Определение по дело №14572/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13869
Дата: 13 април 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110114572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13869
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110114572 по описа за 2022 година
намери следното:

При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „***“
ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се приложи ч.гр.д. по заповедното производство.
Следва да бъде задължено третото лице помагач да представи документите свързани с
отчитане на доставената до имота ТЕ.
Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третото,
неучастващо в настоящото производство лице СО – ** на договор за продажба на процесния
имот, както и данъчна декларация за същия, което съдържа нередовности, за отстраняването
на които на ищеца следва да бъдат дадени указания.
Доказателственото искане на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи документ за собственост по отношение на процесния недвижим
имoтa следва да се остави без уважение.
Предвид липсата на спор между страните относно обстоятелствата, за чието
установяване са направените исканията от ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ, същите не
се явяват необходими и не следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „***“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 71625/2021 г. на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“ ЕООД, в срок до
съдебното заседание, да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на
ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с отделна молба с препис за третото лице, да посочи конкретните документи,
които да бъдат изискани от СО – **. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на това
указание, това доказателствено искане ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание
чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи документ за собственост на
процесния недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.06.2023 г. – 09,30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „*****“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от А.С.А., с адрес ГР.*** срещу Ф. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***,
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 2486,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
ГР. ***, аб.№ 297231, ведно със законна лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 388,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., сумата
от 21,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,53 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 71625/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
2
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „***“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
давност. Оспорва да е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване по
отношение на процесния недвижим имот. Твърди, че не е страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди до посочения в исковата молба имот. Счита, че не се установява да е бил поставен в
забава, поради което оспорва дължимостта на претенциите за лихва. Поддържа, че на ищеца
не се дължи заплащане на суми за главница за дялово разпределение, доколкото посочената
услуга не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на
услугата дялово разпределение в претендираните размери.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответника в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в
срок.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че в процесния период за процесния имот
стойностите на доставената топлинна енергия и предоставените услуги по дялово
разпределение са в размерите, посочени в исковата молба.
3
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.

Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на третото лице помагач да се
връчи и препис от исковата молба, уточнителна молба от 09.08.2022 г., както и от
приложените към исковата молба доказателства и отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4