№ 17756
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ИС
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110116625 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
03.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ИС, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 16625/2024 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Ц. С. срещу ОП „СПТО“, като се твърди, че страните
се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на Трудов договор
№ 785/15.10.2021 г. за длъжността „инженер-механик“, който договор бил изменян със
сключени допълнителни споразумения към него. Поддържа, че на 31.01.2024 г. му била
връчена Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., с която трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Навежда доводи,
че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не било извършено реално
съкращаване в щата, което обосновава подробно. Излага съображения, че след
прекратяването на трудовото правоотношение при ответника били наети нови служители,
1
които били на същата длъжност, респ. извършвали друга длъжност със сходни функции.
Твърди, че при уволнението липсвало надлежно извършен подбор. Инвокира доводи, че
последният пълен отработен месец, който предхождащ месеца на уволнението бил месец
12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48 лева, поради което за периода от 31.01.2024 г.
до 31.07.2024 г. се дължало обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение в размер на 26600,88 лева. Иска уволнението да бъде отменено като
незаконосъборазно, както и да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, както и
присъждането на обезщетение за оставането без работа в следствие на незаконното
уволнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за твърдяната длъжност, но същото е надлежно
прекратено със Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г. Поддържа, че с предизвестие от
31.01.2024 г., ищецът бил уведомен, че трудовото правоотношение щяло да бъде прекратено
поради съкращаване в щата, което било извършено във връзка с Директора на ОПСПТО за
трансформиране и преструктуриране на заеманата длъжност и ново щатно разписание, което
било в сила от 01.02.2024 г. Навежда доводи, че със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят е изпълнил законовите изисквания, като ясно и точно е
посочил уволнителното основание, което в случая било и налице. Развива съображения, че
съкращаването на щата било извършено, поради наличието на производствена
необходимост, като длъжността на ищеца била една щатна бройка, която след извършената
трансформация била закрита, като била предвидена за длъжността „механошлосер (старши
на екип)“. Сочи, че в утвърденото ново щатно разписание длъжността на ищеца не
съществувала, като предвид обстоятелството, че се касаело за единствена щатна бройка за
заеманата преди това от ищеца длъжност не трябвало да се извършва подбор. Твърди, че в
случая е налице реално съкращаване в щата, което обосновава подробно. Аргументира, че
ищецът неоснователно възприемал, че Общинският съвет е следвало да извърши
съкращаването на щата, за което прави обосновка. Сочи, че претенцията за незаконното
уволнение е неоснователната, като прави извод, че такава се явявала и претенцията за
възстановяването на длъжността заемана преди незаконното уволнение, както и за
заплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
2
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните, че: 1) са се намирали в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 785/15.10.2021 г. за длъжността „инженер-
механик“, който договор бил изменян със сключени допълнителни споразумения към него;
2) на 31.01.2024 г. на ищеца му била връчена Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., с
която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
поради съкращаване в щата; 3) последният пълен отработен месец, който предхождащ
месеца на уволнението на ищеца бил месец 12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48
лева.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които не са надлежно оспорени, поради което и съдът
намира, че следва да ги кредитира, тъй като съответстват и на останалите доказателства по
делото.
Приложена и неоспорена е по делото длъжностна характеристика за длъжност
„инженер, механик „ръководител сектор „Поддръжка и обслужване на машини и
съоръжения“, като се установява, че основните функции за длъжността са следните:
организира планова поддръжка и обслужване на машини и съорежения; организира и
контролира правилната експлоатация на производствените машини; разработва и организира
изпълнението на план-графици за провеждането на ежедневни и периодични технически
прегледи и профилактикана машините; възлага задачи, контролира тяхното изпълнение и
оказва методическа помощ на техник-механиците и на механошлосерите; съхранява
предадената му техническа документация и схеми на машините; изготвя заявки и
технически спецификации за необходимите инструменти, материали, оборудване и услуги;
участва в приемателни комисии при приемането на извършените ремонти на машините и
съоръженията; уведомява началника на отдел „Ремонт и поддръжка“ за възникнала повреда
и предлага мерки за нейното отстраняване; прави писмени доклади до началника на отдел
„Ремонт и поддръжка“ за констатирани неправомерни действия от страна на персонала,
нанесени повреди, щети и кражби; участва в разследването и установяването на причините
за настъпилите повреди и аварии на машините; провежда инструктаж по техниката на
безопасност на труда и пожарна безопасност; при необходимост изпълнява функциите на
началника на отдел „Ремонт и поддръжка“; пази в тайна служебната информация и личните
данни; изпълнява и други задачи, възложени от началника на отдел „Ремонт и поддръжка“,
във връзка с повереното му оборудване и техника.
От Заповед № ПТО-24-РД15-54/30.01. 2024 г. се изяснява, директора на ответника и
възложил изготвянето на ново щатно разписание, като е изрично е посочено да се съкрати
длъжността – 1 бр. „инженер, механик (ръководител сектор), като бъде извършено вътрешно
преструктиране за длъжността „механошлосер (старши на екип)“.
Представено е извлечение от Трудова книжка (л. 20-25 в кориците на делото) и в
открито съдебно заседание от 19.09.2024 г. е извършена констатация по реда на чл. 183 ГПК
от Трудова книжка № 938101, серия „И“, издадена на Р. Ц. С., като е установено, че
последното записване е на страница № 23, същото е извършено от ответника за длъжността
„Инженер-механик (ръководител сектор)“, с основно трудово възнаграждение в размер на
3634,00 лева, като е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ на 01.02.2024 г.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
3
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347
КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че съгласно поименното щатно
разписание – в сила от 19.01.2024 г. при ответника са налице 37 щатни бройки, в сектор
„Поддръжка и обслужване на машини и съоръжения“, а именно: инженер, механик – 1 бр.;
техник, механик – 3 бр., механошлосер – 25 бр., механошлосер (старши екип) – 7 бр.,
машинен оператор (пневматично почистване) – 1 бр. Уточнено е, че трима служители са
съкратени от посочения сектор в т. ч. инженер, механик (ръководител сектор); техник,
механик – 1 бр., механошлосер – 1 бр. Вещото лице е посочило, че съгласно поименното
щатно разписание, което е в сила от 01.02.2024 г. в сектор „Поддръжка и обслужване на
машини и съоръжения“ има 37 щатни бройки, в т. ч.: инженер, механик (ръководител
сектор) – 0 бр.; техник, механик – 2 бр., механошслосер – 26 бр., механошлосер (старши
екип) – 8 бр., машинен оператор (пневматично почистване) – 1 бр. Посочено е, че в
процесния сектор са открити 3 бр. щатни места – 2 бр. за длъжноста „механошлосер“ и 1 бр.
„механошлосер (старши екип)“, като на новооткритите щатни бройки няма назначени
служители към 01.02.2024 г. Експертът е уточнил, че за длъжността „инженер, механик
(ръководител сектор „Поддръка и обслужване на машини и съоръжения) е налице основна
цел на трудовите функции да организира, контролира и извършва профилактични прегледи,
поддръжка и обслужване на машини и съоръжения. Преките задължения на длъжността са:
организира планова поддръжка и обслужване на машини и съорежения; организира и
контролира правилната експлоатация на производствените машини; разработва и организира
изпълнението на план-графици за провеждането на ежедневни и периодични технически
прегледи и профилактикана машините; възлага задачи, контролира тяхното изпълнение и
оказва методическа помощ на техник-механиците и на механошлосерите; съхранява
предадената му техническа документация и схеми на машините; изготвя заявки и
технически спецификации за необходимите инструменти, материали, оборудване и услуги;
участва в приемателни комисии при приемането на извършените ремонти на машините и
съоръженията; уведомява началника на отдел „Ремонт и поддръжка“ за възникнала повреда
и предлага мерки за нейното отстраняване; прави писмени доклади до началника на отдел
„Ремонт и поддръжка“ за констатирани неправомерни действия от страна на персонала,
нанесени повреди, щети и кражби; участва в разследването и установяването на причините
за настъпилите повреди и аварии на машините; провежда инструктаж по техниката на
безопасност на труда и пожарна безопасност; при необходимост изпълнява функциите на
началника на отдел „Ремонт и поддръжка“; пази в тайна служебната информация и личните
данни; изпълнява и други задачи, възложени от началника на отдел „Ремонт и поддръжка“,
във връзка с повереното му оборудване и техника. Посочено е, че изискванията за заемането
на длъжността са: висше техническо образование при най-малко 3 г. професионален опит на
инженеро-техническа длъжност. Изяснено е, че според длъжностната характеристика за
4
длъжността „механошлосер“, за последната е предвидено, че основната цел на длъжността е
поддръжка в изправност на съоръженията, устройствата и машините, като осигурява
правилната им и непрекъсната експлоатация, респ. извършва профилактика на машините и
съоръженията и отстранява аварии. Като основни функции на длъжността е предвидено
следното: обслужва (поддържа, извършва профилактика, отстранява аварии) на поверените
му устройства (машини и оборудване); следи работата на устройствата и съоръженията,
извършва технически прегледи и профилактика, в съотвествие с план-графика; локализира и
отстранява възникнало повреди; при получен сигнал за авария, незабавно предприема
действия за откриване на причините за повредата и отстраняването й; докладва на
механошлосера (старши екип) в случай на констатирани неправомерни действия при
експлоатация от страна не персонала и при констатирани на нанесени повреди, щети и
кражби; проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части
от поверените му съоръжения и пломбира същите, следи за извършването на ремонт и
профилактика; спазва стриктно дадените указани за извършването на работата; не извършва
действия, които не е съгласувал съгласно йерархията; прави необходимите вписвания в
книгата за състоянието на съоръженията; присъства и съдейства при извършването на
предварително съгласувани строителни и ремонтни работи по поддръжка на съоръженията,
дава указания на работниците за провеждане на ремонтните работи; участва в инструктажа
по техника на безопасност и инструктира работниците, обслужващи съоръженията;
изпълнява ръчни операции по почистване и пренасяне на инвентара; изпълнява и други
задачи, поставени от ръководството. По отношение на длъжността „механошлосер (старши
на екип) вещото лице е посочило, че е установило, че основната задача на длъжността на е
поддръжка в изправност на съоръженията, устройствата и машините, като осигурява
правилната им и непрекъсната експлоатация. Извършва профилактика на машините и
съоръженията, остранява аварии. Дава указания, разпределя задачи и контролира в рамките
на поверения му екип механошлосери. Като функции на длъжността са посочени следните:
обслужва (поддържа, извършва профилактика, отстранява аварии) на поверените му
устройства (машини и оборудване); следи работата на устройствата и съоръженията,
извършва технически прегледи и профилактика, в съответствие с план-графика; локализира
и отстранява възникнали повреди; при получаване сигнал за авария, незабавно предприема
действия за откриване на причината за повредата и отстраняването й; докладва на техник-
механика и инженер,механика (ръководител на сектор „Поддръжка и обслужване на машини
и съоръжения“) в случай на констатирани неправомерни действия при експлоатацията от
страна на персонала и при констатиране на нанесени повредеи, щети и кражби; проверява
наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му
съоръжения и пломбите на същите, следи за извършването на ремонт и профилактика;
разпределя и контролира изпълнението на задачи в рамките на екипа от поверените му
механошлосери, дава указания; извършва всички дейности по обслужване и поддръжка на
съоръженията; спазва стриктно указанията за извършване на работата, съгласно йерархията;
не извършва действия, които не е съгласувал съгласно йерархията; прави необходимите
вписвания в книгата за състояние на съоръженията; присъства и съдейства при извършване
5
на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи по поддръжка на
съоръженията, дава указания на работниците за провеждане на ремонтните работи; участва
в инструктажа по техника на безопасност и инструктира работниците, обслужващи
съоръженията; изпълнява ръчни операции по почистване и пренасяне на инвентара;
изпълнява други задачи поставени от ръководството. Вещото лице е изяснило, че размера на
последното БТВ за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в размер на
4433,48 лева. По отношение на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ е
посочено, че размер на същото е за сумата от 4324,46 лева – за което експертът е изложил
съображения с оглед установеното БТВ. Уточнено е, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ и
чл. 222, ал. 1 КТ са в нетен размер на 3595,69 лева, като последните са изплатени на ищеца.
В о. с. з. от 19.09.2024 г., вещото лице е отговорило подробно досежно изводите си по
отношение на процесните длъжности. Ясно и точно е посочено, че няма справка от НАП, но
изводите са направени предвид щатното разписание. От фактическа страна е уточнено, че
според експерта е налице различие във функциите на длъжностите, като е уточнено, че има
и сходства във функциите.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. По делото няма данни, че експертът е заинтересован от
изхода на правния спор или е недобросъвестен. С оглед направените от ответника
оспорвания, досежно наличието на правни изводи от експерта в о. с. з. от 19.09.2024 г.,
следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд
не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието
на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая, съдът намира, че вещото лице е
направило фактически констатации, като същите касаят фактическото изследване на
обстоятелствата и връзките между тях, за което е допустимо експерта да дава заключения
(арг. чл. 195 ГПК), поради което настоящият съдебен състав намира, че оспорванията на
ответника в тази насока не се подкрепят от нищо друго освен от субективната преценка на
процесуалният представител. Тоест, доводите за наличието на правни преценки от страна на
вещото лице не могат да бъдат уважени, респ. експертизата да не бъде кредитирана в
съответна част.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание.
Според постановките на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК „Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
6
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.“.
В приетото тълкуване от Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК се възприема, че: „Закриване на част от предприятието по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата
на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е
прекратена дейността на това звено. При вътрешната реорганизация се извършват
структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне,
разделяне и др., но дейността им се запазва. Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за
определена длъжност или се намаляват част от тях. Вътрешната реорганизация не е
основание за прекратяване на трудовия договор, поради което няма основание да бъде
извършен подбор. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но
не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят
може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени
звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на
длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции.“. В тази насока
според мотивите на ВКС „Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице при закриване на част от
предприятието. Разликата между него и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда – „закриване на предприятието“, е само количествена. При основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е налице пълно закриване на предприятието и
преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност, като то престава да
съществува като работодател. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на
труда е налице при преустановяване на дейността на определено организационно
обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател по § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /изм. ДВ бр. 100 от 1992 г., доп. бр. 33
от 2011 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г./ Същественото е закриваното звено да е било
обособено в състава на предприятието и неговата структура.Основната характеристика
за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е
организационно – управленската. Това структурно звено следва да е обособена и
относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на
предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./с относително
самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или
клона,началник на цеха,отдела или сектора и пр./ В някои случаи обособеното структурно
звено има относително самостоятелен източник на приходи и /или самостоятелна сметка,
може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък
осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община,
област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице. Възможно е спецификите
на организация на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на дейност и
начинът на финансиране, а понякога и специфичните местни условия в съответния
териториален регион, да обусловят специфики и на самите трудови функции на
работниците и служителите, работещи в съответното обособено структурно звено, в
сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите структурни
звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните длъжности са с
еднакви или близки наименования. Със закриването на съответната част от
предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност,
което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите,
7
заети в осъществяването на закритата част от дейността… В хипотезата на
„закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще
изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да
се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на конкретна
фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда – дали се касае за закриване на част от
предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните
дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или
съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на
други поделения и звена на предприятието.Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания
на част от предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на
предприятието и за тях следва да се прилага чл. 123 от Кодекса на труда. Закриване на
част от предприятието и съкращаване в щата са отделни основания за уволнение, макар и
да се включени в една законова разпоредба – чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги,
когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в
този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание,
предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки
от утвърдения общ брой на работниците или служителите. При премахване на определено
звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две
възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда – „закриване на част от предприятието“ или на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“, като
изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на
съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и
дейността, извършвана в него.“.
При това положение с оглед приетите по делото писмени доказателствени средства и
заключението на кредитираната ССчЕ, съдът намира, че в случая е извършено действително
съкращаване на щата и то на длъжност, която е бил единствена. Тоест, не е било необходимо
извършването на подбор, тъй като се касае за единствена длъжност. В тази насока трябва да
се спомене, че независимо от наименованието на длъжностите в случая безспорно се
установява, че се касае за длъжности, които по основните си функции – определящи
трудовата функция – са различни. Длъжността, която е заемал ищеца е ръководна, а
старшата длъжност практически е подчинена, вкл. спрямо длъжност която е извън
процесните, а самата длъжност „механошлосер“ има изпълнителна роля. Тоест, при
сравняването на основните трудови функции, при техния основен прочит, т.е. при
граматическото тълкуване извода е еднозначен, че е се касае за субординация на длъжности,
които имат различни функции в предприятието на ответника и различна роля в трудовия
процес. От систематична и телеологическа гледна точка извода не се променя. Напротив
същият се затвърждава, като се установява, че практически длъжността на ищеца е била
реално съкратена.
На следващо място трябва да се посочи, че изводите на съда се обуславят от
сравняване на основните функции, т.е. тези които обуславят съответната длъжност.
Нормално е, както констатира и заключението на ССчЕ, при длъжности, особено в един
отдел да има определено припокриване на функциите. Факт е обаче, че длъжността на ищеца
с оглед установеното по делото има известен ръководен характер, поради което не може да
се сравнява с останалите длъжности, за да се извърши подбор – в този смисъл
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК. За
пълнота на мотивите, съдът трябва да посочи, че правото на подбор е упражняване на
8
субективно право от работодателя, реализирано чрез фактически действия, като
противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, при
невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии,
които са кумулативно дадени, а не алтернативни, обективното несъответствие на оценката
по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация
(подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа. Касае се до
специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от този, който поради
характера на работодателската си функция е длъжен да има непосредствени впечатления от
трудовите умения, навици, опит, знания, начин на изява на всеки един от наетите от него
работници или служители, както и за това – как всеки един ги използва и прилага, за да
изпълнява трудовите си задължения точно, качествено и в срок. При оспорване на подбора
съдът има задължение да извърши контрол относно законосъобразното му упражняване от
работодателя по критериите, посочени кумулативно в самата правна норма – квалификация
и ниво на изпълнение на работата. При незаконосъобразното упражняване на правото на
подбор е налице основание за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като съдът не
разполага с правомощието да замести работодателя при извършването на преценка по който
и да е от критериите, предвидени в чл. 329 КТ – в този смисъл Тълкувателно решение № 3
от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК; Решение № 265 от 14.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 421/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 361 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1626/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 492 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г.,
IV г. о., ГК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователна и като такава следва да с бъде отхвърлена.
Предвид доводите на ищеца, че липсвала работодателска компетентност досеждно
извършването на уволнение, съдът счита, че същите са несъстоятелни. Общинското
предприятие не представлява нито държавно учреждение, нито бюджетно субсидирано
заведение. Общинското предприятие има определена икономическа и правна
самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за
самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества. То се създава с
решение на общинския съвет и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз
основа на правилник, приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и
разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на
общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност,
структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Общинските
предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл.
53 от ЗОС. – така Решение № 3 от 21.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2018 г., IV г. о.,
ГК. Това обаче не означава, че общинското предприятие не се явява работодател по смисъла
на § 1, т 1 ДР КТ. При това положени именно оперативно директора на общинското
предприятие решава какви да бъдат негови щатни разписания в рамките на структурата и
персоналния състав определен от общинският съвет. Тоест, общинският съвет определя
генерално структурата на общинското предприятие, но оперативната част е предоставена на
прекия изпълнител – т.е. директора на предприятието.
Претенцията за възстановяване на работа на длъжността, която е била заемана от
ищеца преди уволнението – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от изхода
на делото по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ). След като обуславящият иск е неоснователен, то такъв се явява и
обусловения, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
9
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение. След като обуславящата претенция е неоснователно, то такава
се явява и обусловената, поради което същата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде отхвърлена в цялост.
По отношение възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от
работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно
уволнение (чл.225, ал.ал.1 и 2 КТ) и обезщетенията при уволнение, поради неспазено
предизвестие (чл.220, ал.1 КТ) и това по чл.222, ал.1 КТ. Съдебна компенсация на вземането
на работодателя с вземане на работника или служителя по чл.225,ал.1 КТ е допустима,
когато са налице процесуалните и материалноправни предпоставки за прихващане.
Съдебната компенсация е допустима и основателна и при условие, че насрещните вземания
или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото съдебната компенсация (прихващане)
погасява насрещните вземания занапред, като вземането на ответника в
първоинстанционното производство се установява със сила на присъдено нещо и тогава,
когато бъде предявено с възражение – така Решение №37/07.04.2016 по дело №3853/2015
на ВКС, ГК, IV г.о.; Решение № 623/24.06.2002 г. по гр.д.№ 933/2011 г. На ВКС, III г.о.,
Решение № 271/17.10.2012 год. по гр.д.№ 409/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о и Решение №
1083/2.12.1999 год. по гр.д.№ 1232/1999 г. на ВКС,ІІІ г.о. Въпреки това в случая следва да
се вземе предвид факта, че възражението за прихващане е винаги под вътрешното
процесуално условие, че претенцията по иска за съответното вземане е основателен, когато
същата следва да се разгледа и съдът да се произнесе по компенсацията, която формира и
СПН (арг. чл. 298, ал. 4 ГПК). В случая обаче вътрешното процесуално условие не се е
сбъднало, поради което настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда и да се
произнася по възражението за прихващане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е доказал, че действително е сторил разноски, поради
което и съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 1200,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
В случая ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно
договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
10
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското
възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по
съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални размери за
адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е
равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този
смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и
C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 43)… член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан
на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила
на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на
ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в
забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да
замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г., Elchinov, C-173/09,
т. 29.
С оглед изясняването на посоченото решение на СЕС, настоящият съдебен състав
намира, че следва да изясни, че цитираното решение по преюдициално запитване се базира
на разпоредбата на чл. 101, § 1 и § 2 ДФЕС, съгласно които се забраняват „като
несъвместими с вътрешния пазар всички… решения на сдружения на предприятия…, които
биха могли да засегнат търговията межди държавите-членки и които имат за своя цел
или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар и в частност такива, които: а) пряко или косвен определят
покупни или продажни цени … споразумения или решения, които са забранени в
съответствие с настоящият член, са нищожни“.
Горните съждения се потвърждават и от актулната практика на СЕС – Решение по
дело C-438/22 г., в което е възприето, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
11
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член
101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.”.
Следователно, доколкото все пак адвокатската работа изисква заплащане, то при
съобразяване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се изходи от
правилото на чл. 36 ЗАдв., което изисква справедлив размер на възнаграждението. Този
справедлив размер се определя от съда, като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на производството.
В случая производството е по трудово дело, което принципно с оглед претенциите и
спора между страните само по себе си обуславя фактическа и правна сложност. В случая
делото не съставлява правна сложност, а фактическа такава, доколкото изисква внимателен
анализ на допуснатите и приети по делото доказателства. Това обуславя възнаграждението
на адвоката на ответника за сумата от 1000,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от Р. Ц
С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... срещу ОП „СПТО“. БУЛСТАТ: .....................,
със седалище и адрес на управление: гр. ..................., за признаване за незаконно
уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата,
извършено със Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., както и неговата ОТМЯНА, както
и иска за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на работа на длъжността „инженер-механик“, която е заемал
преди уволнението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
предявен от Р. Ц С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... срещу ОП „СПТО“.
БУЛСТАТ: ....................., със седалище и адрес на управление: гр. ..................., за заплащане
12
на сумата от 26600,88 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение за периода от 30.01.2024 г. до 31.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Ц С., ЕГН: ********** да заплати на
ОП „СПТО“. БУЛСТАТ: ....................., сумата от 1200,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и деловодни за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 03.10.2024 г. пред
Софийският градски съд с въззивна жалба (арг. чл. 315, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13