№ 25
гр. Елхово, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Николина Д. Златева
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200471 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Г. Н. П. от гр.Болярово, против
Наказателно постановление №21-0261-000275 от 28.09.2021г., издадено от Началника на
РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г.Х.В., упълномощен със Заповед №326з-1985/12.11.2019г.
на Директора на ОД на МВР-Ямбол, с което му е наложено на основание чл.638 ал.3 от КЗ
административно наказание – глоба в размер на 400 лева, за извършено административно
нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като неправилно и
незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила
и издадено в противоречие с материално-правните разпоредби, при неизяснена фактическа
обстановка. Изтъква се, че при издаването на НП АНО не е извършил необходимата
проверка на изнесените в обстоятелствената част на АУАН факти с оглед разпоредбите на
ЗАНН. Счита се, че е нарушено правилото, изискващо между съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП да съществува единство както относно фактическото
описание на нарушението, така и по отношение на правната квалификация на нарушението,
като по този начин е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере какво
адм.нарушение му е вменено, което рефлектира върху правото му на защита. Предвид на
тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез
процесуалният му представител – адв.Д.Н.Д. от АК-Ямбол, заявява, че поддържа жалбата на
същите основания и със същото искане. По съществото на спора процесуалният
представител на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на
НП, както и за присъждане на направените по делото разноски. С писмени бележки
адв.Димитров доразвива доводите си в обосноваване формалните недостатъци на АУАН и
НП, като при условията на алтернативност излага и аргументи относно наличието на
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, изтъквайки, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение.
1
Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
При депозиране на АНП с писмо рег.№261000-5338/ 05.10.2021г. е заявил, че счита жалбата
за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на наложеното с атакуваното НП наказание.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2021г. в следобедните часове командированите към този момент
служители на Зонално жандармерийско управление /ЗЖУ/ - Плевен, разпитани по делото
като свидетели ИВ. З. Г. и ЛЮДМ. ЕМ. П., и двамата на длъжност „мл.инспектор”, били на
смяна, назначени по график – обходен патрул в района на гр.Болярово-с.Мамарчево. По
време на изпълнение на служебните си задължения, при движение със служебния автомобил
по път II-79 в района на гр.Болярово, около 15.00 часа, двамата свидетели възприели в
близост до кръстовището с черен път, отворен за обществено ползване, движението на
мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М. Водачът на мотопеда след като
възприел служебния автомобил, спрял преди да излезе на главния път. Двамата полицаи
също преустановили управлението на патрулния автомобил. След като приближили и се
представили на водача, служителите на ЗЖУ-Плевен поискали за проверка личните му
документи и СУМПС. Водачът не е представил на инспекторите поисканите документи.
Заявил им личните си данни – имена и ЕГН – Н.Г. П., с ЕГН **********, въз основа на
които служителите на ЗЖУ са извършили справка чрез ОД при ЗЖУ-Плевен, вследствие на
която констатирали, че проверяваното лице не притежава СУМПС, мотопеда е без сключена
ЗЗ“ГО“ за 2021г. и е собственост на трето лице. За така констатираното свидетелите Г. и П.
уведомили ОД при РУ-Елхово и поискали съдействие от дежурния автоконтрольор.
В изпълнение на получено разпореждане от ОД при РУ-Елхово, на място
пристигнал разпитаният по делото като свидетел служител при РУ-Елхово Г. П. В. - на
длъжност „мл.автоконтрольор“, който заварил на местопроизшествието двамата служители
на ЗЖУ-Плевен – свидетелите Г. и П. и непълнолетния водач. Св.В. извършил
необходимите справки, въз основа на които установил, че процесният мотопед не е спрян от
движение, собственост е на трето лице и за същия няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, както и че непълнолетния Н. П. не е
придобивал правоспособност за управление на процесното МПС от съответната категория.
На място е бил повикан бащата на непълнолетния водач, жалбоподателя Г. Н. П., който е
заявил пред полицаите, че не е знаел, че синът му е взел мотопеда, като е посочил, че същият
е собственост на негов приятел, който е в чужбина и той само го съхранява.
За така констатираното, на място свидетелят Г.В. съставил два АУАН на бащата на
непълнолетния водач на мотопеда, т.е. на жалбоподателя Г.П. – единият за нарушение по
чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, а другият за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
Процесният Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
166541/22.09.2021г. е съставен от свидетеля Г.В. против Г. Н. П., в негово присъствие и в
присъствието на разпитаните по делото като свидетели служители на ЗЖУ-Плевен – И.Г. и
Л.П. /свидетели по констатиране на нарушението и по съставяне на акта/, за това, че на
22.09.2021г. около 15.00 часа в община Болярово, на път за обществено ползване от
гр.Болярово към път II-79, предоставя МПС – мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ
2607 М на сина си – Н.Г. П. с ЕГН **********, като лице, което не е собственик и управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата
22.09.2021г. – нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.638 ал.3 от КЗ.
2
В АУАН актосъставителят В. поради допусната грешка в отразяване собственото
име на сина на нарушителя – от Д. на Н., е извършил поправка, която е удостоверил с
подписа си.
На същата дата – 22.09.2021г., АУАН е бил предявен и
подписан от актосъставителя - св.В. и от свидетелите по акта – Г. и П., при надлежно
удостоверен с подписа на единия от двамата свидетели по акта, поименно посочен, а именно
– Л.П., отказ на жалбоподателя да подпише АУАН и да получи препис от същия.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение против съставения му
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-
Ямбол – Г.Х.В., упълномощен със Заповед №326з-1985/12.11.2019г. на Директора на ОД на
МВР-Ямбол, съобразно правомощията си, възведени в нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, след
като е проучил случая въз основа на така приобщените към АНП писмени материали
/АУАН, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на процесното МПС от
сайта на Гаранционния фонд към 24.09.2021г. и справка за нарушител/водач/, на
28.09.2021г. е издал Наказателно постановление №21-0261-000275 от 28.09.2021г., против
жалбоподателя Г. Н. П., като констатираното от актосъставителя административно
нарушение, е описано и квалифицирано по идентичен начин както в АУАН, с единствената
разлика, че деянието според АНО е извършено от П. като „водач на лек автомобил - Пежо
Вивасити с рег.№ ТХ 2607 М“. Освен това АНО при излагане фактологията на деянието не е
възприел отразената в АУАН поправка в собственото име на сина на нарушителя, на когото
е посочено, че е предоставено МПС, същият е изписан в НП със собственото име Д.. АНО
както и актосъставителя с диспозитивната част на НП е приел, че Г.П. виновно е извършил
административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, цитирайки текста на нарушената норма –
„лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към дата 22.09.2021г.“, поради което и на основание
чл.638 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева.
Наказателното постановление е връчено на 30.09.2021г. лично на жалбоподателя,
което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата на П. е входирана пред АНО с
вх.№261000-5291 от 04.10.2021г.
От приложената към АНП Справка от информационните масиви на МВР за
нарушител/водач се установява, че жалбоподателят Г.П. е правоспособен водач,
санкциониран преди процесното адм.деяние с 4-ри влезли в сила НП /в периода от 2004г. до
м.март 2013г./ и 1 фиш, за адм.нарушения по ЗДвП.
От приложената към АНП справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на процесното МПС към 24.09.2021г., се установява, че към посочената дата за
процесния мотопед не е имало сключена валидна задължителна застраховка „ГО“.
По делото от страна на жалбоподателя е представено надлежно заверено копие от
свидетелството за регистрация част I-ва на процесното МПС - мотопед марка „Пежо
Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М, от което е видно, че същото е собственост на А.С.Е. от
гр.Добрич, обл.Добрич.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе
въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към
релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Показанията на
разпитаните по делото полицейски служители – Г.В. /актосъставител/, И.Г. и Л.П. /и
3
двамата очевидци и свидетели по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/,
са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като
съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените
писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни,
открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за
обстоятелствата при констатиране на нарушението и осъществената комуникация между
тях, непълнолетния водач и неговия баща- нарушител, поведението на жалб.П., както и
относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването и
връчването на съставения АУАН при отказ на нарушителя да го подпише. В подкрепа на
тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не
констатира каквото и да е съществено противоречие между показанията на тримата
свидетели- служители на МВР, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират
едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща съставянето на
АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по смисъла на действащата към
момента на депозирането й редакция на чл.59 ал.2 от ЗАНН, като НП е връчено на
30.09.2021г. видно от приложената към него разписка, а жалбата е депозирана пред АНО на
04.10.2021г. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалването му и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове - обстоятелства, които не са спорни, но въпреки това
същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до накърняване правото му на защита. Свеждат се до следното: Административно-
наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
Съдът констатира, че в случая е налице неяснота с оглед изложеното описание на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са допуснати редица
неточности и са наведени противоречиви фактически обстоятелства, което обстоятелство
само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
задължителното им съдържание. В случая като нарушена материално-правна норма както
актосъставителят, така и АНО са посочили разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, която
съдържа както състава на адм.деяние, така и едновременно и санкцията. Същата визира
„лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“.
По делото въз основа на показанията на свидетелите Г. и П., които са очевидци на
4
управлението на процесния мотопед на инкриминираната дата, време и място, както и на
показанията на актосъставителя - св.В., извършил последващата проверка на място, се
установи, че е налице извършено от непълнолетния Н. П. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ,
тъй като същият е бил установен на 22.09.2021г. около 15.00 часа да управлява на път за
обществено ползване от гр.Болярово към път II-79, мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№
ТХ 2607 М, собственост на трето лице /А.С.Е. от гр.Добрич, обл.Добрич видно от СР на
МПС част 2-ра/, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
В случая безспорен е фактът, че установеният като водач на процесното МПС, Н.
П., с ЕГН **********, род.на 13.10.2005г., към инкриминираната дата е бил непълнолетен,
на 15 години, поради което правилно АУАН и издаденото въз основа на него НП, са били
съставени против бащата на непълнолетния, жалб.Г.П. в качеството му на родител. В тази
насока приложимата процесуална норма на чл.26, ал.3 от ЗАНН сочи, че за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16
години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите
или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Но същественото в
случая е, че както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено, че жалбоподателя П., в
качеството си на родител /баща/ е допуснал извършването на описаното нарушение, за
което е санкциониран, както и не е отразено, че административно – наказателната
отговорност на П. е ангажирана въз основа приложението на чл.26 ал.3 от ЗАНН.
Посоченото в описателната част както в АУАН, така и в НП като изпълнително деяние
"предоставя МПС“ е несъотносимо към вмененото на жалбоподателя адм.нарушение. Още
по-голяма неяснота в случая е възведено с отбелязаното за първи път в обстоятелствената
описателна част на деянието в НП, че жалбоподателят е извършил нарушението като водач
на лек автомобил, с индивидуализиращите белези на мотопеда. Предвид на това е налице
както противоречие между възприетото от актосъставителя и АНО, така и вътрешно
противоречие в самото НП относно субекта на нарушението и по-точно в какво качество
жалбоподателят е извършил вмененото му деяние.
Съдът констатира и несъответствие между АУАН и НП в отразените лични данни
на лицето, на което е било предоставено МПС-то, като АНО отразявайки собственото име
на това лице, не е съобразил нанесената от актосъставителя поправка - от Д. на Н..
Всичко това води до неяснота в административното обвинение и накърнява
възможността на нарушителя да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и
съответно да организира адекватно защитата си срещу постановлението. Следва да се има
предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично, за да могат да породят правните си
последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага
адм.санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., какъвто е процесният случай, нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път и то едва в хода
на съдебното следствие въз основа показания на свидетели /свидетели по констатиране на
нарушението/ законово определените им реквизити, в частност да се уточнява както
качеството на субекта на нарушението, така и какво е било констатираното от
актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени
реквизити както на АУАН по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, така и на НП съгласно чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната
фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са винаги от категорията на
съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно-
5
наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни
формулировки. Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е
действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона.
Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно на
формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение.
В същото време за прецизност съдът намира да отбележи, че за да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Г.П. за извършеното от сина
му Н. нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, следва същият да е допуснал извършването му. В
тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на пленума на ВС от
28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26,
ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна
на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени
от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно
запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че
понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях
има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото
липсват доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят
"съзнателно е допуснал" извършването на нарушението. Тежестта за доказване на всички
елементи (обективни и субективни) на твърдяното нарушение е на АНО, вкл. и като бъдат
представени доказателства, които убедително да установяват знанието на родителя Г.П.
относно това, че на 22.09.2021г., около 15.00 часа синът му е управлявал мотопед, без да има
сключена задължителна застраховка „ГО“ за автомобилистите. Напротив с показанията на
св.П. се установява липсата на субективния елемент, тъй като този свидетел заяви по
категоричен начин: - „бащата беше на работа и реално не знаеше, че сина му е взел скутера“.
За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане"
по чл. 26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност,
установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за
действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на
нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не представи,
което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на процесното
твърдяно нарушение и това води до извод за недоказаност на вмененото нарушение и
основание за отмяна на НП.
В конкретния случай е налице едно бланкетно обвинение. На практика е преписана
нарушената правна норма – чл.638 ал.3 от КЗ, без установените в обективната
действителност факти да са приведени към хипотезите на тази правна норма. В АУАН и НП
липсва надлежно описание на нарушението с присъщите му елементи от фактическия състав
на нарушената норма на чл.638 ал.3 от КЗ. От изложеното текстово описание в
обстоятелствената част не става ясно, че фактически управлението на процесния мотопед на
инкриминираната дата, време и място без сключен и действащ договор за ЗЗ“ГО“, е било
извършено от непълнолетния син на жалбоподателя, а отговорността на Г.П. е ангажирана
като баща съгласно чл.26 л.3 от ЗАНН, който съзнателно е допускал извършването на
описаното адм.деяние, което съставлява нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал атакуваното НП
без да провери законосъобразността и обосноваността на АУАН, както и без да извърши
проверка на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
6
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание действащата към момента редакция на
чл.63д (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски
по делото в размер на 100.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство от адв.Д. Н.Димитров от АК-Ямбол, видно от
представеното пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2021г.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.3 вр.с чл.58д т.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №21-
0261-000275 от 28.09.2021г., издадено от Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол –
Г.Х.В., упълномощен със Заповед №326з-1985/12.11.2019г. на Директора на ОД на МВР-
Ямбол, с което на Г. Н. П., с ЕГН **********, с адрес – гр.Болярово, обл.Ямбол, ул.***, на
основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400
лева, за извършено административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. П., с ЕГН **********, с
адрес – гр.Болярово, обл.Ямбол, ул.***, направените по делото разноски в размер на 100.00
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7