№ 260007
гр. Кюстендил,09.03.2023 год.
ВИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 1318/ 2019 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А.А., е предявил против „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73, представлявано от И. К. М., искове,единият от които да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 3428,52 / три хиляди и четиристотин и двадесет и осем и петдесет и два/лева за периодични плащания за бъдеще време от по 285,71 /двеста и осемдесет и пет и седемдесет и един/ лева месечно за срок на инвалидизация от 20.07.2019 год. до 20.07.2020 год..представляваща разликата между получаваното от ищеца БТВ преди трудова злополука,възникнала на 16.07.2018 г. около 15.30 часа в дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите буки“ на територията на ДПС „Осогово“ - Кюстендил, до крайната дата на неработоспособността,ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,считано от 20.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумите.
С Решение № 367/15.06.2020 год. съдът не се произнесе по последната претенция,същата не бе отразена в доклада по делото,съответно не бе разпределена и доказателствената тежест,пропуск забелязан при обжалване на решението от КОС по в.гр.д.№ 76/2022 год. по което с определение № 516/22.08.2022 год. съдът е дал указание за произнасяне с допълнително решение по горната.
КРС в изпълнение на горното насрочи открито съдебно заседание по делото, с призоваване на страните,в което изготви доклад по тази претенция,указа разпределение на доказателствената тежест и след изслушване на устните прения обяви,че ще се произнесе с решение в срок.
КРС.след като обсъди доводите и възраженията на страните приема за установено следното.
Фактическата обстановка приета от съда е изложена в основното решение,въпреки което съдът повторно я излага в кратце.
Не се спори между страните, а това се установява и от трудов договор № 18/29.11.2013 год./л.б/, че между тях към 16.07.2018 год. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „секач“,съгласно Допълнително споразумение към трудов договор от 29.11.2013 г. / вж. л. 97 от делото/, с подписани за длъжностите характеристики/л.85 и л. следващ л. 94 от делото/. От служебна бележка № 18/02.2013 г., издадена от ответното дружество се установява, че на 02.12.2013 г. на ищеца /тогава на длъжност „общ работник“/ е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от ръководителя при ответната страна /л. 94/,а от т.5 на Инструкция за безопасна работа при товаро - разтоварни работи на дървени материали,издадена от ответника,на работниците се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло съгласно изискванията на нормативните актове за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /л. 107/.Със Заповед № 1/03.01.2018 г, издадена от Управителя на ответното дружество е определено да бъдат предоставени полагащите се на работниците за съответната длъжност работно облекло и лични предпазни средства като в т. 4 от същата /л.105/ е посочено, че работното облекло се носи постоянно на обектите при извършване на дърводобив и работа в открития склад. Ответникът се е запознал с изложеното в заповедта ,видно от положения от него подпис /л. 106/,като от Картон на работника П.Д.С. /л. 104/ се установява ,това че му е раздадено с оглед изпълнение на трудовите му задължения работно облекло, като сред посочените видове работно облекло фигурира и 1 бр. каска, дадена на 01.03.2017 г. Установява се и проведен от 08.01.2018 г. периодичен инструктаж, в книгата по удостоверяването на който ответникът фигурира под № 12.
Видно от приетия по делото Протокол № 10/22.10.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около 15.30 часа на 16.07.2018 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил е, че в същите дата и час ищецът изпълнявал трудовите си функции в
дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите буки“, на територията на ДЛС „Осогово“, като осъществявал дейност по поваляне /отсичане/ на дървета, кастрене и издърпването им до временен склад, при което отрязан бор отскочил и ударил друг бор, който на свой ред се отметнал и ударил ищеца в областта на главата. Присъствалият на място, и свидетел по делото, Красимир Петров веднага информирал управителя на ответното дружество, който на свой ред извикал екип на спешна помощ. След извършен преглед от екип на ЦСМП, ищецът бил транспортиран до СО на МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД, гр. Кюстендил, а оттам бил насочен към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София. От епикриза от 01.08.2018 год./л.8 /, изготвена от УМБАЛСМ „Н. И Пирогов“ЕАД - София, се установява, че на ищеца била поставена диагноза: контузио церебри. Хематома епидурале темпоропариеталис синистра. Хематома субдурале акутум минима синистра церебри. Фрактура полифрагментоза импресионата аперта пенетранс париетотемпоралис синистра крании. Вулнус лацеро-контузум регио париеталис синистра капитис. Фрактура осис зигоматици синистра нондислоката. Контузио ет хематома субкутанеум периоорбиталис синистра, като последвало опративно лечение. Съгласно епикризата болничното лечение продължило в периода 16.07.2018 г. - 01.08.2018 г. Съгласно представена на л. 10 от делото епикриза на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София ищецът продължил болничния престой и в периода 13.11.2018 г. до 22.11.2018 г. отново с последвала оперативна намеса.
С разпореждане № 23 от 31.10.2018 г., издадено от ТП на НОИ - Кюстендил декларираната злополука, станала с ищеца е приета за трудова такава по чл. 55. ал. 1 от КСО като няма данни по делото издаденоторазпореждане да е било обжалвано от заинтересованите лица.
В следствие получените травматични увреждания С. изпаднал във временна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, за което му били издадени болнични листове за периода от 16.07.2018 год. до 19.07.2019 год.Ищецът бил освидетелстван с експертно решение № 1464 от 126/15.07.2019 г. на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр Кюстендил с оценка на работоспособността - 93 (деветдесет и три) % т.н.р. без чужда помощ.
От приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д- р Д.Н. - неврохирург, се установи, че в резултат на трудовата злополука ищецът претърпял ТЧМТ, включваща мозъчна контузия, остър субдурален хематом и епидурален хематом вляво фронтопариетотемпорално, фрактура на черепа – полифрагментна с характеристика на империонна. Разкъсно-контузна рана на кожата на главата, фрактура на лява зигоматична кост (яблъчна). Единственото възможно лечение било оперативното такова, като в конкретиката на казуса втората операция имала по-скоро козметична цел. Налице била причинно-следствена връзка между злополуката и травматичните изменения при пациента. Прогнозата на експерта е в следващите 3 до 6 месеца пациентът да бъде клинично здрав.
За периода на временната неработоспособност, считано от м. юли 2018 г. до м. юли 2019 г. на ищеца е изплащано обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 5815,77 лева /вж. Удостоверение № 009-00106482/09.09.2019 г. на ТП на НОИ - Кюстендил - л. 40 от делото/, като разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и дължащото му се за исковия период БТВ възлиза на сума в размер на 304,23 лева, което обстоятелство, с оглед изявленията на страните, съдът, с протоколно определение от 15.01.2020 г., е обявил за ненуждаещо се от доказване.Със Заповед № 1/01.08.2019 год./л.418,изд.от Управителят на ответното ТД трудовото правоотношение между страните било прекратено.Няма данни и доказателства заповедта да е атакувана по съдебен ред, съответно отменена.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства, а останалите като неотносими към спора съдът не обсъжда.
Установената фактическа обстановка обуславя извод на съда за неоснователност на исковата претенция за присъждане на суми,представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение от ищеца и инвалидна пенсия за исковия период. Мотивите на съда са следните.
На осн. чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като отговорността на работодателя се изключва, на осн. чл.201, ал.1 КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, и може да се намали/чл.200,ал.2 КТ/, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е извършил е действие в нарушение на установените от закона и работодателя правила за безопасност на труда.В мотивите на основното решение по делото, към които съдът се придържа без да ги преповтаря, бе прието за безспорно установено наличието на трудовоправна връзка между страните и трудова злополука, в резултат на която ищецът е претърпял болки и страдания,бил неработоспобен и получавал обезщетение за неработоспособност,което било в по-нисък размер от този на брутното му труово възнаграждение.Искът,предмет на настоящото допълнително решение, е за обезщетение за бъдещи вреди, т.е вкл. и такива търпяни по времетраене на висящ процес.
Това измерение на претенцията за имуществени вреди са претендирани да са претърпени от ищеца пропуснати ползи като разлика между получаваната от него пенсия по инвалидност и брутното му труово възнаграждение за периода на инвалидизиране. Според чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно според тази правна норма от общия обем на вредата се приспада само обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното правоотношение. Вредата по смисъла на посочената разпоредба трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителя би получил, ако беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка
По отношение на тази претенция на ищеца обаче е налице недоказаност.Това е така,защото липсват каквито и да е било доказателства,че в претендираният исков период ищецът е получавал обезщетение за безработица,пенсия по инвалидност,респ. че е бил трудоустроена резултат на което брутното му трудово възнаграждение е намаляло.В исковия период по настоящата претенция трудовото правоотношение между страните е било прекратено,като няма данни и доказателства отмяната на заповедта за прекратяването му да е предмет на висящо съдебно производство.Няма доказателства и за това в този исков период ищецът да е получавал ,както твърди,пенсия по инвалидност.Действително представеното експертно решение № 1464/15.07.2019 год.на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Д-р Н. Васил иев“АД-Кюстендил установява това,че временната нетрудоспособност на ищеца е била продължена за срок от още една година за времето от 20.07.2019 год.,която дата е началната по настоящата искова претенция,но за времето след същата няма доказателства за получавана инвалидна пенсия,а от 01.08.2019 год. и трудовото правоотношение е било прекратено.
Налага се изводът че претенцията поради недоказаност е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на горната претенция на ответното ТД се дължат разноски от още 150,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. „Колуша" N2 73, иск да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 3428,52 / три хиляди и четиристотин и двадесет и осем и петдесет и два/лева за периодични плащания за бъдеще време от по 285,71 /двеста и осемдесет и пет и седемдесет и един/ лева месечно за срок на инвалидизация от 20.07.2019 год. до 20.07.2020 год.,представляваща разликата между получаваното от ищеца БТВ преди трудова злополука,възникнала на 16.07.2018 г. около 15.30 часа в дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите буки“ на територията на ДПС „Осогово“ - Кюстендил, до крайната дата на неработоспособността,ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,считано от 20.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73, сумата от 150,00-сто и петдесет лева,представляващо част от платеното от последното адвокатско възнаграждание, съобразно отхвърлената претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.