21 са и
лицата съставили процесния констативен протокол. При това положение следва, че
оспореният акт е издаден от надлежно оправомощени от директора на РИОСВ – София
длъжностни лица (чл. 148, ал. 3 от ЗООС), разполагащи с териториалната и
материална компетентност включително да дадат предписания във връзка с констатациите
при извършения контрол на регионално ниво, поради което не е налице основанието
за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Основателно обаче се явява оплакването на жалбоподателя, че оспореното
задължително предписание не отговаря на изискването по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на индивидуалния административен акт,
какъвто по своята същност то представлява. Разпоредбата на чл.
155, ал. 2 от ЗООС не се явява специална по отношение на чл. 59
от АПК и не я дерогира, т. к. тя не регламентира изчерпателно съдържанието
на КП и дадените с него предписания. Предвид на това, че дадените задължителни предписания следва да са
с характера на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС принудителни
административни мерки, то актът следва да е и мотивиран съгласно изискването на
чл. 59, ал. 1 от АПК, съответно да има съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК. В
случая не са ясно и недвусмислено посочени факти и обстоятелства, нито правното
основание, с които се обосновава наличие на регламентирана материалноправна
предпоставка за даване на задължително предписание от вида и със съдържанието
на процесното.
Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗООС текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите
на околната среда и факторите, които им въздействат, както и контрола по
изпълнението на издадените разрешителни, решения и на предвидените мерки по
програмите.
Според чл. 154а, ал. 8 във вр. с
ал. 7 от ЗООС, по време на всяка извънпланова проверка на място, извършена във
връзка със сигнали, жалби, свързани с опасност за околната среда или случаи на
несъответствие с условията на комплексното разрешително, контролният орган
съставя констативен протокол, въз основа на който след проверката подготвя
доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на
инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, дава задължителни
за оператора предписания, както и предприема административнонаказателни мерки.
Съгласно чл. 155 от ЗООС по време
на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3,
съставят констативни протоколи (ал. 1), в които отразяват констатираните факти
и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им (ал. 2). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
17, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ППРИОСВ.
Анализът и тълкуването на
цитираните правни норми води на извод, че за да бъдат издадени задължителни
предписания в рамките на текущ контрол, вкл. извънпланов, какъвто е в случая, установените
и описани в КП обстоятелства и факти, следва да сочат несъответствие с
конкретно условие на КР (чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС), и/или несъответствие
конкретно на инсталацията с условия по издаденото КР (чл. 154а, ал. 7 от ЗООС),
каквото позоваване липсва и/или на наличие на въздействие върху компоненти на
околната среда (чл. 154, ал. 1, т. 1 от ЗООС).
В последната хипотеза следва да са констатирани дейности и фактически
положения при осъществяване на регламентираната с КР производствена дейност,
които не са обхванати от условията на КР и които не са в съответствие с норми
на законодателството, свързано с околната среда. Такива констатации не са
направени в процесния протокол. Съответно и при формулиране на даденото
предписание не е посочено в изпълнение на кое конкретно условие/условия на КР
и/или на коя конкретно правна норма от действащата правна уредба на околната среда следва да бъдат
извършени съответните действия.
Липсата на посочване на
материалноправно основание не би довела до незаконосъобразност на
административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените
фактически основания за неговото постановяване. В случая от посочените
фактически съображения за издаване на оспорваното предписание: че
жалбоподателят – оператор на ТЕЦ“**“ е необходимо да спазва и изпълнява условията
на комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение №
53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, както и от посоченото за
установено при проверката изпускане на прахови емисии, поради неуплътнени
участъци на сградата извън технологичния път от горивната инсталация на работещ
ПГ№ 5 до определеното в КР ИУ № 2 и
неотвеждането им през Електрофиртър № 5 и сероочистраща инсталация, такъв извод
не може да бъде направен. Така отразените фактически констатации не могат да
бъдат обвързани нито със съдържанието на конкретни условия от КР, включително
касателно горивната инсталация, нито могат да бъдат обвързани с конкретни
хипотези на относими към компонентите на околната среда и факторите, които им
въздействат правни норми.
Мотивите на административния акт
имат за цел адресатът да може да разбере волята на органа и да защити правата и
интересите си, ако счита, че същите са засегнати. Нарушението от една страна
ограничава правото на защита на адресата, а от друга – води до невъзможност
съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на предписанието.
Липсата на посочени в акта фактически и съответните им правни основания за
издаването му, по изложените съображения е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му като незаконосъобразен.
Във връзка с горното преди издаването на оспорвания
административен акт не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая, в изпълнение на задължението по чл. 35 от АПК, което както рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, също
така и препятства проверката за материална
законосъобразност, поради което допуснатото съставлява и съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът не възприема, доводите на
жалбоподателя, че е налице пълна идентичност на настоящето задължително
предписание, със задължително
предписание обективирано в КП № ККФОС-СГ-41 от
20.07.2022г., защото разпоредените дължими действия са различни и са с
друг срок за изпълнение. Отделно от това
в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято първична
правна уредба е в ЗАНН, а не в АПК, за да се търси приложимост на чл. 27 от АПК.
От своя страна липсата
на изложени в процесния КП факти и обстоятелства относно изпълнението на
условия на разрешителното, или факти и обстоятелства относно съответствието
конкретно на инсталацията с условия от КР, или факти и обстоятелства, свързани
с наличие на негативно въздействие върху компоненти на околната среда при
работата на горивната инсталация, чийто оператор е жалбоподателят, освен че
рефлектира съществено върху правото на защита на адресата на акта, също и
препятства извършването на съдебната проверка за материална законосъобразност
по чл. 146, т. 4 от АПК.
Издаденото
предписание е несъответно на целта на закона. Предписано е преустановяване
изпускането на неорганизирани прахови емисии при експлоатацията на горивната инсталация
от нерегламентирани отвори, процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в
който са разположени парогенераторите като е даден двудневен срок за изпълнение.
Наред с изложеното по-горе за липсата на
установяване, съответно и на посочване в КП на конкретно неизпълнение на
условия от КР, респективно на несъответствие конкретно на инсталацията с
условията на КР, или негативно въздействие върху компоненти на околната среда
във връзка с дейността на дружеството или при работата конкретно на горивната
инсталация, в КП не е указано, нито може да се направи еднозначен извод и какви
конкретно мерки следва операторът да вземе, за да преустанови изпускането на
неорганизирани прахови емисии при експлоатацията на горивната инсталация от
нерегламентирани отвори, процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в
който са разположени парогенераторите, тъй като не е посочено по какъв начин
следва да бъде изпълнено предписанието (арг. от чл. 160, ал. 2, предл. второ от
ЗООС). Доколкото е прието, че по своята същност задължителното
предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект
следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност, то се приема, че такова
указване в случая не е налице.
Административният
орган, разполага с оперативната самостоятелност да определи срок за изпълнение
на предписанието, но не е мотивирал така
дадения 2-дневен срок за изпълнение. Липсата на аргументи, обосноваващи
определянето на срока за изпълнение на така неопределеното предписание, също
препятстват проверката на съда в посока дали действията на компетентните органи
са основани и в принципите, залегнали в чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал.
5 от АПК, вменяващи в задължение за административните органи да действат по
разумен начин, добросъвестно и справедливо при упражняване на власт, в
изпълнение на закона, но и в съответствие с неговата цел, както и да действат
съразмерно, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Следователно предписанието си и в тази си част е
немотивирано.
Но при
всички положения предписаното преустановяване на изпускането на неорганизирани
емисии от компрометираните участъци на сградата, в която са инсталирани
парогенераторите, ако се вземе предвид характерът им – отвори, процепи, дупки,
счупени прозорци на котелен цех, е обективно невъзможно (за който извод не са
необходими специални познания) в двудневен срок такова предписание да бъде
изпълнено, т. е. подходът на административния орган е несъразмерен. По разбиране на съда единствения възможен
способ за изпълнение на даденото предписание-преустановяване на това изпускане в дадения срок е чрез спиране работата на парогенераторите, каквато
предписание към оператора не е издавано. С оглед на изложеното оспорения акт
подлежи на отмяна и в хипотезата на чл. 146, т. 5 от АПК.
Въз основа на изложеното жалбата е основателна. Оспореното предписание е
незаконосъобразно и същото ще се отмени.
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Такива не се претендират поради което и
не се дължи произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „**“, ТЕЦ „**“, представлявано от Ч. К. С.** – изпълнителен
директор, задължително предписание, дадено на „**“ АД, обективирано в
констативен протокол № ККФОС-СГ-42 от 20.07.2022 година, съставен от длъжностни
лица в Регионална дирекция по околната среда и водите – С.**.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на **
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/