Решение по дело №161/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 197
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20205001000161
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

       № 197

 

                                гр. Пловдив, 09.07.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание, проведено на десети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

     ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 161 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Т.“ ЕООД и Ю.А.Г. против решение № 10 от 25.01.2018 г., постановено по т. д. № 67 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са обявени за недействителни по отношение на „Е.А.“ ЕООД, договор от 12.12.2016 г., сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу собственост) №*, том 2, рег. №*, д.**/2016 г. на нотариус Д., рег. №* НК, вписан в Служба по вписванията – П.под вх. рег. №*от 12.12.2016 г., дв. вх. рег. №*, ***, том 39, дело №**, между „Т.“ ЕООД, от една страна като прехвърлител и Ю.А.Г., от друга като приобретател, за прехвърляне правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. С., ул. „К.“ № 85, община С., област П., а именно: Урегулиран поземлен имот №*, в кв. 117 по плана на града, целият с площ от 1 138 кв. м., при съседи: североизток – улица, югоизток – УПИ ***, югозапад - УПИ ***и северозапад - УПИ ***, заедно с построените в имота: 1/ Масивна сграда – магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 70 кв. м., разположен на уличната и дворищната регулационна линия с УПИ ***, при съседи за магазина: уличната регулационна линия, дворищно регулационната линия, вътрешен двор и ресторант, и 2/ Масивна сграда - ресторант, със застроена площ от 220 кв. м., на етап „груб строеж, при 63 % завършени строително-монтажни работи, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ; и с което „Т.“ ЕООД и Ю.А.Г., са осъдени да заплатят на „Е.А.“ ЕООД сумата от 2 689.64 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивното производство се провежда повторно, след като с решение № 146 от 11.03.2020 г., постановено по т.д. № 2924 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, второ отделение, предходното решение № 170 от 07.06.2018 г. по в.т.д. № 190 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

При повторното разглеждане на делото, жалбоподатели поддържат оплакванията си за незаконосъобразност на обжалваното решение, както и искането за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

         Въззиваемият - ищец „Е.А.“ ЕООД изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и да му се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.

            Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявен от „Е.А.“ ЕООД против „Т.“ ЕООД и Ю.А.Г. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на договор от 12.12.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу собственост), сключен между ответниците и обективиран в нотариален акт №*, том 2, рег. №*, д.**/2016 г. на нотариус Д., рег. №* НК, вписан в Служба по вписванията – П.под вх. рег. №*от 12.12.2016 г., дв. вх. рег. №*, ***, том 39, дело №**.

Искът се основава на следните, безспорно установени факти по делото:

Ищецът „Е.А.“ ЕООД е кредитор на „Т.“ ЕООД за парично вземане в размер на 17 513.32 лева с вкл. ДДС, произтичащо от Договор за консултантски услуги от 30.09.2008 г., като с решение от 27.03.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара, „Т.“ ЕООД е осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 09.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по арбитражното дело разноски от 744.05 лева.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу собственост) №*, том 2, рег. №*, д.**/2016 г. на нотариус Д., рег. №* НК, вписан в Служба по вписванията – П.под вх. рег. №*от 12.12.2016 г., дв. вх. рег. №*, ***, том 39, дело №**, първият ответник „Т.“ ЕООД, действащ чрез управителя си Ю.А.Г., е прехвърлил на втория ответник Ю.А.Г. правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. С., ул. „К.“ № 85, община С., област П., а именно: урегулиран поземлен имот №*, в кв. 117 по плана на града, целият с площ от 1 138 кв. м., при съседи: североизток – улица, югоизток – УПИ ***, югозапад - УПИ ***и северозапад - УПИ ***, заедно с построените в имота: масивна сграда – магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 70 кв. м., разположен на уличната и дворищната регулационна линия с УПИ ***, при съседи за магазина: уличната регулационна линия, дворищно регулационната линия, вътрешен двор и ресторант, и масивна сграда - ресторант, със застроена площ от 220 кв. м., на етап „груб строеж, при 63 % завършени СМР, срещу погасяване изцяло на паричното задължение на „Т.“ ЕООД спрямо Ю.А.Г. в размер на сумата от 49 500 лева.

Безспорно установено е, че Ю.А.Г., освен управител на „Т.“ ЕООД през периода от 10.09.2008 г. до 16.12.2016 г. е била и съдружник с дялово участие в дружеството, а от 16.12.2016 г. до настоящия момент е едноличен собственик на капитала.

За да уважи предявения иск, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки, обуславящи наличието на потестативното субективно материално право, предмет на Павловия иск.

Настоящият състав на Пловдивският апелативен съд споделя напълно изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока, като намира за необходимо да добави следното:

 Основните спорни въпроси, предвид изложените в подкрепа на иска твърдения, както и с оглед заявените от ответниците възражения, се отнасят до наличието на изискуемите съгласно с разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предпоставки за успешното провеждане на Павловия иск, както следва: притежава ли ищецът качеството на кредитор по отношение на прехвърлителя на вещните права по описаната сделка; предназначено ли е това действие от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора, налице ли е знание у страните по процесния договор за увреждането.

Анализът на събраните доказателства, налага положителен отговор на всички поставени въпроси.

Качеството на кредитор на ищец „Е.А.“ ЕООД по охтношение на Т.“ ЕООД, за парично вземане в размер на 17 513.32 лева с вкл. ДДС, произтича от Договор за консултантски услуги от 30.09.2008 г. Макар този договор да не представен по делото, това обстоятелство се установява от приетото като доказателство по делото решение от 27.03.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара.

Възражението на ответниците, че към момента на прехвърлянето на имота от „Т.“ ЕООД на Ю.А.Г., „Е.А.“ ЕООД нямал качеството на кредитор на „Т.“ ЕООД, тъй като към онзи момент вземането не било изискуемо и ликвидно, освен че се опровергава от решението на арбитражния съд, е и неоснователно. Изискуемостта и ликвидността на вземането на кредитора към момента на извършване на увреждащата го сделка или действие на длъжника, не е необходимо условие за възникване на потестативното право по чл. 135 ЗЗД.  

По делото е категорично установен и втория обективен елемент от фактическия състав на Павловия иск - увреждането на кредитора, което се проявява в намаляване възможността за удовлетворяване на кредитора с цялото имущество на длъжника.

Между двамата ответници е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу собственост). С този договор, сключен в изискуемата от закона форма за действителност, длъжникът „Т.“ ЕООД е прехвърлил на Ю.А.Г. собствения си недвижим имот, срещу погасяване на паричното му задължение от 49 500 лева към приобретателя на имота. Налице е следователно съглашение между ответниците, за даване вместо изпълнение (Datio in solutum). Договорът е изрично регламентиран с разпоредбата на чл. 65 ЗЗД и с него длъжникът или трето лице предава или прехвърля в полза на кредитора нещо различно от първоначално дължимото, с което страните се съгласяват да се погаси съществуващия дълг на прехвърлителя към приобретателя. Следователно договорът има погасително действие и представлява допустим и изрично предвиден от закона погасителен способ.

Посочените характеристики на процесния договор, както и обстоятелството, че чрез постигнатото съглашение между страните по него, длъжникът погасява задължението си към друг свой кредитор, не означава, че с него не могат да бъдат засегнати или увредени интересите на останалите кредитори на прехвърлителя, както и че подобно съглашение е изключено от обсега на действие на Павловия иск. 

Приложното поле на потестативното право по чл. 135 ЗЗД не е ограничено с оглед характера и вида на действията, извършени от длъжника. Предмет на Павловия иск би могло да бъде всяко действие на длъжника, щом с него се увреждат правата на кредитора. В този смисъл, увреждащ кредитора акт би могло да бъде всеки действие – фактическо или правно,  което би осуетило или затруднило осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Подобно действие би могло да бъде отчуждаване или намаляване имуществото на длъжника чрез прехвърлянето му на трето лице; чрез опрощаване на дълг, чрез обезпечаване на чужд дълг, чрез изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Крайната цел на отменителния иск е да се препятства недобросъвестният длъжник да намали своята платежоспособност, поради което този иск има важна обезпечителна функция, гарантираща успешното удовлетворяване на кредиторите, както в процеса на индивидуалното изпълнение, така и в производството по несъстоятелност, в което, наред със специалните отменителни искове, се използва като равностоен правен способ за попълване масата на несъстоятелността.

Неоснователно е поддържаното от въззивниците възражение за липсата на втората предвидена в закона – чл. 135, ал. 1 ЗЗД предпоставка, за относителната недействителност на процесната сделка – предназначението й да увреди кредитора, основаващо се на твърдението, че длъжникът разполагал с достатъчно имущество, за да удовлетвори вземането му. В тази връзка, Пловдивският апелативен съд не споделя изразеното във въззивната жалба становище, че тъй като, според счетоводния баланс за 2016 г., „Т.“ ЕООД разполагал с достатъчно активи, достатъчни да удовлетворят вземането на кредитора, искът бил неоснователен.

Според справката, на която се позовават ответниците, освен че през  текущата 2016 г., „Т.“ ЕООД не е разполагало с краткотрайни активи, в т.ч. и с парични средства, а около 80 % от дълготрайните активи  са представлявали предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане, през същата година дружеството е имало и задължения, надвишаващи размера на активите.

Освен това, съгласно с разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Затова, отчуждаването на част от това имущество, служещо за обезпечаване вземането на кредитора, на практика води до намаляване на общия му размер, съответно - до затрудняване или осуетяване реализацията на вземането на кредитора. Доколкото подобни действия увреждат кредитора, същият разполага с отменителния иск по чл.135 ЗЗД, чрез който да  възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване му.

Относно знанието на страните по договора за увреждането на кредитора, този относим към спорното правоотношение факт следва, както от обстоятелството, че прехвърлянето на имота с процесния договор е извършено след възникване на вземането на кредитора-ищец към първия ответник, така и от обстоятелството, че страните по този договор са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ, поради което за тях е приложима  презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

         Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице кумулативните предпоставки по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обуславящи основателността на предявения иск. Това означава, че обжалваното решението представлява обоснован и законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен спор и следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия „Е.А.“ ЕООД следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 2100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 25.01.2018 г., постановено по т.д. № 67 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА Т.“ ЕООД, ЕИК ***и Ю.А.Г., ЕГН ********** да заплатят на „Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2100 лева деловодни разноски за въззивнвото производство.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: